РЕШЕНИЕ
№ 10956
Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ |
| Членове: | МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ |
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ канд № 20257050701465 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Производството е образувано по касационни жалби от И. Р. К., чрез адв. Ж. К. и от Началник на РДНСК Варна, срещу Решение № 516/28.04.2025 година, постановено по НАХД № 3471/2024, година по описа на Районен съд-Варна, с което е изменено Наказателно постановление № ВН -18-15/25.07.2024г. на Началника на РДНСК - Варна, с което на И. Р. К. – [ЕГН] е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.233 от ЗУТ за допуснато нарушение на разпоредбата на §3, ал.1, т.1, т.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. на МРРБ, вр. чл. 23, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. на МРРБ, като е намален размерът на наложената глоба на 100 лева.
В жалбата на К. се твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Сочи се, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, като същевременно е възприел фактическа обстановка, която не отговоря на действителната. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на измененото с него наказателно постановление.
В жалбата на началника на РДНСК Варна се твърди, че решението е неправилно само в частта, в която е намален размера на санкцията. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП в първоначалния му вид.
В съдебно заседание, К. редовно призован се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски по делото.
Началника на РДНСК Варна, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, в което се поддържа касационната жалба и се оспорва насрещнатата такава.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата на К. е основателна, а жалбата на Началника на РДНСК е неоснователна.
От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че И. Р. К. е управител на „Инжкосултпроект“ ООД и в качеството си на управител е подписал окончателен доклад за строеж: „Силозна база за преработване, почистване и съхранение на зърнени култури“, Етап I: ЗП=РЗП=525,40кв.м. /2 броя силози за зърно с 8 броя вентилатори/, бункер за влажно зърно, 2 броя бункери за експедиция, пробовземател, ЗП=РЗП=27,00кв.м.-лаборатория-офис контейнер, ЗП=РЗП=15,00кв.м. помещение за ел.табло-офис контейнер, ЗП=РЗП /общо за етап 1/=567,40кв.м.". При проверката извършена от св. инж.Д. Д. е било прието, че подписаният от инж. К. окончателен доклад от 26.02.2024г., изготвен от „ИНЖКОНСУЛТПРОЕКТ"ООД, не отговаря на изискванията относно неговото съдържание, изчерпателно изброени в §3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба №2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (обн. ДВ бр.72/2003г., последно изм. в ДВ бр.89/2019г.). Представеният доклад бил непълен и не съдържал доказателства, че строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти, липсвало подробно описание и съответствието на предвиденото с подробния устройствен план застрояване, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ, както и с условията на сключеният договор, въз основа на които съставилите го лица установяват годността за приемане на строежа. В т. 1.1. на окончателния доклад била направена оценка, „..че строежът е изпълнен в съответствие с действащия ПУП-ПЗ за ПИ 052023, масив 052, местност „Въгленски път", землище на с.Изворско, община Аксаково, област Варна, одобрен с Решение от Протокол №006/17.02.2012г. на Общински съвет Аксаково, като същият е приложен по отношение на застрояването, за което е съставен Констативен акт /образец 3/ от 20.09.2022г. за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването. В доклада е вписано още, че по одобрения ПУП-ПЗ, устройствената зона е Пч /чисто производствена/ и съгласно Глава пета от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, предвидените показатели са: Пзастр.-от 50 до 80%; Позел.-от 20 до 40%; Кинпи-от 1,0 до 2,5 и без ограничение във височината. В доклада са били направени твърдения, че са постигнати следните показатели за двата етапа общо: Височина на сградите /лаборатория и ел.табла/ -2,80м, по ПУП=20%. Направено било и заключение, че строежът е изпълнен в съответствие с действащия ПУП-ПЗ за имота, одобрените инвестиционна проекти, издаденото разрешение за строеж и последващите заповеди по чл. 154 от ЗУТ. Наказващият орган приел, че в окончателния доклад неправилно е установено, че съгласно одобрения ПУП-ПЗ имотът е без ограничение във височината. В табличната и графичната му част е вписано, че имота е с максимално допустима височина до 10м., минимално озеленяване повече от 20% и изрично е вписано, че 1/3 следва да е дървесна растителност. В доклада липсва всякаква информация за изпълненото озеленяване в имота, и как е постигнат предвиденият процент озеленяване по ПУП и част „Архитектура", т.е. над 20%, с площ повече от 1 000кв.м. Към внесените документи не е представен и проект по част „Озеленяване". При проверката е установено още, че в т.3 на доклада е вписано, че строители на строежа са: 3.1. „СК-Варна 2О07"ЕООД, със седалище и адрес на управление; гр.Варна, район „Младост", с.о."Планова 1 № 59, с [ЕИК], представлявано от Д. В. В., с удостоверение валидно до 30.09.2020г. и удостоверения I-[рег. номер] валидно до 30.09.2022г. и до 30.09.2024г., съгласно договор за строителство от 12.06.2020г. и 3.2. ЕТ„Витор-П. Асенов" гр.Плевен, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к..,Дружба № 136, [ЕИК], представлявано от П. А., с удостоверение, валидно до 30.09.2023г., съгласно договор 11.04.2016г. В т.4 е вписано, че консултант на строежа е „Инжконсултпроект" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Д-р Н. К."№3, [ЕИК], представлявано от И. Р. К., с удостоверение № РК-0447 от 09.03.2020г. издадено от Началника на ДНСК и валидно до 09.03.2025г., съгласно Договор от 17.06.2020г. Аналогично, същата информация за участници в строителството е вписана и в представения Акт /образец 15/ от 26.09.2023г. за установяване годността за приемане на строежа. В съставените доклад и Акт 15, няма данни за други участници в строителния процес на строежа. Видно от съставения Акт /образец 2/ за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и.ниво част I - откриване на строителна площадка и част IIопределяне на строителна линия и ниво на строежа съставени на 29.09.2015г., са вписани като строители-„Бългериън Билдинг къмпани"ЕАД с технически ръководител К. К. К. и строителен надзор-„Пангаров и сие 58" ЕООД - представдявано от А. Л. П.-експерт по част „Строителни конструкции". Към преписката е приложено копие на заповедната книга за строежа, която е заверена от инж. Г. С. Ж.-управител на „Пангаров а сие“ ЕООД на първа страница, а на последна е вписано, че е прошнурована, прономерована и подпечатана от „Пангаров и сие 58“ ЕООД. От приложените копия, /тъй като не е представена в оригинал/ е видно, че строежът започва с промяна, настъпила по време на строителството, като в нея са вписани като строители на строежа: 3.1. „СК-Варна 2007“ ЕООД и 3.2. ЕТ ,,Витор - Пламен Асенов“- гр.Плевен, а в т.4 е вписано, че консултант на строежа е „Инжконсултпроект" ООД, представлявано от И. Р. К.. Заповедите от №1/01.10.2015г. до №5 /не е вписано от коя дата е/, в заповедната книга са подписани от инж.Ат. Пангаров за строителен надзор и технически ръководител К.К.. Заповед №6/22.06.2022.г. е подписана от инж. Я. Щ. и технически ръководителС. С.. В приложения Акт /образец 2/ за откриване на строителна площадна и определяне на строителна линия и ниво съставен на 16.11.2020г. част III.1. Констатации от извършени проверки при достигане на контролираните проектни нива при кота 344,23м=+18,43м на силоз 3 и 4, са вписани и подписани от технически ръководител О. А. Д.-„Монтажагро груп" ООД и строители: С. Б.-управител на „АгростартСА“ ЕООД, гр. Левски и Ж. Ж.-управител на „Монтажагро груп“ЕООД, с.Богомилово. Към преписката са приложени договор на Възложителя със строителите: - от 12.06.2020г.- със „СК-Варна 2007"ЕООД, с приложени удостоверения от Камарата на строителите в България само за 2020г., 2022г. и 2024г., - от 11.04.2016г, с ЕТ „Витор-П. Асенов“ с приложени удостоверения от Камарата на строителите в България само за 2023г. Липсвали приложени Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Образец 10), който се съставя при спиране на строителството поради: искания за изменения в проектите; неизпълнение на задълженията на някоя от страните по договора; забавяне доставката на машини и съоръжения; неблагоприятни геоложки условия; смяна на някои от следните участници в строителството: възложител, строител и лице, упражняващо строителен надзор; спиране на строителството по предвидения в ЗУТ ред или по друга причина; актът трябва да съдържа точни данни за състоянието на строежа, за извършените видове строителни и монтажни работи, за доставените материали, инвентар, съоръжения и др., за извършени работи, които подлежат на премахване, за необходимите работи за осигуряване на здравината и пространствената устойчивост при консервиране на строежа, за необходимите допълнителни проекти, експертизи и др. и за сроковете на предоставянето им, за необходимите материали и съоръжения, за необходимите промени в доставката на машини и съоръжения, както и други изисквания и мерки за замразяване на строителството и акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидени в т.10 други случаи (образец 11), който се съставя от възложителя, строителя, проектантите по съответните части, лицето осъществяващо строителния надзор, технически правоспособните физически лица по съответните части за изпълненото строителство към лицето, упражняващо строителен надзор, и физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", след отстраняване на причините, довели до спиране на строителството; след съставянето на този акт могат да се изпълняват СМР. Липсвали Актове /образец 8/ за приемане и предаване на бетонни, стоманобетонни или други фундаменти за монтаж на конструкции, машини и съоръжения и /образец 9/ за предаване и приемане на машини и съоръжения. Докладът не съдържал задължителната оценка за изпълнение на условията по §3, ал.1, т.1, т.2 от Наредба №2 от 31 юли 2003г., тъй като било прието, че в него единствено формално са описани условията от цитираната разпоредба, без да се съдържа реална оценка за конкретния строеж, която е задължителна. Отделно от горното, при проверката е установено и, че съставеният констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение №15 от наредба №3/2003г.) е непълен и не съдържа доказателства, че строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти, не става ясно какъв строеж е изпълнен и в каква степен, тъй като не е описано, липсват данни за налична заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ и условията на сключеният договор, въз основа на които съставителите установяват годността за приемане на строежа, с което не е изпълнена разпоредбата на чл.7, ал.З, т.15, „в" от Наредба №3 от 31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Предвид изложеното е прието, че докладът е изготвен в нарушение на изискванията на §3, ал.1, т.1, т.2 от Наредба №2 от 31 юли 2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти за конкретния строеж. Нарушението е описано и прието за извършено в гр.Варна на 26.02.2024г.-датата на съставяне и подписване на окончателния доклад на „ИНЖКОНСУЛТПРОЕКТ" ООД и е установено на 27.03.2024г. при извършена проверка на документите, съдържащи се в досието на строежа. За нарушението, на основание чл.233 от ЗУТ, вр. чл. 23, ал.2, т.1 Наредба № 2 от 31.07.2003г. на въз. К. била наложена „Глоба” в размер на 300лв.
За да измени наказателното постановление, въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че нарушението е доказано и е намалил определената санкция към минималния размер посочен в закона.
Настоящият съдебен състав възприема установените от районния съд факти, но не и правните му изводи.
В мотивите си районния съд е приел, че нарушението е доказано от обективна страна, но тези изводи не кореспондират с представените по делото доказателства.
Видно и от съдържанието на АУАН и НП, АНО е приел, че съдържанието на подписания от К., в качеството му на управител на "Инжконсултпроект" ООД окончателен доклад за строеж не отговаря на изискванията на §3, ал.1 т.1 и 2 от Наредба №2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Никъде в НП, нито пък в хода на административнонаказателното производство е направен извод за несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време на строителството и/или със съставения окончателен доклад, което е от съществено значение за доказване съответствието на строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за спазване изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ.
В тази връзка съдът споделя възражението на К., поддържано в касационната му жалба, че не става ясно за какво е наказан, за несъответствие на съдържанието на доклада с изискванията на закона или за несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време на строителството и/или със съставения окончателен доклад. Това е така, защото квалифицирайки нарушението извършено от К., АНО е посочил, че за нарушение на §3, ал.1 т.1 и 2 от Наредба №2/2003 г. му налага наказание на основание чл.233 от ЗУТ, във връзка с чл.23, ал.2 т.1 от Наредбата.
Както беше посочено по-горе чл.23, ал.2 т.1 от Наредбата предвижда наказанието по чл.233 от ЗУТ да се налага на Управителят на лицето, упражняващо строителен надзор, когато се установи несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време на строителството и/или със съставения окончателен доклад, което е от съществено значение за доказване съответствието на строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за спазване изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ.
Такова несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове не е констатирано от АНО. В НП са изнесени твърдения само и единствено за несъответствие на съдържанието на окончателния доклад с изискванията на §3, ал.1 т.1 и 2 от Наредба №2, което нарушение не може да се санкционира на приетото от АНО основание описано в чл.23, ал.2 т.1 от Наредбата.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.
Касатора К. е направил искане за присъждане на разноски и за двете инстанции в общ размер на 1280 лв. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и материалния интерес по него, намира претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно. Справедливият му размер съдът определя на 880 лв. - 480 лв. за първата инстанция и 400 лв. за втората инстанция, съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Претендираната сума от 400 лв. за изготвяне на отговор срещу касационната жалба на началника на РДНСК, съдът намира за прекомерни.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 516/28.04.2025 година, постановено по НАХД № 3471/2024, година по описа на Районен съд-Варна, с което е изменено Наказателно постановление № ВН -18-15/25.07.2024г. на Началника на РДНСК - Варна, с което на И. Р. К. – [ЕГН] е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.233 от ЗУТ за допуснато нарушение на разпоредбата на §3, ал.1, т.1, т.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. на МРРБ, вр. чл. 23, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. на МРРБ, като е намален размерът на наложената глоба на 100 лева. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВН -18-15/25.07.2024г. на Началника на РДНСК - Варна, с което на И. Р. К. – [ЕГН] е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.233 от ЗУТ за допуснато нарушение на разпоредбата на §3, ал.1, т.1, т.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. на МРРБ, вр. чл. 23, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. на МРРБ.
ОСЪЖДА РДНСК Варна да заплати на И. Р. К. – [ЕГН] сумата от 880/осемстотин и осемдесет/лв., разноски по делото и за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |