РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2676
16.12.2019 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 3146 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на В.К.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0273-000135 от 12.08.2019г. на Началник група към
ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с която на основание чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП, на В.К.И.,
с ЕГН **********, е наложена ПАМ-временно отнемане на свидетелство за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
Жалбоподателят в първоначалната
жалба и уточняващата такава навежда оплаквания, обосноваващи
незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт. Не се претендират разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник група при
ОДМВР-Пловдив, РУ Хисар изразява становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител.
Пловдивският административен съд, в
настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, същата е
подадена от имаща право и интерес от
обжалването страна.
От доказателствата по делото съдът прие за
установено следното от фактическа страна: на В.К.И., с ЕГН **********, е
съставен АУАН GА26006 от 10.08.2019г. затова, че на 10.08.2019г.,
около 22:09 часа, в с. Черноземен на ул. „6-та“ като водач на МПС- „Опел Астра“, с рег. № ***, при обстоятелства: до номер 11,
посока и движение към с. Ръжево, управлява личния си автомобил под
въздействието на алкохол над 0,5 промила, а именно 0,89 промила в издишания
въздух, установено с техническо средство
Дрегер Алкотест
7510, с номер АRВА-0061. Издаден е и талон за
медицинско изследване.Установено е нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
На 12.08.2019г. е издадена процесната
ЗПАМ, с която на основание чл. 171,
т.1,б.“б“ от ЗДвП, на В.К.И., е наложена ПАМ-временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца. Отнети са документи: СУ
МПС и Контролен талон.
Процесната заповед е издадена от Началник
група към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар , оправомощен със Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив.
Пловдивският административен съд, въз
основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения
акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на
основание чл. 169 АПК, счита следното:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по
делото оправомощителна Заповед№ 317з-391/06.02.2017г. на Директора на
ОДМВР-Пловдив.
Процесният акт е мотивиран като
са посочени фактически и правни основания.
Предвидените в чл.171,т.1 от ЗДвП правни последици не представляват
административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По
смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за
налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от
нормите на АПК. В хипотезата на чл. 171, т. 1,б.”б” от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява наличието на основанията за налагане на мярката, тъй като
не се оспорва, че ППС е собственост на В.И.. Жалбоподателят не ангажира
доказателства в тази посока.
Освен това В.И. не е възразил
относно констатациите, обективирани в АУАН по време на съставянето му. Ако е
имал желание да даде кръв в медицинско заведение, за да опровергае
констатираното с АУАН, то е можел да стори това и да ангажира доказателства в
хода на съдебното производство за резултатите от проведеното изследване на кръвта.
Съдът намира, че при издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Оспорената заповед е издадена
въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.
Процесната заповед е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК.
Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на
принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми,
представляващи основание за издаването на заповедта. АУАН е оформен по
надлежния ред, който е редовно съставен официален документ и съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена сила - до доказване на
противното с надлежни доказателствени средства.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание.
Предвидената в чл.171, т.1, б.„б“
от ЗДвП принудителна административна мярка е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се
касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание
за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се
налага принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП.
Административният орган е издал процесната ЗПАМ, спазвайки целта на
закона, тъй като правните и́ последици по необходимост предполагат именно
ограничаване на управлението на МПС до решаване на въпроса за отговорността и в
този смисъл тези последици са не в резултат на волята на административния
орган, за да му бъде вменено задължение да съобразява съразмерността на
мярката.
За разлика от реализирането на административно-наказателната отговорност
по конкретно административно-наказателното производство, наложената
принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна
мярката има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на
деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на
специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на нарушението, се прилага мярката. При произнасянето на компетентния
орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност
на водача или след изтичане на определения срок, ако до този момент въпросът за
отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала, с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.
Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка
с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по
пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал
пътно превозно средство.
По изложените съображения,
следва да се приеме, че наложената ПАМ е правилна и законосъобразна, а
подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0273-000135 от
12.08.2019 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар.
Решението е окончателно.
Административен съдия: /п/