Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..05.2019г.; гр. ***В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
15177 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен от В.Г.Д., ЕГН **********,
срещу ***, с искане да бъде постановено решение, с което ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 411,35
лв., представляваща частичен иск от общо 500,00 лв., за обезщетение на
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, дясна
лайсна задна броня, лява лайсна задна броня и калник заден ляв, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие
по договор от 05.01.2017г. „***за л.а. „БМВ 328“, с ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба
следното: На 05.01.2017г. в гр. ***страните сключили застраховка „***за л.а.
„БМВ 328“, с ***. Съгласно застрахователна полица номер 0021090201700003 от
05.01.2017г. срокът на действие на договора е до 05.01.2018г. Автомобилът е
застрахован за сумата от 4000,00 лв., а определената застрахователна премия е в
размер на 153,00 лв. НА 23.02.2017г. е настъпило застрахователно събитие на
паркинг, поради което ищецът уведомил ответното дружество. Извършен е оглед на
л.а. и е изготвен опис на щетата, като са описани следните увредени части:
задна броня, дясна лайсна задна броня, лява лайсна задна броня и калник заден
ляв. За тези вреди застрахователят е изплатил на ищеца сумата от 86,25 лв. При
проучване в сервизи ищецът установил, че сумата за възстановяване на щетите
възлизала на 586,25 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника. Твърди се неоснователност на претенцията. Не се оспорва, че към
23.02.2017г. между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение
по застрахователна полица от 05.01.2017г. за застраховка „***на л.а. „БМВ 328“
с ***. Излага се, че на 23.02.2017г. е получено уведомление от ищеца за
регистриране на щета. Извършен е опис и е изготвена техническа експертиза.
Съгласно чл. 17, ал. 1 ОУ на застрахователния договор при частични щети
застрахователят определя размер на обезщетението по експертна оценка, съгласно
действащата Методика. Не се спори, че при огледа е установено, че щетите,
посочени от ищеца, са налице. Твърди се, че единственият спорен въпрос е какъв
е приложимият метод за определяне на размера на обезщетението, дължимо от
застрахователя. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от представените
по делото доказателства се установява, че по отношение на лекия автомобил,
марка „БМВ“, модел „328“, с ***,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, е съществувала валидно сключена
застраховка „***при ответника със застрахователна полица №
0021090201700003.
По делото е представен заверен
препис на ОУ по застраховка „Каско Антикриза“.
Установява се от представения
заверен препис на уведомление от щета, че за настъпилото застрахователно
събитие ищецът е уведомил ответното дружество, посочил е механизма на
настъпването, както и желанието щетите да бъдат възстановени чрез превод на
парична сума по банков път.
Видно от опис на щета под номер
00210900009 от 2017г., извършен от застрахователното дружество, щетите на процения автомобил се изразяват увреждане на задна броня,
дясна лайсна задна броня, лява лайсна задна броня и калник заден ляв.
Не е спорно между страните, че
ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 86,25 лв.
По делото е допуснато
извършването на САТЕ, като от заключението на вещото лице Н.М. се установява
следното: Щетите на автомобила, съгласно опис са задна броня – за боя, лайсна
задна броня дясна – за мат, ласйна задна броня лява –
за мат, калник заден ляв – за боя. Стойността за възстановяване на щетите по
средни пазарни цени на труда в сервизи, отговарящи на изискванията и
притежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 673,60 лв. Стойността за възстановяване
на щетите по средни пазарни цени на труда в сервизи, неотговарящи на
изискванията и непритежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 497,60 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно
основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа
обстановка се установи, че в действителност е налице настъпило застрахователно
събитие.
Установиха се от събрания доказателствен материал и най – вече от представения от
ответника опис на щета, че увредените детайли на процесния
лек автомобил са задна
броня, дясна лайсна задна броня, лява лайсна задна броня и калник заден ляв.
По смисъла на чл. 386, ал. 2
КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и трайно установената
практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество,
като увредената вещ.
Установи се от заключението по
допуснатата АТОЕ, която съдът кредитира изцяло поради обстоятелството, че
отговаря пълно и професионално на поставените въпроси, че стойността на сумата,
необходима за ремонт на увредените детайли на процесния
автомобил по средни пазарни цени на труд и по средни пазарни цени на резервни
части от алтернативни доставчици е в размер на 497,60 лв. Безспорно е между страните, че ответното дружество е заплатило на
ищеца сумата от 86,25 лв. Следователно съдът намира, че това сумата, която
следва застрахователят да заплати на претърпелия имуществени вреди ищец е в
размер на 411,35 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния
разноски в исковото производство в общ размер от 535,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********, сумата от 411,35 лв., /четиристотин и единадесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща частичен иск от общо 500,00 лв., за обезщетение на имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, дясна лайсна задна броня, лява
лайсна задна броня и калник заден ляв, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 23.02.2017г., по договор от 05.01.2017г. „***за л.а.
„БМВ 328“, с ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********, сумата от общо 535,00 лв., представляваща
сторени в настоящото исково производство разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................