О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№260014
27.03.2024 г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд
гражданско отделение
В публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември 2023 година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА
Секретар П. Узунова
Като разгледа докладваното от съдия Яна Ангелова
Търговско дело № 53 по описа за 2016г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
692 ТЗ.
Синдикът на „Генто Милл“ ООД- в
несъстоятелност е представил пред съда по несъстоятелността Списък на приети
вземания на кредиторите на дружеството, предявени в сроковете по чл. 688, ал.3
от ТЗ, който е обявен в Търговския регистър на 13.10.2023 г.
Срещу списъка на приети вземания
на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, е подадено възражение
от кредитора Национална агенция за приходите /НАП/, с което се счита, че част
от предявените и приети от синдика на дружеството вземания на Р.Г.М.- бивш
синдик на „Генто Милл“ ООД /н/ с молба
вх. № 260618 от 28.09.2023 г. за неполучени в хода на дейността му като синдик
на дружеството възнаграждения за периода от м. март 2018 г. до м. юли 2020 г.
вкл., както и допълнителни направени от него разходи, са погасени с изтичането
на тригодишен давностен срок, конкретно вземанията за неполучени от него
възнаграждения за месеците март, април,
май, юни и юли 2018 г., всяко в размер на 1500.00 лв. и в общ размер на
7 500.00 лв. Възразилият кредитор сочи, че вземането на синдика има
белезите на периодичен платеж по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД и се погасява
с изтичането на кратката тригодишна давност, която започва да тече от деня, в
който вземането става изискуемо- от последния ден на календарния месец, като за
течението на погасителната давност е без значение дали в масата на
несъстоятелността има налични средства, позволяващи удовлетворяването на
вземането. Настоява за постановяване на определение, с което да бъде изменен
изготвения от синдика Списък на приети вземания на кредиторите на „Генто Милл“
ООД, обявен в Търговския регистър по партидата на дружеството, като бъдат
изключени от него вземанията на Р.Г.М. за неполучени от него вследствие на
дейността му като синдик на дружеството възнаграждения за периода от м. март
2018 г. до м. юли 2018 г., възлизащи в общ размер на 7 500 лв., като
погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В депозираното по делото становище
синдикът В.С. сочи, че при съставянето на списъци, синдикът не може да прилага
института на погасителната давност служебно, тъй като на погасяването на едно
вземане по давност може да се позовава само лицето, което има правен интерес от
това. Отделно от това, се счита, че възражението на кредитора е неоснователно,
позовавайки се на това, че по време на висящността на производството по несъстоятелност
до прекратяване на правомощията му синдикът няма качеството на кредитор. В този
смисъл се счита, че най- ранният момент, от който бившия синдик е могъл да
предяви вземането си е датата на освобождаването му като синдик- 09.07.2020 г.
Настоява се направеното възражение да бъде оставено без уважение.
Възражението е разгледано в
открито съдебно заседание, в което възразилият кредитор, кредиторът с приети
вземания М. /бивш синдик/, синдикът С. и длъжникът, не са се явили и не са изпратили
процесуални представители.
Съдът, като взе предвид изготвения
от синдика списък, направеното възражение, доводите на страните и представените
по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Възражението е допустимо, тъй като
допълнителния списък по чл.688, ал.3 от ТЗ е обявен в Търговския регистър на 13.10.2023
г., а възражението е изпратено по пощата с дата на пощенското клеймо на
изпращане 20.10.2023 г., което е в законоустановения седмодневен срок.
На 28.09.2023 г. Р.Г.М. е подал
молба вх. № 260619, с която на основание чл.688, ал.3 от ТЗ е предявил вземане
срещу „Генто Милл“ ООД /н/ за възнагражденията му като синдик и разноски в
производството по несъстоятелността в обща размер на 48 254.08 лв. В
молбата е посочено, че се предявяват вземания за периода от 20.09.208 г. до
09.07.2020 г., на при преглед на същата е видно, че предявените вземания от
бившия синдик касаят периода от м. март 2018 г. до 09.07.2020 г. Вземанията са
конкретизирани по основание и размер. Посочил е, че възнаграждението и
направените от него разходи като синдик за посочения период не са му заплатени,
поради изчерпване на привнесените от кредитора разноски, като прави искане
вземането му да бъде прието с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ. Към молбата са приложени преписи от 26 бр. определения на ЯОС, постановени
по настоящото дело, с които на Р.М. в качеството му на синдик на дружеството в
несъстоятелност е разрешено да се разпореди в посочените във всяко от
определенията суми за възнаграждения и разноски за периода от м. март 2018 г.
до 09.07.2020 г. от разкритата особена банкова сметка ***. Предявеното вземане
е прието от настоящия синдик на дружеството, съгласно представения списък,
обявен в Търговския регистър. За да се произнесе по възражението, съдът взе
предвид следното:
Синдикът е орган на
несъстоятелността, който осъществява дейността си чрез правомощията по чл. 658 ТЗ под контрола на съда по несъстоятелност. 3аконът задължава синдика да
изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец и да отчита ежемесечно
дейността си пред съда и пред комитета на кредиторите - чл. 660, ал. 1 ТЗ и чл.
659, ал. 2 ТЗ, като същевременно предвижда и основания за носене на отговорност
в случай на неизпълнение на вменените в тежест на синдика задължения - чл. 663 ТЗ. Условията, на които трябва да отговаря синдикът, са посочени в чл. 655 ТЗ и
едно от тях е той да не е кредитор в производството по несъстоятелност /чл.
655, ал. 2, т. 3 ТЗ/.
За работата си в производството по
несъстоятелност синдикът има право на възнаграждение- текущо и окончателно,
чийто размер, съгласно чл. 661, ал. 1 вр., ал. 6 ТЗ, се определя с решение на
събранието на кредиторите, а при невъзможност събранието да вземе решение- от
съда. Текущото възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно, съобразно чл.
661, ал. 3 ТЗ, по правило от наличните парични средства на длъжника в масата на
несъстоятелността. Изплащането на възнаграждение е форма на разпореждане с
имущество на длъжника и по аргумент от чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ за извършването
му е необходимо разрешение от съда по несъстоятелност. 3а да получи разрешение,
синдикът следва да отправи искане до съда като представи отчет за дейността си
през месеца, за който се дължи търсеното текущо възнаграждение. Представянето
на отчет гарантира възможността съдът по несъстоятелност да упражни контрол
върху работата на синдика и косвено върху разходването на средства от масата на
несъстоятелността, предназначена за удовлетворяване на кредиторите в
производството по несъстоятелност. Разрешението за изплащане на възнаграждение
е своеобразно одобрение от страна на съда за извършването на разход от масата
на несъстоятелността до размер на определеното по реда на чл. 661 ТЗ текущо
възнаграждение на синдика.
Ежемесечното изплащане на текущо
възнаграждение в съответствие с чл. 661, ал. 3 ТЗ е възможно само тогава,
когато длъжникът разполага с налични парични средства или има регулярни
източници на доходи, чрез които в масата на несъстоятелността постъпват
необходимите за възнаграждението средства. Липсата на средства е пречка
вземането на синдика да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл. 661,
ал. 3 ТЗ, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в
по-късен момент след предвнасяне на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите
на чл. 629б ТЗ вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ, респ. след попълване на масата на
несъстоятелността със средства от осребряване на имущество на длъжника и
тяхното разпределение със сметка по чл. 721 ТЗ. Възнаграждението на синдика е
дефинирано от разпоредбата на чл. 723, т. 2 ТЗ като „разноски по
несъстоятелността", а съгласно чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ при разпределение
на осребреното имущество разноските по несъстоятелността се включват в сметката
за разпределение и се изплащат след погасяване на вземанията по т. 1 и т. 2 на
чл. 722, ал. 1 ТЗ. Условие за включване на вземането в сметката по чл. 721 ТЗ е
възнаграждението да е отчетено от синдика и изплащането му да е разрешено от
съда по несъстоятелност към края на месеца, за който се дължи. Реализирането на
вземането по реда на чл. 721 и сл. ТЗ не е обусловено от предявяване на
вземането по смисъла на Глава четиридесет и трета на Търговския закон, тъй като
поради забраната на чл. 655, ал. 2, т. 3 ТЗ процедурата за предявяване на
вземания в производството по несъстоятелност е неприложима по отношение на
синдика за времето, през което той изпълнява функциите на синдик.
За да се стигне до разпределение и
до удовлетворяване на синдика по реда на чл. 721 и сл. ТЗ, длъжникът трябва да
разполага с имуществени активи, които позволяват производството по
несъстоятелност да се развие нормално до фазата на осребряване по чл. 716 и сл. ТЗ. Когато длъжникът няма парични средства или други имуществени активи за
покриване на разходите за текущо възнаграждение на синдика и няма основание за
извършване на разпределение по чл. 721 и сл. ТЗ, вземането на синдика за текущо
възнаграждение не може да бъде удовлетворено чрез плащане съгласно чл. 661, ал.
3 ТЗ и чрез способа на чл. 721 вр. чл. 722 ТЗ. Недостигът на средства и на
имущество може да бъде преодолян единствено с предплащане на необходимата сума
за покриване на разноските по несъстоятелността от заинтересованите кредитори,
съобразно чл. 629б ТЗ и чл. 632, ал. 5 ТЗ. Поради факта, че издирването и
уточняването на имуществото на длъжника е правомощие на синдика /чл. 658, ал.
1, т. 5 ТЗ/, предоставянето от съда на срок за предплащане на сумата за
разноските в значителна степен зависи от активността на синдика. В съответствие
с дължимата грижа по чл. 660 ТЗ синдикът следва да уведоми съда за липсата на
средства и на имущество в масата на несъстоятелността незабавно след
констатирането й, за да се избегне обременяването на масата с натрупване на
разноски, в т. ч. и за възнаграждение на синдика, въпреки обективните пречки за
по-нататъшно развитие на производството по несъстоятелност. В случай на
предплащане на сума за разноските от кредитор/кредитори производството по несъстоятелност
ще продължи своя ход и синдикът ще реализира вземането си за неполученото до
момента на предплащането възнаграждение по реда на чл. 661, ал. 3 ТЗ или при
извършване на разпределение със сметка по чл. 721 и сл. ТЗ. Ако сумата за
разноските не бъде предплатена в дадения срок, съдът по несъстоятелност ще
приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ и ще спре производството по
несъстоятелност до настъпване на предпоставките по, ал. 2 на чл. 632 ТЗ за
неговото възобновяване или на тези по, ал. 4 на чл. 632 ТЗ за неговото
прекратяване. При наличие на основание за предплащане на разноските по чл. 629б ТЗ, последвано от бездействие на синдика и от неоправдано продължаване на
производството по несъстоятелност, предявяването на претенция от синдика за
заплащане на текущо възнаграждение за времето след изчерпване на наличните
средства би съставлявало злоупотреба с правото на възнаграждение по чл. 661 ТЗ.
Невъзможността текущото
възнаграждение да бъде изплатено съобразно чл. 661, ал. 3 ТЗ поражда за синдика
вземане, което се погасява по давност съгласно общите правила на чл. 110 и сл. ЗЗД, доколкото Търговският закон не предвижда изключение и не създава специални
правила за него. Дефинирането на възнаграждението като „разноски по
несъстоятелността" в чл. 723, т. 2 ТЗ не е основание то да се изключи от
приложното поле на института на погасителната давност. 3а синдика неполученото
възнаграждение представлява „вземане", а чл. 722, т. 3 ТЗ, който се
прилага във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, само указва по какъв начин и с каква
поредност се удовлеторява това вземане при разпределение на суми от осребрено
имущество на длъжника. От разпоредбата на чл. 661, ал. 3 ТЗ, предвиждаща
текущото възнаграждение на синдика да се изплаща ежемесечно, произтича извод,
че вземането става изискуемо с изтичане на календарния месец, независимо дали
синдикът е поискал да му бъде изплатено възнаграждение за съответния месец с
отчет по чл. 659, ал. 2 ТЗ. По причина, че се дължи ежемесечно и в
предварително определен размер, вземането носи белезите на периодичен платеж по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД /Тълкувателно решение № 3/2011 от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и се погасява с изтичане на кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Погасителната давност започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, т. е. от
последният ден на календарния месец.
За течението на погасителната
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД е без значение дали в масата на
несъстоятелността има налични средства, позволяващи удовлетворяване на
вземането. Липсата на средства за изплащане на възнаграждението на синдика не е
предвидена в закона като самостоятелно основание за спиране на погасителната
давност и не попада в нито една от хипотезите на чл. 115 ЗЗД. Императивният
характер на правната уредба относно погасителната давност не позволява
съдържащите се в нея разпоредби да се тълкуват и прилагат разширително от съда,
което означава, че макар да съставлява пречка за удовлетворяване на вземането,
след като не е предвидена в закона, липсата на средства/имущество в масата на
несъстоятелността не може да доведе до спиране на давността по чл. 111, б.
"в" ЗЗД. Спиране на давността не може да бъде обосновано и с
разпоредбата на чл. 685а ТЗ, която предвижда спиране и прекъсването на
погасителната давност за приетите в производството по несъстоятелност вземания
на кредитори, с оглед неприложимостта на процедурата за предявяване на вземания
към вземанията на действащия синдик. Ползването от последиците по чл. 685а ТЗ
би било възможно едва след освобождаване на синдика, когато той се „превръща"
в кредитор на несъстоятелността с вземане за неполучено възнаграждение, което
подлежи на предявяване в производството по несъстоятелност при предпоставките
на чл. 688, ал. 3 ТЗ. В случай, че в масата няма средства за изплащане на
възнаграждението на синдика, изтичането на давността по чл. 111, б.
"в" ЗЗД е преодолимо единствено посредством предплащане на разноските
съгласно чл. 629б ТЗ или спиране на производството по несъстоятелност на
основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Със спиране на производството по несъстоятелност
ще спре и течението на погасителната давност, тъй като вземането на синдика за
възнаграждение не може да бъде реализирано самостоятелно в друго производство.
В настоящия случай се касае за
вземане на възнаграждение от вече бивш синдик, както и за вземане на разходи,
направени от него в хода на производството по несъстоятелността за за периода
от м. март 2018 г. до освобождаването на синдика от тази длъжност- 09.07.2020
г. Считано от 10.07.2020 г. Р.Г.М. е придобил качеството на кредитор на
несъстоятелността с вземане за неполучено възнаграждение, което подлежи на
предявяване в производството по несъстоятелност при предпоставките на чл. 688,
ал. 3 ТЗ. Предвид на горния извод и обстоятелсвото, че бившия синдик е предявил
вземането си на 28.09.2023 г., с което си действие е преустанивил изтичането на
давността, то за част от същото, дължимо за периода от м. март 2018 г. до м.
юли 2018 г. е погасено по давност. В останалата част, за периода от м. август
2018 г. до 09.07.2020 г., когато е освободен от длъжността, възнаграждението не
е погасено по давност и му се дължи. Поради това възражението на кредитора НАП
за погасяване по давност на вземането на бившия синдик на дружеството за сумата
от 7 500.00 лв., формирана като сбор от неплатено текущо възнаграждение за
времето от м. март 2018 г. до м. юли 2018 г. вкл. е основателно.
Предвид горното и на основание чл.
692, ал. 4 ТЗ, съдът по несъстоятелността
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА,
на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, Списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „Генто Милл“ ЕООД /н/, ЕИК *********, предявени в сроковете по
чл. 688, ал.3 от ТЗ, обявен в Търговския в регистър на 13.10.2023 г. с вписване
№ 20231013104508, със следното
изменение:
ИЗМЕНЯ Списъка приетите от синдика
вземания на кредиторите на „Генто Милл“ ЕООД /н/, ЕИК *********, предявени в
сроковете по чл. 688, ал.3 от ТЗ, с молба вх. № 260618 от 28.09.2023 г. на Р.Г.М. /бивш синдик/ за
възнаграждение в качеството му на синдик на „Генто Милл“ ООД /н/, за периода
от. м. март 2018 г. до м. юли 2018 г. вкл., както и направените лични разходи
от кредитора, представляващи разноски по см. на чл. 723 от ТЗ, подлежащи на
възстановяване в общ размер на 48 256.08 лв., като ИЗКЛЮЧВА по възражение вх. № 260669 от 23.10.2023 г. /подадено по
пощата на 20.10.2023 г./,
упражнено от кредитор- Национална агенция за приходите от Списъка по чл. 688, ал. 3 ТЗ на приети от
синдика вземания на кредиторите на „Генто Милл“ ЕООД /н/, ЕИК *********, който
списък е обявен в ТРРЮЛНЦ при АВ на 13.10.2023 г. с вписване № 20231013104508,
предявените с молба вх. № 260618 от 28.09.2023 г. вземания на Р.Г.М. /бивш
синдик/ в общ размер на 7 500.00 за възнаграждение в качеството му на
синдик на „Генто Милл“ ООД /н/, за периода от. м. март 2018 г. до м. юли 2018
г. вкл.
Определението да се обяви в
търговския регистър.
Определението да се впише в
книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението не подлежи на
обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: