№ 22 11.01.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: С.А.
прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия М.
Николова КАНХ дело № 2433 по описа за
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ПИ ЕНД ПИ
МАУНТИН“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“, бул. „България“ № 132, вх.А, против
решение № 260066 от 28.09.2020 г., постановено
по НАХД № 497 от 2020 по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е
потвърдено наказателно постановление № 02-0002911 от
01.06.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ –
Бургас, с което на дружеството, за нарушение на чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2
и ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
В
касационната жалба се съдържат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че представляващият дружеството не е поканен
за съставяне на АУАН. Сочи се, че дружеството извършва дейност в различни
градове, но на наличните оперативни управители и персонал не е следвало да се
връчват книжа, още по-малко покани от контролни органи. Органът е следвало да
връчи надлежно покана по вписания в ТР адрес на дружеството, на който имало
служители за получаване на официална поща. Излагат се доводи, че липсата на
такова връчване съществено е нарушило правата на дружеството да даде обяснения,
да представи документи и да се защити. По същество се оспорва вмененото
нарушение, като се посочва, че в случай, че лицето Е.Ч.не е получил изцяло
дължимите му се суми, това се е дължало на бездействие от негова страна и не е следвало
да се търси отговорност на работодателя. Липсвал и имуществен спор между това
лице и работодателя, а освен това дължимото възнаграждение било заплатено много
преди установеното от контролните органи на ДИТ. Иска се първоинстанционното
решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което да
се отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща процесуален представител. В писмена молба,
депозирана преди провеждане на съдебното заседание, се поддържа касационната
жалба и се моли същата да бъде уважена. Не се сочат нови доказателства.
Ответната страна – дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас,
редовно призована, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва
касационната жалба и пледира решението на РС - Несебър да бъде оставено в сила.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218
и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл.211 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление дружеството е
санкционирано за това, че в качеството си на работодател, към 01.10.2019г. не е
изплатило трудовото възнаграждение за м. август 2019г. на Е.С.Ч., полагал
труд на
длъжност „рецепционист“ в стопанисвания от дружеството обект: Гранд
хотел „Свети Влас“, находящ се в гр.Свети Влас, общ. Несебър, като дължимото
трудово възнаграждение, съгласно сключения между страните трудов договор, е
следвало да бъде изплатено до 30-то число на месеца, следващ този, през който е
положен труда, а именно до 30.09.2019г.
Нарушението е установено при проверка по
документи, в това число трудов договор, разчетно-платежна ведомост за работна
заплата за м.август 2019г., преводно нареждане от 11.11.2019г. с получател
посочения по-горе работник, както и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 19.09.2019г.
Документите описани по-горе са изискани с
редовно връчена покана, на упълномощеното лице Айлин Мурад, видно от нотариално
заверено пълномощно /л.22-23 от първоинстанционното дело/, издадено от законния
представител на дружеството - касатор, с което на пълномощника се предоставя
необходимата представителна власт да подава документи и да получава протоколи и
предписания от контролните органи, във връзка с проверка, извършвана от Дирекция
“Инспекция по труда“ - гр.Бургас.
За така установеното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), който е изпратен по надлежния
ред за връчване именно на адреса, вписан в Търговския регистър - гр.София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“, бул.„България“ №132, вх.А, видно от
писмото /л.32 от първоинстанционното дело/. Видно от приложено заверено копие
на известие за доставяне, пратката е получена от лице „Л.Проси“. В тази връзка
е изготвено ново писмо от Дирекция “Инспекция по труда“ - гр.Бургас, в което се
сочи, че поради връщане на разписките, които не са оформени надлежно и липсата
на упълномощено лице да получи екземпляр от акта в търговския обект на дружеството,
където е полаган труд - Гранд хотел „Свети Влас“, находящ се в гр.Свети Влас,
актовете ще бъдат поставени на таблото за обявления в ДИТ-гр.Бургас и в
интернет страница на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ и ще се считат
връчени след изтичане на 7-дневния срок, на основание чл.416, ал.3 от КТ. Това
писмо е изпратено с известие за доставяне и връчено на адреса на дружеството в
гр.София, на 15.04.2020г., видно от приложеното заверено копие на разписката. Въз
основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови решението си
Районен съд – Несебър е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на заповед № 3-0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ), в срока по
чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и
процедурата по чл.40
от ЗАНН. По същество, съдът е
намерил за установено по несъмнен начин, посредством анализ на ангажираните в
процеса гласни и писмени доказателства, че възнаграждението на Чобанов не е
било изплатено към 30.09.2019г., а видно от приложеното платежно нареждане
представено в хода на проверката, сумата е преведена на 11.11.2019г., което
фактически и не се оспорва от дружеството, както правилно е констатирал и
решаващият състав на съда и закономерно е била ангажирана отговорността на
дружеството. Съдът е обсъдил законосъобразността на определената имуществена
санкция, а именно минималния предвиден в закона размер от 1500 лева. Прието е,
че не са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ. При
тези мотиви е потвърдил НП и е осъдил дружеството да заплати на Д „ИТ“ разноски
в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания
свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно
наказание. Не са налице допуснати в
първоинстанционното производство процесуални нарушения. Неоснователни са
възраженията на касатора за осъществени нарушения в хода на процедурата по
съставяне и връчване на процесния акт за установяване на административно нарушение.
Не се установяват описаните в жалбата съществени процесуални нарушения. Както
вече бе посочено, поканата за представяне на документи, въз основа на които е
съставен процесния акт е надлежно връчена на изрично упълномощен представител
на дружеството, с нотариално заверено пълномощно. Съставените актове, сред
които и процесния са изпратени именно на адреса на търговеца, вписан в ТР, но
предвид факта, че са връчени на лице без посочване на качеството му, е прието,
че след като не е открит законния представител на този адрес, връчването следва
да се осъществи в хипотезата на чл.416, ал.3 от КТ с поставяне на обявление на
таблото на ДИТ-гр.Бургас и на интернет страницата на ИА „Главна инспекция по
труда“. В този смисъл, при съставяне и връчване на АУАН и НП са спазени
законовите изисквания и не са нарушени правата на подведеното под отговорност
лице. Осигурена е възможност да се дават обяснения, да се представят
доказателства и да се изложи позицията на работодателя по констатациите на
контролните органи. Нещо повече, именно въз основа на представените от
дружеството документи е обсъдено времето и начина на плащане на трудовото
възнаграждение на Чобанов, дължимо за м.август 2019г.
Разпоредбата на чл.128, т.2
от КТ въвежда самостоятелно задължение за работодателя, в
установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение
на трудовото законодателство.
Съгласно нормата на чл.414, ал.1
от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
От представения по делото доказателствен
материал, който е обсъден и от първоинстанционния съд се установява по несъмнен
начин, че дължимото възнаграждение на Чобанов е платено на 11.11.2019г., а не
до 30.09.2019г.. Не са налице данни, които да сочат, че възнаграждението на лицето
за месец август 2019г., е било изплатено в посочения срок по някой от
възможните, регламентирани начини, удостоверяващи плащането на трудовото
възнаграждение, съгласно чл.270, ал.3 от КТ. Доказателства в обратната насока не са
представени нито при първоначалното разглеждане на спора, нито в настоящото
производство. Както правилно е прието и от АНО, незаплащането на трудово
възнаграждение на всеки отделен работник представлява самостоятелно
административно нарушение, тъй като всяко задължение произтича от отделно
правоотношение и се изпълнява чрез самостоятелен и независим акт по заплащане,
т.е. дължимите действия съответстват на броя на работниците и служителите на
работодателя и неизпълнението им съответства на реципрочен брой нарушения.
В разпоредбата на чл.415в от КТ е предвидено
кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма, като
специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН, следва да бъдат съобразени
в случая, но не са налице обстоятелства за такова преквалифициране. Извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. В случаят,
не би могло да се говори за липса на вредни последици от извършеното деяние,
тъй като лишаването на служителя от полагащото му се трудово възнаграждение е за
продължителен период от време – повече от месец след крайната дата, когато е
следвало да бъде получено, поради което констатираната забава несъмнено е довела
до такива последици. Определеният от органа размер на наложената имуществена
санкция е в предвидения от законодателя минимум и същата не подлежи на
редуциране.
Предвид всичко изложено по-горе,
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на
ответника е направил искане пред настоящата инстанция за присъждане на
разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно,
съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3
от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221, ал.2,
вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63,
ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIХ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260066 от 28.09.2020 г., постановено по НАХД № 497
от 2020 по описа на Районен съд – гр.Несебър.
ОСЪЖДА „ПИ ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“, бул. „България“
№ 132, вх.А, да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 80
лева, юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.