Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр. Пловдив 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6964/2019 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 185/14.10.2019
г. на *** РУ
Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на Ж.Д.Р. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за
нарушение по чл.64 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/
на основание чл.257 ал.2 от ЗМВР.
Жалбоподателят Ж.Д.Р. не се явява в съдебно заседание,
не се изпраща и процесуален представител. Чрез жалбата се иска от съда да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно – с аргумент, че
наказаното лице не е извършила вмененото й административно нарушение.
Въззиваемата страна РУ Стамболийски при ОД на МВР
Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.08.2019 г. *** – *** при РУ
Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, издал на основание чл.64 ал.4 от ЗМВР
писмено разпореждане /регистрирано в РУ Стамболийски с № 333р-9413/27.08.2019
г./ спрямо лицето Ж.Д.Р. ***, с което й било наредено да не получава нетрудови
доходи по неморален и непозволен начин като проституира в района на Главен път
І-8 /Пловдив-Пазарджик/ и да не навлиза внезапно на пътното платно и да не
създава предпоставки за пътно-транспортно произшествие. В Разпореждането не бил
посочен срок за изпълнение и било връчено срещу подпис на предупреденото лице.
В същото разпореждане била указана възможността за обжалването му. Причина за
издаване на това Разпореждане била, че на 26.08.2019 г. жалбоподателят Р. била
установена да проституира на Главен път І-8 /Пловдив-Пазарджик/, като по този
начин чрез проституция пълнолетната и в трудоспособна възраст си изкарвала
средства за прехрана. Това й занимание жената посочила и в писмени
собственоръчни обяснения от 26.08.2019 г., дадени пред *** изготвил Разпореждането с № 333р-9413/27.08.2019 г.
На 29.08.2019 г. около 13.30 ч. жалбоподателят Ж.Д.Р.
отново била установена на Главен път І-8 /Пловдив-Пазарджик/, в района на ***, от *** на РУ
Стамболийски, сред които свидетелят Е.Д., за да проституира. Жената била
отведена до полицейското управление на РУ Стамболийски, където св. Д. й
съставил акт – АУАН № 406541/29.08.2019 г., приемайки че тя била осъществила
състав на административно нарушение по см. на чл.64 ал.4 от ЗМВР – състоящо се
според изложените в акта обстоятелства в неизпълнение на полицейското
разпореждане № 333р-9413/27.08.2019 г. – че продължава като пълнолетно
трудоспособно лице да проституира, като по този начин получава нетрудови доходи
по непозволен или неморален начин. При предявяването на акта не били направени
възражения, възражения не постъпили и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗМВР.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка административно – наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на нарушителката Р.
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.257 ал.2 от ЗМВР.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на: показанията на свидетеля Д., АУАН № 406541/29.08.2019
г., копия на Разпореждане № 333р-9413/27.08.2019 г., на обяснения, на
оправомощителна заповед.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. като
последователни, логични, кореспондиращи на писмените доказателства, неоспорени
от страните по делото.
С оглед на така приетата и изложена откъм факти
обстановка съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателят Ж.Д.Р.
административна отговорност за нарушение по см. на чл.64 ал.4 от ЗДМР следва да
отпадне и издаденото НП № 185/14.10.2019 г. следва да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно чл.64 ал.1 от ЗМВР „Полицейските органи могат
да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено.“, а според нормата на чл.64 ал.4 от ЗМВР,
приета от актосъставител в АУАН и от административно – наказващ орган в НП като
нарушена от жалбоподателят Р., „Разпорежданията на полицейски орган са
задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“.
Законодателят е предвидил и обжалваемост на издадените в писмена форма
разпореждания по чл.64 от ЗМВР – по реда на Административнопроцесуалния кодекс
– чл.64 ал.7 от ЗМВР. В конкретния случай е налице издадено от *** – *** при РУ
Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, писмено разпореждане по чл.64 от ЗМВР –
Разпореждане с № 333р-9413/27.08.2019 г., адресирано до конкретно физическо
лице – до Ж.Д.Р., с което Разпореждане се възлагат конкретни задължения за
адресатът му – да не получава нетрудови доходи по неморален и непозволен начин
като проституира в района на Главен път І-8 /Пловдив-Пазарджик/ и да не навлиза
внезапно на пътното платно и да не създава предпоставки за пътно-транспортно
произшествие. Това писмено полицейско разпореждане, издадено на основание чл.64
от ЗМВР, както се и посочи, подлежи съобразно чл.64 ал.7 от ЗМВР на обжалване
по реда на АПК, а срокът пък за такова обжалване – съобразно чл.84 ал.1 от АПК /по
обжалване на индивидуален административен акт/ е 14 – дневен. Към датата,
приета според обжалваното НП за дата на извършване на нарушение по чл.64 ал.4
от ЗМВР от страна на Р. – 29.08.2019 г., това неизпълнено Разпореждане с №
333р-9413/27.08.2019 г. не е било влезнало в сила /срокът за обжалването му не
е бил изтекъл/, а и същото, видно от съдържанието му, няма и не се и ползва с
предварително изпълнение /по см. на чл.60 от АПК/. При това положение и при
невлязло в сила писмено разпореждане по чл.64 от ЗМВР няма как и адресатът на
същото да е осъществил поведение, като да не го е изпълнил съобразно вмененото
с него задължение. Р. би осъществила състав на нарушение по см. на чл.64 ал.4
от ЗМВР едва след влизане в сила на законосъобразно издаденото й Разпореждане с
№ 333р-9413/27.08.2019 г. – след изтичане на срока за обжалването му – 14 –
дневен, но не и по – рано – не и в случая това да е вписаната в АУАН и в НП
като дата на нарушение по чл.64 ал.4 от ЗМВР 29.08.2019 г. Липсата на
осъществен според съда състав на административно нарушение по см. на чл.64 ал.4
от ЗМВР към дата 29.08.2019 г. налага и отпадането на ангажираната
административна отговорност за това чрез отмяна на издаденото НП № 185/14.10.2019
г. като неправилно.
Самостоятелно основание за отмяна на НП № 185/14.10.2019
г., но като незаконосъобразно, съдът извлича и от извода си, че в хода на
административното производство, и по – конкретно при издаването на обжалваното
НП, е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на
наказаното лице. Това нарушение се състои в неправилното приложение на
съответната на нарушението санкционна разпоредба и при липса на изложени
обстоятелства при описание на нарушението, изискващи прилагането на именно тази
санкционна разпоредба – наложено е административно наказание глоба в размер на
50 лв. на основание чл.257 ал.2 от ЗМВР, но нормата на чл.257 ал.2 от ЗМВР
следва да намери приложение, когато нарушението се приема да е маловажно. При
положение, че никъде при излагане на обстоятелствата на приетото за сторено от Р.
нарушение по чл.64 ал.4 от ЗМВР не е посочено, че това нарушение е маловажно,
или поне да се излагат обстоятелства, от които да може да се прецени, че
нарушението следва да се цени като такова, то и приложената санкционна
разпоредба на чл.257 ал.2 от ЗМВР се явява несъответна на нарушението.
Неправилното приложение на Закона опорочава издаденото наказателно
постановление и налага отмяната му.
По горните съображения съдът прие да отмени
наказателното постановление изцяло.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ
н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 185/14.10.2019 г.
на ***РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на Ж.Д.Р.
с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50
/петдесет/ лв. за нарушение по чл.64 ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ на основание чл.257 ал.2 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.