Р Е Ш Е Н И Е
№262186/6.7.2021г.
Гр.Варна,06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 19078 по описа за 2018 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен вх. №
84 304/20.12.2018 г. депозирана от ищцовото дружество „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от П. Р., чрез процесуален представител
адвокат от АК Варна Г.М., със съдебен адрес:*** против ответницата М.В.Н., гражданин на *, родена на *** г. в гр.*, с
адрес в * – *.
Отправеното до РС Варна искане е да
бъде постановено Решение по силата на което ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество по посочената по делото банкова сметка
***,79 евро, явяваща се незаплатено възнаграждение по договор за
поддръжка и управление от 14.11.2008 г. за 2018 г. съгласно чл. 2.1. от
договора;
Сумата
от 625,45 евро, явяваща се
незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 05.12.2008
г., определени съгласно чл. 2.1. от договора ,
СУМАТА в размер на 7 443,94 евро, явяваща се неустойка,
по договор за поддръжка и управление от 14.11.2008 г., определена съгласно 5.4.
от договора във връзка с извършване на отчуждителна сделка от М.В.Н. със
самостоятелни обекти с идентификатори *и *и неизпълнение от нейна страна, както
и законната
лихва от датата на предявяване на исковете - 20.12.2018 г., до
окончателното изплащане на вземанията.
По
делото е била депозирана писмена молба с регистрационен вх. №
27 242/12.04.2019г. от ищцовото дружество, придружена с препис за ответницата.В молбата
ищцовата страна сочи, че оттегля иска се за сумите от 658,79 евро и 625,45 евро
съгласно чл.232 ГПК и желае ВРС да постанови определение за частично
прекратяване на производството като правилно е било посочено, че затова не е
необходимо съгласието на ответника.С оглед това искане е обективирано и
акцесорното приложените с исковата молба документи находящи по делото на
страница от 51 –ва до 91-ва и от 104 –та до 177-ма да бъдат върнати на ищцовата
страна и изключени от доказателствата.
Предвид направеното оттегляне е обективиран на стр. 2–ра от същата молба
петитума на иска, който се поддържа, който петитум макар и да е посочено, че се
изменя, е идентичен с третия по ред визиран по – горе. При така извършеното
надлежно десезиране на съда по исковете с правно осн. чл.79, вр. чл. 86 ЗЗД
съдът е приел, че следва да прекрати частично производството по делото като
същото продължи по иска с правно чл. 92, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД. С оглед горното и с Определение №
4968/16.4.2019г. настоящият съдебен състав е прекратил производството
по гр. дело № 19 078/2018 год. по описа на ВРС ХLІІ-ри състав по предявените искове от ищцовото дружество „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от П. Р., чрез процесуален представител
адвокат от АК Варна Г.М., със съдебен адрес:***, против ответницата М.В.Н., гражданин на *, родена на *** г. в гр. *,
с адрес в * – * В ЧАСТИТЕ с правна
квалификация чл. 79, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за следните главни
вземания ведно с акцесорните за законна лихва върху всяко от главните изброени
по долу: СУМАТА от 658,79 евро,
явяваща се незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка и управление от
14.11.2008 г. за 2018 г. съгласно чл. 2.1. от договора; СУМАТА от 625,45 евро, явяваща се незаплатено възнаграждение
по договор за поддръжка и управление от 05.12.2008 г., определени съгласно чл.
2.1. от договора, поради оттегляне на
исковите претенции и на
основание чл. 232 ГПК.
С
Разпореждане № 37 928 от дата
26.08.2019 г. настоящият председател на съдебния състав е разпоредил връчване
на преписа на искова молба ведно с приложенията /след надлежен превод от
български на руски език/ на ответника по делото в *. Видно от лист номер 256
–ти съдебната поръчка е била получена в Дирекция „Международно правно
сътрудническо и европейски въпроси“ при Министерство на правосъдието на дата 30.08.2019 г., като на 20.07.2020 г.
материалите по съдебната поръчка са върнати във ВРС без да са връчени книжата
на ответницата. В изпълнение на разпореждане от 28.07.2020 г. адв.Г.М. от ВАК е
депозирала писмена молба с вх.№ 53 617/20 от 6.8.2020 г. като е посочен
способ за връчване на книжата чрез обявление в Държавен вестник. Въз основа на
Разпореждане № 28854/10.08.2020 г. е извършено призоваване на ответницата чрез
ДВ, като разноските затова са поети от РС Варна в размер на 40 лв. /видно
от преводно нареждане от 17.08.2020 г. Установява се от извадка от ДВ, бр. 76
от дата 28.8.2020 г., че ответницата е надлежно призована, но не се е явила да
получи книжата по чл. 131 ГПК. С оглед горното, при наличие на хипотезата на
чл. 48, ал. 2 ГПК ВРС е взел решение за предоставяне на правна помощ на
ответницата под формата на особено процесуално представителство и да възложи
разноските затова в тежест на ищцовата страна.
С
определение № 261689/6.10.2020г.
ВРС е взел РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА
ПРАВНА ПОМОЩ на ответницата М.В.Н.,
гражданин на *, родена на *** г. в гр.*, с адрес в * – * по предявените искове с правно основание чл. 92, вр.с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - чрез оказване на ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО по гр. дело № 19078/2018 год. по описа на Варненски районен съд, ХLІІ –ри
състав, на основание чл. 48, ал. 2
от ГПК, като е бил определен депозит в размер на общо 966,77 лева
(деветстотин шестдесет и шест лева и 77 стотинки), ВНОСИМ от ищцовата страна
по сметка на РС Варна за назначаване на ОСОБЕН
ПРЕДСТАВИТЕЛ на ответника в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано от получаване на
преписа от Определението. В изпълнение на дадените указания ищцовата страна е
внесла депозита за особен представител и по делото ВРС е назначил адвокат К.Б. ***,
със съдебен адрес ***, *.
В
срока по чл. 131 ГПК особеният представител на отв. Н. – адв. Б. е депозирал
отговор на исковата молба.
Ищцовата
страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти
и обстоятелства: Твърди
се, че М.В.Н. дължи на „Б. С. И. Т.“ ЕАД сумата от 658,79 евро, явяваща
се незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка и управление от
14.11.2008г. за 2018г., определено съгласно 2.1. от договора; сумата от 625,45
евро, явяваща се незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка и
управление от 05.12.2008г. за 2018г., определени съгласно 2.1. от договора и
сумата в размер на 7443,94евро, явяваща се неустойка, по договор за
поддръжка и управление от 14.11.2008г., определена съгласно 5.4. от
договора във връзка с извършване на отчуждителна сделка от М.В.Н. за
самостоятелни обекти с идентификатори *и *и неизпълнение на поетите с договора
задължения от нейна страна.
Обстоятелствата,
на които ищцовата страна основава исковата си молба са следните: „Б.с.и.т. *“ ЕООД ЕИК *, чийто правоприемник,
чрез преобразуване се явявал ищецът сключило договори за поддръжка и управление
на 14.11.2008г. и на 05.12.2008г. с М.В.Н., по силата
на които срещу възнаграждението уговорено в тях ищецът се задължи да извършва
услугите посочени в договорите. Договорите, сключени помежду страните били
подписани от пълномощник на ответника - адв. В. И. И.. Ответникът заплащал в
цялост дължимото по договорите възнаграждение, доказателства за което ищцовата
страна представя със сезиращата съда искова молба.
Съгласно чл. 1.5. от договорите
влизането йм в сила било обусловено от подписването на нотариални актове
за покупко-продажба за имотите на ответника „Б.С.И.Т.“ ЕАД, които ищецът
прилага към исковата молба. Съгласно чл.2.1 и 2.7. от договорите за
поддръжка от 14.11.2008г. и 05.12.2008г. М.В.Н. се задължила да заплаща годишна такса в размер
на 10,00 евро без ДДС на кв.м. от притежаваната площ в т.ч. и припадащите й се
идеални части, която за обектите подробно описани в договорите за поддръжка от
14.11.2008 г. и от 05.12.2008 г., както следва за самостоятелните обекти,
подробно описани в договора за поддръжка и управление от 14.11.2008 г. - 102,28
кв.м., а за самостоятелните обекти, описани в договора за поддръжка от
05.12.2008г. е 99,99кв.м., авансово след издаване на проформа фактура, не по-късно
от 31 декември на предходната година, а за първата година при подписване на
нотариалния акт, т.е. от 13.11.2008г. за имоти с идентификатори *. и *, а за
имоти с идентификатори *и *от 27.11.2008г.
Уговорената такса се индексирала ежегодно
съобразно годишната инфлация определена от НСИ съгласно чл. 5.1
от договора. Индексът на потребителските цени на годишна база към
декември 2008г. бил 7,8 на сто, към декември 2009г. 0,6 на сто, към декември
2010 г. 4,5 на сто, към декември 2011 2,8 на сто, към декември 2012г. 4,2 на
сто, към декември 2013г. 1,6 на сто, декември 2014г. 0,9 на сто, към декември
2015г. е 0,4 на сто, към декември 2016г. е 0,1 на сто, към декември 2017г. 2,8
на сто. При така посочените индекси на потребителските цени възнаграждението за
поддръжка за 2018г., което М.В.Н. следвало да заплати на ищеца авансово в срок
до 31.12.2017г. по договора за поддръжка и управление от 14.11.2008г. било в
размер на 1 488,79 евро с вкл. ДДС /12,13 евро х 102,28кв.м. х
1,2 дължимия ДДС/, а по договора за поддръжка и управление от 05.12.2008г. е в
размер на 1 455,46 евро с вкл. ДДС/12,13 евро х 99,99 кв.м. х 1,2
дължимия ДДС/.В договорите за поддръжка и управление от 14.11.2008г. и
05.12.2008г., сключени между ответника и „Б.С.И.Т.“ ЕАД, твърди ищцовата
страна,че била допусната техническа грешка и в чл. 2.1, където се посочва
площта вместо коректната площ за самостоятелни обекти с идентификатори *и *,
която съгласно документа за собственост е 102,28 кв.м. била посочена площ от 118,78 кв.м., а за
самостоятелни обекти с идентификатори *и *вместо площ от 99,99кв.м. била посочена площ от 126,06 кв.м. Въпреки това
ищецът при определяне на дължимото възнаграждение по договорите за поддръжка се
съобразявал изцяло с посочената в документа площ на самостоятелните обекти.
Твърди се още, че на дата 31.05.2018г.
от името на М.В.Н. била заплатена сумата в размер на 830,01 евро, явяваща се
част от възнаграждението по договор за поддръжка и управление от 14.11.2008г. и
830,00 евро, явяваща се част от възнаграждението по договор за поддръжка и
управление от 05.12.2008г. Към момента на сезиране на ВРС възнаграждението по
договорите за поддръжка и управление от 14.11.2008г. и от 05.12.2008г. за
2018г. не било заплатено в цялост на „Б.С.И.Т.“ ЕАД и останалата незаплатената
част от възнаграждението по договора за поддръжка и управление от 14.11.2008г.
била в размер на 658,79 евро, а по договора за поддръжка и управление от
05.12.2008г. - в размер на 625,45 евро.
По същество се твърди, че съгласно
5.4. от договора за поддръжка и управление от 14.11.2008 г. при извършване на
отчуждителна сделка М.В.Н. се била задължила да уведомява за това ищеца най -
малко 10 дни преди сделката и да осигури пълното поемане от новия собственик,
по надлежния за това начин на всички права и задължения по договора. Това задължение
на ответника страните се споразумели да
считат за изпълнено при подписване на договор за поддръжка и управление с новия
собственик. В случай, че собственикът не изпълнел това свое задължение дължал на ищеца неустойка равняваща се на
петкратния размер на възнаграждението по 2.1. за съответната година на
отчуждителната сделка.
Наведено е твърдението, че на дата
22.10.2018г. М.В.Н. се била разпоредила с притежаваните от нея в режим на
съпружеска имуществена общност с А. Л. Р. самостоятелни обекти с идентификатори
*и * и собствеността била прехвърлена на Д. А. С., гражданин на *, роден на ***г.
в гр. *, доказателства за което ищцовата страна представя с исковата молба, без
да уведоми за това в срока по 5.4 от договора ищеца и без да изпълни поетото в
същия член задължение за поемане на всички права и задължения по договора от
новия собственик чрез подписване на нов договор за поддръжка и управление между
ищеца и новия собственик. Подари неизпълнение на поетото задължение ответникът
дължал на ищеца неустойка в размер
на петкратното възнаграждение за годината на разпоредителната сделка или дължал
петкратния размер на възнаграждението за 2018г. за продадените самостоятелни
обекти. Неустойката, която М.В.Н. дължала на „Б.С.И.Т.“ ЕАД, твърди ищцовата
страна, че в размер на 7 443,94 евро, представляваща петкратния размер на
дължимото по договор за поддръжка и управление от 14.11.2008г. възнаграждение
за 2018г., което било в размер на 1 488,79 евро.
При тези твърдения ищцовата страна е
отправила исканията си до съда, които след надлежно оттегляне на част от ОСИ се
свеждат само до искането за осъждане на ответницата да заплати на ищцовата
страна дължимата неустойка ведно със законната лихва /искане цитирано и
по-горе/.
В подкрепа на твърденията и исканията
си с исковата молба ищцовата страна е направила доказателствени искания.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез адв. Б. – надлежно назначен особен представител
депозира писмен отговор.
Ответната страна намира предявения иск
за допустим, заявен от активно легитимирана страна против пасивно легитимирана
страна.
Предявения
иск ответника сочи, че е основателен.
Твърди се, че е налице Договор между страните, подписан при условията описани в
самия договор. За валидността му говорело и изпълнението по него а именно
плащането на определената в него цена и липса на възражения по предоставената
услуга. Твърди се, че било явно неизпълнението на задължението за уведомяване
на контрагента по т. 5.4 при разпореждане с имуществото обект на договора.
Въпросното разпореждане не освобождавало М.В.Н. от задълженията й по договора.
Поне от представените доказателства по делото не била видна кореспонденция
между страните по този въпрос. Предвид и липсата на контакт между особения
представител и ответника, адв. Б. сочи, не би могъл да ангажира доказателства в
подкрепа на обратната теза на ищцовата страна. Единствените възражения сочи
особения представител които може да има са по отношение на размера на
изчислената неустойка, с оглед на което не се противопоставя на искането за
провеждане на съдебно–икономическа експертиза.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.06.2021 г.
ищцовата
страна, представлявана от адвокат Д. моли съда да уважи иска като основателен и
доказан, ведно с присъждане на разноските съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
В същото съдебно заседание адвокат Б., в качеството му на надлежно назначен
по делото особен представител на ответницата,предоставя на съда преценката
относно основателността на иска поради
качеството което има и липсата на контакт с ответницата.
Съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният
от ищцовата страна иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е заведен от активно
процесуално легитимирана страна против ответната страна против надлежно пасивно
легитимираната ответница М.В.Н.,
гражданка на *.
Приемайки
че искът е допустим, съдът дължи произнасяне по същество на спора.
За да се
произнесе по същество на спора,на първо място съдът се спира върху
разпределението на доказателствената тежест , извършено с проекта за доклад по
делото, обявен за окончателен.С доклада по делото , съдът на осн. чл.
154 ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните както следва:
Указано е било на страните, че всяка една
страна е длъжна да установи и докаже фактите, на които основава своите
твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си
права.По предявения главен иск
,квалифициран от РС Варна по чл. 92 ЗЗД и акцесорен по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът
е възложил в тежест на ищеца по делото да установи при условията на пълно и главно
доказване фактическия състав от който твърди, че произтича спорното право –
надлежно сключени между страните по спора договори, изпълнението по който е
било извършено пълно и точно от страна на ищеца ; да установи и докаже
твърденията си за частично неизпълнение на договорите от страна на ответника
(по см. на чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД), моментът на изпадане в забава на
ответната страна, както и дължимостта на
вземането за договорна неустойка. В тежест на ищеца е било да установи и
докаже наличието на фактическия състав на чл. 92 ЗЗД – договорна връзка между
страните имащи качество възложител и изпълнител, предмет на договора,
изпълнение пълно и точно от страна на ищеца,наличие на валидна неустоечна
клауза, респ. дължимостта на претендираната договорна неустойка в посочения
размер. С оглед твърдяната забава на ответника в тежест на ищеца е било да
установи и докаже началния момент от който ответникът е изпаднал в забава,
респ.дължимостта и на акцесорното вземане – лихва за забава върху главното
задължение, че е отправил надлежна покана за плащане,получаването на поканата,
както и че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на
исковата молба размери и основание. В
тежест на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти и
обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже, че е заплатена претендираната
договорна неустойка при настъпване на падежа или дори след предявяване на иска.
Указано е било на ответника, че носи тежестта
да ангажира всички възражения имащи
правопогасяващ, правоизключващ както и правоотлагащ характер.
При така разпределената
тежест на доказване, на база целия събран доказателствен материал по делото
съдът приема че искът предявен от ищцовото дружество против ответницата е
напълно доказан и основателен.
Произнасяйки се по същество по спорния
предмет на делото, на първо място съдът отчита факта, че при одобряване на
доклада по делото изрично е обявил на страните, че съгласно частичното
оттегляне на иска предметът на спора се свежда единствено и само до осъдителния
иск, касаещ неустоечната клауза с квалификация чл. 92 от ЗЗД и че депозираната
от ищцовата страна писмена молба в
първото о.с.з.Справка , изготвена от Агенция по вписванията ще служи на съда
при постановяване на акта по същество, съобразно която в син цвят ще бъдат
анализирани относимите доказателства, а съдът ще съобрази, че в повдигнатия
жълт цвят са неотносимите към предмета на спора.
Видно от приобщената на лист 444 – 448
по делото справка № 251760/05.03.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ –
Несебър от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. по персонална партида № *, в която справка в жълт цвят са
повдигнати неотносимите към предмета на спора касателно иска по чл. 92 от ЗЗД
документи и книжа, а в синьо – тези, които са относими.
Съвкупния и поотделен анализ на
относимите към спора по същество писмени доказателства мотивира съда да приеме
за доказано по несъмнен начин извършването на правни сделки обективирани в
изброените по – долу нотариални актове, а именно :
От
приобщеното на л. 22- 24 заверено за вярност с оригинала копие на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,
том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна при Агенция по вписванията с вх.рег.№ * г., акт № *, том *, дело № * се установява, че на дата 13.11.2008 г. пред нотариус Ст.А., нот.
с рег. № * и
район на действие РС Несебър дружество „Б.с.и.т.“ АД е продало на ответницата М.Н.,
действаща чрез пълномощника си К. О. Т.следния недвижим имот, собственост на
дружеството АПАРТАМЕНТ *със застроена площ 66,06 кв.м
, находящ се в гр.Обзор, с идентификатор *, с посочени граници и 13,82 % ид.ч.
от ОЧС и съответните кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху имота ,описан в
нот. акт, както и ГАРАЖ /ПАРКОМЯСТО /* с идентификатор *с площ 16,53 кв.м., с посочени
граници,ведно с 5,87 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху УПИ *,*,*за сумата от 122 641,67 евро без
ДДС, преведена от купувача на продавача по банков път към момента на подписване
на договора.
Установява се от приложеното на листи
25 – 50 заверено за вярност с оригинала копие
на договор за поддръжка и управление ,сключен на 14.11.2008 г. , че на деня
следващ този на закупуването на имота и съвпадащ с вписването на нот.акт в АВ
СВ , ответницата в качеството си на собственик на имотите с идентификатори *и *е сключила с
ищцовото дружество договор за поддръжка и управление с ясно договорени клаузи
сред които и клаузата разписана в чл.5.4,препращаща към чл. 2.1
.Договорена е била неустоечна клауза при която в случай на отчуждаване на имота
от страна на ответницата и неуведомяване затова на управителя на ищцовата
страна в 10 дневен срок, ответницата да дължи на ищцовата страна неустойка
равна на петкратния размер на възнаграждението по чл.2.1 за съответната
година на отчуждителната сделка.
Видно от л.64 – 66, по силата на
правна сделка, обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,
том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна при Агенция по вписванията с акт № *, том *,
дело № *, на * г. ответницата М.Н. и А. Л. Р., действащи чрез
пълномощника си Л. Й. Г.са прехвърлили
на купувача Д. С., действащ чрез пълномощника си Л. Й. Г.своите
недвижими имоти а именно АПАРТАМЕНТ *с ид.№
*, паркомясто 66 с ид.№ *, за обща продажна цена от 17400 евро,за която
купувачите,чрез пълномощника си са заявили ,че са я получили изцяло по банков
път на територията на * , преди подписване на настоящия договор .
От отразеното в справката на АВ по
персонална партида № * на стр.3 /л. 445/ е видно, че на 19.12.2008г. по силата
на правна сделка, обективирана в нотариален
акт *, т. *, от * г. ищцовото дружество Б.с.и.т. АД в
качество на продавач е продало на купувача А. Л. Р.поземлен имот с
идентификатор *с ЗП 66,00 кв.м. ет.*,бл.* и гараж – * с ид.№ * с пл.17,21 кв.м ,ет.1 , УПИ *,*,*с пл. 15 297 кв.м в гр.Обзор .Видно от л. 446 и 447 в АВ е вписана правна сделка
- покупко продажба, обективирана в нот.акт *, т. * от * по силата на която ищцовото дружество
в качеството си на купувач е продало на ответницата М.В.Н. поземлен имот,
ателие 204, с ид. № *с пл.62,04 кв.м , адрес Гр.*,
местност *,
бл. * ,ет.* , сгр. * гараж * с ид. № *, бл. * ,ет.*, пл.18,43 кв.м , изградени в ПИ *, стар идентификатор УПИ *,*,*в кв. *по плана
на град * .
По
делото е допусната и изготвена ССчЕ,неоспорена от страните.
От обективното и компетентно дадено
заключение на в.л. Е.Т. по ССчЕ, приобщено на л. 472 ,473 , несъмнено се
установява че по силата на договора за поддръжка от дата 14.11.2008 г. сключен
между страните по спора и в съответствие с обема на вещно право на собственост
придобито от ответницата по силата на договор за покупко - продажба,
обективиран в нот.акт № *
от *8 г. индексираната
стойност на такса за поддръжка и управление на процесния имот за 2018 г. се равнява на 1240,91 евро без
ДДС, ДДС възлиза на 248 18 еро или общата стойност е равна на 1489,09 евро .
При така установеното по делото се
налага и извода ,че неустойката е равна на 1489,09 евро х 5 или общо 7 445,45
евро, като претендираната е с около 2 евро по-малко – 7 443,94 евро.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцовата
страна иск с искане за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото
дружество СУМАТА в размер на 7 443,94
евро, явяваща се неустойка, по договор за поддръжка и
управление от 14.11.2008 г., определена съгласно 5.4. от договора във връзка с
извършване на отчуждителна сделка от М.В.Н. със самостоятелни обекти с
идентификатори *и *и неизпълнение от нейна страна, както и законната лихва от датата
на предявяване на исковете - 20.12.2018
г., до окончателното изплащане на вземанията са напълно доказани и по
основание и размер.
На база всички писмени доказателства
по делото се налага извода,че ответницата е придобила на дата 13.11.2008 г.
вещното право на собственост върху СОС с посочените идентификатори в гр.Обзор,
на следващия ден е сключила договор за поддръжка и управление с ищцовото
дружество имено в качеството си на собственик на недвижимите имоти .При
сключване на договора страните са се съгласили с клаузата на чл. 5.4. от
договора за поддръжка, като преди продажба на имотите си ответницата е следвало
да уведоми затова ищцовото дружество,но не го е сторила .Размерът на
неустойката е ясно посочен в чл. 5.4. от договора за поддръжка и
определяем,възлизащ на петкратната такса за поддръжка за имотите за годината в
която е извършено отчуждаването.Тази неустойка както бе посочено и по-горе е
установена по размер и от ССчЕ като за основа вещото лице е съобразило обема на
права на ответницата , начина на изчисляване на дължимата се такса поддръжка,
индекса на инфлация а за съда остана да умножи тази такса по пет, така както е
разписано в чл. 5.4. от процесния договор. Както основанието на иска,така и
размера на същия са напълно доказани на база представените по делото относими
титули за собственост, договор за поддръжка , справка от АВ от които се извежда
извода,че ответницата преди да отчужди имотите с идентификатори *и *не е
изпълнила задължението си по чл. 5.4 ,изр.1 –во,поради което и дължи
неустойката в договорения размер.Придобитите от М.Н. на 13.11.2008 г. два самостоятелни обекта са били отчуждени на 22.10.2018 г.,без Н. да изпълни
задължението си по чл. 5.4,изр.1 –во, поради което и съгласно нормата на чл. 92 ЗЗД дължи неустойка на ищцовата страна в търсения размер. Неустойката в случая
не се оспорва че е действителна а и от съдържанието на договора такъв извод не
може да се изведе
Ето защо съдът уважава напълно иска
като основателен и доказан и присъжда в полза на ищцовата страна и законната
лихва съгл. чл. 86, ал.1 ЗЗД считано от
датата на подаване на исковата молба в съда, дата която се счита за покана .
При този изход на спора съдът присъжда
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовата страна всички сторени по делото
съдебно деловодни разноски съобразно списъка по чл. 80 ГПК приобщен на лист
474, разноски прецизно посочени от адв.Д. и по основание и по размер, реално
сторени от ищцовата страна възлизащи на сумата от общо 3 834,10 лева (три хиляди осемстотин тридесет и
четири лева и десет стотинки ).
На последно място съдът следва да
разпореди издаване на РКО в полза на особения представител на ответницата, т.к.
възнаграждението за особен представител е винаги дължимо.
По делото съдът е определил и ищцовата
страна е внесла депозит от 966,77 лв. за назначаване на особен представител на
ответницата.
За внесения от ищцовата страна
депозит, съдът разпорежда и издаването на РКО в полза на адв.Б..
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ответницата М.В.Н.,
гражданин на *, родена на *** г. в гр.*, с адрес в * – * ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. Р., чрез процесуален представител адвокат от АК Варна Г.М.,
със съдебен адрес:*** СУМАТА в
размер на 7 443,94 евро (седем хиляди четиристотин четиридесет и три
евро и деветдесет и четири евроцента ), - представляваща неустойка,
по договор за поддръжка и управление от 14.11.2008 г., определена съгласно 5.4.
от договора във връзка с извършване на отчуждителна сделка от М.В.Н. със
самостоятелни обекти с идентификатори *и *и неизпълнение от нейна страна, ведно
със законната
лихва от датата на предявяване на иска в съда - 20.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземанията, на осн. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответницата М.В.Н.,
гражданин на *, родена на *** г. в гр.*, с адрес в * – * ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. Р., чрез процесуален представител адвокат от АК Варна Г.М.,
със съдебен адрес:*** СУМАТА от общо
3 834,10 лева (три
хиляди осемстотин тридесет и четири лева и десет стотинки ) - сторените от ищцовата стран съдебно - деловодни разноски а пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат К.Б. за
СУМАТА от 966,77
лева (деветстотин
шестдесет и шест лева и 77 стотинки), внесения от ищцовата страна депозит, за
осъщественото от адв.Б. процесуално представителство на ответницата М.Н., при
условията на чл. 47, ал.6 ГПК,пред
настоящата инстанция.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РКО да се връчи на адв.Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :