№ 2263
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330205499 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-004086/07.03.2022г. на
Началника на група в Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, с което на Т. Г. К.
ЕГН ********** е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50лв. За
извършено административно нарушение по чл.137А ал.1 от Закона за
движение по пътищата
Жалбоподателят чрез пълномощника си адв. С. моли да се отмени
Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата и в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна- Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против К. за това, че на
12.05.2022г. в 11.07ч. в Община Родопи на път втори клас ІІ-86 км. 5+150като
водач на МПС-лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ..... не поставя
1
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № GA 662204/12.05.2022г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на Т. Г. К. административно нарушение по чл. 137 ал.1 от Закона за
движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод
спомогнаха преди всичко писмените доказателства, а именно АУАН,
Заповеди, докладни записки, справка за водач/нарушител от региона.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно
заявява, че Наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации
от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да
било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и
НП норми. В тази връзка следва да се посочи, че по никакъв начин не се
доказаха твърденията на жалбоподателя за невъзможност да изпълни
изискванията на Зоакона и по вриме на движение да поставя обезопасителния
колан, с който автомобилът е оборудван. В тази връзка единственото
приложено по делото писмено доказателство е Епикриза и то издадена два
месеца след датата на нарушението, от която единствено се установява, че
жалбоподателят претърпял рехабилитационни процедури за лечение
персистиращи оплаквания от болка в опорно-двигателния апарат.
Последното, обаче, по никакъв начин не предствалява което и да е от
основанията, предвидени в ЗДвП за неизползване на обезопасителен колан.
Така нормата на чл.137а ал.2 от ЗДвП е категорична, че :” Могат да не
използват обезопасителни колани: 1. бременните жени; 2. лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3.
лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния
апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно
техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват
2
пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите - при управление
на автомобила с учебна цел. Видно от доказателствата по делото
жалбоподателят очевидно не отговаря на нито едно от гореизброените
изключения, за да може да се ползва от привилегията на цитираната норма.
Освен това не отговаря на обективанта истина твърдението, че не е предвиден
ред за установяване наличието на обстоятелствата по т.2 на чл.137а ал.2 от
ЗДвП, тъй като е ноторно известно, че водачите следва да могат да докажат
по предвидения ред – с писмени доказателства или по начин не оставящ
съмнение в твръденията ми, и то конкретно пред проверяващите органи, че
наистина са в такова физическо състояние, което не им позволява
използванеот на обезопасителен колан. Както вече се посочи нито на
актосъставителя, нитона наказващиуят орган, а още по-малко за съда е
известно и установено с надлежни доказателства, че именно към датата на
инкриминираното деяние – 12.05.2022г. физическото състояние на К. не му е
позволявало да изпълзва обезопасителен колан.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 22-1030-
004086/07.03.2022г. на Началника на група в Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив,
с което на Т. Г. К. ЕГН ********** е наложено наказание ГЛОБА в размер на
50лв. За извършено административно нарушение по чл.137А ал.1 от Закона за
движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложеното наказание „ГЛОБА“, то видно от
правилно посочената санкционна норма на ЗДвП, тя е в рамките на
определения размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя
нарушение. Следователно правилно административно-наказващият орган е
преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери,
като е преценил конкретната тежест на извършеното, а за съда отсътва правна
възможност да коригира същия.
По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на
съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В този смисъл както в
АУАН, така и в НП е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на
извършеното нарушение, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН.
Не на последно място съдът намира, че в конкретния случай не са налице
3
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за
“маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г.,
административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно
нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН
законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни”
нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на
чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В
цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще
обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че то
не е първо по рода си за жалбоподателя и макар да не е довело до засягането
на права на конкретни лица, но като се взеха предвид и всички по-горе
обсъдени доказателства по делото, не би следвало наказващият орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко
предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с
извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за
движение по пътищата, включително и свързани с правилата за опазване
собственото здраве на жалбоподателя като участник в движението при
евентуално настъпване на ПТП. В този смисъл всяко нарушение на
изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за
неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока
степен на накърняване на обществените отношения.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-
004086/07.03.2022г. на Началника на група в Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив,
с което на Т. Г. К. ЕГН ********** е наложено наказание ГЛОБА в размер на
50лв. За извършено административно нарушение по чл.137А ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5