№ 590
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20235330200961 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 17 от 30.03.2022г. издадено
от Д. С. С., на длъжност *** РУ Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив, с
което на И. В. Я., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.257, ал.1 от
Закона за министерството на вътрешните работи е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение
на чл.64, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като се излага становище по същество и се предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят се явява
пред съда и поддържа жалбата си на изложените основания, отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** на РУ Р. при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в Молба – становище посочва,че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
1
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено, а също и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност -
присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно
предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 05.01.2023г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез РУ Р. при ОД МВР – гр.Пловдив на
18.01.2023г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.03.2022г., около 13:40 часа, в гр.Р., свидетелят Д. Т. В. – в
качеството му на *** в РУ – Р., по сигнал извършил проверка в имот, находящ
се в ***, собственост на жалбоподателя И. В. Я.. При това, свидетелят В.
установил в имота жалбоподателя Я., както и че три реда от оградата, която
разделяла същият имот с друг такъв, била разрушена. Свидетелят В., както и
придружаващия го друг служител на РУ Р. при ОД МВР – гр.Пловдив дали
устно разпореждане на жалбоподателя Я. да преустанови действията по
разрушаване на чужд имот, както и да се легитимира с лична карта или друг
заместващ документ. Последното, а именно – да се легитимира,
жалбоподателят Я. отказал, като бил отведен в РУ – гр.Р..
На последното място свидетелят В. съставил АУАН с бланков №
2
190328 от 12.03.2022г. срещу жалбоподателя Я. за нарушение на чл.64, ал.2
от Закона за министерството на вътрешните работи, който АУАН
жалбоподателят отказал да подпише, което било удостоверено с подписа на
свидетел.Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Д. Т. В. и М. В. Я., които описват
фактическата обстановка във връзка със случая. Следва да се посочи, че не се
констатират никакви съществени противоречия между посоченото от
свидетелите В. и Я.а. Съдът намира показанията на свидетелите В. и Я.а за
последователни логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради което и приема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране твърдяното
нарушения, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-1098 от 28.08.2017г. на министъра на вътрешните работи, то
съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.В нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН – относно съставения
АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление
– в същите два акта липсва описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено.
В случая, както в АУАН, така и в наказателното постановление е
описано нарушение, изразяващо се в това, че жалбоподателят Я. не е
изпълнил законно дадено му устно полицейско разпореждане. Въпреки това,
не е посочено от кой му е дадено същото полицейско разпореждане. Едва в
хода на съдебното следствие тепърва пред съда се констатира – от
3
показанията на свидетеля В., че разпореждането било дадено и от двамата
служители на МВР, присъствали на случая.
Предвид самата специфика на твърдяното нарушение, очевидно е, че
обстоятелството от кой служител на МВР е дадено разпореждането е особено
съществено за установяване на това, дали действително е дадено, дали е дано
по законния ред, какво е неговото съдържание и т.н..
II. Отделно от горното и на самостоятелно основание – в случая се
установява и нарушение на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно съставения
АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – за наказателното постановление,
като в същите два липсва и посочване на законовата разпоредба, която е
била нарушена.
В АУАН и наказателното постановление като нарушена законова
разпоредба е посочена – чл.64, ал.2 от Закона за министерството на
вътрешните работи.
Съгласно чл.64, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните
работи - при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да
се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за
които се отнасят.
От горното е видно, че чл.64, ал.2 от ЗМВР не съдържа правило за
поведение, а правомощие на полицейските органи, а именно –
правомощието им да издадат разпореждането устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем.
При това, ако адресата на разпореждането не изпълни същото, той
би извършил нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР – нормата сочеща, че
разпореждането е задължително за него, а не на чл.64, ал.2 от ЗМВР, която
оправомощава органа да издаде разпореждането.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – за наказателното
постановление, следва да се преценят като такива от категорията
съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване
всички съставомерни по твърдяното деяние факти, както и нарушената закова
разпоредба в АУАН, лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му
4
да разбере горните и съответно - от възможността да организира защитата си.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъбразно.
III.И отново отделно от горното, единствено с оглед изчерпателност
следва да се посочи, че установеното в хода съдебното следствие не подкрепя
и административнонаказателното обвинение относно твърдението, че
жалбоподателя Я. не бил изпълнил законно дадено му устно полицейско
разпореждане, изразяващо се в преустановяване незаконите действия на
лицето във връзка с разрушаване на чужд имот.
Така установява се по делото, съгласно посоченото от свидетеля Д. Т.
В., че след пристигане на място на служителите на МВР, същите разпоредили
на Я. да преустанови действията си по разрушаване на ограда, както и да
представил лична карта, Я. не представил такава лична карта и бил отведен в
РУ Р.. При това липсва всякакво твърдение в АУАН и наказателното
постановление, нито се установява по делото, Я. да е продължил да
извършва някакви действия по разрушаване на чужди имот, след като
служителите на МВР му разпоредили да не извършва това, за да се
твърди, че Я. е нарушил разпореждането в този смисъл.
В случая от обективна страна се установява единствено, че
жалбоподателят Я. не изпълнил разпореждането да се легитимира с лична
карта или друг заместващ документ. Въпреки това, вече коментираните
нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН
мотивират посочената отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17 от 30.03.2022г. издадено от
Д. С. С., на длъжност *** РУ Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив, с
което на И. В. Я., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.257, ал.1 от
Закона за министерството на вътрешните работи е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение
5
на чл.64, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6