Решение по дело №5320/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1759
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20195330205320
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

1759 гр.Пловдив, 01.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 27.09.2019г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5320/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление  № 16-002529, издадено на 15.08.2019г. година от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на търговско дружество “Робко СИИИЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Гарибалди” №5, ет.2 представлявано от Т. Г. за административно нарушение на чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева”.

Жалбоподателят в подадената жалба излага подробни доводи и моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание се явява процесуален представител адв.Ж., като ангажира гласни доказателства и взима становище по незаконосъобразност на атакуваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява процесуален представител – ** Б., който оспорва жалбата. По същество взима становище по законосъобразност атакуваното НП.

                Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

             Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,  произлиза от лицето, което е санкционирано, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

              Жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна отговорност за осъществено  административно нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ, изразило се в това, че при осъществена проверка на 20.06.2019 година в в ДИТ-Пловдив на Робко СИИИЕООД, било установено, че дружеството е приело на работа лицето Т. Д. 02.03.2019г. без с него да е сключен трудов договор, тъй като в представената бланка нямало подпис на лицето за работник/служител.

              Това било установено от св.Д.Д.-***, който се доверил на представения трудов договор неподписан от работника Д..

              Тъй като било преценено, че констатираното фактическо положение се явява в нарушение на  чл. 61, ал.1 от КТ, срещу "Робко СИИИ" ЕООД" бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 1800 лева.В АУАН и НП като дата на постъпване на работа на работника била отбелязана датата 02.03.2019г. и било прието, че именно на нея е извършено нарушението.

            По делото съда разпита св.Д., който изцяло потвърди констатациите в АУАН като отбеляза, че не е виждал физически Т. Д. да е полагал труд, нито знае къде това се е случило, изхожда от преведен аванс в размер на 1000лв., като платено възнаграждение за положен труд.

            По делото бе разпитан и св.Д., *** на жалбоподателя, която заяви, че работника е приет на работа, фактически не е работил, поради отклонение от работа, а с лицето е наличен трудов договор, който е валиден и е подписан от Т. Д..

            Съда прие трудов договор представен с жалбата от който е видно, че графата на работник/служител е запълнена като е положен валиден подпис на работника Д. и не отговаря на истината, че бланката е подписана само от работодателя.

           Настоящият съдебен състав кредитира изцяло тези показания на св.Д., тъй като се подкрепят от представените писмени доказателства.Същевременно показанията на св.Д., че трудовия договор не е подписан от лицето се опровергават от представените писмени доказателсва и съдът не кредитира показанията на актосъставителя, както и отразеното от него в АУАН.

            При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

             Не се възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и съда намира, че същата не се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на св.Д. и представения трудов договор.Напротив тези доказателства изцяло опровергават фактическата обстановка в АУАН и НП.Не отговаря на истината, че работодателя е приел на работа служителя Т. Д. без да е сключил с него трудов договор.Непротив такъв е сключен валидно, видно от представения с жалбата трудов договор.Всъщност никъде и самия работник не твърди, че с него няма сключен договор в жалбата си до ДИТ, която е за невърната трудова книжка.

            Ето защо според съда липсва изобщо извърешно нарушение.За пълнота следва да се посочи че в представения трудов договор работника собственоръчно е вписал като дата на постъпване на работа 01.03.2019г. Ако се приеме, че в крайна сметка същия е приет на работа на 01.03.2019г. и договора с него е сключен на 02.03.2019г., то нарушение е налице, но то е сторено на 01.03.2019г. и е налице процесуално нарушение тъй като за дата на нарушението е посочен деня 02.03.2019г., а на този ден дружеството не е извършило нарушение.

            За пълнота следва да се отбележи, че поначало е недоказано, че работника Д. е постъпил на работа в „Робко СИИИ” ЕООД тъй като няма доказателства за този факт.Факта, че му е преведен аванс не означава, че това плащане по трудов договор/ възможно е да е хонорар, плащане по граждански договор или др./Поначало обаче и управителя на дружеството заяви, в пледоарията си че не оспорва факта, че е сключил трудов договор с работника Д., поради което съда приема, че в крайна сметка между страните е възникнало трудово правоотношение на датата посочена в трудовия договор 02.03.2019г.На този ден няма извършено нарушение от страна на дружеството на сочените в АУАН и НП норми.

           В предвид на изложеното, обжалваното НП на Директор на Д „ИТ“ - гр. Пловдив се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

          

          Водим от горното и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 16-002529, издадено на 15.08.2019г. година от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на търговско дружество “Робко СИИИЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Гарибалди” №5, ет.2 представлявано от Т. Г. за административно нарушение на чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева”.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                     

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:                          

Вярно с оригинала: И.П.