№ 5
гр. Разград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Емил Д. Стоев
Валентина П. Д.а
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20213300500318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Кооперация „ТПК Мир“,
гр.Разград, ЕИК *********, представлявана от председател Г.А.Г. срещу решение на РРС,
№44/15.09.2021г., постановено по гр. дело № 397/2020г., с което съдът е осъдил въззивника
да заплати на ищеца „Микро-67“АД, гр.Разград, ЕИК ********* сумата 8 509.23 лева,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода 27.02.2017г.-27.02.202г., върху
присъдената в полза на ищеца с решение №39/29.05.2019г. по т.дело №10/2016г. главница от
27 950 лв., като дължима на осн.чл.34 от ЗЗД.Излагат се съображения за неправилност на
атакуваното решение и постановяването му в нарушение на закона, с искане за неговата
отмяна и отхвърляне на ищцовата претенция.Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор срещу подадената въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство чрез пълномощник.С отговора
подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна, с искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Излагат се подробни съображения.
В съд.заседание въззивника, чрез пълномощник адв.Д.Б. поддържа въззивната
жалба.В хода по същество се сочи, че Кооперацията е била лишена от възможността до
следата на 2018г. да влезе в собствения си имот и да го ползва по вина на ищеца.Претендира
разноски.
Въззиваемата страна чрез пълномощника си поддържа подадения отговор, с искане за
1
потвърждаване на атакуваното решение.Застъпва се становище за неотносимост на
заявеното по същество от Кооперацията към предмета на делото.Претендира разноски,
съобразно представен списък.
За да се произнесе, Разградският окръжен съд съобрази следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Ищецът „Микро-67“ АД, гр.Разград е заявил претенция против ответника Кооперация
ТПК „Мир“, Разград на правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 8 509.22лв.,
представляваща законната лихва за периода от 27.02.2017 до 27.02.2020г. върху присъдена
на осн.чл.34 от ЗЗД в негова полза главница от 27 950лв. по влязло в сила решение №
38/29.05.2019г. по т.д.№10/16г. на ОС-Разград. Иска присъждане на сторени разноски.
В исковата молба са изложени твърдения за постановено решение №32/23.05.2013г.
по т.д.№90/2013г. по описа на РОС, с което е била прогласена нищожността на договор за
покупко-продажба сключен между страните на 03.04.2009г.,за поземлен имот с
идентификатор 61710.501.26. по КККР на гр.Разград.Нотариална покана рег.№3078, том 2,
№97 от 30.11.2015г. на нотариус Р.Кирилова, връчена на ответника на 14.12.2015г., с която
ищецът поискал от ответника да му възстанови платената по нищожния договор продажна
цена в размер на 140 000 лева, което не било сторено, поради което той предявил иск по
чл.34 ЗЗД за връщане на даденото по нищожната сделка за покупко- продажба на
недвижимия поземлен имот-дворно място до размера на 32 000лева, по който било
образувано т.д.№10/2016г. по описа на ОС-Разград.С постановеното по делото решение
№38/29.05.2019г., потвърдено от горната инстанция с решение №11/09.01.2020г. по в.т.д.
№645/2019г. по описа на ВнАС и недопуснато до касационно обжалване от ВКС с
определение №279/07.05.2021г. ВКС.
Ответната Кооперация с отговора на исковата молба е заявила становище за
недопустимост на претенцията за лихви, поради сила на присъдено нещо, съответно и за
нейната неоснователност и недоказаност , поради изтекла погасителна давност..
За да уважи претенцията за законна лихва в заявения размер от 8 509.23 лв., дължима
върху главница от 27 950 лв. за периода 27.02.17г.-27.02.20г., РРС, при съобразяване на
доказателствата по делото и преди всичко постановените съд.актове, посочени по-горе е
приел същата на първо място за допустима, тъй като по нея до този момент липсва
произнасяне, а по същество и за основателна, съобразявайки, че паричното задължение в
случая е лихвоносно и за претендирания период не е погасено по давност.Приел също така,
че ответната кооперация е била надлежно поканена да заплати обезщетението за забавата си
с връчването на исковата молба, предмет на т.д.№10/2016г. на РОС , което е станало на
22.02.2016г., а не с нот.покана от 2015г., в която уточнение на вземането липсва.По
същество ответникът не е въвел възражение за размера на дължимата законна лихва и
същата е приета от съда, така както е посочена в исковата молба, на база онлайн калкулатор
за изчисляване на законна лихва.РОС напълно споделя изводите на РС , поради което
препраща към мотивите на същия на осн.чл.272 от ГПК.
2
Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника за недължимост на присъдената
законна лихва, поради това, че същият е бил лишен от възможността да ползва имота,
предмет на нищожния договор за покупко-продажба до средата на 2018г., нито поради
водени наказателни дела срещу представител на ищеца.
По изложените съображения, атакуваното решение не страда от сочените във
въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред тази инстанция в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 240 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №44/15.09.2021г., постановено по гр.дело №397/2020г.
по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА ТПК „Мир“, гр.Разград, ЕИК *********, представлявана от председател
Г.А.Г. да заплати на „Микро-67“АД, гр.Разград, ЕИК ********* сумата 240/двеста и
четиридесет/ лева, разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3