РЕШЕНИЕ
№ 1634
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120101612 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД
против ЕФТ. Й. М. и е за установяване на дължимост от ответника на суми,
оспорени в заповедно производство по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на
БРС.
С определение № 282/25.03.2021 г. съдът прекрати на основание чл.233
от ГПК производството по делото в частта, с която „ЮБЦ“ ЕООД предявява
против ЕФТ. Й. М. иск за установяване на дължимост на сума от 21,57 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 10.03.2018 г. – 30.11.2020 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което
моли съда да уважи иска и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът оспорва иска и моли съда да го
отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2018 г. между „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
1
КОМПАНИЯ“ АД (за краткост „БТК“ АД) и ЕФТ. Й. М. е подписан договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** (за
краткост Договора) с предмет услугата „Комбинирай и спести“, включваща
предоставяне на достъп до телевизионни канали чрез пакет „Виваком TV L“ с
месечен абонамент от 22,99 лева и интернет услуга чрез пакет „Виваком
Мобикс 60 LTE“ с месечен абонамент 21,80 лева. Според Договора
максималната скорост на пренос на данни при „сваляне“ – до 112 Mbps, а при
„качване“ – до 37,5 Mbps. Включените МВ в пакета са 60 000 МВ на
максимална скорост, след това скорост от 256 Kbps. Според Договора при
предоставяне на услугата „Виваком Мобикс 60 LTE“ се дължи еднократна
активационна такса от 10.00 лева с ДДС. Тази услуга се предоставя чрез сим
карта, ограничена само за достъп до интернет и само за работа на адреса на
абоната. Услугата се инсталира самостоятелно от абоната чрез закупения от
него безжичен рутер. Видно от Договора операторът не носи отговорност за
влошено качество на услугата, породено от независещи от него
обстоятелства, едни от които са „архитектурни и географски особености“.
Срокът на Договора е 24 месеца.
Ответникът подписва декларация от 12.01.2018 г., че е получил общите
условия за „Виваком Мобикс LTE“ (за краткост ОУ) и общите условия за
„Виваком TV“. Според ОУ, които са налични на интернет страницата на
ищеца, За ползване на услугата, дружеството предоставя СИМ карта и
безжичен рутер (крайно устройство) със следните аксесоари: електрически
адаптер; външна антена за подобряване на приемания сигнал; кабели за
свързване към електрическо захранване; еthernet кабел за свързване на рутера
с компютъра; брошура с инструкции, показващa как се инсталира Мобикс.
Следователно ответникът е наясно още с подписване на Договора, че
Интернет достъпът ще е безжичен, а не кабелен.
На 15.01.2018 г. е подписан констативен протокол, който удостоверява,
че ответникът е получил оборудване – приемник за сателитна телевизия,
карта за достъп, сателитна антена, стойка за антена и конвектор.
На 31.01.2018 г. ответникът изпраща писмо до оператора на адреса,
посочен в Договора, с което го уведомява, че прекратява Договора, тъй като
доставеният интернет не отговаря на договорените условия. Писмото е
получено на 02.02.2018 г. На 13.02.2018 г. ответникът връща на оператора
оборудването, което му е предоставено. На същата дата е подписано и
споразумение за прекратяване на Договора.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза в периода 22.12.2017 г. – 21.02.2018 г. ответникът е
използвал общо 119 GB интернет трафик .
На 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД (цедент) и „С.Г. Груп“ ООД
(цесионер) е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата
на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към ответника в
размер на 77,76 лева. Цедентът издава на цесионера и потвърждение за
прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно ЕФТ. Й. М.. Съгласно
чл.5 от договора за цесия цесионерът е упълномощен да уведомява
2
длъжниците за факта на цесията. Като приложение към исковата молба,
респективно като доказателство по делото е прието пълномощно, с което
„БТК“ ЕАД упълномощава „С.Г. Груп“ ООД да представлява оператора пред
лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за цесия, и да им
изпраща уведомления за цесията.
На 01.10.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия)
между „С.Г. Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер), по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към ответника в размер
на 77,76 лева. Цедентът издава на цесионера и потвърждение за прехвърляне
на вземането, което е с длъжник именно М..
Няма доказателства М. да е уведомен за цесиите преди подаване на
исковата молба. Като приложение към исковата молба, респективно като
доказателство по делото е прието уведомление за цесия, адресирано до М.,
подписано от управителя на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество е цесионер по
първата цесия и цедент по втората. Това уведомление е връчено на ответника,
заедно с исковата молба. С него длъжникът се уведомява за двете цесии и че
единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ ЕООД.
На 18.12.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу М., по което е образувано ч. гр. дело №
***/2020 г. по описа на РС – Бургас. На 21.12.2020 г. по това дело е издадена
заповед за изпълнение № ***, с която се разпорежда на М. да заплати на
дружеството сумата от 77,76 лева, представляваща стойност на
далекосъобщителни услуги по Договора, и сумата от 21,57 лева обезщетение
за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда. В заповедта не е посочено за какъв период се претендират суми за
услуги, но в заявлението той е посочен, а именно – 22.12.2017 г. – 21.02.2018
г. Следва изрично да се посочи, че със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение дружеството не претендира присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на подаването му в съда.
Тъй като длъжникът депозира възражение, че не дължи, кредиторът
предявява установителен иск, по който е образувано настоящото
производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79
от ЗЗД. Надлежно е заявено от ответника възражение за погасяване на
вземането на ищеца по давност.
Във възражението против заповедта за изпълнение длъжникът твърди,
че няма валидна цесия. Както вече се посочи, преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, от който момент
3
установителният иск се счита предявен (чл.422, ал.1 от ГПК), няма
доказателства цесиите да са били съобщени на М..
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от
новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – в
този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о. Доказа се по делото, че „БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г. Груп“ ООД
да представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са
предмет на договора за цесия от 16.10.2018 г., и да им изпраща уведомления
за цесията, като пълномощното е прието като доказателство по делото и
връчено на ответника.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Уведомление за цесия (л.29 от исковото производство) е връчено на М.
като приложение към исковата молба. То изхожда от „С.Г. Груп“ ООД, което
действа в двойно качество – като пълномощник на „стария“ кредитор по
договор за цесия 16.10.2018 г. и като „стар“ кредитор по договора за цесия от
01.10.2019 г. Така „С.Г. Груп“ ООД изпълнява задължението си по чл.99, ал.3
от ЗЗД и по двата договора за цесия. Ето защо това възражение на ответника е
неоснователно.
По съществото на спора:
Договорът не е нищожен поради липса на съгласие. Както вече се
посочи, с полагане на подписа си в Договора, ответникът е наясно, че ще
получава интернет достъп по безжичен път, а не чрез кабел, както и каква е
скоростта на интернет трафика. Нещо повече, възражение, че не това е била
неговата воля, не е направено от потребителя в момента на получаване на
оборудването на 15.01.2018 г. – аргумент от констативен протокол от същата
дата.
Ето защо възражението на ответника, че Договорът е нищожен поради
липса на съгласие, е неоснователно.
4
Тъй като Договорът е сключен на 12.01.2018 г., а оборудване, за да
може да ползва услугите, е предоставено на ответника на 15.01.2018 г., то
няма как М. да дължи суми за потребление за периода 22.12.2017 г. –
14.01.2018 г. Видно от констативен протокол от 15.01.2018 г., датата на
подписването му е начало на предоставяне на услугата. Това е ясно и на самия
оператор, който начислява във фактура от 22.01.2018 г. дължими суми с
начален момент именно 15.01.2018 г.
Договорът е прекратен считано от 02.02.2018 г., когато операторът
получава писмото на М., което съдържа такова изявление, а оборудването е
върнато на 13.02.2018 г. Дори и волеизявлението на потребителя да се
тълкува като такова за разваляне на Договора, доколкото се касае за договор
за периодично изпълнение, развалянето няма обратно действие – аргумент от
чл.88, ал.1 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца е за месечен абонамент, а не за стойност на
предоставени услуги в допълнение към този абонамент, т.е. ответникът
дължи суми за абонамент само за периода 15.01.2018 г. – 02.02.2018 г., в
които се включват месечен абонамент за двете услуги за този период,
оборудване за „Виваком Мобикс LTE“ и активационна такса или общо 26,21
лева, изчислено от съда на основание чл.162 от ГПК на база данните от
фактура от 22.01.2018 г. Вземането не е погасено по давност, защото, както
вече се посочи, исковата молба се счита предявена на 18.12.2020 г.
Тук се налага следното уточнение:
Както вече се посочи, в хода на заповедното производство дружеството
не претендира присъждане на законна лихва от датата на подаване на
заявлението. Нещо повече, такава лихва не се претендира нито с исковата
молба, нито в по-късен момент от исковото производство (такова искане не
присъства в молба-становище на ищеца от 30.06.2021 г.). Ето защо законна
лихва върху главницата не следва да се присъжда.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но
ответникът не е направил искане за присъждането им, а и няма доказателства
да е направил такива. Ищецът има право на разноски в заповедното
производство в размер на 54,09 лева (част от държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията), а в исковото
производство в размер на 106,87 лева (част от държавна такса, адвокатско
възнаграждение и част от възнаграждението на вещото лице, съобразно
уважената част от претенцията).
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ЕФТ. Й. М., ЕГН –
**********, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 26,21 лева
(двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки), дължима за абонамент по
5
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
***/12.01.2018 г. за периода 15.01.2018 г. – 02.02.2018 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 77,76 лева, за периода 22.12.2017 г. – 14.01.2018 г. и за
периода 03.02.2018 г. – 21.02.2018 г.
ОСЪЖДА ЕФТ. Й. М., ЕГН – **********, да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 54,09 лева (петдесет и четири лева и
девет стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2020 г. по
описа на БРС, и сумата от 106,87 лева (сто и шест лева и осемдесет и седем
стотинки), представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)________
Вярно с оригинала! ММ
6