РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600377 по описа за 2021 година
С Присъда № 260020 от 25.01.2021г., постановена по НОХД
№1078/2020г., Районен съд-Несебър признал подсъдимата СН. ХР. К., ЕГН
**********, за невиновна в това, че в периода от 08.03.2020г. до 16.04.2020г.
включително, в гр. Несебър, Бургаска област, при условията на продължавано
престъпление отнела и направила опит да отнеме чужди движими вещи на
обща стойност 165.66 лева, както следва:
- на 08.03.2020г. в гр. Несебър, Бургаска област, от стопански двор,
находящ се в промишлена зона /бивш двор на АПК-Несебър/, отнела чужди
движими вещи – 150 кг. арматурно желязо с дебелина Ф-10, на стойност
155.70 лева, от владението на Т.И. Х., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
- на 16.04.2020г., около 03:20 часа, в гр. Несебър, Бургаска област, ж.к.
„*******“ № **, от хладилна витрина, разположена пред денонощен
хранителен магазин, стопанисван от „********, направила опит да отнеме
1
чужди движими вещи – 4 броя бутилки бира „Бургаско пиво“ по 1.9 литра, на
обща стойност 9.96 лева от владението на К. Д. С. – едноличен собственик и
управител на „*********, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от
волята на дееца причини /намеса на продавачката в магазина З. Л.Л./,
поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по
повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
На основание чл.305, ал.6 от НПК, вр. чл.218б, ал.1 от НК, наложил на
подсъдимата К. административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за
извършено престъпление по чл.194 ал.3 от НК.
Със същата присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. К. била
осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Бургас
сумата в размер на 273.99 лева, представляваща направените в хода на
досъдебното производство разноски.
Срещу така постановения съдебен акт бил подаден протест от прокурор
при Районна прокуратура Несебър, в който са изложени доводи за
неправилност на присъдата. Съдът неправилно бил приел, че престъплението,
в извършването на което била обвинена подсъдимата, представлявал
маловажен случай. Обществената опасност на К. била висока – имала
множество, предхождащи настоящото деяние, криминални прояви, била лице
с изградени престъпни навици, престъплението включвало две отделни
деяния, извършени в период от около 1 месец, механизмът на извършване на
първото от двете деяния следвало да се отчете в посока завишаване
обществената опасност на същото. В протеста се съдържат и съображения за
допуснати от съда нарушения при приложението на чл.218б от НК.
Извършването на две деяния, с които били отнети вещи на обща стойност
165.66 лева, препятствало приложението на посочения член, тъй като
съгласно ал.2, т.1 от същия, стойността на отнетите вещи не следвало да
надвишава 150.00 лева. Също така не били събрани данни относно наложени
административни наказания на подсъдимата по реда на чл.218б от НК в
периода 08.03.2020г.-16.04.2020г. Претендира се отмяна на съдебния акт и
постановяване на нов, с който подс. К. да бъде призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Във въззивното заседание представителят на държавното обвинение
2
поддържа протеста и счита същия за изцяло основателен. Присъдата била
незаконосъобразна. Неправилно било прието, че случаят бил маловажен.
Районният съд, освен ниската стойност, следвало да вземе предвид и
обстоятелствата, че се касаело за продължавана престъпна дейност, начина на
извършване на престъплението и данните за самоличността на подсъдимата.
Последната не била съдействала за разкриване на престъпленията. Моли подс.
К. да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираното с
обвинителния акт деяние, като се наложи наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок
от 3 години.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. К., редовно
призована, не се явява. Представлява се от служебно назначения ѝ защитник –
адв. А.Ж. от АК-Бургас. Същият сочи, че атакуваната присъда била
законосъобразна и правилна, поради което моли да бъде потвърдена.
Районният съд бил отчел всички обстоятелства, необходими за определянето
на наказанието на подсъдимата. В случай, че окръжният съд възприеме
доводите на обвинението, моли подсъдимата да бъде призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.194, ал.3 от НК, а не по чл.194, ал.1 от НК.
Въззивният съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на
въззивния протест, становищата на страните и материалите по делото
установи следното:
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет
и седма от НПК, след направено от подсъдимата самопризнание по реда на
чл.371, т. 2 от НПК – признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразила съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. След направен обстоен анализ на доказателствения материал,
съобразен с диференцираната процедура, по която се е провело съдебното
производство, съдът правилно преценил, че самопризнанията се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства и съблюдавайки
правилата на чл. 372, ал. 1 от НПК се произнесъл с определение по ал.4 на
същия член. Настоящият състав възприема фактическата обстановка,
установена от първоинстанционния съд въз основа на признатите от
подсъдимата факти, съгласно изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
3
Подсъдимата С. Х. К., ЕГН **********, е родена в гр. К., област С. и е с
постоянен адрес: с. Г., общ. К., С. област, кв. *****“ № ***. Тя е
*******гражданка, без образование, неомъжена, безработна и е неосъждана.
Към 08.03.2020г. подсъдимата К. живеела съпружески с К. Х.. Двамата
обитавали бунгало, находящо се в близост до стадиона в гр. Несебър,
Бургаска област. Тя не била трудово ангажирана, а средствата за прехраната
си набавяла чрез събиране на вторични суровини и продажбата им. На
посочената дата, придвижвайки се с каруца, подс. К. преминала покрай
парцел, разположен в промишлената зона на гр. Несебър, в бивш стопански
двор на АПК, до предприятие „Морски риболов“, и който бил ограден с
бетонна ограда и телена мрежа. Имотът бил стопанисван от пострадалия И.
Х.. В него същият освен, че отглеждал животни, складирал и строителни
материали, сред които 150 кг. арматурно желязо с дебелина Ф-10, закупено от
него през 2019г. Подсъдимата видяла, намиращото се в имота желязо и
решила да го открадне. В мрежата, ограждаща имота, тя видяла пролука, през
която преминала, след което натоварила казаното желязо в каруцата си и се
отправила към пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Малко след
това, около 14:50 часа, докато пътувала към пункта, до главната алея в к.к.
„Слънчев бряг“, общ. Несебър, до моста на река „Хаджийска“, същата била
спряна за проверка от свидетелите А. К. и П. Н.- двамата полицейски
служители в група „Охрана на обществения ред“ в РУ Несебър.
Полицейските служители видели намиращото се в каруцата желязо и
попитали подсъдимата откъде го е придобила. Тъй като не могла да отговори
ѝ било разпоредено да придружи служителите до сградата на РУ Несебър.
С протокол за доброволно предаване от 08.03.2020г., подс. К. предала на
полицейски служител в РУ Несебър - свид. А. К., отнетото от нея арматурно
желязо с общо тегло 150 кг. На същия ден отнетото имущество било върнато
на собственика му – пострадалия Х..
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебна оценъчна експертиза, видно от която стойността на отнетите вещи
към датата на деянието възлизала на 155.70 лева.
На 16.04.2020г. подс. К. отново се придвижвала с каруцата си в района
на гр. Несебър. Около 03:20 часа преминала покрай търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Несебър, ж. к. „*******“ № **,
4
стопанисван от „**********, с управител и едноличен собственик на
капитала – свид. К. С.. Подсъдимата отишла до хладилната витрина,
поставена вдясно пред магазина, отворила я, взела от нея 4 бутилки с бира,
марка „Бургаско пиво“ по 1.9 литра всяка и без да ги заплати ги занесла в
намиращата се в близост до магазина, зад хладилните витрини, градинка. В
този момент, свид. З.Л. – работеща като продавач в търговския обект,
възприела действията на подсъдимата, тъй като в магазина имало поставени
камери за видеонаблюдение и я наблюдавала на монитора, поставен вътре в
магазина. Веднага след като установила действията на подсъдимата, свид. Л.
излязла от магазина и казала на последната, че трябва да заплати бутилките с
бира. К. заявила, че била взела „две бири“, след което отишла до градинката и
донесла само 2 бутилки с бира. След това обаче свид. Л. казала, че видяла
стореното от нея чрез видеокамерите, а подсъдимата върнала веднага и
другите 2 бутилки.
От назначената в хода на разследването оценъчна експертиза е видно,
че стойността на отнетото имущество – 4 бутилки с бира, марка „Бургаско
пиво“, по 1.9 литра всяка, е в общ размер на 9.96 лева.
По досъдебното производство била изпълнена и техническа експертиза
върху доброволно предадения от свид. Субашев оптичен носител – диск,
съдържащ видеозаписи от поставените в търговския обект камери за
видеонаблюдение. При извършеното лицево-идентификационно изследване
експертът е заключил, че на представените видеозаписи вероятно е заснета
подс. С.К.. Категоричен отговор на въпроса дали това именно е подсъдимата
не можело да се даде, тъй като разделителната способност на охранителните
камери била ниска.
Изложената по-горе фактическа обстановка, идентична с тази,
възприета от първоинстанционния съд, се установява от направеното от
подсъдимата С.К. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено
от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а именно:
показанията на свидетелите А. К., П. Н., И. Х., К. С. и З. Л.; от писмените
доказателства и доказателствени средства - протоколи от извършени
техническа и две оценъчни експертизи, 2 бр. протоколи за доброволно
предаване, справка за съдимост на подсъдимата, докладни записки и др.
Правилно и изцяло в съответствие с възприетата фактическа обстановка
5
районният съд е квалифицирал стореното от подсъдимата К. като
престъпление чл.194 ал.3 от НК. По делото беше безспорно установено, че на
посочените по-горе дати, време и места подсъдимата отнела чужди движими
вещи - 150 кг. арматурно желязо с дебелина Ф-10, на стойност 155.70 лева от
владението на Т. Х., и направила опит да отнеме чужди движими вещи - 4
броя бутилки бира „Бургаско пиво“ по 1.9 литра на обща стойност 9.96 лева
от владението на К. Д. С. – управител на „********, без съгласието на
собствениците на вещите, с намерение противозаконно да ги присвои, като
второто деяние останало недовършео поради независещи от волята на дееца –
подс. К., причини (намеса на продавачката в магазина З. Л.). Чрез отнемането
на процесните по делото вещи при първото деяние, подсъдимата прекъснала
фактическата власт на собственика им и установила своя такава, с което
престъпният резултат настъпил. При второто деяние такава фактическа власт
подсъдимата не е успяла да установи, поради което деянието е останало
именно във фазата на опита. Коректно е установено, че престъплението не е
било довършено поради причини, независещи от К.. Същата е започнала
изпълнението на намисленото като е извадила от хладилната витрина
бутилките с бира, които е искала да открадне, и ги оставила в намиращата се
в непосредствена близост градинка, но своевременните действия на свид. Л.
са мотивирали подсъдимата да върне вещите.
Включените в обвинението две деяния правилно са били
квалифицирани като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26
ал.1 от НК, тъй като всяко от тях поотделно осъществява един състав на едно
и също престъпление - по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време - в рамките на около 2 месеца, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, тъй щото последващото
деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на
предходното.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК. Подсъдимата е
съзнавала всички елементи от фактическия състав на престъплението,
общественоопасния характер на отделните деяния и е предвиждала
общественоопасните им последици, които безспорно е целяла. Несъмнено е
съзнавала, че инкриминираните вещи не принадлежат, но въпреки това ги е
отнела с намерение противозаконно да ги присвои, като във втория случай,
6
както беше вече посочено деянието е останало недовършено поради
независещи от нея причини. Намерението да се разпорежда с вещите като
със свои се извежда и от последващото деянията поведение. Отнетото
арматурно желязо е искала да продаде в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, а бутилките с бира – да задържи за себе си и употреби в по-
късен момент.
Обосновано проверяваният съд е приел, че деянието следва да се
квалифицира като „маловажен случай“. Най-напред следва да се посочи, че
правилно е констатирана настъпилата за подсъдимата реабилитация за
осъждането по НОХД 79/2014г. по описа на Районен съд Поморие.
Установените по делото обстоятелства – общата стойност на предмета на
престъплението е ниска, значително под минималната работна заплата към
момента на извършване на деянието, която съгласно Постановление на
Министерски съвет № 350 от 19.12.2019 г. е била в размер на 610 лева,
вещите са били възстановени на пострадалите, подсъдимата е на сравнително
млада възраст, в недобро материално положение и е неосъждана – подкрепят
казания извод. От момента, в който е била спряна за проверка от
полицейските служители, подсъдимата безспорно е съдействала за
разкриването на престъплението и е признала вината си. Тук следва да се
изложи, в отговор на съдържащите се в протеста възражения, че в
действителност подс. К. е посочила на полицейските служители мястото,
откъдето е отнела арматурното желязо и това обстоятелство се потвърждава
от свид. К. при проведения в досъдебното производство разпит, протоколът
от който се съдържа на л.15, т.1 от досъдебното производство: „...При
проведените издирвателни мероприятия и посочване мястото от К.
установихме, че желязото е откраднато от двор в промишлена зона в гр.
Несебър…“ В протокола, с който същата доброволно е предала отнетите
вещи, също се съдържа признанието , че вещите не принадлежат. В
контекста на изложеното доводите, че подсъдимата не е съдействала за
разкриване на обективната истина и не е предала доброволно отнетите вещи е
несъстоятелен. В съдебното производство К. също е признала за
извършеното, което именно е причината производството пред първата
инстанция да протече по диференцираната процедура по Глава 27 от НПК,
имала е добро процесуално поведение и е изразила съжаление за
извършеното. Липсата на предходно осъждане способства определянето на
7
персоналната обществена опасност като ниска. Относно отправените от
прокурора възражения в този смисъл е достатъчно само да се посочи, че след
като за едно лице е настъпила реабилитация и осъждането и последиците му
са заличени за в бъдеще, то използването на това вече заличено осъждане
като аргумент за завишаване на обществената опасност на същото това лице,
е абсолютно недопустимо. Вярно е, че спрямо подсъдимата е имало
образувани преписки за извършени от нея престъпни деяния,
преобладаващата част от които обаче са били прекратени, а спрямо нея,
доколкото е видно от съдържащата се на л.23-л.25, том 1 от досъдебното
производство справка, са прилагани възпитателни мерки по Закона за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Тези
деяния са с около 10 годишна давност и по мнението на настоящия състав
същите не могат да обосноват характеризирането на подсъдимата като
„личност с трайно изградени престъпни навици“ и проявяваща „престъпна
упоритост“, както се твърди в протеста. Механизмът на деянието, също
използван от прокурора като довод за квалифициране на деянието по чл.194,
ал.1 от НК, според решаващия съд не разкрива каквато и да е особеност, а
напротив - и при двете деяния подсъдимата е действала без предварителна
подготовка. Вещите са отнети по елементарен, необмислен начин, който със
сигурност не допринася за завишаване обществената опасност на стореното.
От посочените дотук обстоятелства може да се заключи по категоричен
начин, че осъщественото от К. престъпление по настоящото дело е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на престъпления от
съответния вид, което налага извод за „маловажност“ на случая, чиято
легална дефиниция е дадена в чл.93, т.9 от НК. За пълнота, а и в отговор на
отправеното възражение, следва да се посочи, че въпреки лаконичните
мотиви в тази част, районният съд не се е позовал единствено на ниската
стойност на отнетите вещи, както сочи прокурорът. Съдът е взел предвид още
и направените от подсъдимата самопризнания, и оказаното от нея съдействие
за разкриване на престъплението. В допълнение към казаното, в частта
относно наказанието, съдът е обсъдил, макар отново немногословно, и
степента на обществена опасност на дееца, която видно е приел за ниска
предвид сравнително младата възраст на К., самопризнанието и изразеното
от нея съжаление за извършеното. Според настоящия състав, изводът на съда
в тази част е мотивиран в достатъчна степен, а отправеният към дейността му
8
упрек е неоснователен.
След като е съобразил разпоредбите на чл.305, ал.6, вр. чл.301, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК и наличните по делото обстоятелства, законосъобразно
първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.218б, ал.1 от НК.
Деянието е с правна квалификация - чл.194, ал.3 от НК, общата стойност на
предмета на престъплението, както беше посочено дотук, е няколкократно по-
ниска от размера на минималната работна заплата, установена към датата на
извършване на деянието, а отнетите вещи са възстановени на собствениците
им, т.е. налице са всички положителни предпоставки за приложението на
казаната норма. Същевременно отсъстват и пречките, установени в ал.2 на
същия член, поради което на подсъдимата следва да се наложи по
административен ред наказание „Глоба“. Размерът – 200 лева, също е
коректно определен и е изцяло в съответствие с дадената вече от въззивния
съд оценка относно обществената опасност на деянието и дееца. Казаните по-
горе обстоятелства, обуславящи квалификацията на деянието като такова по
чл.93, т.9 от НК, следва да бъдат отнесени и при определяне размера на
самото административно наказание, защото всички те имат значение за
правилното индивидуализиране на отговорността на подсъдимата. Чрез така
отмерената санкция в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на
административното наказание, заложени в чл.12 от ЗАНН, не само спрямо
подсъдимата, но и спрямо останалата част от обществото. По този начин у
същата няма да остане усещане за прекомерност на наказанието за деянието
, а едновременно с това и за безнаказаност на стореното от нея, което пък в
принципен план стои в основата за извършване на следващи противоправни
прояви.
Освен обсъдените дотук възражения, в протеста е отправено и такова
относно неприложимостта на чл.218б от НК в настоящия случай, поради
наличието на пречките по ал.2, т.1 на същия член – в продължение на една
година К. била извършила две деяния, общата стойност на предмета на които
била над сто и петдесет лева. Въззивният състав намери тези доводи за
несъстоятелни. Най-напред следва да се посочи, че след приключване на
разследването по досъдебното производство, прокурорът е преценил, че
извършеното от подсъдимата деяние съставлява престъпление по чл.194, ал.1,
вр. чл.26 от НК, каквото обвинение именно се съдържа в диспозитива на
обвинителния акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното
9
съдебно производство. С внасянето му в съда, прокурорът е очертал рамките
на наказателното производство, за което няма спор в правната теория и
съдебната практика, и разглеждащият делото съд дължи произнасяне именно
в тези рамки. Районният съд, след като е изследвал всички обстоятелства по
делото, е достигнал до извода, че стореното от К. се субсумира под нормата
на чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК, тъй като престъплението, което е
извършила представлява „маловажен случай“ съгласно дадената легална
дефиниция в чл.93, т. 9 от НК – извод, който беше изцяло споделен от
настоящия състав. Въпреки, че деянието на подсъдимата изпълва от
обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, по
силата на закона - чл.218б, ал.1 от НК, разбира се при наличието на всички
визирани в този член предпоставки, това престъпление е декриминализирано,
като за автора му е предвидена административно-наказателна отговорност,
тъй като това деяние все пак запазва своята противоправност.
Административният характер на производството обаче е само в тази част -
относно реализирането на отговорността на дееца. По своята същност
съдебното производство е наказателно, развиващо се по правилата на
процесуалния и материалния наказателен закон, с всички произтичащи от
това обстоятелство последици, включително и задължението на съда да се
произнесе с присъда, с която да отговори последователно на визираните в
чл.301 от НПК въпроси. По отношение на друго обстоятелство също липсва
спор, а именно, че продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 от НК е
едно престъпление, независимо от броя на включените в него отделни деяния,
а не множество такива по смисъла на чл.23, ал.1 от НК. В подкрепа на този
извод е и фактът, че при другия институт, предвиждащ освобождаване на
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
продължаваното престъпление не е сред основанията, изключващи
приложимостта на чл.78а от НК, каквото обаче се съдържа по отношение на
„множество престъпления“ - ал.7 на същия член. (Тълкувателно решение № 2
от 21.10.2010 по т.д. 2.2010, ОСНК, ВКС). Предложеното от прокурора
тълкуване на текста на чл.218б, ал.1 от НК, чрез което на практика същият
добавя ново изискване за приложимостта на този институт – деянието да не е
извършено в условията на продължавано престъпление, което не е изрично
вписано в самата разпоредба, е в противоречие с основни принципи в
правото, забраняващ нормите, засягащи отрицателно, ограничаващи правата
10
на гражданите, да се тълкуват разширително, а също и чрез тълкуване по
аналогия да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност (чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове).
Вярно е, че в текста на нормата на чл.218б, ал.1 от НК е използван
терминът „деяния“, но с него, по мнението на проверяващия съд, са визирани
всички престъпления, посочени в същата норма, сред които и това по
настоящото дело – чл.194, ал.3 от НК. В последната част от текста,
законодателят е посочил, че разпоредбата е приложима към изброените
деяния, само ако предметът на „престъплението“ е възстановен или заместен.
Въз основа на всичко казано дотук въззивният състав счита, че независимо от
факта, че деянията са извършени в условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, то все пак е само едно престъпление и е
относима разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК, а не тази на ал.2 от същия
член, и тъй като са налице всички останали предпоставки, приложението в
настоящия случай е правилно и обосновано.
Само за пълнота може да се посочи, че основната идея на законодателя
за създаването на разпоредбата на чл.218б в НК през 1982 година е била да се
отграничат деянията с ниска степен на обществена опасност - „дребните
кражби, присвоявания и обсебвания в малки, незначителни размери“ (л.9 от
посочената в протеста стенограма от 1982 година), от деянията с висока
такава. Въведеният „нов вид“ освобождаване от наказателна отговорност
(чл.218б от НК) е целял именно по-бърз и ефикасен начин за
осъществяването, реализирането отговорността на извършителите, които
дотогава не са получавали адекватни наказания, поради маловажността на
тези единични деяния и усложнения процесуален ред, по който се е
реализирала наказателната отговорност. Настоящият случай попада изцяло в
обхвата на казана цел на закона – да се избегне разточителното и изцяло
ненужно наказателно производство за деяния от този вид – деяние, което
може да се характеризира като „дребна кражба“, непритежаващо изискуемата
от НК степен на обществена опасност за квалифицирането му като
престъпление, и за което е предвидено административно наказание. Въпреки
това, то е било причина за провеждане на двуинстанционно съдебно
производство.
Доколкото цитираното от прокурора решение, съдържанието на което е
11
обективирано в протеста, не представлява задължителна съдебна практика,
настоящият състав не е обвързан от изложените в него правни изводи.
На следващо място е необходимо да се посочи, че и в досъдебното, и в
съдебното производство са събрани доказателства, целящи да установят дали
на подс. К. са били налагани административни наказания по реда на чл.218б,
вр. чл.194, ал.3 от НК в периода 08.03.2019г.-08.03.2020г. Видно от
приложената докладна записка 304р-12481 от 30.06.2020г. (л.34, том 2 от
досъдебното производство), при извършената проверка в масивите на МВР
ИИС-Справки, на подсъдимата не са били налагани такива наказания. По
повод на изложеното прокурорът твърди, че в действителност не
съществувала единна информационна система, чрез която да се извърши
справка за такива наказания спрямо конкретно лице за територията на цялата
страна. Посоченото, дори и да е вярно, не променя обстоятелството, че от
всички приложени доказателства, в преобладаващата им част събрани от
органите на досъдебното производство под ръководството именно на
прокурора, не се установи на подсъдимата да са налагани такива наказания.
Ограничаването възможността на същата да се ползва от този по-
благоприятен институт (по чл.218б от НК), само въз основа на
предположения, на недоказани с категоричност обстоятелства, в какъвто
смисъл е искането на прокурора, е незаконосъобразно, поради което беше
оставено без уважение. По-нататък, след като държавният обвинител излага
служебно получена от него информация, че проверка на обсъжданите в
настоящия абзац обстоятелства е невъзможна, неоснователен, а със сигурност
и необясним за въззивния съд, се явява упрекът му, че по делото липсвала
справка относно същите обстоятелства за периода 08.03.2020г.-16.04.2020г.
Въпреки, че липсват възражения в този смисъл, изпълнявайки
задълженията си по чл.313 и чл.314 от НПК, настоящият състав установи, че в
частта относно разноските, атакуваната присъда следва да се измени. Тъй
като съдът е счел, че деянието на К. не съставлява престъпление, правилно е
признал същата на невиновна и я е оправдал по повдигнатото обвинение.
Разпоредбата на чл. 190 от НПК обаче е императивна и според нея, когато
подсъдимият бъде признат за невинен разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата. И тук е относимо гореказаното – разпоредби,
влошаващи положението на гражданите, не могат да се тълкуват
разширително. Доколкото производството е наказателно и се развива по реда
12
на НПК (отново посочено по-горе), правилата на ЗАНН в настоящия случай и
в тази част (относно разноските) са неприложими. В съответствие с чл.190,
ал.1 от НПК, разноските по делото следва да останат за сметка на държавата,
а присъдата следва да се измени в този смисъл.
Извън посоченото в обстоятелствената част основание за частично
изменение досежно разноските, при цялостната служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда въззивният съд не констатира други
допуснати от първата инстанция или в досъдебното производство нарушения
на материалния закон или на процесуалните правила, което изисква
присъдата да бъде потвърдена в останалата й част.
Така мотивиран, на основание чл.337 ал.1 във връзка с чл.334 т.3 и
чл.338 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260020 от 25.01.2021г., постановена по НОХД №
1078/2020г. по описа на Районен съд - Несебър, в ЧАСТТА относно
разноските, като постановява на основание чл.190, ал.1 от НПК, същите да
останат за сметка на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13