№ 68
гр. Варна, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Д. В. К.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100601485 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба от адв.П.В., защитник на подс.
С. М. срещу присъда № 260028/06.10.2022 г., постановена от РС-Варна 45
състав, по НОХД № 4585/2020 г.
С атакувания съдебен акт подсъдимият С. М. бил признат за виновен в
това че на 17.07.2016 год. в град Варна, противозаконно присвоил чужда
движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, на стойност 10600 лева,
собственост на „*******“ ЕООД, която владеел на правно основание
пълномощно от „*******“ ЕООД, с което му било дадено право да го
стопанисва, управлява и превозва на територията на Република България и в
чужбина - престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Наложено му е наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от три години. Освен това подсъдимият е осъден
да плати разноските по делото.
С бланкетната въззивна жалба и допълнението към нея се иска
присъдата да бъде отменена и подсъдимия оправдан, а алтернативно - ако се
констатират съществени процесуални нарушения, делото да бъде върнато за
ново разглеждане от първоинстнационния съд. Развити са доводи, че
доказателствените материали са превратно ценени, а съдът не е изследвал
1
всички обстоятелства към главния факт от предмета на доказване.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Изразява съгласие с
голяма част от фактическата обстановка описана от районния съд, но
поддържа тезата за недоказаност на авторството на деянието от М.. В този
смисъл пледира за оправдаване на подзащитния му.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна пледира за
потвърждаване на обжалваната присъда, като съответна на установената
фактическа обстановка. Аргументира се със събраните гласни и писмени
доказателства, които очертават елементите на престъплението от обективна и
субективна страна.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият М. се
присъедини към казаното от адвоката си, а с последната си дума поиска да
бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на
страните и като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, и като
инстанция по същество, намира за установено следното:
Свидетелят Г. живеел на съпружески начала с бившата съпруга на
подсъдимия М., гражданин на Република Армения. Двамата се познавали от
близо две години и били в добри отношения. Познат на подсъдимия (св. О.К.)
от Украйна го потърсил, защото искал да купи лек автомобил от България,
който бил харесал предварително и бил изложен в автокъща в град Варна.
След като подсъдимият посетил автокъщата заедно със св. К., последния
харесал автомобила и поискал да го купи. Тъй като не разполагал с цялата
сума за плащането му, поискал да го закупи на лизинг. Бил насочен към
„********“ ЕООД. Дружеството упражнявало дейност по предоставяне на
финансов лизинг. Подсъдимият и св. К. отишли заедно до офиса на фирмата,
от където им било обяснено, че не могат да сключат договора с който и да
било от тях, тъй като не са български граждани. Тогава подс. М. потърсил св.
Г. и му предложил той да сключи договора за финансов лизинг като се
уговорили, че последният само ще го подпише, а подсъдимият ще заплаща
вноските по него и ще получи автомобила. Св. Г. се съгласил. В изпълнение
на уговореното, на 21.06.2016 г. Ж.П., в качеството си на управител на
„******“ ЕООД продал на „********“ ЕООД с управител К.М. лек автомобил
„БМВ Х5“ с рама № ***********, дата на производство 30.05.2003 г. за
сумата от 9100,00 лева. Автомобилът бил регистриран с рег. № В0732ВК,
сключен бил договор за застраховка „Автокаско“ и били поставени
имобилайзер и GPS устройство. На 01.07.2016 г. между купувача на
автомобила и св. А.В.Г. бил сключен договор за финансов лизинг с №
VA0025/01.07.2016 г., по силата на който „********“ ЕООД като
лизингодател ще придобие собствеността и ще предостави автомобила за
2
ползване на лизингополучателя Г. срещу заплащане на уговорената сума в
размер на 5211,12 евро на шест месечни вноски в срок до 01.01.2017 г. След
подписването на договора представител на „********“ ЕООД съставил
пълномощно, с което подсъдимият М. бил упълномощен с правата да
стопанисва, управлява и превозва на територията на Република България и в
чужбина описания автомобил, както и да представлява дружеството-
собственик пред изброени органи, с изключение на изрично посочените права
– да извършва разпоредителни действия с автомобила, да го обременява с
тежести и да преупълномощава трети лица с предоставените му права. Видно
от приемо-предавателен протокол, автомобилът бил предаден на същия ден.
Приемо-предавателният протокол бил подписан от св. Г., тъй като той е
лизингополучател, но фактически автомобилът бил предаден на подсъдимия
М. според предварителната уговорка между двамата.
В изпълнение на договора били направени две плащания – на 10.08.2016
г. и на 26.10.2016 г. в общ размер на 2523,68 лв. Поради непогасяване на
уговорените вноски след тази дата, договорът бил прекратен от страна на
„********“ ЕООД и била изпратена нотариална покана до св. Г. за връщане
на автомобила. В телефонни разговори подсъдимия М. уверявал св. Г., че ще
заплати дължимото. Автомобилът не бил върнат. По искане на собственика
било извършено проучване относно местонахождението на автомобила
посредством поставеното GPS устройство, при което се установило, че
автомобилът се намира в Украйна, гр. Одеса. Служител на дружеството – св.
Х., бил изпратен на място и установил, че автомобилът се намира на охраняем
паркинг в гр. Одеса. Със съдействието на посолството на Република България
и местните служби се установило, че автомобилът е закупен от Н.И. и И.И.,
граждани на Украйна, които представили нотариално заверено пълномощно
от управителя на „********“ ЕООД, по силата на което имали право да
управляват автомобила в страната и чужбина. Пълномощното имало вид на
заверено от нотариус И.И. с район на действие Районен съд – гр. Пловдив на
12.07.2016 г.. Св. Х. извършил проверка в Нотариалната камара и установил,
че нотариус И. е заличен поради смърт от 09.01.2016 г. Със съдействие на
Бюро Интерпол – Киев автомобилът бил задържан в Таировско отделение на
Полицията в Одеса.
На 29.12.2016 г. „********“ ЕООД чрез пълномощник на управителя
депозирало жалба до ОД МВР Варна, в която са описани извършените
действия и е поискано автомобила да бъде обявен за общонационално
издирване. В хода на досъдебното производство е установено, че процесният
автомобил е напуснал Република България през ГКПП Силистра шосе на
17.07.2016 г. в 23:56 часа, управляван от К.О.. Според заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза средната пазарна стойност на
автомобила към месец юли 2016 г. е в размер на 10 600,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
намира, че въззивната жалба е неоснователна.
3
Повдигнато е обвинение за противозаконно присвояване на чужда
движима вещ, която деецът е владял към момента на извършване на деянието
– престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК – обсебване. Според трайната съдебна
практика, престъплението обсебване е налице, когато лице е получило чуждо
движимо имущество на правно основание, владее или пази полученото
имущество, но извърши с него неправомерен акт на имуществено
разпореждане в свой личен или в чужд интерес, за което разпореждане не е
имал право, като по този начин недвусмислено външно изразява чрез тези
свои действия отношението си към чуждата вещ като към своя. От обективна
страна се изисква деецът противозаконно да е извършил разпореждане с
имуществото без знанието и съгласието на собственика му като отказът за
връщане на вещта също се счита за разпореждане, стига да е противозаконен.
Разпореждането (без значение дали е извършено чрез активни действия или
чрез бездействие при отказ да върне вещта на правоимащия) трябва да е
извършено със съзнанието у дееца, че вещта се намира у него на годно правно
основание, но му е чужда и не разполага с правата, които упражнява. За да
бъде съставомерно деянието, следва по категоричен начин да се установи
наличието както на обективните, така и на субективните му елементи. В
настоящия случай, същите са установени.
Безспорно се доказа сключването на договор за лизинг за автомобила,
страните по договора, техните права и задължения, предоставените права за
управление на автомобила на подсъдимия, както и умишлената му
присвоителна му дейност.
Твърденията на защитата за извършено нарушение от
първоинстанционния съд при оценяване на събраните доказателства е
неоснователно. По силата на съставеното пълномощно от страна на
собственика на автомобила, подсъдимият е придобил правата да го управлява.
Упълномощаването представлява законно правно основание, по силата на
което подс.М. е имал правото да владее вещта. Обстоятелството, че той не е
страна по лизинговият договор, е неотносимо към отговорността му, тъй като
той черпи правата си върху автомобила пряко от собственика му чрез
предоставените му с пълномощното такива. Тези права са изброени
изчерпателно и не включват право на разпореждане. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимият не е имал
намерение въобще да изпълни поетото от него задължение да върне
предоставения му автомобил като тази представа в съзнанието му е
съществувала още преди създаването от самия него на повода, по който са му
били предоставени съответните права. От показанията на св. Г., които
напълно кореспондират и с обясненията на самия подсъдим, свидетелят е бил
потърсен от М. за съдействие по закупуване на автомобил на лизинг, с който
последният имал намерение да се разпореди в полза на трето лице в разрез с
уговореното с лизингодателя. Поради невъзможността на подсъдимия сам да
сключи договор за финансов лизинг, тъй като не е български гражданин, е
възникнала необходимост за изпълнение на поставената цел – предаване на
4
вещта на трето лице, да получи владението върху автомобила, но не като
страна по лизинговия договор, а като пълномощник. Към момента на
сключването на договора за лизинг и пълномощното в полза на подсъдимия
Г. и М. са действали в изпълнение на уговореното между тях, че владението
върху автомобила ще бъде предоставено на подсъдимия и той ще изпълнява
поетите задължения по заплащане на лизинговите вноски. Ползвайки се от
временното владение, което е получил на валидно правно основание,
подсъдимият е предприел действия с вещта като със своя и окончателно се е
разпоредил с нея, предавайки я на друго лице без знанието и съгласието на
собственика и е преустановил плащанията по договора. С това свое
поведение М. е излязъл извън допустимото и позволеното му и осъзнавайки
липсата на право да се разпореди с вещта, е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
По отношение на твърденията в жалбата за наличие на пълномощно, с
което привидно от собственика са предоставени права на лицето, в чиято
полза подсъдимият се е разпоредил с предмета на престъплението, и което
има вид на заверено от нотариус, който към датата на заверка е бил починал,
следва да се отбележи, че същите са неотносими към повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК от подс. М..
Отчитайки тези фактически данни като косвени доказателства и съпоставяйки
ги с целия доказателствен материал първоинстанционният съд е направил
правилна преценка, изградена на пълно, обективно и всестранно изследване
на доказателствата както по отделно, така и в тяхната съвкупност и е
достигнал до единствения възможен извод – извършено обсебване.
Неотносими са и твърдените обстоятелства относно присъствието на
две рускоговорящи лица в офиса на дружеството по време на сключване на
договора за лизинг. Липсват данни същите да са допринесли за деянието на
подсъдимия, който по собствена подбуда е потърсил св. Г. да му съдейства
като му е обяснил, че автомобилът е за М., а действително чрез свидетеля
подсъдимият е придобил фактическата власт върху вещта с целта да се
разпореди с нея в полза на трето лице.
Не се откриват нарушения и при извършената оценка на свидетелските
показания. Действително показанията на св. К., св. М. и св. Х. кореспондират
помежду си. Липсва и превратното тълкуване на показанията на св. К.,
каквото се твърди във въззивната жалба. РС-Варна е изложил в мотивите си
защо кредитира една част от показания му, а друга – не, като детайлно е
коментирал всяко едно обстоятелство и ги е съобразил със събраните
доказателства и с обясненията на подсъдимия. Доколкото
първоинстанционния съд е анализирал същите подробно и настоящият състав
подкрепя направения анализ като правилен и пълен, не намира за необходимо
да го преповтаря.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице безспорни
доказателства за извършена присвоителна дейност на подсъдимия по
5
отношение на предадения му автомобил, както и за наличие на
интелектуалния момент за умисъла за обсебване, чрез които се доказа по
несъмнен начин осъществяване на престъплението както от обективна, така и
от субективна страна. Всички обстоятелства от състава са били осъзнавани от
дееца при извършване на деянието – че предметът на престъплението е чужда
движима вещ, че той я владее на конкретно основание, даващо му ограничени
права и че му е позволено да извършва конкретни действия с вещта, сред
които не е това което е сторил.
При този извод въззивният съд намира, че първоинстанционният е
направил правилен извод, че е извършено конкретното процесно
престъпление. Макар във въззивната жалба да липсват оплаквания и искания
по отношения на определеното наказание, въззивната инстанция намира за
необходимо да посочи, че същото е справедливо, определено в рамките на
предвиденото от закона. Действително измерението на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства не обуславят приложението на чл. 55 от НК,
поради което наложеното наказание, както и прилагането на чл. 66 от НК, се
явява справедливо и съответстващо за постигане на целите, посочени в чл. 36
от НК.
По изложените мотиви настоящият състав на ОС-Варна прие, че не са
налице основание за отмяна или изменение на процесната присъда на РС-
Варна, и същата следва да бъде потвърдена като законосъобразна и
мотивирана, поради което и на осн. чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260028/06.10.2022 г., постановена по
НОХД № 4585/2020 г. на Варненски районен съд, 45 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6