№ 7094
гр. С., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110167598 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД „А. Б.“ срещу ЗАД „Б. В.
И. Г.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ за заплащане на сума в размер на 3198,72 лв., представляваща непогасено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 20.09.2018 г., възлизащо на разликата
между платеното от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета №
0300/18/777/506718 и доброволно възстановената от ответника сума, включваща
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. (дата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 20.09.2018 г., около 12:10 ч. в гр. С., на бул. „А. М.“ е
настъпило събитие – ПТП между застрахования при него по застраховка „Каско” л.а.
„Ситроен Ц4“, рег. № СА **** ХС и застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № СВ ****,
осъществено в срока на застрахователно покритие по двата договора за застраховка.
Сочи, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника
автомобил, както и че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в доверен
сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение 5689,93 лв. и
е извършил ликвидационни разходи в размер на 25 лв. Сочи, че с извършено на
08.02.2019 г. плащане ответното дружество е погасило сума в размер на 2516,22 лв.,
поради което е останала дължима разликата в размер на 3198,72 лв. Въз основа на
1
гореизложеното иска съдът да осъди ответника да му заплати посочената сума.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по размер, като счита, че претендираните вреди не
съответстват на действителната стойност на увреденото имущество, тъй като са
завишени, като оспорва и твърдението процесният увреден автомобил да е бил в
гаранция. Сочи, че в действителност е платил по щетата сума в размер на 4467,25 лв.,
като счита, че отговорността му е реализирана напълно с извънсъдебното погасяване
на същата. Поради това моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото /с доклада/ са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на
л.а. „Тойота Аурис“ с рег. № СВ ****; реализиране на ПТП на 20.09.2018 г. в гр. С. със
сочените в исковата молба участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на
застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в размер от 4467,25
лв. на 07.03.2019 г.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), според което всички вреди по автомобил „Ситроен Ц 4 Кактус“ с рег. № СА
**** ХС, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на същия, изчислена на
база средни пазарни цени към дата на ПТП е 5375,05 лв., а същата, изчислена на база
средни пазарни цени на резервни части и с труд на доверени сервизи, е в размер на
5248,57 лв. Вещото лице сочи още, че обичайните разноски за ликвидиране на щетата
са в размер на 15 лв.
Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
2
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
3
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 5375,05 лв. Към тази сума
следва да се прибави и сумата от 15 лв. за обичайните разноски за ликвидиране на
щетата. Посочената от вещото лице стойност на база средни пазарни цени предполага
съобразяване на цените на всички икономически субекти, поради което именно тази
стойност съдът приема като обективен критерий за действително причинените вреди.
Следва да бъде отчетено извършеното доброволно плащане на сума в размер на
4467,25 лв., с оглед което искът се явява основателен за сумата от 922,80 лв., като за
разликата над пълния предявен размер от 3198,72 лв. подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Върху главницата от 922,80 лв. се дължи законната лихва, считано от 29.11.2021
г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има всяка от страните.
Ищецът претендира разноски в размер на 867,95 лв. (127,95 лв. държавна такса,
200 лв. депозит за съдебно-автотехническа експертиза, и 540 лв. платено адвокатско
възнаграждение). Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 250,40 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 200
лв. за депозит по съдебно-автотехническа експертиза, като на основание чл. 78, ал. 8
ГПК следва да бъде признато и вземане за юрисконсултско възнаграждение, което с
оглед извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото
съдът определя на 150 лв. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 249,03 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „ЗАД „А. Б.“,
ЕИК ********* по иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 922,80
лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 20.09.2018 г., ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. (дата на
подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 922,80 лв. до пълния предявен размер от 3198,72 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК *********
да заплати на „ЗАД „А. Б.“, ЕИК ********* сумата от 250,40 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД „А. Б.“, ЕИК ********* да
4
заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ********* сумата от 249,03 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5