Решение по дело №2223/2018 на Административен съд - Пловдив

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2544

 

гр. Пловдив,  03.12.2018 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2223 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от “Л.П.97” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.С.С., чрез адвокат Б., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-17-0203026/11.07.2018 г., издадена от Ж.М.– Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ – магазин за паркет, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „България“ № 73, стопанисван от “Л.П.97” ЕООД за срок от 7 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до посочения търговски обект.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък.

3. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С оспорената заповед, на “Л.П.97” ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за паркет, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „България“ № 73, и забрана за достъп до обекта за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Принудителната административна мярка е наложена след извършена проверка на 05.07.2018 г., приключила с издавеното на Протокол за извършена проверка сер. АА № 0203026/05.07.2018 г., в хода на която е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г. (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

По-конкретно, след съпоставка на контролните ленти от проверяващия екип за дата 04.07.2018 г. и 05.07.2018 г. и приходни квитанции от същите дати, при проверката е установено, че сума в размер на 280 лв., представляваща капаро по квитанция № 180 от 05.07.2018 г., сума в размер на 125 лв. представляваща капаро по квитанция № 178 от 04.07.2018 г. и сума в размер на 800 лв. представляваща капаро по квитанция № 179 от 04.07.2018 г., всички платени в брой на датата на издаване на квитанцията, не са отразени във въведеното в експлоатация в обекта фискално устройства (ФУ) – “ДЕЙЗИ” с индивидуален номер на ФУ 259242 и номер на фискалната памет 36550456, чрез издаване на фискална касова бележка или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

При тези данни е прието, че “Л.П.97” ЕООД не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, което представлява нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4, 1 от ЗДДС.

6. Именно въз основа на описаната фактическа и правна обстановка, възприета и възпроизведена изцяло от Началника на отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в издадената от него ЗНПАМ № ФК-17-0203026/11.07.2018 г., на “Л.П.97” ЕООД е наложена процесната ПАМ запечатване на стопанисвания от него търговския обект и забрана за достъп до него, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Срокът на действие на принудителната мярка е определен на седем дни. За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката, ответният административен орган е изложил мотиви относно големината и местоположението на обекта. Също така е посочил, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

7. В хода на съдебното производството като свидетел по делото е разпитана И.К. С., служител в “Л.П.97” ЕООД. Същата заявява, че е присъствала на проверката на данъчните органи, която била в началото на юли 2018 г. Тя работела като продавач - консултант в проверявания търговски обект - магазин за интериорни врати и ламиниран паркет. Единият от проверяващите преди да се представи закупил перваз, за което му бил издаден фискален бон. Проверяващите извършили преброяване на фактическата наличност в касата, при която не се установило разминаване по касов апарат и наличните парични средства, които били в брой. Практика в магазина било, когато клиент пожелае да закупи стока, която не е налична, клиентът да остави капаро, след което стоката се поръчвала, доставяла и тогава при получаването на поръчката от клиента, се издавала фактура и фискален бон. Също извършвали монтаж на вратите и на паркета. Когато клиентът желаел монтаж или поставяне на паркет, касовата бележка се издавала, когато се извършел монтажът. Ако цялата сума се платяла предварително, касовият бон се издавал тогава на момента. Специално за квитанцията за капаро от 800 лв., дадено от ЕТ “Я.–А.М.” свидетелят уточнява, че в деня, в който е издадена квитанцията за капаро, била издадена фактура и фискален бон за пълната стойност на доставката, която била в почти двойно по-голям размер, тъй като представителят на фирмата бил от Самоков и нямало как по-късно да вземе фактурата, но в деня на издаване на фактурата, той платил само 800 лв. и за това издали и квитанцията за капаро в този размер. Остатъкът от сумата до пълния й размер били платени при монтажа на вратите след близо десетина дни. Т.е. тази бележка за капарото, дадено им от едноличния търговец, била съставена за тяхна отчетност, за да знаят, че не е платена цялата сума. За другите две квитанции, издадени на И.К.и Д.К. при заявката за закупуване на съответната стока, било платено капаро в посочените в квитанциите размери. И.К.платила 135 лв., а за Д.К. свидетелката не си спомня точно колко са били, но са около двеста и няколко лева. По тези две квитанции остатъкът до пълния размер на сумите били платени при монтажа на закупените стоки и тогава им бил издаден фискален бон.

8. По реда на чл. 192 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, от ЕТ “Я.–А.М.” - трето неучастващо по делото лице, в хода на съдебното производството се представиха фактура № **********/04.07.2018 г. за закупени от дружеството-жалбоподател шест броя интериорни врати, монтаж и транспорт на същите, на обща стойност 1780 лв., ведно с издаден в тази връзка фискален бон на същата стойност. 

ІV. За правото:

9. Оспореният административен акт – ЗНПАМ, е постановена от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органа по приходите са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

10. Между страните не се формира спор по установените факти. Оспорващият не отрича факта на извършеното нарушение. Защитната теза на жалбоподателя се основава на доводи, които са релевантни към производството по предварително изпълнение на акта, респ. неговото принудително изпълнение, но не и по отношение законосъобразността на самата принудителна административна мярка. Въпреки това, по правилото на чл. 168 от АПК, съдът не е ограничен само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на събраните доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички нормативно установени основания.

11. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая процесната ЗНПАМ е издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, надлежно упълномощен от Изпълнителния Директор на НАП съгласно Заповед № ЗЦУ- ОПР-16/17.05.2018 г. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителният директор на агенцията, така и директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори.

12. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59 и чл. 146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 г., конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Цитираната разпоредба създава задължение за регистриране и отчитане на оборота от продажби, което несъмнено включва регистриране и отчитане и на приетите авансови плащания за доставки, поради което във всички случаи на получаване на плащане в брой преди изпълнение на доставката, лицето, получило плащането, е длъжно да издаде касов бон.

По делото няма спор, че процесните суми са платени като капаро в брой, а не по банков път. Поради това, получаването на тези суми е следвало да бъде документирано по предвидения в данъчното законодателство ред и начин, а именно чрез издавен на фискален бон към момента на получаване на плащането, и след като това не е сторено, без всякакво съмнение е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г., независимо, че впоследствие са издадени такива (фискални бонове) за пълните суми на извършените от дружеството продажби на стоки и услуги.

13. В случая не бе оборена нито разколебана установената от административния орган фактическа обстановка. Възраженията на жалбоподателя относно риска да понесе вреди от прилагането на мярката са неотносими към предмета на спора. Що се отнася до обстоятелството, че в случая по делото няма доказателства за съставен АУАН и издадено НП за установеното нарушение, следва да се посочи че административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Неспазването на реда за издаване на съответен документ за продажба (какъвто, каза се, безспорно е настоящият случай), е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение, а не в хипотеза на наложено административно наказание /каквато е уредбата по чл. 124а ЗАДС/.

14. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане един правно обоснован резултат – спазване на фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска.

В настоящия случай срокът на мярката е съобразен с конкретиката на извършеното нарушение и 7-дневният срок, в който следва да бъде наложена процесната ПАМ и да бъде забранен достъпът до обекта, е определен от органа в минимален размер, много под средния такъв, за което, каза се, са изложени подробни мотиви (извършена е преценка на неговата тежест, изложени са мотиви относно големината и местоположението на обекта, срокът на наложената ПАМ е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, съответно недопускане на вреда за фиска). При това положение следва да се приеме, че ПАМ е определена за срок, неограничаващ правата на дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Като всяка една ПАМ и процесната ще рефлектира неблагоприятно на дейността на дружеството. Засягането в случая на правната сфера на оспорващия обаче, е съразмерно спрямо преследваната легитимна цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл не се установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, нито противоречие на ПАМ с целта на закона. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение от страна на оспорващото дружество като данъчно задължено лице, без ПАМ да се приравнява на санкция.

15. Показанията на разпитаната по делото свидетелка по никакъв начин не променят възприетите вече изводи, доколкото същите са изцяло в подкрепа на установената от приходна администрация фактическа обстановка, която, каза се, не е спорна между страните.

Възприетите от съда фактически и правни изводи по никакъв начин не се променят и от представените по реда на чл. 192 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, от ЕТ “Я.–А.М.” - трето неучастващо по делото лице, фактура № **********/04.07.2018 г. за закупени от дружеството-жалбоподател шест броя интериорни врати, монтаж и транспорт на същите, на обща стойност 1780 лв., ведно с издаден в тази връзка фискален бон на същата стойност. Тук именно следва да се посочи, че дори и да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че сумата в размер на 800 лв. по квитанция № 179 от 04.07.2018 г. е част от сумата в размер на 1780 лв., за която има издаден фискален бон, т.е. че по отношение на тази сума не е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., такова е извършено по отношение на останалите две суми - в размер на 280 лв., представляваща капаро по квитанция № 180 от 05.07.2018 г. и в размер на 125 лв. представляваща капаро по квитанция № 178 от 04.07.2018 г., което е достатъчно да обоснове извод за законосъобразност на наложената с процесната заповед ПАМ.

16. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорената Заповед за налагане на ПАМ. Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

17. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 100 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Л.П.97” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.С.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-17-0203026/11.07.2018 г., издадена от Ж.М.– Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин за паркет, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „България“ № 73, стопанисван от “Л.П.97” ЕООД за срок от 7 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до посочения търговски обект.

ОСЪЖДА “Л.П.97” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.С.С., да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, сумата в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: