№ 40
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ С. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500739 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „В.И.“ ООД, ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.Б.,ул.О. № ..,против решение №
93/27.04.2021г. на РС-Самоков по гр.д.№ 817/2020г.,с което е отхвърлен искът
на дружеството с правно основание чл.221, ал.1 КТ.Релевират се оплаквания
за необоснованост и процесуална незаконосъобразност,изразяваща се в
необсъждане на всички доказателства по правнозначимите факти.Съдът
достигнал до погрешния извод,че трудовият договор бил прекратен по
взаимно съгласие,докато в действителност работникът направил едностранно
волеизявление по чл.326,т.1 КТ/с предизвестие/,считано от 03.07.2020г.Не
съществувал спор,че прекратяването на трудовото правоотношение е било
законосъобразно,поради което съдът неправилно извел логическото
съждение,че искът за последиците от прекратяването на ТП е
неоснователен.Ответникът не предявил иск за оспорване законността на
уволнението по чл.344, ал.1,т.1 от КТ в двумесечния срок по чл.365, ал.1,т.2
от КТ,който бил изтекъл на 03.07.2020г.Претендира ответникът да бъде
осъден да заплати на осн.чл.221,ал.1 КТ обезщетение в размер на 610 лв. за
неспазен срок на предизвестие,който съгласно чл.7 от трудовия договор бил
двумесечен/две месечни брутни ТВ,всяка от които при четиричасов работен
ден в размер на 305 лв./,претендира се и законната лихва върху
сумата,считано от датата на депозиране на исковата молба 20.10.2020г. до
окончателното плащане на вземането и съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции 795 лв. по приложения списък.
1
Въззиваемата страна С. П. И.. с ЕГН ********** с адрес с.П., Община
С.,не е депозирал отговор на въззивната жалба.
След преценка на данните по делото поотделно и втяхната
съвкупност,настоящият състав намира жалбата процесуално допустима и
основателна.
По делото е безспорно,че отгветникът е заемал длъжността“работник
строителство“ по силата на трудов договор, сключен на 09.06.2020г.видно от
самия договор,последният е безсрочен, работното време е 4 часа и ТВ305
лв.Съгласно т.7 предизвестието за прекратяване на договора от всяка една
страна е 60 дни.депозирана е молба без входящ номер с дата 03.07.2020г.,с
печатен текст,подписана саморъчно от С. П. И..,чиято автентичност не е
оспорена и в която И. заявява,че иска да бъде освободен на осн.чл.326,ал.1 от
КТ,считано от 03.07.2020г.несъмнено волеизявлението в този частен
дипозитивен документ визира едностранно прекратяване на договора с
предизвестие.съгласно чл.326,ал.2 КТ срокът на предизвестието се уговаря
свободно в границите натри месеца и 30 дни,т.е. клаузата в договора за
двумесечно предизвестие е законна.Издадена е заповед № 769/03.07.2020г. за
прекратяване на трудовия договор на осн.чл.326,ал.1 КТ,считано от
03.07.2020г. съгласно волята на работника.В заповедта дори е вписано,че на
осн.чл.220,ал.1 КТ на работодателя следва да се заплати възнаграждение за
неспазено предизвестие.заповедта е връчена още на 03.07.2020г. на работника
срещу подпис и документът не е оспорен .За да отхвърли иска,предявен на
20.10.2020г.,съдът е приел,че молбата по съдържанието си не представлява
волеизявление за едностранно прекратяване без спазване срока на
предизвестие,а молба да бъде освободен на определена дата,поради което
договорът бил прекратен по взаимно съгласие и не се дължало обезщетение за
неспазено предизвестие.Този извод е необоснован,което следва
недвусмислено от езиковото и логическо тълкуване на документа/молба за
прекратяване на договора/.Разбира се ,тезата на първонистанционния съд е
подкрепена с метаюридически ааргументи,които са житейски правдоподобни-
несъмнено работникът е по-слаба и икономически зависима
страна,уговореното ТВ е много ниско, социално несправедливо е работникът
да бъде задържан да работи при тези условия,възможно е да не е осъзнавал
последиците от едностранното прекратяване поради липса на достатъчно
правни знания,въпреки изричния текст в заповедта,че дължи обезщетение за
предизвестие.Но пасивното процесуалното поведение на страната в двете
инстанции обуславя извода за нарушаване на принципа за диспозитивност
/чл.6,ал.2 ГПК/25 в гражданския процес от първоинстанционния съд.Ето защо
решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и исковете за
обезщетение и за законната лихва върху сумата на обезщетението следва да
бъдат уважени.Предвид извода на делото на дружеството следва да бъдат
присъдени разноски за двете инстанции :25 лв.държавна такса в полза на
СОС и 288 лв.,представляваща редуцирана сума по приложения договор от
02.02.2022г.пред въззивната инстанция.В кориците на делото липсват данни
за плащане на държавна такса за първонистанциоонното производство/в
2
списъка с разноски за първа инстанция фигурира сумата 50 лв.,но няма данни
да е платена и закономерно се съдържа в осъдителния диспозитив /, а така
също липсват доказателства дружеството да е платило адвокатски хонорар за
първоинстанционното производство,по което е представено само
пълномощно;липсват доказателства за регистрация на процесуалния
представител на ищеца по ЗДДС,следователно сумата следва да се редуцира
до 288лв.Следва да се отбележи,че и в двете инстанции не се е явил
процесуален представител на дружеството в о.с.з.,делото е с ниска правна и
фактическа сложност ,малък имуществен интерес и е протекло с по едно
заседание във всяка инстанция.С оглед изхода на правния спор ответникът
следва да заплати дължимата държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 50 лв.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 93 от 27.04.2021г. на РС-Самоков по гр.д.№
817/2020г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. П. И.. с ЕГН **********с адрес с.П.,Община С., да
заплати на „В.И.“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление
гр.С.,район С.,кв.Б.,ул.“О.“ № .., на основание чл.221,ал.1 от КТ сумата 610
лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване
на трудов договор № 1308/09.06.2020г.,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от датата на предявяване на иска 20.10.2020г. до
окончателното плащане на сумата, ведно със съдебни разноски за двете
инстанции в размер на 313 /триста и тринадесет/ лева, а така също да заплати
на Самоковския районен съд държавна такса в размер на 50 лв.,дължима за
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3