Решение по дело №852/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ……………/12.09..

Година 2023

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на двадесет и девети март

Година 2023

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 852 по описа за 2020 година и съединено за общо решаване търговско дело № 786 по описа за 2020 г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са предявени искове по чл. 694 ал. 2 от Търговския закон ТЗ).

„П.А.Е.Е.СЕ А.П.“- Гърция, вписано в Общия търговски регистър с номер 003546201000 (с предходно наименование П.А.И.Е.СЕ А.П.– НБГ П.АКЦИОНЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЗА ИНВЕСТИЦИИ В НЕДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО), наричано впоследствие „П./П.“ твърди, че в производството по несъстоятелност на ответника срещу „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), наричано впоследствие „С.“ е предявил вземане за сумата 6 600 000 лв. В производството по несъстоятелност било прието вземане 1807815,04 лв. като се иска да бъде признато за установено, че съществува вземане и за неприетата разлика 4 873 718,98 лв., П. твърди, че търсената сума произтича от вземане срещу ответника в общ размер от 12 300 000 евро, произтичащо от отношения между страните по прекратен рамков договор от 30.09.2014 г.. и преуредени с последващ рамков договор от 30.09.2015 г. С част от това вземане – 5700000 евро е прихванато задължение към ответника, произтичащо от заплатена сума на К.Кеш енд Кери по сключен предварителен договор между това лице и П. за продажба на недвижими имоти, находящи се в Кипър. С останалата част от 6 600 000 евро било прихванато произтичащото от рамковия договор от 30.05.2015 г. задължение на П. да заплати авансова вноска по договор за кол опция, подписан на 30.09.2015 г. на обща стойност от 33 000 000 евро за придобиване на 100 % от акциите на П.У.и П.У.2, собственост на ответника и трето на спора лице, също задължило се да прехвърли своите акции. П. твърди, че С.не изпълнил задължението си да организира довършването на търговския център, включително въвеждането му в експлоатация до 28.03.2016 г. и да извърши всички необходими действия по заличаване на съществуващата ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД върху апортираните имоти в П.У.и П.У.2. Твърди също така да е договорена възможност при тези обстоятелства П. да има право едностранно да прекрати договора с писмено уведомление до ответника и останалите страни по рамковия договор – Я.Р.Е.С.А., М.Х.С.а.р.л. и К.Кеш енд Кери Лтд. Върху част от имотите била извършена публична продан. П. уведомило ответника и останалите страни по договора, че прекратява едностранно договора като твърди С.да е уведомен с нотариална покана от 11.10.2017 г., връчена му при условията на чл. 47 ГПК. При тези обстоятелства смята рамковия договор за прекратен едностранно на основание чл. 3.1. (b) вр. чл. 6.6 буква „е“. С.не изпълнил задължението си в договорения срок, който П. определя на 20.11.2017 г. П. бил възмезден частично въз основа на реализиран особен залог при продажба на ипотекираните имоти като непогасена останала сумата 6681534,02 лв. Навежда довод, че с влязлото в сила разпределение, при условията на чл. 76 предл. последно ЗЗД частично са погасени както главницата така и неустойката като смята за невъзможно ревизия на извършеното погасяване. В производството по несъстоятелност било прието вземане на това основание в размер на 1807815,04 лв., поради което се иска да бъде установено, че съществува и вземане за разликата до пълния предявен размер или за сумата 4 873 718,98 лв..

П. твърди също така с член III Раздел 3.1. буква (b) от рамковия договор страните да са договорили неустойка при едностранно прекратяване на договора в размер на 3 300 000 евро, произтичащо от изречение първо от член III Раздел 3.1. буква (b) – да организира довършването на търговски център, в гр. София, ул. „Ицхак Грациани“ и вдигане на вписана ипотека. П. предявил в производството по несъстоятелност и непогасената част от това вземане, но то не било прието. Иска се да бъде признато за установено, че съществува вземане в размер на 3 340 767,01 лв.

Твърди и за обезпечаване на вземанията на 30.09.2015 г. .да е сключен договор за залог върху 1 150 574 броя обикновени акции на приносител от капитала на П.У.в 1780604 обикновени акции на приносител, представляващи 99,99 % от капитала на П.У.2 и особен залог върху вземанията на ответника, произтичащи от заложените акции в П.У.и П.У.2 като при подписване на договора акциите били предадени на П.. Иска да бъде определен ред на удовлетворяване на вземанията по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ.

От името на „У.С.“ ЕООД (У.С.), конституирано при условията на чл. 694 ал. 4 ТЗ, се оспорва предявената претенция. Застъпена е теза, че с получената сума от 9340415,96 лв. следва да бъде погасено изцяло предявеното в производството вземане за главница. Същевременно оспорва да е възникнало указаното в рамковия договор от 30.09.2015 г. вземане в размер на 12300 000 евро при твърдение, че такава сума не била давана, съответно да касае друго правоотношение между страните, а навежда и довод за противоречие на рамковия договор на добрите нрави.. Твърди се, че ищцовото дружество е едноличен собственик на капитала на „П.Е.Д.П.“ ЕАД, което дружество било закупило имотите, а при подписване на рамковия договор от 30.09.2015 г. длъжникът бил представляван от А.К., представляващ и ищцовото дружество, който бил и член на съвета на директорите на „П.У.“ ЕАД и „П.У.2“ ЕАД към тази дата. На негово място за член на съвета на директорите на двете дружества – собственици на недвижимите имоти, е вписан Г.В., представлявал „М.Х.С.а.р.л. и К.Кеш енд Кери Лтд при сключване на Рамковия договор от 30.09.2015 г. Твърди се и задълженията по сключен от длъжника договор за кредит да не са били обслужвани до 30.09.2015 г., обосноваващо извод за предстоящо пристъпване към изпълнение върху имота. От друга страна рамковият договор предвиждал единствено задължения за несъстоятелния длъжник и само права за П., а договорените обезпечения създавали привилегия за П. за поето задължение от 12 300 000 евро след началната датата на несъстоятелността. У.С. оспорва и П. да е финансирал изграждането на търговския център, което смята за пречка да обоснове и съществуване на вземането от 12 300 000 евро, Твърди се и поетите задължения да са били неизпълними предвид спряните плащания от несъстоятелното дружество от 29.04.2014 г., довело и до спиране на строителството още преди сключване на договора от 30.09.2015 г. Същевременно П. придобило всички акции от „П.У.“ ЕАД и „П.У.2“ АД, но без да дължи договорената цена а чрез дъщерното си дружество придобива и недвижимите имоти. Застъпена е теза, че обезпечаване на невъзможно за изпълнение задължение създава необоснована привилегия за П., явяващ се свързано с длъжника лице, който придобива активи в ущърб на останалите кредитори на „С.П.Б.“ ЕООД. Оспорва и да е налице прекратяване на рамковия договор при договорените правила – с уведомление до всички страни по него. Евентуално застъпва и довод, че главницата е по-обременително задължение, поради което и получената сума в рамките на изпълнителното производство следва да бъде отнесена в погасяване на главницата. Смята за нищожна поради противоречие на добрите нрави и клаузата за неустойка. Позовава се както на твърдението за несъществуващо главно задължение, така и на засягане на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване с довод да касае неизпълнимо задължение. При тези съображения оспорва да съществува и приетата от съда по несъстоятелност вземане в размер на 1 807 815,04 лв., идентифицирано като част от главницата по договор от 30.09.2015 г.

Синдикът на „„С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност (наричано впоследствие С.)  – А.М., намира за недоказано вземане в размер на 12 300 000 евро. Застъпва теза и че освен гарантираното с обезпечението придобиване на акциите, клаузата на член II, Раздел 2.1.., буква „b“, подбуква “i“, предвижда необяснимо задължение за С., което намира за обосноваващо извод за създадени с договора задължения без основание и във вреда на всички останали кредитори.

В допълнителната си искова молба П. конкретизира, че рамков договор от 30.09.2014 г. е сключен с цел П. да придобие акциите в двете дружества, в които несъстоятелният длъжник е апортирал недвижимите имоти за изграждане на търговски център при планирано управление на изградените в центъра обекти след въвеждането му в експлоатация. Било договорено участие на представител на П. в съвета на директорите. С договора бил посочен срок за приключване на сделката – 31.12.2014 г., до която дата П. да придобие всички акции в проектните дружества, свободни от тежести. П. заплатил сумата от 6 600 000 евро по указание на С.на М.Х.на 30.09.2014 г. и било договорено сумата 4 400 000 евро - разлика до пълния размер на цената на едното проектно дружество, да бъде заплатена чрез избран от страните доверителен агент. На 27.02.2015 г. е подписан договор за пут опция по отношение на акциите в П.У.и договор за доверително управление с „Обединена българска банка“ АД (ОББ). На същата дата всички 1 150 574 поименни акции от капитала на П.У.били прехвърлени на П.. На 02.03.2015 г. сумата от 4 400 000 евро била заплатена по указаната сметка в ОББ, а впоследствие сумата била прехвърлена по сметка на С.. На 26.02.2015 г. било договорено изменение отсрочване на задължението за завършване на строежа от 30.04.2015 г. на 30.09.2015 г., както и че при неизпълнение на това задължение, П. да има право едностранно да прекрати първоначалния рамков договор, а С.– да върне платената цена за акциите в П.У.от 11 000 000 евро и да заплати сумата 1 300 000 евро. На 30.09.2015 г. страните констатирали неизпълнение на задължението за завършване на строежа и С.се задължило да върне сумата от 11 000 000 евро ведно с неустойка от 1 300 000 евро, а с рамковия договор от 30.09.2015 г. преуредили отношенията си. На същата дата П. прехвърлило акциите на С.. Предвид систематичното и трайно неизпълнение на задълженията на С.във връзка с рамков договор от 30.09.2014 г., било договорено обезпечение – залог на акциите в двете дружества, залози на търговското  предприятие на П.У.и на Плана Уест 2. На 13.04.2016 г. П. бил уведомен за пристъпване към принудително изпълнение върху част от имотите като оспорва такава възможност да е била известна към датата на сключване на договора. Понеже задължението за завършване на строежа(въвеждане на търговския център в експлоатация) не било изпълнено до крайния срок – 28.03.2016 г,. и не били предприети необходимите действия възможно най-скоро за заличаване на вписаната ипотека върху апортираните имоти, П. упражнило договорена възможност да прекрати едностранно договора. Застъпена е теза, че приетите за погасени вземания за главница в размер на 6600000 евро и неустойка в размер на 3 300 000 евро са самостоятелни и равностойни, обуславящо и пропорционалното им частично погасяване с разпределената на П. сума в изпълнителното производство в размер на 9 340 412,96 лв. Оспорва да е налице твърдяната свързаност между дружествата, а и смята, че дори да се приеме за налична, не е в състояние да повлияе  върху изследваната в производството действителност на рамковия договор от 30.09.2015 г. Намира размера на неустойката за оправдан предвид размера на вложената в начинанието сума и трайното неизпълнение на задълженията от страна на С.. Застъпва мнение, че достигналото уведомление за прекратяване на договора до С.е достатъчно, за да ангажира имуществената му отговорност, аргументирайки се с правилата за солидарна отговорност, които смята за приложими и по отношение на останалите страни по договора от 30.09.2015 г.

В отговор по допълнителната искова молба от името на У.С. се оспорва рамковият договор от 30.09.2015 г. да е подписан от законния представител на С.– Ю.С.М., съответно да е бил съставен на посочената в него дата. Оспорва да е налице твърдяната от П. инструкция за плащане при твърдение, че изявлението е подписано от Ж.Л., а не от законния представител на С., оспорва заеми да са били предоставени, съответно сумата по инструкцията да е преведена реално, а евентуално да е изпратена на лице, различно от посоченото в инструкцията – М.Х.или М.СА, а на М.АЕ Г.Е.. Оспорва да е преведена и сумата 4 400 000 евро, съответно да е станало на отразената дата и да е получена по сметка на С..

Синдик М. се присъединява към становището на У.С. като конкретизира, че договорът от 30.09.2015 г. има непозволена от закона цел – да увреди останалите кредитори на несъстоятелността. Намира за недоказано вземането в размер на 12 300 000 евро.

При идентични основания „У.С.“ ЕООД оспорва и приетото в производството по несъстоятелност на С.вземане на П. в размер на 1 807 815,04 лв. – част от индивидуализираното при предявяването му като главница по Рамков договор от 30.09.2015 г.

П. оспорва възможността трето лице на договор да се позовава на липсваща представителна власт при сключването му. Същевременно сочи както договора за прекратяване на първоначалния рамков договор, така и Рамковия договор от 30.09.2015 г. да са подписани от упълномощени представители на страните по договорите, както и сделката от 30.09.2015 г. да е била одобрена от компетентните органи на всички страни. Досежно сумата от 4 400 000 евро твърди да е платена по банкова сметка, ***не на договора за доверително управление с две плащания – 4 400 евро и 4 395 600 евро.. След изпълнение на договорените условия доверителният агент е превел сумата по собствената сметка на С.. Твърди инструкцията за плащане да е подписана от Ю.М.като смята, че дори и да се приеме документът за подписан от Ж.Л., твърди да е бил упълномощен за това по силата на пълномощното, издадено за първоначалния рамков договор.

            В присъединеното производство по т.д. № 786/20 г. по описа на СГС, образувано по предявен от „У.С.“ ЕООД отрицателен установителен иск досежно приетата в производството по несъстоятелност част от твърдяното от П. вземане, се поддържа довод, че то не произтича от предявеното основание. Застъпена е теза, че съдът по несъстоятелността разгледал и приел непредявено вземане, произтичащо от различни правопораждащи обстоятелства от заявените при предявяването в несъстоятелността. Оспорването припокрива по съдържание поддържаните възражения и срещу неприетата част от вземането.

 

Ответникът „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност не депозира отговор по исковите молби. 

 

            В съдебно заседание процесуалният представител на „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“ – адв. Ч., поддържа предявения от това дружество положителен установителен иск и оспорва предявения отцицателен установителен иск от „У.С.“ ЕООД. Застъпва теза, че предявеното вземане в производството по несъстоятелност в размер на от 4 873 718,98 лв. произтича от развален рамков договор от 30.09.2015 г. и съставлява непогасената част в изпълнително дело № 6442/2016 г. Предявеното вземане за неустойка, също частично погасено в изпълнителното производство, се свързва с неизпълнено задължение от С.да довържи в договорения вид  и предаде договорените имоти. Поддържа и вземанията да са обезпечени със залог върху акциите и върху търговското предприятие на „П.У.“ и „П.У.2“. Смята за неоснователен предявения отрицателен установителен иск срещу приетото в производството по несъстоятелност вземане в размер на 1 807 815,04 лв. с довод, че това вземане е доказано по основание и размер. Претендират се разноски като е представен и списък. Изложени са подробни съображения в писмени бележки.

            Процесуалният представител на „У.С.“ ЕООД – адв. Н. от САК, оспорва предявените положителни установителни искове. Твърди, че плащането касае акции, които са били прехвърлени на П.. Оспорва и договорът, по който се претендира връщане, да е бил надлежно развален. Поддържа също така довод за нищожност на клаузата за неустойка. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Тезите са обосновани в писмени бележки.

            Адв. Ч. поддържа теза, че при предявяване на вземането то е индивидуализирано с договора от 2015 г.., който регламентира последиците от предходно развило се отношение.

            Синдик М. се присъединява към изложените доводи от адв. Н., а по съществото на спора изразява становище в писмени бележки.

            Ответникът „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, не изразява становище и в устната фаза на производството.

 

            Макар и У.С. да оспорва цялото вземане, спецификата на настоящото производство ограничава правния му интерес да търси защита до приетата от съда по несъстоятелност част от иска (арг. от чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ). С оглед припокриването в предмета на делото по предявените отрицателен и положителен установителен иск обаче – съществуване на вземането, от което се извежда и предявената в производството по несъстоятелност част, превишението според посочения в исковата молба размер на оспореното вземане става предмет на изследване поради въвеждането му от страна на П.. От тази гледна точка липсва ненадлежно въведен спор, чието изключване да налага произнасяне с нарочен акт. Предвид и възприетия доклад при така коригираното съдържание на допустимата защита настоящият състав приема предмета на спора за надлежно установен.

Съдът, като обсъди доводите на страните по съществото на спора и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

С Решение, № 1461 от 12.06.2018 г., постановено по т.д. № 6431/2017 г. на Апелативен съд – София е открито производство по несъстоятелност на „С.П.Б.“ ЕООД, а с Решение, № 9 от 10.04.2019 г. по т.д. № 2099/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО е определена начална дата на неплатежоспособността 29.04.2014 г..

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че в откритото производство по несъстоятелност П. (под предходното си наименование П.) е предявило вземания в размер на 6681534,02 лв. с указание да произтичат от непогасената част от задължение в общ размер от 12 300 000 евро при договорено прихващане със задължение на П. за заплащане на сумата 6 600 000 евро като част от договорена цена на обща стойност 33 000 000 евро по договор за кол опция досежно притежавани от С.акции в „П.У.“ ЕАД и „П.У.2“ АД. В молбата се сочи с рамков договор от 30.09.2015 г. С.да е признало свое задължение в общ размер от 12 300 000 евро, а с този договор да е поето и задължение за своя сметка С.да организира довършването на строежа на търговски център и получаване на всички необходими разрешителни, лицензии и одобрения, необходими за въвеждането му в експлоатация и започване на дейност като търговски център не по късно от 28.03.2016 г. Поддържа се с чл. III, раздел 3.1, буква „b“ да е договорена, че при неизпълнение на така поетото задължение НБГ П.има право да прекрати едностранно рамковия договор с писмено уведомление до С.и до останалите страни по договора, а в 10 дни от получаване на уведомлението за прекратяване на договора С.да върне полученото авансово плащане от 6 600 000 евро, както и да заплати неустойка в размер на 3 300 000 евро.

С определение № 1659/15.04.2020 г. по т.д. № 949 по описа на Софийски градски съд за 2017 г. съдът по несъстоятелността е прието вземане на П. с указание да съставлява главница по рамков договор от 30.09.2015 г. в размер на 1 807 815,04 лв. и е изключено вземането за горницата в размер на 4873718,98 лв. Изключено е и прието от синдика вземане  за неустойка по същия договор в размер на 3 340 767,01 лв.

 

            По делото е представен рамков договор с указана в него дата – 30.09.2014 г., сключен между НБГ П.Р., С., Я.Р.Е.С.А. притежаващо 100 % от дяловете от капитала на С.и наричано по договора „Дрежеството майка“ и М.Х.С.а.р.л. Договорът отразява деклариран от П.интерес да инвестира в търговски център. Постигнато е съгласие С.да образува две нови акционерни дружества при договорено разпределение на акциите и механизъм за определяне състава на съвета на директорите, включващ представител на П.и съвместно представителство, гарантиращо участието на посочения от П.член на управителния орган. Договорено е капиталът да се осигури посредством непарична вноска – апортиране на обекти от търговски център с наименование „PLAZA WEST MALL (П.У.МОЛ), находящ се в София, „Люлин – разширение – запад“. Посочено е, че при изпълнение на договорени условия П.ще закупи  всички акции в двете дружества, като е договорена и възможност по свое усмотрение и посочени условия да ги прехвърли обратно на С.при договорена цена. Изразено е съгласие П.при сключване на договора да заплати предварително част от договорената цена на акциите на първото планирано дружество в размер на 6 600 000 евро, а разликата от 4 400 000 евро да бъде изплатена чрез доверителен агент при прехвърляне на акциите и надлежното удостоверяване на това обстоятелство. Съгласно раздел 2.2. от договора плащането на авансовата сума следва да стане съгласно писмено предписание на С.в полза на М.Холдинг. Договорена е и възможност за изкупуване на акциите на второто новообразувано дружество при посочена цена и срок с начало от завършване на строежа или прехвърляне акциите от първото дружество. С.е поело задължение да осигури довършване на строителството на търговския център не по.късно от 30.04.2015 г. и снабдяване с необходимите документи за експлоатация на търговския център включително и да търси наематели за него.

От документ с пореден № 31 (представен в превод) издаден от Национална банка на Гърция АД, клон „СИНТАГМА“ 104 е удостоверен извършен от П.в полза на М.АЕ Г.Е. на 30.09.2014 г. банков превод в размер на 6 600 000 евро (л. 890 – л. 892).  От наличното по делото писмо, изходящо от името на С.и Я.Р.Е.СА се налага извод, че плащането е извършено по тяхно искане, отправено до П..

            Със споразумение от 26.02.2015 г., сключено между П., С., Я.Р.Е.и М.Холдинг, при отчитане на предходно извършеното плащане по нареждане на С.в полза на М.Х.в размер на 6 600 000 евро (т. 1 от споразумението), е регламентиран редът за плащане на оставащата част до договорената цена от 11 000 000 евро в размер на 4 400 000 евро. Препотвърден е ангажиментът на С.да организира за своя сметка завършване на търговския център и набавяне на необходимите за експлоатацията му разрешения и лицензии, както и последиците от неизпълнението – уговорена е възможност П.да „прекрати едностранно договора“, в резултат от което за С.да възникне задължение да върне получената цена на акциите и да заплати неустойка равностойна на по-високата сума от 1 300 000 евро или допълнителен процент плюс 200 000 евро. Посочено е, че в този случай акциите ще бъдат върнати след заплащане на сумите.

            С договор за доверително управление от 27.02.2015 г., сключен между НБГ П.Р., С., И.Ч.и Обединена българска банка АД (л. 565 – л. 595) е договорено, че банката ще открие на свое име доверителна сметка, по която ищецът се е задължил да преведе сумата 4 400 000 евро, а банката – да я преведе на С.след представяне на описани в договора документи за учредено обезпечение.

            От платежни нареждания, налични по л. 598 – л. 599, се установяват извършени плащания по сметка на Обединена българска банка АД в общ размер от 4 400 000 евро с указание да касаят придобиване на „П.У.“.

            От удостоверение, издадено от Обединена българска банка АД (л. 600) следва, че сметката, по която е преведена сумата 4 400 000 евро е договорената доверителна сметка, както и че сумата е преведена по сметка на С.на 18.03.2015 г. Удостоверението съставлява отчет за изпълнение в мандатното правоотношение и е равносилно на издадени от довереника документи, отразяващи непосредствените транзакции, а и плащането в полза на С.е видно и от приложения по л. 604 документ, чието съдържание съответства на обичайното и в България машинно отразено съдържание. В този смисъл макар и да съдържа текст на чужд език, няма процесуална пречка да бъде ценено като доказателство.

 

На 30.09.2015 г. въз основа на констатация, че към датата на сключване на договора С.не е осигурил функциониращ търговски обект е договорено прекратяване на Рамковия договор от 30.09.2014 г., на договора за пут опция и на договора за кол опция. П.е поело задължение да върне на С.собствеността върху всички акции, а С.да върне на П.покупната цена за акциите и да заплати неустойка в размер на 1 300 000 евро.

           

Видно от рамков договор на 30.09.2015 г. между НБГ П.Р., С., Я.Р.Е.С.А  (едноличен собственик на капитала на С.с вписано в търговския регистър наименование Ж.Р.И.“ СА), М.Х.С.а.р.л. и К.Кеш енд Кери Лтд той е сключен за уреждане на отношенията между страните във връзка със собствеността върху търговски център, разположен в поземлен имот, находящ се в Люлин, София, България, описан в Приложение 1 към договора, принадлежаща към момента на сключването му на „П.У.“ ЕАД и „П.У.2“ АД, М.Х.има 100 % косвен контрол върху С., а С.възнамерява да довърши строителството на търговския център и получи разрешение за ползване до 28.03.2016 г., необходимо по закон за започване на дейност като търговски център. Договорът отразява признание на С., че „има задължението да заплати на П.“ сумата от 12 300 000 евро. Уговорено е, че П.има право да изкупи всички акции на „П.У.“ ЕАД и „П.У.2“ АД срещу сума в размер на 33 000 000 евро (кол опция) в рамките на период с начало датата на завършване на Търговския център. Съгласно чл. II б. „c“ от рамковия договор част от цената на кол опцията в размер на 6 600 000 евро е платима при сключване на договора, като сумата се прихваща със съответната част от задължението на С.към П.в общ размер от 12 300 000 евро.

Съгласно чл. III, раздел 3.1.С.се е задължило заедно с дъщерните си дружества П.У.и П.У.2 да осигури наематели за помещенията в планирания търговски център, за своя сметка да организира довършването му и получаване на всички необходими документи за пускането му в експлоатация като съблюдава и договорен график. При условията на солидарност тези задължения са поети и от М.Холдинг, както и задължението С.да организира заличаване на вписаната ипотека върху имотите на П.У.и П.У.2, съответно учредяване на обезпечение с имуществото на П.У.и П.У.2. Указано е, че при неизпълнение на задължението за довършване на търговския център и започване на дейността не по-късно от 28.03.2016 г. П.ще има право едностранно да прекрати договора с писмено известие до С.и до останалите страни по договора. Указано е, че в тази хипотеза С.дължи на П.и неустойка в размер на 3 300 000 евро.

М.Х.и Я.Р.Е.са поели задължение да обвържат свързаните с тях лица с приоретизиране на вземанията на П.досежно възникнали вземания на П.по рамковия договор и въздържане от действия, поставящи под заплаха плащането. С.също е поело задължение без съгласие на П.да не предприема плащания към М.Х.и Я.Р.Е..

К.Кеш енд Кери е поело задължение да зачете платена сума в размер на 5 700 000 евро като погасяваща задължение на П.по предварителен договор за продажба на недвижими имоти в Кипър, както и задължение при неподписване на окончателния договор до 4.12.2015 г. К.Кеш енд Кери се е задължило да върне сумата на П., а М.Х.е поело солидарно задължение и в тази насока. С.също се е ангажирало да отговаря солидарно при неизпълнение на задължението за връщане на сумата.

С., Я.Р.Е., М.Холдинг са се задължили при упражнена опция за изкупуване на акциите в П.У.и П.У.2, заедно с неучастващо в договора лице, наречено номиниран акционер, да осигурят придобиване на собствеността върху всички акции без никакви тежести и поети ангажименти към трети лица.

В договора е посочено, че относимата към договора комуникация със С.ще се осъществява чрез адвокат Ю.М.с адрес в Люксембург, с посочен електронен адрес и посочени телефони.

На 30.09.2015 г. между П., С.и М.Холдинг, с указание да се сключва въз основа на рамков договор от 30.09.2015 г., писмено е изразено съгласие, че С.и И.Ч.предоставят опция на П.да поиска от тях да продадат акциите на „П.У.“ ЕАД, изцяло притежавани от С.и акциите на „П.У.2“ АД, притежавани от С.и И.Ч.при договорена цена от 33 000 000 евро. В договора е посочено, че С.вече е получил сума в размер на 6 600 000 евро. М.Х.чрез пълномощник е изразило съгласие да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията до сумата от 18 500 000 евро.

За обезпечаване на задълженията по договора за кол опция и рамковия договор на 30.09.2015 г. между П.и съответно „П.У.“ ЕАД и „П.У.2“ АД са сключени договори за залог на търговските им предприятия.

На 30.09.2015 г. между П.от една страна, наричана и „Заложен кредитор“, а от друга страна, наричани съответно „Залогодател 1“ и „Залогодател 2“, С.и И.Ч.(наричана по договора и „номиниран акционер“) писмено е изразено съгласие, че в обезпечение на задълженията по сключените договори, в това число и по раздел 3.1 (b), С.залага притежаваните 1 150 574 обикновени налични акции в „П.У.“ ЕАД и 1 780 804 обикновени акции в „П.У.– 2“ АД. Съгласно чл. 3.2. от договора залогодателите се задължават да предадат акциите на заложния кредитор. Договорът е вписан в регистъра, воден от Централния регистър за особените залози на 12.10.2015 г.

 

От Товарителница (л. 291, 292 и 294 от т.д. 852/20 г.) се установява пратка чрез пощенски оператор DHL за посочения в договора адрес на адвокат Ю.М., предназначена за Я.Р.Е.С.А., да е върната с указание, че към 04.10.2017 получателят се е преместил.

При трикратни посещения за периода 13.10.2017 г. – 19.10.2017 г. на вписания в търговския регистър адрес на управление на С.не е открито лице, което да получи адресираната до него нотариална покана на П.с изявление за разваляне на рамковия договор от 30.09.2015 г. и е залепено уведомление. До 06.11.2017 г. не се е явил представител да получи пратката и въпреки залепеното уведомление от служител на нотариус М.К.С постановление за разпределение от 09.01.2018 г. по изп.д. № 20168380406443 на ЧСИ М.Б.получена сума от явилият се наддавач „П.Е.Д.П.ЕАД при продажба на недвижими имоти, съставляващи част от мултифункционален търговски и развлекателен център, находящ се в гр. София, район „Люлин“, ул. „Ицхак Гранциани“, собственост на ипотекарните длъжници „П.У.“ ЕАД и „П.У.2“ АД в полза на П.е определена сумата 9 340 415,96 лева.

 

            При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предметът на търсената в случая защита е ограничен в рамките, определени с нормата на чл. 694 ал. 1 ТЗ и е предопределен от повдигнат спор пред съда по несъстоятелността както досежно съществуване на предявено вземане, така и по отношение на правото на предпочтително удовлетворяване. Кредитор, очакващ изпълнение на поето парично задължение от несъстоятелен търговец, дължи да се обозначи пред съда по несъстоятелността, а съществуването на предявеното вземане подлежи на проверка както от страна на синдика, така и по повод оспорване от длъжника или от друг кредитор. Установеното от съда по несъстоятелността по отношение на предявено в производството вземане е предпоставка за развитие на настоящото производство, чийто предмет обаче не се явява съдебният акт, а съществуването на предявеното вземане. Съдът по несъстоятелността е приел за предявено вземане, произтичащо от развален рамков договор от 30.09.2015 г. Формираните изводи досежно размера на това вземане не са определящи за предмета на настоящото производство. Целеното от закона справедливо удовлетворяване на кредиторите предпоставя осигурена възможност за разгледане на предявеното вземане. Съдът по несъстоятелността не може да преразгледа своя акт, нито той подлежи на ревизия. Несъгласието с даденото от съда по несъстоятелността разрешение на повдигнат пред него спор овластява заинтересованата страна да отнесе въпроса в исково производство независимо от съдържанието на този спор. Исковият съд дължи да формира собствени изводи както по отношение основанието, така и досежно размера на вземането, осигурявайки разглеждане на предявеното вземане именно в настоящото производство. Следователно меродавно за производството по чл. 694 ТЗ е съдържанието на предявеното вземане, а не дадената от съда по несъстоятелността правна оценка в тази насока.

 

            Очертаната специфика обаче налага да се държи сметка за условията, при които вземането бива предявено в производството по несъстоятелност. Нормата на чл. 685 ал. 2 ТЗ определя като необходимо, но и достатъчно кредиторът да посочи основанието и размера на вземането, привилегията и обезпеченията, на които се позовава като представи и писмени доказателства в обосновка на твърдението си. С оглед прогласената цел на чл. 607 ал. 1 – справедливо удовлетворяване на кредиторите, включващо по необходимост и адекватни гаранции за ефективно предявяване на вземания, документалната му обосновка може да бъде пренебрегната само при наличие на разумно аргументирано съмнение. В тази насока и нормата на чл. 692 ал. 1 ТЗ изключва служебната намеса на съда по несъстоятелността по отношение преценката на синдика при включване на предявено вземане сред подлежащите на удовлетворяване в производството.

            Нормата на чл. 8 изр. първо ЗЗД определя договора и като средство за уреждане на съществуващо отношение при изрично дефинирано предназначение – удовлетворяване интересите на страните по договора (чл. 8 изр. второ ЗЗД). В тази насока  логично нормата на чл. 9 ЗЗД признава свобода за страните по договора да определят неговото съдържание – както идентифизцирания свой интерес, чието удовлетворяване очакват, така и средствата с които това да стане. Приоретизирайки съдържателната част на отношението между страните законът отказва да зачете постигнатото съгласие, ако то противоречи на публичен интерес – чл. 26 ал. 1 ЗЗД, или на частен интерес (чл. 26 ал. 2 ЗЗД): придадената форма е лишена от съдържание – невъзможен предмет или липса на съгласие, отсъствие на зачетена от правния ред причина за обвързване (липса на основание или привидност или пък нарушена нормативно предписана гаранция за значим интерес за страна в правоотношението (липсваща форма). Наличието на който и да било от посочените пороци лишава договора от нормативна опора, което от своя страна изключва и съществуване на произтичащото от него вземане, който въпрос именно е и предмет на настоящия спор.

            Недействителността на един договор предпоставя порок, съществуващ към момента на сключването му. В тази насока без значение остава дали и каква връзка съществува между П. и дружеството купувач на имотите в изпълнителното производство, извършените в него процесуални действия.

Противоречие на договора с добрите нрави предполага изводим от съдържанието на договора конфликт между изводим от договора резултат и утвърдени в българското общество ценности. Такъв обаче от договора от 30.09.2015 г. не произтича. Договорът сочи на съгласуван подход за уреждане на дълг на С.към П., което не само че не противоречи, а се изисква от правния ред и то на по-базова степен на регулация на обществените отношения – от закона.

            Законът действително зачита интересите на кредиторите, отдавайки им предпочитание пред частния интерес на съдоговорител, когато получената облага засяга възможността кредиторите да съберат следващото им се. В случая обаче става дума за частен техен интерес. Конкуренцията на тази основа не обосновава отсъствие на правна връзка между длъжника и друг кредитор, на което всеки заинтересован да може да се позове, а поражда право на кредиторите да се удовлетворят от отчужденото имущество, макар и то да е напуснало патримониума на длъжника. С други думи, конкуренцията между частни интереси предпоставя приоритет на предходно доверилите се на длъжника кредитори пред приобретателя на имущество, възползвал се благоволението на длъжника да престира именно нему. Легитимният интерес на кредиторите да получат обещаното им обаче не оправдава неглижиране на постигнатото съгласие между длъжника и последващия кредитор, Едва евентуалното недопустимо въздействие върху легитимния интерес на кредиторите на масата, установено при предписани от закона правила, води до попълване масата на несъстоятелността. Затова и увреждащият характер на разпореждането предполага съществуване на правната връзка, пораждаща увреждане, а не изключва съществуването й. Ето защо извън предмета на настоящото производство остава довода за увреждащото действие на договора.

 

Рамковият договор от 30.09.2015 г. съдържа изявление от името на С.за съществуващо задължение към П., посочено в договора под предходното си наименовение, на стойност 12 300 000 евро. Тази клауза придобива установителен характер, а останалото съдържание еднозначно определя договора като желано от страните по него средство за уреждане на този дълг. Следователно рамковият договор не поражда предявеното вземане, а, както бе посочено вече, регламентира механизъм за изпълнението му. Освен от съдържанието на самия договор и при предявяване на вземанията П. твърди, че с него С.е потвърдил задължението си, а не че договорът го поражда.

 

Документално възпроизведеното задължение в изходящ от длъжника документ е достатъчно, за да обосновава индивидуализацията му в изискуемата форма. Във вътрешните отношения неизгодното за длъжника изявление е достатъчно, за да легитимира кредитора. Целеното справедливо разпределение на имуществото на несъстоятелния длъжник между всички негови кредитори в условията на конкуренция обаче изисква зачитане на действително съществуващите вземания. Указаният в договора предходен дълг определя и основанието на договора от 30.09.2015 г., разбирано като причина за сключването му. В отношенията между страните по сделката основанието се предполага, но посоченото е непротивопоставимо на трети лица. Затова и повдигнатият спор от конкуриращ кредитор ангажира П. да докаже по несъмнен начин обстоятелствата, от които то произтича. С други думи, признанието в рамковия договор от 30.09.2015 г. е достатъчно да легитимира П. пред синдика в производство по несъстоятелност, но не и да обвърже кредиторите на масата. Понеже рамковият договор от 30.09.2015 г. не поражда вземането за 12 300 000 лв. (включително и според твърденията при предявяването му в производството по несъстоятелност), установяването му изисква изследване на обстоятелствата, от които произтича признатият с договора дълг. При тези съображения неоснователно е възражението на У.С. и на синдика, че процесното вземане както в приетата, така и в отречената му част от съда по несъстоятелност е различно от предявеното в производството по несъстоятелност. Това налага обсъждане на останалите възражения на У.С. и синдик М., относими към съществуване на конкретизираното в рамките на спора основание на процесните вземания, обуславящи нищожност на договора, съответно възникналото основание за разваляне на договора, от което П. извлича и предавените вземаня, както и довода за погасяване на вземането за главница с получената сума в рамките на принудителното изпълнение.

 

При положение, че договорът определя като причина за сключването му уреждане на дълг от 12 300 000 евро, оспореното негово съществуване сочи на довод за липса на обявената с  договора основание.  Същевременно обаче както бе посочено вече, предметът на настоящото производство е ограничен до предявеното и оспорено вземане в производството по несъстоятелност. П. се позовава на вземане в размер на 6 600 000 евро.  Представените по делото доказателства позволяват еднозначен извод, че по нареждане на С.П.(П.) е превело тази сума на 30.09.2014 г. на трето лице спрямо установените в процеса правоотношения. Макар и плащането да е отразено в частен по естеството си документ, липсват каквито и да било обстоятелства, поставящи под съмнение неговото съдържание. Споразумението от 26.02.2015 г. не сочи на желано ново плащане. Видно и от указанието за ролята на съгласуваната формулировка е да замени съдържанието на същия текст в Рамковия договор от 30.09.2014 г.

По делото не се спори, че Рамковият договор от 30.09.2014 г. е подписан за С.от пълномощник. Законът позволява на страна по спора да представи документ в потвърждение на свое твърдение в заверен препис. Понеже меродавно в процеса на доказване е съдържанието на документа формата на писменото доказателсвто придобива значение едва при повдигнат спор по реда на чл. 183 ГПК. Представеното пълномощно по л.649 от т.д. 852/20 г. не е оспорено по този ред, поради което няма основание да се игнорира поради неспазване на предвидената специална форма от чл. 183 ГПК.

Освен това Рамковият договор е изменян четирикратно съответно на 08.12.2014 г. (л. 599 от т.д. № 786/20 г.), на 15.01.2015 г. (л. 601 от т.д. № 786/20 г.), на 13.02.2015 г. и на 26.02.2015 г. По делото не е повдигнат спор за представителната власт по отношение на С.. Ето защо и дори хипотетично да се приеме, че представителят не е бил надлежно упълномощен, тези договори позволяват извод, че на законния представител на С.е станало известно за предходно сключения Рамков договор. Понеже този договор няма за непосредствен предмет прехвърляне на дружествени дялове, а детайлизира условия, при които това да стане, не е необходима специална форма за упълномощаване и съответно за потвърждаването му. Упълномощителната сделка е в правомощията на управителния орган на С., в чиято компетентност е и потвърждаването на предприети действия от името на този търговец.

Произтичащото от рамковия договор от 30.09.2014 г. вземане за С.го овластява да се разпореди с него. Извършеното плащане от П.(П.), доколкото почива на съгласието на кредитора, обвързва последния макар и да е в полза на трето на правоотношението лице. Причината за предпочетения начин на изпълнение произтича от вътрешните отношения между С.и М.АЕ Г.Е., неотносима в отношенията между П. и С., поради което и не подлежи на изследване в настоящия процес. Разпореждайки се плащането да бъде извършено в чужда полза С.усвоява договорения ресурс. Страните са избрали за приложимо към отношенията им българското право. С оглед нормата на чл. 20 ЗЗД формално изразената воля не е меродавна. Наложително е извеждане на действителното й съдържание. Прави впечатление, че при запазено съдържание на клаузата е променен получателят на сумата  6 600 000 евро – от M.H.според договора от 30.09.2014 г. на M.S.A. съгласно споразумението от 26.02.2015 г. Споразумението променя съдържанието на клауза 2.2. буква „а“ и конкретизира получателя на сумата, а не установява ново задължение за плащане. В този смисъл споразумението от 26.02.2015 г., сключено при участието и на представител на М.Холдинг, потвърждава извършеното плащане макар и в отклонение от договореното досежно получателя на сумата от 6 600 000 евро. Следователно макар и с косвени доказателства, при отсъствие на разумно обосновано съмнение, съдът приема за установено разместване на блага, ангажиращо и правната сфера на С..

Без значение остават вътрешните отношения между С.и третото ползващо се лице – получилия плащането. Дори да се приеме, че заемното правоотношение не съществува, установеното плащане поражда вземане за С., а платеното по волята на кредитора погасява паричното задължение на П.. Неадекватното управление на търговските дела, довело до състояние на неплатежоспособност, само по себе си не оправдава игнориране на утвърден в практиката способ – делегация на плащане. Конкуренцията, произтекла от недостатъчно имущество за удовлетворяване на всички кредитори, повдига принципно различни въпроси, неподлежащи на изследване при приемане на вземането.

В производството по чл. 694 ТЗ синдикът не представлява длъжника, а участва, за да обезпечи интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността. Тази му позиция предпоставя противоречие в интересите, поради което и нормата на чл. 635 ал. 3 ТЗ изрично запазва представителната власт на управителния орган в настоящото производство. Ето защо синдикът не е легитимиран да противопостави на оспорения кредитор възражение за прихващане, за да провокира изследването му.

 

Доказателствата позволяват извод, че посочената в договора сума от 12 300 000 евро е формирана от 11 000 000 евро – предходно договорената и заплатена цена за акциите в „П.У.“ АД (от които 6 600 000 евро въз основа на делегация за плащане и 4 400 000 евро по споразумение за изменение № 4 към рамков договор от 30.09.2014 г.) и 1 300 000 евро – договорена компенсаторна неустойка с т. 4 от споразумението от 26.02.2015 г. Платената сума от общо 11 000 000 евро е довела до погасяване на задължение за П., произтичащо от придобита собственост върху акциите на първото дружество според Рамков договор от 30.09.2014 г. Същевременно обаче обусловеността на закупените акции от наличието на завършен търговски обект, оповестена изрично още с Рамковия договор от 30.09.2014 г. и препотвърдена със споразумението от 26.02.2015 г., еднозначно сочат на заявен от страна на П.интерес да притежава акции, доколкото те обезпечават контрол върху годен за експлоатация търговски обект.

Действително нито договорът от 30.09.2014 г., нито последвалите съглашения нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 ал. 1 ЗЗД. Този факт обаче остава без значение. Съглашенията позволяват проследяване развитието на отношенията между П.и С., отразяват логически обоснована последователност от техни правни действия, припокриващи се и с осъществени действия от трети на правоотношението лица. Ето защо настоящият състав не намира основание да игнорира указаните в изявленията дати на обективиране на договорите.

 

            Понеже обвързващата сила на договорно установена връзка се опира на закона, игнорирането на утвърдени от правния ред обществено значими интереси водят до нищожност на съглашението. Такова противоречие обаче предполага обективно несъответствие между съдържанието на правната връзка и императивно утвърдена правна рамка на обществените отношения. Нормата на чл. 26 ал. 1 ЗЗД очертава подлежащия на отчитане общ интерес като определя и средството за неговото оповестяване и същевременно лимитативно очертава недопустимото засягане на частен интерес, лишаващо от правна сила формално изразеното съгласие (чл. 26 ал. 2 ЗЗД). Противопоставените възражения от У.С. и синдик М. срещу предявеното и частично прието вземане обаче не сочат на очертаното противоречие.

В този смисъл както противоречието със закона, така и заобикалянето му предполага несъвместимост на ефекта на регламентираната правна връзка. Намерението у страните само по себе си не е в състояние да засегне публичния интерес, а въздействието на субективното отношение върху договор придобива правно значение само ако и доколкото му е придадено такова от закона. Както бе посочено вече, законът предписва нарочни правила за съпоставяне ефекта от сделката с легитимния интерес на останалите кредитори на масата на несъстоятелността, поради което и не подлежи на изследване в настоящото производство.

Законът повелява договорът да бъде третиран с оглед изводимия от обективираните уговорки смисъл. При положение, че договорът е средство за постигане на конкретен, зачетен от правния ред интерес,, на тази основа следва да почива и връзката между отделните клаузи. В случая страните са утвърдили подчиненост на клаузата за възмездно придобиване на акциите на осигурен от С.готов за експлоатация търговски обект. Договорената възможност за обратно изкупуване на акциите от С.също разкрива на заявен от негова страна интерес да си възвърне собствеността срещу възстановяване на платените от П.суми. Следователно еднозначно произтичащия от договора съгласуван интерес за страните е П.да инвестира в проекта на С.(изрично указано в Рамковия договор от 30.09.2014 г.) като придобитите акции в дружествата, собственици на търговския обект обезпечават пълноценно управление на реализираната инвестиция. В тази връзка и притежаването на акциите от П.изрично е поставено под прекратително условие. След като собствеността върху акциите сама по себе си не съответства на заявения при встъпване в правоотношението интерес у П., няма причина постигането на този резултат да се третира като основание за извършеното плащане. Придобитите акции са фаза от развитието на правоотношението и предпоставка за реализация на инвестиционното намерение. Невъзможността да бъде осъществена планираната инвестиция при очертаните в договора условия логично обезсмисля и притежаването на акциите. Подобна връзка е житейски обяснима и в контекста на свободата на договаряне страните са в състояние да я утвърдят.

 

Нормата на чл. 26 ал. 2 ЗЗД очертава изчерпателно хипотезите на обществено неприемливо намерение, обуславящо и игнориране на обективирано съгласие.

Законът отрича правната връзка и когато обещаното е обективно непостижимо. При невъзможен предмет договорът е нищожен. Такъв порок обаче пряко произтича от съдържанието на договора като без значение за него остават предхождащото го или последвало поведение на страните. У.С. твърди предходно полученият кредит от С.да не е обслужван, което в случая не се и оспорва от П.. Не се оспорва също така, че строителството е спряно, поради неуредени отношения с изпълнителите на строителството още към 29.04.2014 г. Тези обстоятелства сочат на финансово затруднение, което обаче е обективно преодолимо чрез привличане на допълнителни ресурси. Осигуряването на такива средства и осигурената нужна организация позволява постигане на договорения резултат – С.да осигури за своя сметка завършване на обекта до степен, годен да бъде въведен в експлоатация, а П.(според актуалното наименование на инвеститора към момента на сключване на договора) да заплати определената цена за акции, обезпечаващи му пълния контрол върху търговския център. Дори да се приеме, че срокът е недостатъчен, това е модалитет на задължението, а не елемент от предмета на договора, Следователно предметът, произтичащ от съгласуваната воля на страните, е обективно възможен.

Предвид обусловеността на заявения от П.интерес от притежаване на акциите в новоучредените дружества макар и заплатената сума от 11 000 000 евро преди Рамков договор от 30.09.2015 г. да касае придобити от П.акции, заявеният при сключване на договора интерес остава нереализиран, съответно правоотношението между страните не е приключило. При тези обстоятелства зависимостта на съдбата на акциите от изрично приоретизираното  завършване на търговския обект в дефинирания от страните смисъл логично предпоставя и възможност за прекратяване на инвестиционния договор включително след реализация на предходно договореното правоприемство. Съгласно чл. 8 ал. 1 ЗЗД освен да създадат, страни по договор са овластени и да прекратят съществуващо между тях правоотношение. В тази насока и при изразената воля с Договора за прекратяване от 30.09.2015 г. страните С.и П.са съгласували прекратяване на обусловеното правоотношение с предмет акциите в капитала на „П.У.“ АД, а с Рамковия договор от 30.09.2015 г. са регламентирали произтичащите от това съгласие последици – връщане на ценните книги, материализиращи акциите и задължението за С.да възстанови платената цена.

Към 30.09.2015 г. е налице неизпълнение на задължението на С.да осигури функциониращ търговски обект, което и договорът за прекратяване от 30.09.2015 г. обявява. Договорената неустойка от 1 300 000 евро (по-високата от двете суми според договорения механизъм за остойностяване на допълнителния процент според т. 11 от Споразумението от 26.02.2015 г.) не противоречи на добрите нрави. Не се установяват по делото обективни пречки за постигане на обещания резултат, указаният фиксиран размер на сумата осигурява предвидимост на последиците от неизпълнението, което обосновава обезпечителната функция на неустойката. Обезпеченият интерес сочи на обективно възможна и предвидима вреда от невъзможността за въвеждане на търговския център в експлоатация, обосноваващо обезщетителната й функция. Регламентираното отношение предпоставя осигурен на разпореждане на С.ресурс от 11 000 000 евро, отнесена към който, предвид и известната ипотека върху имотите в полза на трето лице, размерът на договорената неустойка се явява разумно обоснован. Без значение във вътрешните му отношения с П.остава, че сумата от 6 600 000 лв. не е постъпила по сметка на С..

Рамковият договор от 30.09.2015 г., от чието разваляне се извлича предявеното вземане сочи на преосмислена перспектива за реализация на инвестиционния проект. Регламентирани са условия това да се случи при редуциран финансов ангажимент за П.. Инвеститорът се възползва от върнатата част от инвестираните средства в проекта посредством нареден превод за 5 700 000 евро в полза на трето на инвестиционното правоотношение лице. Потвърденият и в този договор ангажимент на М.Х.да подпомогне реализацията разумно обосновава и очакване за подкрепа. Затова и предходно формираните задължения сами по себе си не обосновават обосновават към момента на сключване на договора осезаема пречка за реализация на обещаното. Това, а и съпътстващите отношенията между страните действия опровергава довода за привидност на договора от 30.09.2015 г.

При тези обстоятелства съдът приема за установено, че към момента на сключване на Рамковия договор от 30.09.2015 г. за С.са съществували две самостоятелни задължения в общ размер от 12 300 000 евро, чието изпълнение е и регламентирано с този договор. Следователно, посочената в договора причина за сключването му е налице, което изключва и твърдяния порок – липса на основание.

При все че договорът има сила на закон за страните по него (чл. 20а ал. 1 ЗЗД), правният ред не изисква съгласието да е изразено лично от обвързаните с правната връзка субекти – физическо или юридическо лице (последното опосредено чрез лице с призната от закона представителна власт за юридическите лица). Израз на свободната воля е и утвърдената от чл. 36 ЗЗД възможност правният субект да овласти  трето лице да волеизяви от негово име. Въпросът дали и доколко правният субект е представляван надлежно засяга неговата правна сфера, поради което и нормата на чл. 42 ал. 2 ЗЗД утвърждава възможност единствено за представлявания да прецени дали да се противопостави на извършените от негово име действия без надлежно учредена представителна власт.

Кредитор на масата на несъстоятелността е овластен да повдигне спор за съществуване на вземането на друг кредитор, но интересът му произтича от очертаната вече цел – справедливо разпределение на ограниченото длъжниково имущество, а не бива овластен да отстоява субективни права на длъжника. Това е пречка да наложи поддържаната в писмените бележки собствена преценка за съответствие на договора с преките интереси на длъжника, каквото изисква нормата на чл. 40 ЗЗД. Бе посочено вече, че законът предвижда специфични правила за защита на легитимния интерес на кредитор на масата на несъстоятелността със засегнат интерес от чужда нему сделка или друго извършено от длъжника увреждащо го действие. При задължителната съдебна практика, утвърдена с ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., на ОСГТК на ВКС и нарочните правила, очертаващи средствата за защита на легитимния интерес на кредиторите на масата на несъстоятелността, общото правило на чл. 134 ЗЗД, на което У.С. се позовава, не намира принципна обосновка в случая.

Дори да се приеме, че кредиторите на масата на несъстоятелността могат да оспорват и сделки извън очертаните хипотези, възражението в случая би било и неоснователно. Липсата на причина за сключване на договора – съществуване на визирания в него дълг от 12 300 000 евро, към което единствено може да бъде отнесено възражението, предпоставя нищожност на договора поради отсъствие на основание. След като законът не зачита постигнато при тези условия съгласие, не би могла да настъпи и вреда за С..

Доводът за свързаност между П.и С.не засяга валидността на правната връзка, а предпоставя възможност тя да възникне при условия в отклонение от обичайните. Това обаче не касае валидността на правоотношението, а поражда възможност за кредиторите да се противопоставят на тази сделка, но само ако и доколкото сделката ги уврежда и то в нарочен съдебен процес, при съблюдаване на предписани от закона правила, бъде установено предписано основание за игнорирането й, но с определена цел – да бъде отстранено увреждането. Следователно евентуално компрометираната конкуренция между кредитори в открито производство по несъстоятелност не разкрива противна на закона цел по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД, а обосновава основание за възстановяване равнопоставеността – всеки от кредиторите, включително и предпочетения в отклонение на правилата, е в правото си да получи следващия му се според правилата дял от осребреното имущество на длъжника. Ето защо макар и свързаността да предпоставя отклонение от обичайните правила на съгласуване на интереси, този въпрос е неотносим към съществуване на предявеното вземане, какъвто е предметът на настоящото производство определящо за безпредметно изследването в случая на връзката между страните по Рамковия договор от 30.09.2015 г..

В допълнение следва да се посочи, че свързаността между различни търговци не предпоставя липса на съгласие, разбирано като яснота за факта на волеизявление и неговото съдържание, а напротив – създава предпоставки за съгласуваност, която сама по себе си изключва порока липса на съгласие. Свързаността може логично да обясни паричните потоци, а не позволява разумно обосновано съмнение в съдържанието на договора, което да доведе до игнорирането му, Ето защо безпредметно остава обсъждането и на твърдяната свързаност.

Участието в управлението на представител на П.в самостоятелните дружества „У.П.АД и „У.П.2“ ЕАД не обосновава представа за реалното финансово положение на дружеството майка – С.. Несъмнено свързаността позволява и обмен на конфиденциална информация, но не гарантира това. Поетият непосредствен ангажимент за реалното изпълнение на задължението от страна на М.Х.разумно обосновава очакване това да се случи включително и с обезпечаване на финансова подкрепа за преодоляване на затруднението. Това е пречка да се приеме, че към датата на сключване П.е било наясно с реалните възможности на С., а и неподплатения ангажимент на М.Х.. Но дори и това да се предположи подобна представа, както бе посочено вече това не води до невъзможен предмет, за да лиши Рамков договор от 30.09.2015 г. от легитимност. След като липсата на пари не обосновава пречка за реализация на обещаното, реализацията на инвестиционния проект е обективно постижима, а следователно и хипотезата на невъзможен предмет е изключена.

Макар и Рамковият договор от 30.09.2015 г. да предвижда задължения само за С., не лишава от легитимност договора. Всички поети задължения ползват именно С.. Завършването на строежа, надлежното удостоверяване на годността му за ползване по предназначение и осигуряване на наематели за обособените обекти, водят до качествена промяна в имуществото на дъщерните дружества, чийто едноличен собственик на капитала е С.. Освобождаването на недвижимите имоти от наложени тежести гарантира безпрепятственото управление на активите. Отложеното връщане на сумата от 6 000 000 евро е утвърден в практиката способ за подкрепа във финансово затруднена ситуация при реципрочно договорена възможност за П.да придобие правата върху дъщерните дружества. Легитимно се явява и произтичащото от договора очакване П.да си обезпечи връщане на сумата включително и ако не реши да се възползва от тази възможност. Функциониращият търговски център обезпечава по-висока стойност на имуществото, а следователно и допълнителна гаранция за възстановяване на инвестицията. При така регламентираното правоотношение Рамковият договор от 30.09.2015 г. не сочи на желана от страните, но забранена от закона цел, която да го лишава от легитимност. От друга страна, както отчита и синдик М. хипотезата на заобикаляне на закона предпоставя съзнаван от страните ефект на договора.

 

По изложените съображения съдът приема за валиден Рамковия договор от 30.09.2015 г., който извод обуславя изследване и на неговия смисъл. Макар и оформени в самостоятелни договори съглашенията от 30.09.2015 г. възпроизвеждат предходно съгласуваните интереси – С.да осигури готов за експлоатация търговски център, а П.да придобие акциите върху дружествата, собственици на самостоятелни обекти в търговския център при договорена между страните цена. Различни се явяват предпоставките за приключване на отношението. Договореното прихващане с подлежащата на връщане сума след прекратения Договор за кол опция еднозначно сочи на желано от страните запазване предназначението на заплатена от П.сума в размер на 6 600 000 евро. Предвид ограничения предмет на настоящото производство на изследване подлежи вземането в размер на 6 600 000 евро. Икономическият ефект от постигнатото съгласие досежно тази сума се свежда до запазване на този актив в имуществото на С.. При все че сумата не е постъпила по негова сметка за С.възниква вземане срещу М.С.А., а договорката отлага плащане на сумата към П.при договорена възможност за задържането й от С.при последващо придобиване на акциите и получаване на разликата от 26 400 000 евро. Вече стана дума, че тази възможност страните са обусловили от завършване на търговския обект до степен, позволяваща експлоатацията му по предназначение. Ето защо и както е посочено изрично в Рамков договор от 30.09.2015 г., с него са преуредени предхождащи го отношения между страните с оглед преосмисления интерес от притежаване на акции върху нефункциониращ търговски обект. От този договор еднозначно произтича желанието на инвеститора (П.) да получи контрола, но само ако и доколкото търговският обект бъде завършен в допълнителния срок и отпадне бремето върху имуществото. По делото не се спори, че това не се е случило.

И при предявяване на вземането, и в настоящия процес П. (П.) основава вземането си на 1) неизпълнение на обещаното и 2) упражнена възможност за прекратяване на правната връзка. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има сила на закон за сключилите го, но при съществено неизпълнение нормата на чл. 87 ЗЗД овластява кредитора в правоотношение да се освободи от договорно установената правна връзка. Провокираното от обвързаността имуществено разместване на свой ред, поражда задължение за възстановяване на полученото.

От данните по делото се установява, че П.(П.) е обективирало изявление за разваляне на договора. У.С. оспорва качеството кредитор на П.с довод, че не са изпълнени задълженията си по чл. I. 1.7. от Договора за прекратяване на Рамков договор от 30.09.2014 г., Договора за пут опция и Договора за кол опция.

Правомощието на кредитор да наложи прекратяване на правната връзка отпада само ако неизпълнението се дължи на липсващо изпълнение на негово насрещно обуславящо задължение. Предмет на договора за прекратяване от 30.09.2015 г. е съгласувано прекратяване на предхождащо го правоотношение. В тази насока и клаузата на чл. I.1.7 регламентира последиците от съгласуваното прекратяване, ангажирайки П.да съдейства за вдигане на обезпечения, относими към прекратения договор.

По силата на Рамковия договор от 30.09.2015 г. задължението на С.да върне сумата от 6 000 000 евро го ползва, понеже отлага изпълнението на признатото задължение за договорения срок при предвидена възможност сумата да бъде задържана, ако П.поиска да придобие акциите при доплащане на договорената разлика. Обективираното съгласие ангажира П.да не търси връщане на сумата в договорения срок. Следователно договорът не визира поето от П.задължение, което да е останало неизпълнено и в крайна сметка да е довело до неизпълнение на обещаното от С.. Липсва връзка между неоказано съдействие за вдигане на обезпеченията, касаещи вземания по акции в Ново дружество 2 (У.П.АД) с изпълнение на задълженията на С.по Рамковия договор от 30.09.2015 г., поради което недоказаното в процеса съдействие от П./П. за вдигане на обезпеченията не препятства развалянето на Рамковия договор от 30.09.2015 г.

 

Понеже желаното от едната страна в правоотношението прекратяване на правната връзка при проявление на указаните от закона обстоятелства пряко рефлектира върху чужда правна сфера – тази на насрещната страна, прекратителният ефект предполага обективирано и достигнало до другата страна изявление, че правоотношението вече е нежелано от кредитора. Спорно в процеса е и дали изявлението за разваляне е достигнало до С.и останалите страни по договора.

С оглед принципа за реално изпълнение на договорно поето задължение потестативното право на кредитора да се освободи от правна връзка, произтича от невъзможността да получи обещаното му. Същевременно обаче обективираното желание за разваляне на договора не е достатъчно. Нормата на чл. 88 ал. 4 ЗЗД го лишава от правно значение, ако неизпълнението е неизпълнената част от задължението е незначителна. Понеже договорът е средство за постигане на зачетена от правния ред ценност, произтичащата от него връзка бива лишена от оправдание, когато постигането на обещаното се окаже невъзможно в разумно обоснован срок (арг. от чл. 87 ал. 2 ЗЗД). След като в основата на правната връзка стои възможността за постигане на обещаното, то и  отговорен се явява пряко ангажиралата се с това страна. П. (П.) се позовава на неизпълнено задължение за завършване на строежа на търговски център, какъвто ангажимент е поел С.и в двата рамкови договори. Макар и сумата от 6 600 000 евро да е платена като част от цената на акции – ценна книга, материализираща права върху дружествата, притежаващи собствеността върху обекти в годен да функционира търговски център, според изрично указаното в рамковия договор от 2014 г. това е възприета от страните форма за инвестиция в изграждането на търговски център. Пълният контрол върху собственика на функциониращ търговски обект обезпечава усвояване на облагите от неговата дейност. В тази връзка логично се явява и изрично договорената в раздел 3.1. (b) възможност при неизпълнение на задължението за завършване на строежа до степен, годна да обезпечи снабдяване с необходимите разрешения за експлоатацията му до 28.03.2016 г., П.да развали договора, част от който е и потвърденото желание П.да придобие собствеността върху акциите на новосъздадените дружества. По делото не се твърди, а и не се установява да е било предприето каквото и да било изпълнение за постигане на обещаното, нито се установява завършването на търговския център да е било обективно постижимо в предоговорения срок. По тези съображения съдът приема за установено съществено неизпълнение – непостижимост на заявения по договора интерес за П..

Без значение остава начинът, по който С.се възползва от инвестицията и в частност, че сумата не е постъпила по негова сметка предвид указанието за плащането й в полза на друго лице. Платеното по нареждане на кредитора, съответно възприетото от него изпълнение освобождава длъжника от отговорност (чл. 63 вр. чл. 75 ЗЗД), легитимиращо и П.да изисква обещаното изграждане на търговския обект, а следователно и да развали договора поради неизпълнение.

 

Констатираното съществено неизпълнение на задължението само по себе си не прекратява правната връзка. Кредиторът е свободен да прецени дали да съхрани правната връзка или да се освободи от нея. Понеже потестативното право не се нуждае от приемане,  неговият ефект произтича от достигане на изявлението до длъжника. Рамковият договор от 2015 г. отсрочва предходно поетото идентично по съдържанието си задължение за организиране и финансиране на строителството до степен, обезпечаваща функциониране на търговския център до 28.03.2016 г. При тези обстоятелства с предоговарянето гарантираната от чл. 87 ал. 1 ЗЗД възможност за реално изпълнение е обезпечена. Затова и договореното безусловно „прекратяване“ на договора в случай на непостигане на обещания резултат  валидно обвързва С..

Страните са договорили едностранното „прекратяване“ на договора да стане с писмено известие до С.и до останалите страни по договора. Рамковият договор от 30.09.2015 г. определя като страни по него както П.(П.) и С., така и трети на спора лица. Договорът еднозначно разграничава задълженията на С.от поетите за М.Холдинг, Я.Р.Е.и К.Кеш енд Кери. Разликата в съдържанието на задълженията на всяко от третите на настоящия спор лица им придава самостоятелен характер.

Без значение за упражняване на потестативното право за разваляне на договор остава дали и как изявлението за  разваляне на договора е съобщено на Я.Р.Е.и К.Кеш енд Кери. Съществената разлика на поетите от задължения от тези лица спрямо предмета на договора със С.изключва както фактическа, така и юридическа връзка, която да опосреди прекратителния ефект. Макар и материализирани в един договор различните според съдържанието си задължения определят и специфични отношения. Правната сигурност изисква волеизявлението с придаден му от закона правопроменящ ефект да достигне до насрещната страна в правоотношението, от която се очаква и да съобрази поведението си с настъпилата промяна. Предвид относителния характер на облигационното правоотношение, предопределен освен от предмета насрещните задължения и от ангажиралите се изпълнението му лица, няма разумна причина статуса на правоотношението да зависи от развитието на друго правоотношение, дори и то да е фактически свързано с него.

Предвид възможността за кредитора да се освободи от неизгодна за него правна връзка поради съществено неизпълнение на обещаното произтича от закона, договореното уведомление и на страните по договора извън С.придобива информативно значение в контекста на поетите самостоятелни задължения. Затова и въпросът дали, кога и как са уведомени не е относим към настоящия спор.

Единствено за М.Х.е поето задължение да отговаря солидарно за изпълнение на всички задължения на С.в това число и за завършването на търговския обект. При положение, че в основата на правната връзка стои конкретен интерес, предвидената солидарност ползва кредитора да си осигури принципно утвърденото реално изпълнение. В тази връзка е регламентиран и институтът на солидарна отговорност. Нормата на чл. 122 ал. 1 ЗЗД изрично предписва правомощието на кредитора да търси реално изпълнение, а в случай че солидарните длъжници не са осигурили надлежно дължимото, всеки от тях понася спрямо кредитора и отговорност за произтеклите от неизпълнението вреди (арг. от чл. 126 ал. 1 ЗЗД). Тази регламентация обаче предпоставя желано от кредитора изпълнение на солидарно поетото задължение. Нормативно признатата възможност за кредитора да прекрати правната връзка изключва реалното изпълнение, а следователно и присъщите му последици – мораторни вреди, като поражда самостоятелно от правна гледна точка правоотношение със специфичен предмет – реституция на даденото. В това правоотношение отговорен към кредитора се явява единствено длъжникът, чийто патримониум е увеличен в резултат на разместването. При положение че при прекратяване на правната връзка задължението за реално изпълнение се погасява, така упражнената от кредитора възможност ползва задължилите се да отговарят солидарно за престиране на обещаното. Следователно изборът на кредитора не засяга, а ползва солидарно задължилия се с реалното изпълнение. При тези съображения липсва легитимен интерес, ангажиращ кредитора да отправи изявление за прекратяване на правната връзка и спрямо солидарно задължилия се да отговаря за реалното изпълнение.

 

От доказателствата се установява изявление на П.за разваляне на договора, достигнало до вписания в търговския регистър адрес на управление на С.. При събраните данни, че посоченият в договора физически адрес за кореспонденция със С.е променен, вписаният адрес за управление се явява предвиденото от закона място за получаване на писмени изявления. Удостоверените обстоятелства при връчване на нотариалната покана позволяват еднозначен извод, че на вписаният адрес на управление не е открит представител на С.и предназначеният за него документ не е оставен на адреса, а е върнат в канцеларията на нотариуса.

На основание чл. 540 вр. чл. 592 вр. чл. 47 ГПК фикцията за връчване е приложима и в охранителното производство с предмет връчване на нотариална покана. Настоящият състав приема фикцията за оправдана, доколкото осигурява преодоляване на прогласеното с чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България упражняване на формално признати права при отсъствие на стоящ достоен за защита интерес, но в ущърб на зачетен от правния ред чужд интерес за недопустимо. В този смисъл неположената от страна в правоотношението елементарна грижа към собствения й интерес – да си осигури механизъм за комуникация с останалите, се компенсира с предвидено от закона необоримо предположение за връчване, необходимо за освобождаване от неизгодна и нежелана правна връзка. В случая обаче не са налице предпоставките за приложение на фикцията за връчване.

Видно от рамковия договор освен физически адрес на адв. М., за който се установява да е бил променен при отсъствие на данни за уведомяване на П.за промяната, е посочен и електронен адрес. Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, приложим към Рамковия договор от 30.09.2015 г. по волята на страните, приравнява трансферираното изявление по електронен път на писмен документ (чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕУУ). Така утвърдената алтернатива на указаната писмена форма в Раздел 3.1. (b) ангажира кредитора да използва и този комуникационен канал, за да осигури достигане на изявлението за разваляне на договора до С.. Настоящият състав приема, че друг известен за кредитора адрес изключва приложението на фикцията. По делото нито се твърди, нито се установява изявлението за разваляне на договора да е доставено на посочения електронен адрес, нито пък да е била установена обективна пречка в тази насока.

Същевременно доколкото развалянето на договора е възможност за кредитора, определящи за прекратителния ефект са обстоятелствата, при които това потестативно право бива упражнено. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото става ясно, че изявлението за разваляне на договора следва инициирано изпълнително производство срещу С.от кредитор с ипотечни права върху имотите, привлекли инвестиционния интерес на П.. В тази хипотеза заявеният от П.интерес е непостижим, което чл. 87 ал. 2 ЗЗД на собствено основание определя като необходимо, но и достатъчно, за да придаде прекратителен ефект на изявлението на кредитора. В хипотезата на чл. 87 ал. 2 ЗЗД законът не предписва ред и съдържание на волеизявлението, поради което настоящият състав приема позоваването на развалянето и изведените от него последици за приемлива форма за обективиране на потестативното право. По делото не се спори, а и от постановлението за разпределение се налага извод, че в изпълнителното производство П.се е легитимирало като заложен кредитор и то именно с вземания, произтичащи от разваления договор. При тези обстоятелства съдът приема за установено надлежно упражнено право на разваляне на Рамковия договор от 30.09.2015 г.

 

            Основателно обаче е възражението за нищожност на неустоечната клауза – указана последица от разваляне на Рамковия договор от 30.09.2015 г.

Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд предвид концепцията за недопустимост на неоснователното обогатяване клаузата за неустойка намира опора в кумулативното наличие на три нейни функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна (Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). В основата на обезпечителната функция стои еднозначно заявен от кредитора като значим негов интерес. Това ангажира длъжника да осигури обещаното, а предвид и санционната функция – опасността да даде договореното обезщетение дори и такива да не съществуват, клаузата стимулира длъжника към точно изпълнение.

След като чл. 81 ал. 1 ЗЗД освобождава длъжника от отговорност, когато неизпълнението не може да му се вмени във вина, трите функции се съчетават само ако и доколкото възможността за реално изпълнение е била разумно обосновима при сключване на договора. Противното изключва обезпечителната функция на неустойката. По делото няма спор, че строителството е било частично осъществено. Ответникът У.С. обаче оспорва такова да е било осъществявано след 29.04.2014 г. (установена в производството по несъстоятелност като начална дата на неплатежоспособност). П. не твърди противното, а напротив, както отбелязват и процесуалните представители на П., липсващото изпълнение при предварително обещания, съответно предоговорения срок поражда съмнение за реално изпълнение.

Показателно за съмнението у представителите на П., че завършването на търговския център е сигурно се явява и преуреденото отношение, съответно възстановената собственост върху акциите на целево създадените дружества и значителното (спрямо предходния договор) допълнително обезпечаване и то на условното задължение за връщане на дадените по договора суми.

Същевременно по делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че П. е имало представител в състава на управителния орган на „П.У.“ АД и „П.У.2“ ЕАД, предпоставящо информация за действителната организация по строителството.

От Приложение 10 към Споразумение от 26.02.2015 г. (л. 533-541 от т.д. № 852/20 г.) се налага извод, че необходими за завършване на строителството са 24  561 358,82 евро при потвърдени вложения от 14 179 717,11 евро и платени 13134 366,92 евро (без ДДС).  От тези данни се налага извод на П.да е била известна нуждата от значителни допълнителна инвестиция в строителството. Въпреки това Рамковият договор от 30.09.2015 г. отразява договорено и извършено от С.плащане към К.Кеш енд Кери. При тези обстоятелства отклонените средства от една страна допълнително задълбочават финансовите затруднения у С., а от друга –отразяват приоретизиран от П.(П.) друг негов собствен интерес. Съгласно чл. 83 ал. 2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, ако положи грижата на добрия стопанин. Настоящият състав приема, че това правило ангажира кредитора да сподели негативния резултат, ако е бездействал въпреки обективната възможност за допринесе за предотвратяването му. По аргумент от по-силното основание, след като в условия на финансово затруднение на длъжника кредиторът предпочита да отклони налични средства към друг свой интерес, налице е принос към неизпълнението. При констатираното предходно неизпълнение, формираното съмнение за реализация на проекта и в отсъствие на реални гаранции, че необходимите средства ще бъдат осигурени по друг начин, противно на добросъвестността се явява очакването С.да понесе и последиците от съпричинената от кредитора невъзможност за реално изпълнение.

Освен това и размерът на неустойката сам по себе си не може да бъде разумно обоснован. При все че законът не държи сметка за реалните вреди обезщетителната функция на неустойката предполага предвидими вреди. Несъответствието между размера на неустойката и действително претърпените вреди се опира на признатата санкционна функция на това вземане. При все това обаче принципът на добросъвестността предпоставя разумно обосновано превишение, защитимо според справедливостта.

Договорената цена на акциите от 33 000 000 евро не отразява реализирано от П. (П.) вложение, а сочи на обещана сума и то при условие, че: 1) ако обещаният резултат бъде осигурен от С.и 2) кредиторът реши да закупи акциите на „П.У.“ АД и „П.У.2“ ЕАД. Предвид отразеното в договора като извършено плащане по нареждане на П. в полза на трето на инвестиционния договор лице в размер на 5 700 000 евро (Раздел 2.1. б. (b) i, оказва се че към 30.09.2015 г. невъзстановената част от цената на върнатите акции възлиза на 6 600 000 евро. Определената в клаузата неустойка съставлява 50 % от размера на тази сума и то при наличие на значително допълнително обезпечение.

Освен това, при предоговореното отношение и предпоставеното плащане на разликата от 26 400 000 евро от завършване на търговския център, преките вреди от неизпълнението значително намаляват. Същевременно въпреки значително ограниченото вложение в инвестиционния проект размерът на неустойката, сравнено с договорения 7 месеца по-рано, е повече от два пъти по-висок. Засилената санкция е възможен допълнителен стимул за реално изпълнение, но неосъществената насърчителна функция не е в състояние да обоснове разместване на блага при неизпълнението. Следователно необоснована се явява и обезщетителната функция на договорената неустойка включително и при отчитане на присъщата й санкционна функция.

Изложените съображения потвърждават наведения от У.С. довод за неизпълнимост на задължението в договорения срок включително и поради контролирана от П. причина. В такава хипотеза договорената неустойка нарушава легитимно обоснования баланс на интересите у страните в правоотношението и влиза в противоречие с добрите нрави, предпоставящо и необосновано облагодетелстване като безпредметно остава изследването на вътрешните отношения между П.и К.Кеш енд Кери.

 

            В заключение настоящият състав приема за установено възникнало в полза на П. вземане срещу С., произтичащо от отпаднало основание – развален рамков договор от 30.09.2015 г. в размер на 6 600 000 евро. равностойни на 12 908 478 лв. Съгласно чл. 685 ал. 2 ТЗ кредиторът дължи да определи предявеното си вземане по основание, което ще рече да посочи породилите го обстоятелства. Затова и съдът е обвързан от посочения размер на вземането при твърдяното основание.

Задължението за връщане на даденото произтича от отпаднала причина за разместването. Сумата от 6 600 000 евро П. свързва с авансовото плащане за придобиване на акции. Доколкото обаче в производството по несъстоятелност от очертаните правопораждащи обстоятелства се извежда вземане за сумата от 6 681 534,02 лв., индивидуализирано като част от по-голямо вземане, при безспорното между страните частично плащане извън производството по несъстоятелност, наложително е изследване на въздействието на плащането върху така предявената част.

            Получената сума от П. (П.) преди откриване на производството по несъстоятелност е в резултат на проведено принудително изпълнение. Доколкото основание за получаване на сумата се явява съществуващо задължение съдебният изпълнител дължи да внесе осигури яснота за ефекта от реализираната принуда. Това ще рече – да определи вземането, чието погасяване осигурява с разпределената сума. По делото не се спори, че П. е получило определената й при разпределението сума от 9 340 415,96 лв. От представеното по делото постановление за разпределение се установява сумата да е възложена на П. без да е отнесена в погашение на конкретно вземане. За пълнота следва да се посочи, че съдебният изпълнител не е овластен да създава право, а единство да съдейства за реализация на съществуващо право. Ето защо и при достигнатия извод за нищожност на неустоечната клауза единственото съществуващо вземане касае подлежащата на връщане сума от 6 600 000 евро. Паричното задължение се изразява в стойност, оценима чрез различни парични единици. Това позволява тяхното съизмеряване. При нормативно утвърденото съотношение между българския лев и еврото с чл. 29 ал. 2 ЗБНБ съществувалият дълг към момента на разпределението е равностоен на 12 908 478,00 лева.

След като съдът е ангажиран да разреши спор за правото, това може и следва да стане при самостоятелен анализ на относимите към въпроса факти и обстоятелства, ценени според утвърдени правила (чл. 5 ГПК). В тази насока необвързващ се явява и предложеният от страните по спора правен анализ, съответно основаната на него представа за действителното правно положение. При тези съображения настоящият състав приема, че определящо за предявеното в производството по несъстоятелност вземане, станало предмет и на настоящото изцяло поради повдигнатите спорове както досежно приетия, така и по отношение неприетия размер на претенцията, се явява непогасената част в резултат на реализираното принудително изпълнение от вземането за връщане на получено при развален договор до посочения от кредитора размер – 3 568 062,04 лева (12 908 478,00 - 9 340 415,96).

Установеният размер на непогасената част от съществуващото вземане превишава стойността на приетия на същото основание вземане в производството по несъстоятелност, поради което             предявеният отрицателен установителен иск от У.С. е неоснователен  и следва да бъде отхвърлен.

Признатият размер от вземането от съда по несъстоятелността от 1 807 815,04 лв. Частично основателен се явява предявеният иск от П. за сумата от 1 760 247,00 лв., до която предявеният иск за главница следва да бъде уважен.

            Неоснователен обаче е предявеният иск от П. да бъде установено съществуване на вземане за неустойка в размер на 3 340 767,01 лв. – неустойка по член III Раздел 3.1. буква (b),, поради което и следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

            Придадената функция на иска по чл. 694 ТЗ – да легитимира кредитора в конкурентното производство по несъстоятелност, ангажира съда да определи и наличието на предписани от закона основания за предпочитание.

            П. се позовава на вписан особен залог на акции на С.в обезпечение на установеното парично вземане. У.С. навежда довод този договор да касае несъществуващо вземане, който, предвид достигнатия извод, че вземането съществува, е неоснователен.

У.С. поддържа теза и залогът да касае неизпълнимо задължение. Предмет на противопоставимото на кредиторите е вписаното в ЦРОЗ обезпечение, Залогът не касае реалното изпълнение на задължението за завършване на търговския център, което, както бе посочено вече, позволява разумно обосновано съмнение още към 30.09.2015 г., а плащане на „всякакви дължими суми“. По аргумент от чл. 81 ал. 1 ЗЗД изпълнението на парично задължение е винаги възможно. При наличие на имущество липсата на ликвидни средства се компенсира от възможността за осребряването му и набавяне на необходимите средства за погасяването му. Именно тази легитимна цел обезпечава договорът за залог. Предоставеното от длъжника имущество се „запазва“ за удовлетворяване дълга към обезпечения кредитор.

У.С. оспорва учредените обезпечения и с довод тези договори да са сключени във вреда на кредиторите между свързани лица. Вярно е, че предвид присъщата му привилегия обезпечението засяга интересите на останалите кредитори. Този ефект обаче пряко произтича от закона, поради което и не обосновава твърдяния порок на сделката.

Законът държи сметка за обстоятелствата, при които е сключена принципно допустимата сделка с присъщо й негативно въздействие върху останалите кредитори при доказана неспособност на търговеца да води разумно търговските си дела. Отклонението от обичайната практика, предпоставено от свързаност на длъжника и облагодетелствал се кредитор обаче не касае съществуването на сделката, а следователно и пряко произтичащия от нея ефект – възникнало заложно право. Както бе посочено вече въздействието на договора върху легитимните интереси на останалите кредитори в производство по несъстоятелност предполага валидна сделка, а възможността кредиторите да се противопоставят предполага изследване на изрично предписани хипотези с признато специфично въздействие върху сделката. При установяване на правопораждащите факти и обстоятелства сделката бива прогласена за относително недействителна – чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, и не подлежи на изследване в настоящото производство, огроничено до съществуване на предявеното обезпечение.

            С преуреденото отношение между страните и основаното на това безспорно между страните прехвърляне на акциите от страна на П., акциите се явяват годен обект на залога, поради което и договорът за залог от 30.09.2015 г. поражда заложно право за П.. Съгласно чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ в този ред на удовлетворяване е включен и заложният кредитор, поради което предявеният отрицателен установителен иск от У.С. досежно така приетата привилегия е неоснователен.

 

            По разноските

            Настоящият състав приема отговорността за разноски в съдебното производство за проявление на общия принцип, че всеки дължи да понесе неблагоприятните последици от собственото си укоримо поведение. Законът предоставя възможност за всеки да потърси защита, когято смята да му се дължи такава. Предписаните правила при огласен подход за прилагането им до голяма степен прави предвидим и изходът от съдебния процес. От тази гледна точка необосновано предизвиканият съдебен спор ангажира провокиралата го страна да възмезди правоимащата за сторените от нея и доказани в процеса разноски. При установения изход от спора в тежест на масата следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани по делото разноски – заплатено възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от предявения иск (чл. 78 ал. 1 ГПК) и направените разноски за необосновано провокиран съдебен спор (чл. 78 ал. 3 ГПК).

Адвокатската защита е безусловна гаранция за справедлив процес, поради което и този разход е нормативно признат за присъщ на всяко спорно съдебно производство. Доколкото обаче както решението за ангажиране на адвокат – в настоящото производство адвокатската защита не е задължителна, така и възможността на страната да избере адвоката, когото да ангажира са все въпроси, стоящи под нейния контрол, нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява насрещната страна по спора да повдигне въпрос за обосноваността на така направения разход, а съдът е овластен да ограничи отговорността на загубилата спора страна до предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение.

            В случая се установява, че определеният минимален размер на адвокатското възнаграждение за предявения за защита от П. оценяем интерес, довело до образуване на т.д. № 852/20 г., изисква минимално възнаграждение от 93674,86 лв. Доказаното плащане в тази връзка възлиза на сумата 94999,56 лв. или заплатена в повече от минималния размер на адвокатското възнаграждение е сумата 1324,70 лв. Адвокатът следва да бъде възмезден за реално вложения ресурс в процеса на отстояваната защита. Няма причина страната да понесе увеличения размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако защитата по конкретното дело е наложила допълнителен ангажимент за адвоката. Неоправдано обаче е и очакването за възстановяване на разход, който не може да бъде разумно обоснован с спецификата на конкретното дело.

Възприетият механизъм за определяне на минималното възнаграждение не държи сметка за положения труд, а придава значение единствено на размера единствено от защитавания интерес. Същевременно обаче нормата на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата ангажира адвоката да съобрази предлаганото възнаграждение с принципа на справедливостта и да е в състояние да го обоснове. При положение че той е утвърден в отношението между адвокат и клиент, няма разумна причина да бъде игнориран при възлагане другиму на тези разноски. Ето защо настоящият състав принципът за справедливо възнаграждение за напълно приложим и в случая при указаните в чл. 78 ал. 5 ГПК показатели – усложнение от фактическа и правна страна на конкретния спор.

Както бе посочено вече право на всяка страна е да избере адвокат, който избор предпоставя и ангажимента й да заплати възнаграждение, срещу което този адвокат е готов да се ангажира със случая. Това обаче не оправдава ангажиране отговорността на насрещната по спора страна. Допълнителният разход произтича не от укоримото й поведение необосновано да предизвика правен спор, а от предпочитанието на насрещната страна в процеса да избере конкретен адвокат.

Понеже при разпределяне отговорността за разноски в крайна сметка тяхната тежест произтича от размера им, сравнението на настоящото с други дела в определения от Висшия адвокатски съвет стойностен диапазон не позволява отчитане на очертания принцип за справедливост. Сложността на спора не произтича от стойността на интереса, а от съдържанието на породилото го отношение. При все че високият размер предпоставя комплицирано отношение, сам по себе си не обосновава типична тежест на свързания с него спор. В случая макар и делото да се явява сложно, настоящият състав приема определеният според Наредба № 1 минимален размер за съответстващ на фактическата му и правна сложност. Според данните на Националния статистически институт минималното възнаграждение за месец август 2020 г. (когато е заплатена първата част от възнаграждението) е повече от 70 средни брутни месечни заплати.

            В рамките на присъединеното за съвместно разглеждане т.д. № 786/20 г. за адвокатска защита от същото адвокатско дружество П. е заплатило сумата 39250 лв. Минималният размер на адвокатско възнаграждение за защита на интереса, предмет на това дело възлиза на 29608,15 лв.           Както бе посочено вече предметът на защита по това дело е идентичен със инициирания от П. спор. Фактът, че присъединеното дело е образувано по искане на У.С., обосновава допълнително възнаграждение единствено с оглед увеличения размер на спорното вземане. Съотнесено към средния брутен размер на работната заплата за месец април 2021 г. минималното възнаграждение превишава 15 средни брутни месечни заплати.

Макар и средната работна заплата за страната да не държи сметка за спецификата на адвокатската дейност, нейният размер позволява представа за актуалната обобщена цена на труда за едномесечен период. При тези съображения настоящият състав приема нормативно установения минимален размер за съответен на фактическата и правна сложност на разгледаните спорове и като основа за определяне на следващата се част от разноските ще бъде ползван нормативно определения размер на адвокатското възнаграждение. Следва да бъдат отчетени и направените от страната разноски за извършен превод, който разход е документално удостоверен, не е оспорен да е извършен, а и е необходим за обезпечаване на защита при наличие на документи на чужд език.

 

            Съгласно чл. 694 ал. 7 ТЗ при повдигане на спор за съществуване на предявено в производство по несъстоятелност вземане държавна такса не се дължи предварително, но иницииралият исковото производство дължи да я заплати, ако искът бъде отхвърлен. Ето защо в тежест на П. следва да бъде възложена държавна такса в размер на 31134,72 лв. за частично отхвърления иск по отношение на главницата и 33407,67 лв. за отхвърления иск за неустойката – един процент от размера на твърдяните, но отречени вземания.

В тежест на У.С. следва да бъде възложена държавна такса по предявения от него, разгледан по същество и отхвърлен иск досежно приетото в производството по несъстоятелност вземане в размер на 18078,15 лв.

Оспорената привилегия сочи на самостоятелен иск, предявен при условията на евентуалност и разгледан поради настъпване на процесуалното условие. Този иск е касае оценим в пари интерес като с оглед нормата на чл. 694 ал. 7 ТЗ процедурата по чл. 70 ал. 1 и ал. 2 ГПК е неприложима. Доколкото обаче нормата на чл. 71 ал. 1 ГПК утвърждава като правило дължимостта на такса по всеки иск настоящият състав приема за приложимо правилото на чл. 70 ал. 3 ГПК, овластяващо го да определи размера на държавната такса при приключване на спора. Отстояваният в случая интерес от У.С. е насочен към отричане на привилегията с цел възползване от обезпеченото имущество. Следователно интересът на оспорващия кредитор е съизмерим със стойността на обезпеченото имущество. От вписаните данни в търговския регистър се установява, че двете дружества са с прекратена търговска дейност и са в процедура по ликвидация, а от данните по делото се налага извод, че апортираните в капитала им имоти вече не им принадлежат. При все това повдигнатият и поддържан спор сочи на актуален интерес, които и предвид правилото на чл. 70 ал. 3 ГПК следва да бъде оценен. При тези условия съдът приема за дължима такса в минимален размер от 50 лв. по оценяемия иск, че не съществува привилегия за приетото вземане.

По делото не се установява У.С. да е сторило разноски както в производството по т.д. № 786/20 г., така и по т.д. 852/20 г. С оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 вр. чл. 81 ГПК настоящият състав приема, че дължи да се произнесе с изричен диспозитив по повод заявеното искане в исковата молба по т.д. № 786/20 г.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.С.“ ЕООД, ЕИК *******срещу „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“ при участието на А.М. – синдик на „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******иск с правно основание чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ да бъде признато за установено, че за „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“ , вписано в Общия търговски регистър с номер 003546201000, не съществува вземане в размер на 1807815,04 лв., включено в списъка на одобрените вземания в производството по несъстоятелност на „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) съгласно определение № 1659/15.04.2020 г. по т.д. № 949/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.С.“ ЕООД, ЕИК *******срещу „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“ при участието на А.М. – синдик на „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ да бъде признато за установено, че за приетото вземане на „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“ , вписано в Общия търговски регистър с номер 003546201000, не съществува привилегия за приетото вземане в общ размер от 3 568 062,04 лева по договор за залог на акции от 30.09.2015 г., вписан в ЦРОЗ под № 2015101201007 съгласно удостоверение № 1063684/18.01.2017 г.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ по отношение „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******и при участието на синдик А.М. по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), че за „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“, вписано в Общия търговски регистър с номер 003546201000 със седалище и адрес на управление:***, 105 60 Атина, Гърция съществува вземане за сумата 1760247,00  лв. – неприета в производството по несъстоятелност на „С.П.Б.“ ЕООД част от непогасена част от вземане в общ размер от 6 600 000 евро, произтичащо от задължение за връщане на авансово платена цена за придобиване на акции на „П.У.“ АД и „П.У.2“ ЕАД, поради разваляне на Рамков договор от 30.09.2015 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 3 113 471,98 – разлика до пълния предявен размер от 6 681 534,02 лв.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“ срещу „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) и при участието на А.М. – синдик на „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ да бъде признато за установено, че за „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“ със седалище и адрес на управление:***, 105 60 Атина, Гърция, съществува вземане в размер на 3340767,01 лв. – непогасена част от неустойка по неустойка по член III Раздел 3.1. буква (b) от Рамков договор от 30.09.2015 г.

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 ГПК вр. чл. 694 ал. 7 ТЗ „У.С.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, р-н „Искър“, ж.к. ******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 18 128,15 лв. – държавна такса в производството пред Софийски градски съд.

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 ГПК вр. чл. 694 ал. 7 ТЗ „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“, вписано в Общия търговски регистър с номер 003546201000 със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление:***, 105 60 Атина, Гърция да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 64 542,39 лв. – държавна такса в производството пред Софийски градски съд.

 

            ОСЪЖДА „У.С.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, р-н „Искър“, ж.к. ******* да заплати на „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“, вписано в Общия търговски регистър с номер 003546201000 със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление:***, 105 60 Атина, Гърция както следва:

1. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 20166,18 лв. – разноски за ;
2. на основание чл. 78 ал. 3 ГПК сумата 29608,15 лв. – разноски за адвокатска защита по т.д. № 786/20 г.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „У.С.“ ЕООД, ЕИК *******за присъждане в негова полза на разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

            Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                    СЪДИЯ: