№ 4
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600582 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по депозирано от изрично упълномощената от осъдения Л. С. Г. адв. Ш.
искане за възобновяване на ВНОХД № 379/2020 г. по описа на ОС-Хасково, с влязлото в
сила по което решение е потвърдена присъдата № 14/17.07.20 г. по н.о.х.д. № 57/20 г. на
РС-Свиленград, с която за престъпления по чл. 281, ал. 2 и чл. 343в, ал. 2 НК му е наложено
общо най-тежко наказание две години и шест месеца лишаване от свобода при „строг“
първоначален режим, към което е присъединено наказание глоба от 10 000 лв.
В искането, отправено до ВКС на РБ, осъществената видеоконферентна връзка е
окачествена като задочно разглеждане на делото в съдебната фаза, което било лишило
осъдения от пълноценно участие в процеса. Формулирано е оплакване и за нарушение на
процесуалните правила, изразило се в неяснота на повдигнатото обвинение. Искателят
счита, че неяснотата била породена от непопълване на бланкетната диспозиция на чл. 281
НК със съответните норми от специален закон. По-нататък се твърди, че правото на защита
на Г. било злепоставено и от липсата на информация относно съставомерните признаци на
инкриминираното деяние. Като самостоятелно процесуално нарушение се сочи и това, че
част от използваните доказателствени материали били приобщени в нарушение на реда по
чл. 281 НПК.
1
С решение от 22.11.21 г. по к.н.д. № 705/21 г. ВКС на РБ е оставил без уважение
споменатото искане за възобновяване на въззивното дело, като не е споделил твърдението за
нарушения при видеоконферентното осъществяване на съдебната процедура. След това е
изпратил делото на ПАС за произнасяне по останалата част на искането.
Представителят на АП-Пловдив изрази при пренията становище, че искането за
възобновяване не е основателно в разглежданата част и предложи да бъде оставено без
уважение.
Адв. Ш. повтори изложените пред въззивната инстанция доводи за
незаконосъобразно процедиране от страна на районния съд, който бил неглижирал липсата
на подробна и ясна обвинителна постановка и така бил лишил защитата от ефективно
конфронтиране с обвинителната теза. Изрази и мнение, че мотивите за довършване на
престъплението не били убедителни и не давали възможност да се разбере защо според съда
не се касае за опит. А също становище за липса на пълноценен анализ на признаците от
състава на твърдяното престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и по-конкретно на изискуемото
знание на осъдения, че през 2019 г. бил наказан за управление на МПС без съответна
правоспособност.
Г-н Г. се присъедини към изложената от защитника си аргументация.
Апелативният съд гр. Пловдив, след като се запозна с данните по делото, обсъди
доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове, намери следното:
1. Центърът на недоволството на защитата е поставен върху качеството на
обвинителния акт, като се поддържа твърдението, че не били посочени и обосновани норми
от специален закон с потенциал да запълнят бланкетната диспозиция на чл. 281, ал. 2 НК.
Оставяйки настрана преклузията, обявена в чл. 351, ал. 2 НПК (и приложима на основание
чл. 426 НПК), ПАС държи да отбележи, че не споделя мнението за неинформативност на
обвинителната теза. В акта, с който прокуратурата е внесла делото в съда, е обявено, че
инкриминираното подпомагане на чужденци да преминават в страната било реализирано от
осъдения именно в нарушение на норма от специален закон – чл. 19 от ЗЧРБ. При това
нормата е и цитирана. В нея става дума за редовни документи за преминаване в страната.
Цитатът и останалата част от диспозитива, ведно с обстоятелствената част на обвинителния
акт, не оставят място за съмнение относно точното съдържание на обвинителната
постановка – изискуемото за обективната съставомерност по чл. 281 НК „нарушение на
закона“ се е изразило в преминаване в страната на подпомогнатите чужденци без подобни
документи. Именно с тази теза защитата е имала възможност да се конфронтира, направила
е това, но позицията й правилно не е била възприета от решаващите съдилища. Както
сполучливо е обобщила въззивната инстанция, противоправността на поведението на
осъдения по подпомагане преминаването на транспортираните чужди граждани е функция
на самото незаконно прекосяване на държавната граница, легалните условия за което са
поставени във въпросния член 19 ЗЧРБ.
2. Пред ПАС адв. Ш. лансира идеята, че транспортираните от доверителя й чужденци
2
не били незаконно пребиваващи по смисъла на чл. 3а от Допълнителните разпоредби на
ЗЧРБ, защото липсата на виза сама по себе си не обосновавала подобно пребиваване.
Въпросната теза е неотносима към настоящия казус. Това е така, защото обвинението не
касае пребиваването на транспортираните чужденци в България, а единствено тяхното
преминаване (което не било допустимо при положение че не са притежавали никакви
документи, а не са имали намерение да се установят като бежанци). Действително
разпоредбата на чл. 281 НК въвежда наказателноправна забрана освен за преминаване, също
и за пребиваване (в нарушение на закона), но в случая е инкриминирана единствено първата
хипотеза. Именно към въпросната първа хипотеза – за преминаване – се отнася
инкриминираната разпоредба на чл. 19 ЗЧРБ, която поставя изискването за редовен
документ за това[1]. Прокурорът се е постарал да разясни и понятието редовен документ за
задгранично пътуване, като коректно се е позовал да определението в пар. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на приложимия специален закон. От тази гледна точка се
оказват безсмислени разсъжденията на тема „пребиваване“, т.е. разсъжденията, свързани с
неинкриминираната хипотеза на изпълнение на престъплението по чл. 281 НК.
3. Идеята на защитата, че осигуряващият транспорт на чужденци не бил длъжен да
проверява редовността на документите им, не отчита задължението му да се съобрази с
наказателноправния запрет да се въздържа от подпомагане на незаконно преминаване в
страната. Не е релевантно твърдението, че г-н Г. нямал и познания за подобна проверка.
Всъщност той не е поискал да узнае дори дали превозваните чуждестранни лица притежават
(някакви) документи. Доказателственият анализ, който е резултирал в констатацията, че е
бил в съглашение с каналджията, за когото чужденците са говорили в показанията си,
отговаря на правилата на обективната логика и не търпи критика. А тази констатация
закономерно води до извода, че Г. не е поискал да разгледа документите им, тъй като е бил
наясно с нелегалността на планираното преминаване, респ. е целял да го подпомогне срещу
част от облагата, които те са предали на каналджията.
4. Оплакването, че искателят е бил осъден за довършено престъпление, а изложената
в обв. акт фактология насочвала към опит по смисъла на чл. 18 НК, също подлежи на
отхвърляне. Според обвинителната теза преминаването на чужденците в страната е било
подпомогнато единствено посредством осигуряване на транспорт (чрез лек автомобил,
конкретно посочен и впоследствие отнет в полза на държавата). В обвинителния акт е
посочено, че споменатият лек автомобил е бил и използван; подобна констатация са
направили и инстанционните съдилища. Използването му бездруго означава осигуряване на
транспорт, с което съставът на инкриминираното престъпление се е явил изпълнен.
Краткото разстояние, на което чужденците са били транспортирани на българска територия,
има значение не за съставомерността, а единствено за санкционния избор.
5. Оплакването за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 281, ал.3 вр. ал.1, т.
4 НПК е било изложено пред въззивната инстанция и е получило коректен отговор в
нейното решение. ОС-Хасково е констатирал, че е налице пълно съответствие между
отразените в отделните досъдебни документи самоличности на превозените лица, добили
3
качеството на свидетели. Това, ведно с отбелязването от страна на служител от *-* върху
изпратените им в този център призовки за с.з., че лицата са го напуснали, без да обявят къде
отиват, обоснова предпоставките за оспорената процедура. Следва да се обърне внимание и
на факта, че прочетените по реда на чл. 281, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК показания на
чужденците са били депозирани в присъствието на защитата. Така че тя е получила
възможност да оспори снемането и въобще установяването на самоличност, за което едва
сега изказва предположение за опороченост.
6. Не са коректни и съображенията относно субективната страна на второто
инкриминирано посегателство. Според ПАС то правилно е квалифицирано от прокурора и
от споделилите тезата му инстанционни съдилища като престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Обективната съставомерност на това престъпление изисква деецът веднъж да е
санкциониран по административен ред за управление на МПС без съответната
правоспособност и в едногодишен срок след това да извърши пореден акт на
неправоспособно управление. Относно тази част на казуса не се развива спор между
процесуалните страни. А спорният въпрос дали осъденият е узнал за първото
санкциониране, правилно е решен в полза на обвинителната теза – той е узнал това,
доколкото е било пристъпено към връчване на наказателното постановление № 18-
**********/07.01.19г. (с което санкционирането е било извършено). Фактът, че е отказал да
го подпише, не показва незнание за неговото съдържание, както счита адв. Ш.. Това е така,
тъй като Г. е бил запознат с първия акт на адм.наказателното производство, с който
извършеното управление на МПС без правоспособност (на 20.12.18 г.) е било констатирано
на място, а освен това нито тогава, нито понастоящем оспорва самото нарушение. Иначе
казано, за него не е имало съмнение за кой случай се отнася споменатото наказателно
постановление от м. януари 2019 г. и какви последици поражда. Станало му е ясно и това, че
не е могъл да блокира настъпването на въпросните последици, доколкото е възприел
официалното оформяне на отказа си да го подпише. Освен това веднага след влизането на
това постановление в сила то е било обявено в официалната система на МВР, до която Г. е
имал достъп. Още повече, че има отлични познания относно административнонаказателните
процедури, след като е бил санкциониран 59 пъти точно с наказателни постановления.
7. Оплакването за явна несправедливост на наложените му наказания се преценява
като неоснователно. Касационната проверка констатира, че няма индивидуализиращо
обстоятелство, което да не е било открито. Подобно твърдение не се и излага от защитата.
По-нататък ПАС констатира, че правилото по ал. 2 на чл. 54 НК за определяне на
наказанието съобразно значението и смекчаващо-отегчаващото влияние на
противоположните категории индивидуализиращи обстоятелства е приложено точно. В
последна сметка е постигнато изискуемото според чл. 35, ал. 3 НК съответствие между
деяние и наказание. Следователно Г. е понесъл справедливите наказания – наказанията,
които са годни да постигнат необходимите поправително-превъзпитателен и принудително-
възспиращ ефекти. Така че няма основание за съмнение, че избраното санкциониране е
оптималното.
4
Мнението в искането за възобновяване, че генералната превенция била отчетена в
„свръхпревес“ не е разбираемо. Явно защитата не отчита, че специалната и генералната
превенция не са фиксирани в закона като самостоятелни критерии за определяне на
наказанието. Те имат значение в рамките на приетото съотношение на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, по отношение на което г-н Г. не излага нито едно конкретно
възражение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
[1] Какъв трябва да е документът, зависи от целта на пътуването, като в чл. 22, ал. 1, т. 1, т. 2 ЗЧРБ
са изложени различните хипотези
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на в.н.о.х.д. № 379 по описа за
2020 г. на Хасковския окръжен съд, с решение по което е потвърдена присъдата по н.о.х.д.
№ 57/2020 г. на РС-Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5