Р Е Ш Е Н И Е № 260731
гр. Пловдив, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в
публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6228 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск от В.А.С. *** против Р.О.П. ***, за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 5230 лв. –
половината от стойността на извършените от ищеца в съсобствения на страните
имот в гр. П. подобрения за периода от 2016
г. до 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши
съпрузи, като бракът между тях бил прекратен с решение по гр.д. № 485 по описа
за 2008 г. на Районен съд Пловдив. По време на брака страните придобили в режим
на СИО апартамент, находящ се в гр. П . като след брака имотът останал в
обикновена съсобственост между бившите съпрузи. За прекратяване на
съсобствеността между страните било образувано от ответницата дело за делба –
гр.д. № 9207 по описа за 2009 г. на РС Пловдив, по което било постановено
влязло в сила решение в първа фаза за определяне на квотите от съсобствеността.
Ищецът поддържа, че считано от 2016 г. до 2019 г. започнал извършването на ремонтни
дейности – подобрения в следните помещения в жилището – перално помещение,
тоалетна, тераса, хол, кухня, антре, детска стая, спалня, баня, които били на
обща стойност 10460 лв. Сочи, че подобренията извършил без съгласието на
ответницата, поради което намира, че има право на обезщетение в размер на
половината от сторените разходи в размер на 5230 лв. Моли за уважаване на иска
и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.О.П. със становище за неоснователност на
предявения иск. Признава, че страните по делото са бивши съпрузи, както и че
след прекратяване на брака им през 2008 година ответницата не живее в жилището,
в което се твърди да има извършени подобрения. Същото се ползвало от ищеца и
дъщерята на страните. Ответницата поддържа, че дори да са извършвани някакви
ремонтни действия, то всички изброени подобрения в имота съществували и когато
тя е живяла в него. Така например, в пералното помещение имало плочки и
теракот, в тоалетната също имало теракот, фаянсови плочки и моноблок, в хола,
кухнята и спалнята имало дограма, в спалнята имало радиатор, PVC дограма и
алуминиеви щори, както и в детската стая имало външни алуминиеви щори. Банята
също била годна за използване по предназначение. Счита, че голяма част от
претендираните подобрения всъщност били движими вещи и не представлявали
подобрения. Оспорва всички представени фактури, стокови разписки, касови ордери
и касови бележки, като моли да не се приемат по делото; прави доказателствени
искания. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С решение № 313/ 05.12.2008 г., постановено по
гр.д. № 485 по описа за 2008 г. на Районен съд Пловдив, III брачен състав, е прекратен гражданския брак, сключен
между страните по делото. Решението е влязло в сила на 21.01.2009 г.
От нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, се установява, че страните по делото
са придобили в режим на съпружеска имуществена общност процесния имот,
представляващ апартамент № ***.
Ищецът към исковата
молба представя разходни документи за закупуване на материали, както следва:
отчет за продажби от 07.04.2016 г., стокови разписки от 04.04.2016 г.,
05.04.2016 г., 06.04.2016 г., 09.04.2016 г., 14.04.2016 г., 02.06.2016 г.,
13.06.2016 г., 17.04.2019 г., поръчка № *********/ 18.06.2016 г., отчет за
продажби от 20.10.2016 г., приходен касов ордер от 06.06.2018 г. и от
02.07.2018 г., гаранционна карта № 270 от 17.05.2016 г., фискални бонове, отчет
за продажби от 18.10.2016 г., гаранционна карта от 16.12.2015 г., договор за
продажба от 08.11.2017 г.
От заключението на СТЕ
на вещо лице В.Р., което се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява стойността на извършените подобрения към годината на
извършване – 6202 лв., както и към момента на експертизата – 6078 лв. Вещото
лице е дала заключение и за увеличената стойност на имота от подобренията –
5709 лв. Посочените стойности са за целия имот.
Видно от постановление
за възлагане на недвижим имот от 27.11.2020 г. по изп. дело № ***, процесният
недвижим имот е възложен на В.А.С. (ищеца) за сумата от 67947,74 лв.
Постановлението е влязло в сила на 15.12.2020 г.
По делото са
ангажирани и гласни доказателствени средства, като на всяка страна е разпитан
по един свидетел. От показанията на свидетелката З.А.Т. се установява, че ищецът
започнал ремонтни дейности в жилището в *** през 2016 г. Ремонтът продължил
няколко години, като СМР-тата били извършвани постепенно – първоначално била направена
банята и тоалетната, след това била поставена дограма, както и била ремонтирана
терасата, която била остъклена. Преди ремонта имотът не бил в добро състояние,
което наложило в банята да се подмени водопровода и плочките. Била поставена
нова дограма, с изключение на детската стая. Свидетелката не е виждала
ответницата в имота след 2013 г. Ремонтите били извършени лично от ищеца, като
ответницата не участвала в разходите.
От показанията на
свидетелката И.М.К. се установява, че е живяла в процесния имот 2012 г. – 2013
г., заедно със сина на страните. Изяснява, че към онзи момент апартаментът бил
в добро състояние, като в едната стая – детската, имало дограма и паркет, както
и щори на прозорците, в кухнята имало ново кухненско обзавеждане, в банята и
тоалетната имало плочки, обикновени - едноцветни, квадратни. Само в детската
стая била подменена дограмата на прозорците, а в другите стаи била стара. Страните
по делото не поддържали връзка през 2012 г. – 2013 г. Свидетелката пояснява, че
напуснала имота през май 2013 г., когато се скарали с ищеца, като от тогава не
е ходила там.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Един от
извъндоговорните източници на облигационни отношения е воденето на чужда работа
без пълномощие - negotiorum gestio. Съгласно
разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да
изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работа
за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни
разноски заедно с лихвите от деня на разходването им. В ал.2 на чл.61 ЗЗД е
регламентирано, че ако работата е предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а съгласно ал.3
– ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания,
последният отговаря по правилата за неоснователно обогатяване. От текста на
законовите норми следва, че всяка от посочените разпоредби регламентира
различен размер на отговорността на доминуса. Така, в случаите, в които
гесторът е предприел работата и в
собствен интерес, той може да търси от заинтересования тази сума, с която
последният би се обогатил – чл.61, ал.2 ЗЗД. Във всички случаи, за да е налице
водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа
(правни или материални действия в чужд интерес), да съществува намерение да се
управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по
закон. В този смисъл – решение № 685/ 25.10.2010 г., постановено по гр.д. №
1940 по описа за 2009 г. на ВКС, IV г.о.
От значение за
основателността на исковата претенция е дали работата е била предприета уместно
от ищеца и дали е водена добре, т.е. били ли са необходими извършените ремонтни
дейности в съсобствения имот и те добре ли са изпълнени. Не е спорно, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че ищците са бивши съпрузи и
съсобственици при равни квоти (към момента на подаване на исковата молба в
съда) по отношение на процесния недвижим имот – апартамент в ***. След развода
в имота останал да живее ищецът, заедно с дъщерята на страните. От ангажираните
от ищеца писмени доказателства се установява, че за периода от 2016 г. до 2019
г. в процесното жилище са извършени ремонтни дейности. В този смисъл от
показанията на разпитаната свидетелка З.Т., която живее в същия жилищен блок, се
установява, че ищецът е ремонтирал постепенно имота, като започнал с тоалетната
и банята, в които подменил водопроводната инсталация и плочките, както и
санитарните прибори, сменена била дограмата в имота, както и били поставени
нови плочки в коридора, а терасата била остъклена. Ремонтът бил направен, тъй
като състоянието на имота не било добро, в банята имало течове, а плочките и
дограмата били стари, не ремонтирани от предишния собственик на жилището. Съдът
намира за неоснователни доводите на ответната страна, че не било необходимо
подмяна на плочки и дограма в имота, доколкото те били налични в жилището. С
оглед предназначението на имота като жилищен, както и предвид дългогодишната му
употреба, вследствие на която настъпва амортизация на вещите – плочки, ВиК
инсталация, дограма, то житейско логично е да се извършва периодично ремонт. Направените
от ищеца подобрения не може да се приеме, че са движими вещи, както твърди
ответницата, доколкото те са трайно прикрепени към имота по начин, че
отделянето им би довело до тяхното разрушаване – ВиК инсталация, плочки,
дограма, както и невъзможността да бъдат поставени на друго място след
премахване от жилището.
От събраните по делото доказателства се установи, че
ремонтни дейности не били извършвани в
имота, като единствено в детската стая била подменена дограмата и подовата
настилка. За тези подобрения обаче ищецът не претендира, доколкото детската
стая не е била наново ремонтирана, а единствено са поставени външни алуминиеви
щори. В този смисъл сведение дава и свидетелката К., която е живяла в имота
през 2012 г. – 2013 г. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка в
частта им по отношение на това, че имотът бил ремонтиран, след като бил закупен
от страните по делото. Тези показания са изолирани, като не кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото. Дори ответницата не излага
твърдения да е извършван ремонт в имота по времето, когато тя е живяла в него;
възражението й е в смисъл, че ремонтът не е бил необходим. Освен това, съдът не
кредитира показанията на свидетелката К. и поради това, че същата е във влошени
отношения с ищеца, което било повод да напусне имота през май 2013 г., заедно
със сина на страните, от когато не поддържа връзка с ищеца.
Обстоятелството, че в
имота е извършен ремонт в обема, който твърди ищецът, се потвърждава и от
заключението на вещо лице Р., което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. Вещото лице е посетила имота на
09.11.2020 г., когато се е уверила, че описаните в исковата молба СМР са
действително извършени.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание, а именно: ищецът
е предприел уместно воденето на чужда работа, която е изпълнил добре – СМР-тата
са качествено осъществени. Работата е била предприета и в негов интерес,
доколкото същият е бил съсобственик в имота към момента на извършване на
ремонтните дейности и по този начин е целял да осигури годно за обитаване от
него и дъщеря му жилище. По отношение на извършването на ремонта, ответницата
не се е противопоставила, но не е и дала своето изрично съгласие. Налице е
хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД, съгласно която норма, ако работата е била
предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването
му. По отношение на въпроса коя сума се дължи по реда на чл.61 ЗЗД на
извършилия подобрения в имота съсобственик е постановено решение № 427/
30.11.2011 г. по гр.д. № 1503 по описа за 2010 г. на ВКС. В решението се
приема, че когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието,
но и без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този
съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от
имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него
и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на
чужда работа без пълномощие. Така - Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г.
на ОСГК на ВС. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес
/например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите
съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски,
но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Това
принципно положение е възприето и доразвито и в последващата практика на ВКС-
т.I.5 от ППВС № 6 от 1974 г., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д.№ 570 от
1985 г. на ВС, Второ г.о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д.№ 382 от 1994
г. на ВС, Първо г.о., както и в постановената по реда на чл.290 от ГПК практика
на ВКС- например решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072 от 2010 г. на
ВКС, Първо г.о.
В случая, за
определяне на размера на иска е изслушана СТЕ, съгласно която стойността, с
която се е увеличил имота вследствие на подобренията възлиза на 5709 лв., а стойността
на подобренията към датата на извършването им е 6202 лв., за целия имот. Поради
това ищецът има право да претендира от съсобственика по-малката стойност между
двете, а именно – увеличената стойност на имота, с която ответницата се е
обогатила при продажбата на жилището (реализирано, видно от представеното по
делото постановление за възлагане на недвижим имот). Ищецът има право на
половината от посочената сума, до размера на притежаваната от ответницата ½
идеална част от жилището, а именно: сумата от 2854,50 лв. До този размер искът
следва да се уважи, а за разликата до първоначално заявената сума от 5230 лв.
искът подлежи на отхвърляне.
Като законна последица
от уважаване на иска до посочения размер е присъждането на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има всяка една
от страните по спора съразмерно с уважената, респективно отхвърляната част от
иска. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 539,90 лв. Ответницата на основание чл.78,
ал.3 ГПК има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно
– сумата от 272,52 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.О.П., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** да заплати на
основание чл.61, ал.2 ЗЗД на В.А.С., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 2854,50 лв. (две хиляди осемстотин
петдесет и четири лева и петдесет стотинки) – сумата, с която се е увеличила стойността
на притежаваната ½ идеална част от ответницата от съсобствения на
страните имот в гр. П., вследствие на извършени от ищеца подобрения за периода
от 2016 г. до 2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2020
г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 539,90 лв. (петстотин
тридесет и девет лева и деветдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски
съразмерно уважената част от иска, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2854,50 лв. до пълния претендиран размер от
5230 лв.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание
чл.78, ал.3 ГПК на Р.О.П., ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** сумата от 272,52 лв.
(двеста седемдесет и два лева и петдесет и две стотинки) – разноски пред
районния съд съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ