Решение по дело №595/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 54
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20195610200595
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 


                                                      18.03.2020г.                                                  гр.Димитровград

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

Димитровградският Районен Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов

 

с участието на секретаря Т.Радичева и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №595 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните Нарушения и Наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– С.Д.П. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №3068935, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 (сто) лева.

         Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата, счита, че не са спазени процесуалните правила и следва електронния фиш да се отмени като незаконосъобразен.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ДИМИТРОВГРАД – редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

На 14.08.2019г. било установено техническо устройство TFR1-M- №596 за измерване скоростта и заснемане на автомобили- движещи се по ПП-I-5, км.273+741- разклон за гр.Симеоновград в посока от гр.Димитровград към гр.Стара Загора.  В 10:31ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил „***. Въпреки въведеното ограничение на скоростта в тази посока от 60км/ч.- въведена с пътен знак В-26, измерената скорост на този автомобил била 85км/ч.

При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява, че той е собственост на Пилю Димов Тодев от гр.Хасково, ЕГН **********.

Издаден е електронен фиш серия К, № 2946042, който е връчен на 25.09.2019г. на собственика на автомобила **. В деня на изтичане на законоустановения 14-дневен срок (съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП), е подадена декларация за това, че на горепосчената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице, а именно насдтоящият жалбоподател С.Д.П.. Така описаният електронен фиш е анулиран и издаден нов- серия К, №3068935, срещу лицето, описано в декларацията на собственика на автомобила. 

         Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от заснет клип №18116, с техническо средство радар TFR1-M-№596.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

       Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен Съд- Димитровград. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се открие противоречие с материалния или процесуалния закон.

Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 24.02.2020г.

В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство TFR1-M №596, което видно от приложения по делото Протокол от проверка №4-53-19/04.04.2019г., отговаря на изискванията, след като е преминал изискуемите проверки и изпитания. Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на ПП-I-5, км.273+741- разклон за гр.Симеоновград в посока към гр.Стара Загора. Изписването на мястото, времето и начина на извършване на нарушението според съда е достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно какво по-конкретно е имал предвид адм.-наказващия орган, нито създава затруднения в разбирането му от нарушителя.

Видно от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая е видно от представения протокол за използване на автоматидзирано техническо средство , че е наличен знак за ограничение на скоростта В-26 от 60км/ч.

Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП гласи, че който превиши разрешената максимална скорост, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.

Няма възражения в насока, че на горепосчената дата, в горепосочения момент автомобила, управляван от жалбоподателя, е бил управляван от друго лице.

Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 85 км/ч при ограничена такава с пътен знак В-26 от 60 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, размера на глобата - 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение- същото е достатъчно подробно, включващо дори и координати, даващи достатъчна информация и възможност за локализирането му. Видно от представения протокол за използване на техническото средство за измерване на скоростта TFR1-M №596, същото е било позиционирано на ПП-I-5, км.273+741 в посока на засичане на движещите се в посока към гр.Ст.Загора МПС, за времето от 09 до 11,20ч. на 14.08.2019г. и за посочения период са регистрирани 16 нарушения, като са описани и номерата на първото и последното заснето видеоизображение- съответно 18105 и 18120, като номера на видеоклипа от настоящия електронен фиш е 18116. Този протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на извършилия проверката. В същия протокол е описано, че е наличен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч, като разстоянието от знака до монтираното в служебния автомобил техническо средство е 150 метра. Поради което и Съдът не намери допуснати нарушения или неизяснени елементи в тази насока.

В ел.фиш са посочени срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на нарушителя.

Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Ясно е подчертано, че едната скорост е засечена- 88 км/ч, а другата- наказуема- 85 км/ч. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 24.02.2020г. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това се установява с протокола от проверка, който също е допуснат като доказателство по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче, при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.

Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с техническо средство, като установяването и заснемането на нарушението е необходимо да е станало в отсъствието на контролен орган и нарушител. Безспорно установено в настоящия случай е наличието на първата предпоставка за реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ. Видно от представения по делото снимков материал- извлечение от клип №18116 от 14.08.2019г., заснет с радарен скоростомер от одобрен тип „TFR1-M”, №596, преминал задължителен годишен метрологичен контрол, нарушението визирано в електронния фиш е заснето и установено с помощта на годно техническо средство. По отношение на вида на последното-стационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения.

Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е установено и заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител. По отношение на това условие съществува известна неуточненост на израза „в отсъствието на контролен орган и нарушител”, тъй като макар и възможно установяването на нарушението да стане в отсъствието на контролен орган, то е невъзможно заснемането на противоправното деяние да бъде извършено в отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието електронен фиш в параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При съобразяването на горепосочените две разпоредби се стига до извод, че по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва да е установено с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и без нуждата от присъствието на нарушителя при установяване на нарушението. Поради това и изразът „в отсъствието на контролен орган” следва да се тълкува, че контролните органи не вземат участие, или ако вземат такова- не могат да повлияят при самото заснемане на нарушението от автоматизираното техническо средство.

По същия начин не е налице задължение адм.-наказващия орган да изпраща всички приложения към ел.фиш- снимков материал, съответните протоколи от проверките на техническото средство, други съпътстващи документи, поради което и съдът не възприе тези обстоятелства като нарушение. Отделно от това, видно от самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя.

Като цяло изложените от жалбоподателя възражения не са от характера на съществените такива, които да налагат отмяната на ЕФ, а значителна част от тях остават единствено твърдения, като следва да се поясни, че за отмяна на едно НП или ЕФ, е нужно да са допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, довели до съществено нарушаване правото на жалбоподателя, преценени съобразно правилното тълкуване на закона.

Съдът при извършената служебна проверка не установи несъответствие между императивните процесуални изисквания на законодателството и процеса по издаването и връчването на елктронния фиш.

Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш, с който за допуснато нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е законосъобразен, поради което следва да се потвърди. 

          Мотивиран така, Съдът

  

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №3068935, издаден от ОДМВР-Хасково, с който на С.Д.П. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 (сто) лева- като законосъобразен.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                        /Иван Маринов/