Определение по гр. дело №20948/2019 на Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№

 гр. Варна

 

Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 20.05.2020 год., в състав:

Районен съдия: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №20948 по описа за 2019 год., намира следното:

            Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн.чл.30, ал.3 ЗС от Г.В.Т., ЕГН ********** *** срещу В.В.Е., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 1964 лева съставляваща половината от получената стойност от наем за стопанските години 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 по отношение на земеделски земи с идентификатор 07603.249.15 с площ от 3958 кв.м. находяща се в местност „Д.“, землище на гр. Р., поземлени имот с идентификатор 07603.265.3 с площ от 12863 кв.м., находяща се в местност „Т.“ землище на гр. Р., нива с идентификатор 045008 с площ от 5 дка, находяща се в местност „Б.“ землище на село П.К., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 20.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението. 

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който се посочва, че не се оспорва обстоятелството, че страните са съсобственици на имотите описани в исковата молба, както и че същите са отдадени под наем. Не се оспорва, че процесната сума се дължи от ответницата, като се представят доказателства за заплащане на същата. Намира, че не е станала повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски.

С молба вх. № 26733/13.05.2020г. ищецът чрез процесуалния си представител, последния с изрично по делото пълномощно, десезира съда, като оттегля предявените искове и съответно излага мотиви, че е получил плащане от ответника на претендираните суми. Желае да му бъдат присъдени сторените в съдебното производство съдебно – деловодни разноски в размер на 750 лева, представляващи заплатена по делото държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство. Счита, че с поведението си ответницата е станала причина за завеждане на делото в съда, като плащането е след образуване на съдебното производство.

Депозирана е молба вх. № 28264/18.05.2020г. от ответницата, чрез процесуалния й представител, с която се посочва, че искането на ищеца за заплащане на разноски е неоснователно, доколкото страната не е станала причина за завеждане на делото в съда.

 С оглед изложеното от съдът намира, че следва да прекрати производството по делото поради оттегляне на предявеният иск, на осн. чл. 232 ГПК.

По отношение на разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдебната практика и в частност определение №489 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1474/2015 г., II т. о., ТК на ВКС приема, че ищецът има право да бъде обезщетен за сторените разноски при прекратяване на делото, въпреки че той е десезирал съда чрез отказ или оттегляне на иска, при наличието на данни, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК съдържа две кумулативно дадени предпоставки. Първата е ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, а втората е да признае предявеният иск.

В настоящи случай в отговора на исковата молба се сочи, че ответницата с поведението си не е дала повод за завеждане на иска, доколкото преди ищецът да сезира съда е предложила заплащане на претендирана от него сума, но й било посочено от ищеца, че той не желае да получи такава от нея. Няма данни по делото, че ищецът преди да сезира съда е поканил ответницата извънсъдебно да уредят отношенията си, няма дори в исковата молба и такива твърдения. В тази връзка единствено е посочено, че ищецът бил провел разговор с наемателя на имота, но не и с ответницата с оглед заплащане на претендираното обезщетение.

С първото процесуално действие, а именно депозиране на отговор по исковата молба след получаване на съдебните книжа, ответницата признава предявените искове по основание и размер, съответно представя и доказателства за заплащане на търсената сума, ведно с дължимата законна лихва. При тези данни, съдът намира, че с поведението ответницата не е станала причина за завеждане на делото в съда, признала е задължението си, съответно е заплатила търсеното от ищеца парично обезщетение. Двете кумулативно дадени предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК са налице, поради което разноските, които ищеца е сторил следва да останат за негова сметка.

Ответницата не е сезирала съда с искане за присъждане на разноски в нейна полза, поради което съдът не се произнася в тази насока.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 20948/2019г. по описа на ВРС – ХХІ състав, на осн. чл.232 ГПК.

Оставя без уважение искането на ищеца Г.В.Т., ЕГН ********** *** за присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Отменя насроченото за 24.07.2020г. от 10,00 часа открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  в частта, с която се прекратява производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: