№ 319
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600854 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,………………… г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, 2. състав в
открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря НЕВЕНА БОГОМИЛОВА и прокурора А.Х., след като
разгледа докладваното от съдия Иванова в.н.о.х.д № 854/21 г. въз основа на закона и
доказателствата по делото намери за установено следното:
1
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура
срещу присъда № 260099 от 25.5.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 4271/18 г. по описа на
Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 15. състав, с която подсъдимият Д. Т.
Е. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 338, ал. 1 НК – за това, че на
30.4.2016 г., в часовия интервал 00:00 часа - 08:30 часа, в гр. София, от остъклена тераса,
принадлежаща към спално помещение на жилище (апартамент № ***, намиращо се на ет.
*, във вх. * на блок № *** в ж.к. „***-*"), като държал късоцевно огнестрелно оръжие с
цел самоотбрана - пистолет, марка „CZ 75 В“, номер 9354R, калибър 9x19 мм., ведно с
пълнител с вместимост от 15 (петнадесет) броя боеприпаси - патрони, не взел
необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните
правилници, наредби и инструкции, а именно:
- в чл.60, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, обн. ДВ, бр. 73 /17.09.2010г.: „ Забраняват се:
т. 3а (нова —ДВ, бр. 73 от 2012г., в сила от 25.09.2012г.) употребата на: б. „а“) „
огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити, с изключение на
случаите по чл. 95, ал. 1;“ и в т.40, на раздел Трети „При използване на оръжие в населени
места", от Правила за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие, установени в
Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1-з -575 от 02.03.2011 г. - за условията
и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, издадена на
основание чл. 58, ал. 5 от ЗОБВВПИ от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 22
от 18.03.2011г.:„Пистолет за охрана и самоохрана се носи в кобур по тялото без патрон в
цевта.", като в конкретния случай, без да е имало основание за използване с цел
самоотбрана, умишлено заредил огнестрелното оръжие, поставяйки патрон в цевта му,
след което през отворен прозорец на терасата го насочил напред и надолу, в юг-
югозападна посока и възпроизвел изстрел, проектилът от който преминал през „ПВЦ“ -
профил от дограма на кухненско помещение към апартамент № **, намиращ се на ет. *,
във вход *, на блок № ****, ж.к. „***-*“, и се забил в горната дясна част на вратата на
хладилник, разположен в същото кухненско помещение - и на основание чл. 304 НПК -
оправдан по така повдигнатото обвинение.
С протеста и допълнението към него се поддържа неправилност на присъдата.
Прокурорът заявява основно несъгласието си с доказателствения извод на първостепенния
съд да не кредитира заключенията на балистичните експертизи от досъдебното
производство, а да приеме с доверие заключенията на повторната тройна и последвалата я
контролна четворна експертизи, назначени от съда. Недоволство се изразява и по отношение
на отказа на съда да назначи арбитражна експертиза, при все че по виждане на прокурора
това било абсолютно необходимо с оглед диаметрално противоположните становища на
експерта, изготвил заключенията в досъдебното производство и тези на останалите седем
експерти, изготвили двете експертизи. Прокурорът обръща внимание, че четворната
експертиза не е била арбитражна (въпреки така употребения от съда израз в мотивите му), а
повторна като отговаряща на вече поставените на предните задачи. Като анализира
експертните заключения и се аргументира, че следва да се даде вяра на тези от досъдебното
производство, представителят на СГП намира наличието на всички основания за
признаването на подсъдимия за виновен. С протеста обаче не се твърдят останали
неизяснени обстоятелства, налагащи събирането на доказателства и такова не е поискано.
Срещу протеста са постъпили възражения от защитника на подсъдимия – адвокат С.
С.. В становището се изразява позиция за правилност на присъдата и се подлага на остра
критика изначалния отказ на досъдебните органи да съберат нужните доказателства за
проверка на тезата на подсъдимия, че на инкриминираната дата той и семейството му дори
2
не са били в гр. София. Наведени са оплаквания за тенденциозност на воденото в
досъдебната фаза разследване, както и конкретни съображения в насока на изготвените там
експертизи от вещото лице Д. в подкрепа на твърдението, че те с основание не са били
кредитирани от Градския съд.
При осъществената пълна служебна проверка въззивният съдебен състав е приел, че
за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие и с определението по чл. 327 НПК не е допуснал събирането на
доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание на 14.10.2021 г. съдебният състав не
намери основания да ревизира застъпения с определението по чл. 327 НПК извод, че
правилното решаване на делото е постижимо с наличната доказателствена съвкупност и не
се налага събирането на нови доказателства.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска апелативна прокуратура
поддържа протеста по изложените в него и в допълнението съображения. Намира за
изключително повърхностен подхода на СГС да не изследва на какво се дължи
противоречието в експертизите. Пледира за осъждането на подсъдимия.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат С. С., поддържа изцяло
изложената във възражението срещу протеста теза, че обвинението не е доказано. Заявява,
че не разбира претенциите на обвинението, при положение че тройната и четворната
експертиза са еднопосочни и категорични, че изстрелът не е бил произведен с оръжието на
подсъдимия. Допълва, че при извършения от съда оглед в жилището, в което е проникнал
проектилът, е било изяснено чрез наблюдение от дупката, че изстрелът е дошъл от посока,
различна от тази, в която се намира жилището на подсъдимия. Отбелязва слабости на
разследването в досъдебното производство и проявена тенденциозност във воденето му,
подчертавайки отказа на разследващите да разпитат свидетели, които биха установили, че на
инкриминираната дата подсъдимият е бил извън град София. Твърди, че подсъдимият е
предоставил пет броя боеприпаси за прострелка, а по делото са налични само четири.
Обръща внимание и на обстоятелството, че представените такива са били бели на цвят,
никелирани, докато тези по делото са жълти, месингови. В заключение моли за
потвърждаване на присъдата на СГС.
Другият упълномощен защитник на подсъдимия – адвокат М. Г., се присъединява
към изложението на колегата си. Допълва, че вещото лице, на чиито заключения се
обосновава държавното обвинение, е с образование „социология“ като е завършил само един
6 – месечен курс в Долни Богров, с оглед на което едва ли притежава нужната
компетентност да извърши прецизните измервания и анализ, както това е било сторено от
експертите от НИК. Пледира за потвърждаване на присъдата.
В израз на личната си позиция подсъдимият Е. отрича категорично извършването на
престъплението, в което е обвинен, пояснявайки, че в инкриминирания период той е бил в
провинцията, за да посети болния си баща. Изразява огорчението си от начина на водене на
производството, определяйки като необективен и некомпетентен подхода на разследващите
да откажат събирането на каквито и да е доказателства за проверка на твърденията му.
Заявява, че разчита на справедливост от съда.
В предоставената му последна дума подсъдимият моли да бъде потвърдена присъдата
на първата инстанция.
След като прецени изложените в протеста и допълнението доводи, становищата
3
на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският
апелативен съд (САС) намери за установено следното:
Протестът е неоснователен.
За да приеме за установени фактите по делото СГС е провел задълбочено и
всеобхватно съдебно следствие, събирайки всички възможни относими доказателства за
разкриване обективната истина по делото, които е обсъдил подробно и обосновано. Така е
основал изводите си на кредитираните от него следни доказателствени материали:
Гласни - обясненията на подсъдимия Д. Т. Е., дадени в съдебно заседание на
19.11.2019 г.; показанията на свидетелката И. П. С., дадени в хода на съдебното следствие;
показанията на свидетеля Р. И. С., дадени в хода на съдебното следствие и тези от
досъдебното производство (л. 41-42, том 2. от ДП), приобщени чрез прочитането им по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК; показанията на свидетеля С. П. К., дадени в хода на
съдебното следствие; показанията на свидетеля Н. Г. Д., дадени в хода на съдебното
следствие и тези от досъдебното производство (л. 11-12, том 3. от ДП), приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2. НПК; показанията на
свидетелката С. Б. К., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Д. Е.
П., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля К. П. П., дадени в хода
на съдебното следствие; показанията на свидетелката С. Х. Т., дадени пред орган на
досъдебното производство (л. 62-64, том 6 от ДП) и приобщени чрез прочитането им по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК.
Писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 7-8, том 1 от ДП); протокол за обиск и изземване от 31.03.2017 г. (л.
16-18, том 2 от ДП);протокол за претърсване и изземване от 31.03.2017 г. (л. 19-21, том 2 от
ДП); протокол за претърсване и изземване от 31.03.2017 г. (л. 22-24, том 2 от ДП); Заповед
№ з561/05.05.1998 г. на директора на НСлС (л. 16-17, том 3 от ДП); Заповед № з-
103/18.05.1998 г. на зам. директора на НСлС (л. 18, том 3 от ДП); Акт за встъпване в
длъжност (л. 19, том 3 от ДП); документи, съдържащи се в досието на Д. Т. Е., във връзка с
издаденото му разрешение за носене на оръжие (л. 4-л. 49, том 5 от ДП); справка за
декларираните недвижими имоти (л. 17-30, том 6 от ДП); справка за съдимост за Д. Т. Е.;
протокол от 19.11.2019 г., обективиращ извършени в съдебното производство огледи и
следствен експеримент.
Способите за събиране и проверка на доказателствения материал - тройна
повторна ситуационно-балистична експертиза и четворна повторна ситуационно-балистична
експертиза, назначени и изготвени в хода на съдебното следствие.
Градският съд е направил прецизен и задълбочен доказателствен анализ, изразил е
ясно убеждението си кои доказателства кредитира и по каква причина и защо не дава вяра
на други, посочил е кое от тях какъв факт установява. Следователно, съдът е дал ясен и
изчерпателен израз на вътрешното си убеждение, което позволява пълноценната проверка на
процеса на формирането му. Мотивите съдържат пълноценен отговор и на доводите,
изтъкнати от страните в речите им в съдебните прения.
Оценявайки доказателствената съвкупност и проверявайки доказателствените и
фактическите изводи на предния съд, САС на свой ред намира основания да възприеме за
установена фактологията, така както е отразена в мотивите на контролираната инстанция,
без да съзира основания за внасяне на каквито и да е допълнения и корекции в нея.
4
Подсъдимият Д. Т. Е. е роден на ******** г., българин, български гражданин,
неосъждан, женен, с висше образование, работи като следовател, адрес по лична карта: гр.
***, ж.к. “***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, с ЕГН **********.
През 1998 година Д. Т. Е. започнал работа като следовател в Столична следствена
служба, назначен със заповед № 561/02.02.1998 г. на директора на Национална следствена
служба. Тази длъжност заема и понастоящем в Следствения отдел към Софийска градска
прокуратура.
По искане на подсъдимия Е. му било издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, валидно до 25.02.2020 г. Към 2016 г. той
притежавал (и сега) късо огнестрелно оръжие марка „CZ 75 В“ („ЧЗ-Чешка збрьовка 75Б“),
№ 9354 R, калибър 9x19 мм, ведно с пълнител с вместимост от 15 броя боеприпаси-патрони.
Към 2016 г. подсъдимият Д. Т. Е. ползвал недвижим имот в гр. ***, ж.к. „***“, блок
№ ***, вх. *, ет. *, апартамент № ***. Към същата година той и семейството му ползвали и
апартамент № ***, намиращ се на същия адрес.
Свидетелите И. П. С. и Р. И. С., които са съпрузи, към 2016 г. (и понастоящем)
обитавали апартамент № **, намиращ се в гр. ***, ж.к. „***“, блок № ****, вх. *, на ет. *.
Вечерта на 29.04.2016 г. свидетелите С. легнали да спят. През това време, в
интервала от време от 00:00 часа до 08:30 часа на 30.04.2016 г., неустановено по делото лице
и с неустановено по делото огнестрелно оръжие изстреляло патрон кал. 9x19 мм. Куршумът
пробил дограмата на прозорец на кухненското помещение на апартамента, обитаван от
свидетелите С.. Вследствие наличието на металната шина, намираща се във вътрешността на
дограмата, куршумът се отклонил от неговата първоначална посока, която била под ъгъл
около 70° спрямо хоризонталната равнина на входната пробойна върху дограмата, и
проникнал странично във вратата на хладилника в кухнята, причинявайки деформации по
него.
Сутринта на 30.04.2016 г., след 08:30 часа, свидетелят Р. С. се събудил и отишъл в
кухненското помещение на жилището. Там забелязал отвора в дограмата на кухнята, а после
установил и наличието на дупката в хладилника. Съпругата му И. С., която отишла в
кухнята малко след него, също възприела образуваните в дограмата и в хладилника дупки.
Озадачени и притеснени от тази находка, свидетелите решили да сигнализират СДВР.
От СДВР изпратили огледна група в жилището на семейството. Бил проведен оглед,
в който като специалист-технически помощник взел участие Н. Д., работещ като експерт в
ОЕКД-СДВР. Същият осветил с носено от него фенерче отвора на дограмата и така
преценил посоката на мястото, от което бил произведен изстрела, приемайки, че това е блок
***, където се намирали и апартаментите, ползвани от подсъдимия Е..
Била огледана и дупката в хладилника и така бил открит и иззет от вътрешната му
страна куршумът, образувал отворите в дограмата и в хладилника.
На присъстващите по време на огледа свидетели И. и Р. С. било съобщено, че
мястото на изстрела е вероятно от някой от апартаментите, намиращи се на последния етаж
в блок *** в ж.к. „***“.
Впоследствие и след като било установено, че едно от жилищата, за които се
предполагало, че е място на изстрела, се ползвало от подсъдимия Е., който притежавал
огнестрелно оръжие, с калибър 9x19 мм., съответстващ на калибъра на намерения патрон,
започнало досъдебно производство, в хода на което били издадени разрешения от съдия от
5
СГС за обискирането на подсъдимия, както и за провеждане на претърсвания на работното
му място и в обитаваните от него и семейството му две жилища.
При проведеното процесуалноследствено действие в кабинет № 209 в сградата на
Следствения отдел при СГП - гр. София, бул. “Монтевидео“ № 21 подсъдимият предал
доброволно законно притежаваното от него оръжие марка „CZ 75 В“ № 9354 R, калибър
9x19 мм, със сложен в него пълнител с 15 патрона.
При извършените претърсвания на двете жилища разследващите не установили вещи
от значение за делото в апартамент № ***, а в апартамент № *** подсъдимият предал
доброволно 15 бр. патрони, калибър 9x19 мм. Показал и метална каса, която била в
гардероб, намиращ се в спалното помещение на имота.
В хода на съдебното следствие, проведено в СГС, и след изслушване на вещото лице,
изготвило балистичните експертизи в досъдебното производство, била назначена повторна
тройна експертиза, чиито задачи включвали въпросите от трите заключения, изготвени в
досъдебното производство. Съдът е аргументирал необходимостта от това с възникнали
съмнения в правилността и обосноваността на заключенията на вещото лице Д..
За изготвянето на повторната тройна ситуационно-балистична експертиза били
определени от директора на НИК – МВР и назначени от съда вещите лица П. П., А. А. и И.
И. - специалисти в сектор „Трасология и Балистика“ към НИК-МВР.
Във връзка изготвянето на експертизата Градският съд, с участието на страните и
специалисти-технически помощници, които били назначените вещи лица, извършил
повторен оглед на кухненското помещение на жилището на свидетелите С. и на жилищата,
ползвани от подсъдимия, по време на които провел и следствен експеримент. Резултатите от
тези действия, надлежно обективирани в протокола, били използвани от вещите лица при
изготвяне на заключението им. Според последното куршумът, иззет от хладилника, не е бил
изстрелян от законно притежаваното от подсъдимия Е. огнестрелно оръжие, а апартаменти
№ *** и № *** не попадат в предполагаемата зона на мястото на изстрела.
С оглед противоречията между тройната и експертизите на вещото лице Д. и предвид
изясненото, че горепосочените вещи лица били направили второ посещение в жилището на
свидетелите С. и в тяхно присъствие коментирали неправилността на изготвените от
колегата им Д. и слабости в експертността му, прокурорът поискал назначаването на
арбитражна експертиза. Съдът назначил контролна повторна експертиза с участие на четири
вещи лица в следния персонален състав: С. М. - специалист в сектор „Трасология и
балистика”, вещо лице в ЦЕКИ към НИК - МВР, инж. Д. Ц. и инж. А. П. - експерт-
криминалисти в отдел „Криминалистика“ в НСлС (вещи лица при СОС) и В. Г. - вещо лице,
специалист в областта на криминалистиката в ОЕКД - СДВР.
Заключението на тази експертиза е напълно еднопосочно с това на тройната -
куршумът, иззет от хладилника не е бил изстрелян от законно притежаваното от Е.
огнестрелно оръжие и изстрелът не е възможно да е възпроизведен от блока, в който са
апартаментите на подсъдимия. И двете експертизи заключават, че конкретното място на
изстрела (апартамент, блок, междублоково пространство и пр.) не може да се определи с
категоричност, а е допустимо само определянето на границите на зоната, от която би могъл
да е произведен. Тази зона се намира значително вляво от блок № ***, който не попада в
нея.
По убеждение на въззивния съдебен състав горната фактология се установява
убедително от събраните по делото доказателства, които са анализирани задълбочено и
6
всеобхватно от първата инстанция. Доказателствата са тълкувани в съответствие с
действителното им съдържание, без да е допуснато изопачено или превратно тяхно
интерпретиране.
СГС е обсъдил поотделно всички доказателства, при все че фактите, свързани с
попадането на куршума в жилището на свидетелите С., притежаването на огнестрелно
оръжие и съответните боеприпаси от подсъдимия, установеното негово и на семейството му
местообитание и обстоятелствата, свързани с проведените претърсвания, обиск и изземване,
се изясняват напълно безпротиворечиво.
Единственото спорно, но и най-значимо за делото обстоятелство, е било това дали
изстрелът е бил произведен с оръжието на подсъдимия и дали посоката може да се свърже с
жилищата, обитавани от него. Градският съд е изследвал много задълбочено този въпрос и
го е изяснил убедително, а съставът на апелативния съд се солидаризира напълно с изводите
му и намира за неприемливо оплакването на прокурора от САС за проявен повърхностен
подход от първата инстанция.
Първостепенният съд с основание е предприел назначаването на повторна експертиза
след изслушването на вещото лице Д.. Заключението на ситуационно-балистична експертиза
№ 490- Е/2016 (л. 25 – л. 31, том 1 от ДП) относно мястото на произвеждане на изстрела
буди съмнения в неговата обоснованост и правилност, тъй като не е проследим пътят, по
който вещото лице е заключило, че се касае до прозорците на лявата тераса, на последния
етаж на жилищен блок. В експертизата е отразено, че мястото било определено като в
отвора на вратата на хладилника е бил поставен „лазерен прибор“, лъча на който се бил
фиксирал там. Чрез разпита на вещото лице Д. е изяснено, че така нареченият „лазерен
прибор“ е лазерно насочено фенерче, като не става ясно извършвани ли са и какви
измервания във връзка е определяне на траекторията на изстрела, анализирани ли са
установените повреди (и техните размери) по дограмата и хладилника, деформацията по
куршума във връзка с тях и пр.
Взаимно свързаните заключения на останалите две, изготвени в досъдебното
производство, експертизи (Балистична експертиза № 106-Е/2017 – л. 49 – л. 52 от том 1 и
Балистична експертиза с № 203-Е/2017 – л. 20 – л. 25 от том 3), позволяващи
едновременното им обсъждане, също будят основателно съмнение в тяхната правилност.
С първата е изследван намереният и иззет от хладилника на сем. С. куршум,
съпоставен с 4 броя куршуми, изстреляни от огнестрелното оръжие на подсъдимия. От
снимковия материал ясно личи (при сравнение между снимка 3 и снимка 5), че на снимка 3
от експертизата, на която е заснет иззетия от жилището на сем. С. куршум, се наблюдават
леки драскотини върху повърхността му и изобщо няма ясно изразени бразди, които да са
оставени от нарезите и полетата на цевта на огнестрелното оръжие „CZ“, със сериен №
9354R, за разлика от снимка 5, където са показани 4 броя куршуми, изстреляни от
процесното огнестрелно оръжие, върху които ясно са обективирани такива следи. Това се
възприема и с просто око, а и съпътствано с разясненията за общите признаци, дадени от
вещите лица, изготвили назначените от съда експертиза, мотивира категорично извода и на
настоящия съдебен състав, че отговорът на вещо лице Д., според който куршумът, намерен в
хладилника е изстрелян от оръжието на подсъдимия, е неправилен. В подкрепа на този
извод са също така изображенията на снимки 6 и 7 от балистичната експертиза № 106-
Е/2017, на които са съпоставени следите по куршума от жилището на сем. С. и следите по
експерименталните куршуми. Там също се вижда ясно, че следите не съвпадат. И в другата
експертиза - № 203-Е/2017 – видно от снимки 13 и 14 от нея, се наблюдава явно различие в
следите по повърхностите на намерения в хладилника куршум и изстреляните
експериментално куршуми.
При това положение и като е съобразил, че вещото лице Д. има висше образование
7
„Социология“, а в областта на балистиката е завършил курсове по обща криминалистика в
продължение на шест месеца в школата в Долни Богров, СГС е имал всичко основания да
провери отново съществените експертни въпроси по делото, назначавайки повторно
експертиза.
Заключенията на тройната и четворната експертиза напълно подкрепят извода за
неправилност на коментираните две заключения от досъдебното производство. Първо
следва да се отбележи, че снимките, изготвени от всяка от повторните експертизи,
визуализират фактически същите отлики между куршума от хладилника и изстреляните
експериментално, каквито се наблюдават и на обсъдените по-горе. Видно е, че няма
съвпадение в общите признаци, а това определя като логичен и закономерен извода на двете
повторни експертизи, изготвени в съдебната фаза. Експертите и по двете експертизи са
категорични, че куршумът от жилището на сем. С. е бил изстрелян от оръжие с нестандартна
или силно износена цев и това им становище е професионално защитено, убедително
аргументирано при изслушването им. Нещо повече, вещите лица от четворната експертиза
са провели и изследване дали при преминаване на експерименталните куршуми през
дограма, следите от нарезите и полетата на цевта на оръжието се заличават, като са
констатирали, че същите не се заличават, което са онагледили на снимка 15 от експертизата.
По тези съображения както първият съд, така и САС приема, че следва да бъдат
кредитирани именно заключенията на повторните тройна и четворна експертиза, въз основа
на които с основание е прието с категоричност, че изстрелът не е произведен с оръжието на
подсъдимия.
С доверие следва да се приемат заключенията и в частта, в която е възприето, че
жилищният блок, в който са апартаментите на подсъдимия изобщо не попада в зоната, от
която е възможно произвеждането на изстрела. Вещите лица, изготвили повторните
експертизи след анализа на всички обективни находки по делото и направените от тях
измервания, са категорични, че мястото на изстрела следва да се изследва спрямо входната
пробойна на дограмата, а не от тази на хладилника, както това е сторил експертът Д.. И за
разлика от него те не са използвали фенерче, а специализирани измервателни средства и
научнообосновани методи за изчисления на траекторията. Въпреки последното обаче те са
заключили, че конкретното място не може да се определи, а е възможно единствено
определянето на зона. За изясняване на направлението на изстрела, вещите лица са провели
експериментална стрелба, като са използвали представения за изследване пистолет и
патрони кал. 9x19 мм. от колекцията на Лабораторията по съдебна балистика при НИК-
МВР. За тази цел били произведени изстрели срещу твърда преграда под ъгли 90°, 70°, 50° и
32° и след съпоставяне между деформациите върху експерименталните куршуми и тези
върху иззетия от хладилника на сем. С. куршум, експертите констатирали, че най-близки
характеристики са при експерименталния образец, изстрелян под ъгъл от 70°, а най-голяма
разлика - куршум, изстрелян под ъгъл от 32°, онагледено със снимки 14 и 15 от
заключението.
Изследван е с помощта на дигитален ъгломер от експертите и хоризонталният ъгъл
към апартамент № *** спрямо направление на входната пробойна върху повърхността на
дограмата, като било установено, че е около 32°.
С лазерна ролетка е измерено разстоянието от дограмата с деформацията в
апартамента на С. до апартамент № ***, което е установено на около 150 м.
След цялостно изследване на обстоятелствата, отнасящи се до входната пробойна
върху дограмата, входна пробойна на вратата на хладилника, наличие на следа от рикошет
върху металната шина във вътрешността на дограмата, страничното попадение на куршума
във вратата на хладилника, наличните деформациите върху иззетия от хладилника на С.
куршум, резултатите от проведената експериментална стрелба за определяне направлението
8
на изстрела по върховата деформация върху същия този куршум и по морфологията на
входната пробойна и след анализ на получените резултати, експертите са категорични, че не
е възможно изстрелът, образувал отвори на профила на ПВЦ дограмата и на металната врата
на хладилника да е възпроизведен от вътрешността на апартамент № ***. Експертите са
категорични, че куршумът, причинил установеното нарушение върху дограмата е бил
изстрелян от посока североизток към посока югозапад, под ъгъл най-вероятно около 70°
спрямо равнината на входната пробойна върху повърхността на дограмата, като в тази зона
попадал блок 329 и прилежащите му части, но не и бл. 327.
При пълната еднопосочност в изводите на двете компетентно изготвени повторни
експертизи нищо не е налагало назначаването на арбитражна. Това всъщност е и основното
оплакване на държавното обвинение. Вярно е, че съдът е назовал некоректно четворната
експертиза „арбитражна“, но това не оказва никакво значение върху обоснованите му
изводи касателно заключението й и установимите чрез него факти. Първостепенният съд е
назначил повторна тройна експертиза именно защото се е усъмнил в обосноваността и
правилността на трите експертизи от досъдебното производство. След изготвянето й и
заради коренно различното заключение, дадено с нея, съдът е предприел допълнителни
усилия за проверка, назначавайки контролно още една повторна, този път четиричленна
експертиза. Дискусионно е доколко това изобщо е било необходимо с оглед видимите
слабости на заключенията от досъдебното производство, но второто повторно изследване
със сигурност е в полза на пълноценното обезпечаване на разкриването на обективната
истина по делото. Тази експертиза фактически е потвърдила изцяло изводите на тройната,
задълбочавайки отделни аспекти от експерименталното изследване. Сред седем души –
специалисти в областта на балистиката е налице единомислие в отговорите на двата
съществени въпроса – произведен ли е бил изстрел с оръжието на подсъдимия и от каква
посока.
Арбитражна експертиза се назначава тогава когато утвърдени специалисти, изготвили
обосновани и научноаргументирани становища по определен въпрос, застават на различни
заключения. Това предпоставя наличието на високоспециализиран спор, който не позволява
на съда, заради еднакво добрата prima facie експертна защита, да реши сам на кое от двете
противоречиви становища би могъл да се довери. Понеже съдът не притежава специални
знания, той не би могъл да оцени противопоставените научни аргументи между
противоречащите си специалисти. В подобен случай действително се налага участието на
тези експерти в една експертиза, в която те, със съдействието и на други, да постигнат (по
възможност) научнообосновано разрешение на спорния въпрос. Разглежданият случай обаче
съвсем не е такъв. Дефицитите на изготвените в досъдебното производство експертни
заключения не позволяват изобщо надеждното им противопоставяне на изготвените в
съдебната фаза, за да се мисли за арбитражна експертиза. Подобен подход би бил оправдан
при диаметрално противоположни изводи между тройната и четворната експертиза,
например. В заключение, това е оплакване на държавното обвинение е напълно
неоснователно. Такава се явява и претенцията за кредитиране на експертните заключения от
досъдебното производство. Както е посочено по-горе, съставът на апелативния съд също не
намира никакво основание да им се довери.
Споделят се напълно съображенията на предния съд относно направените от
експертите, участвали в тройната експертиза, коментари в присъствието на семейство С. за
качеството на работата на колегата им Д.. Подобен подход може и да търпи критика от
гледна точка на професионалната етика, но не внася никакво съмнение в безпристрастността
и непредубедеността на вещите лица по изтъкнатите и от СГС аргументи, с които
настоящият състав се солидаризира.
При правилно установените факти от първостепенния съд е изведен напълно
9
закономерно единственият верен правен извод, че подсъдимият следва да бъде оправдан
предвид пълната недоказаност на авторството му в деяние. Изцяло доказан е фактът, че
изстрелът не е произведен от оръжието на подсъдимия, нито от блока в който живее.
Градският съд с основание е отбелязал, че дори не е доказано, че подсъдимият е бил в дома
си по това време. Не е в негова тежест да установява, че не е бил там. Но е нужно да се
отбележи, че в досъдебното производство той е предприел действия да стори и това,
настоявайки да бъдат разпитани свидетели, които биха установили, че в инкриминирания
период той и семейството му са били в провинцията. Разследващите изобщо не са проверили
версията му въпреки ангажимента си да събират не само обвинителни доказателства.
Въпросът с алибито на човек, обвинен в извършване на престъпление, е ключов и
изследването му не може да се отказва с аргумент, че съдебната фаза е централната в
процеса. В случай на потвърждаване на версията на обвинения, той би могъл изобщо да не
бъде изправен пред съд, а разследващите биха могли да предприемат нови усилия за
установяване на действителния извършител на деянието, за по-задълбочена експертна
проверка на релевантния въпрос дали изстрелът действително е произведен с това оръжие и
пр. Обратният подход на разследващите, приложен в случая, с основание е създал у
подсъдимия усещане за тенденциозност и необективност на воденото срещу него
разследване.
Предвид пълната недоказаност на обвинението приложими са единствено
последиците, визирани в чл. 304 НПК и първостепенният съд правилно е приложил именно
тях. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение (чл. 303, ал. 1 НПК). Само когато всички факти, включени в причинно-
следствения процес на престъпното деяние, и неговото авторство бъдат установени
безспорно и категорично, съдът е овластен да постанови съответна осъдителна присъда.
Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано
по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 НПК), което е гаранция за реализиране правата на
подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена в чл. 16 НПК.
При този изход на делото, първата инстанция е процедирала законосъобразно и по
разноските, които следва да останат за сметка на държавата.
При осъществената в цялост (извън доводите в протеста) служебна проверка на
обжалваната присъда съдът не намери допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на досъдебното и съдебното производство, които да налагат отмяната й, поради което
същата следва да бъде потвърдена като правилна.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260099 от 25.5.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
4271/18 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 15. състав.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на подсъдимия Д.Е. и на защитниците му адвокат С. С. и
адвокат М. Г..
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11