Р Е Ш Е Н И Е №261445
26.11.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4764/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 ал.1 т.
2 във връзка 235 от ГПК – решение по
бърз исков спор.
Делото е образувано по искова молба на
„Екорентимпекс“ ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София ,
ул Елов дол № 1, депозиран срещу „Спарта Транс Лоджистик“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив,
район Централен, ул. Йоаким Груев № 15 ет. 2 ап. 5 – 6 , и с искане да
се осъди ответника да опразни от вещите си и да върне на ищеца държането на
недвижим имот с идентификатор 55155.508.282, държан от ответното дружество по
силата на договор за наем , „прекратен“
поради неизпълнение.
Според фактите в исковата молба,
съществувало между страните наемно правоотношение за имот с идентификатор
55155.508.282, даден под наем от ищеца
на ответника. Твърди, че този договор за наем бил прекратен на предвиденото в
него основание по чл. 10 т. 4 , с уведомление от дата 18.02.2020г., но въпреки
това , имота продължава да се държи от ответника без основание. На дата
09.03.2020г, ответното дружество
получило и втора покана от ищеца да освободи имота , с която също било
заявено,че договора е прекратен. Въпреки прекратяването му, имота не бил
освободен, и се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да освободи имота от вещите си и да предаде държането му на ищеца.
Ответникът оспорва иска: договорът за наем,
чието съществуване не се отрича, не бил прекратен, не било и налице основанието
за прекратяването му, предвидено чл. 10
т. 4, тъй като наемната цена се плащала редовно . Моли иска да се отхвърли, с присъждане на
разноски.
При тези факти , води се осъдителен иск с
основание в чл. 233 от Закона за задълженията и договорите. Искът е допустим.
Съдът съобрази следното:
В хипотеза на чл.233 от Закона за задълженията и договорите,
следва ищеца да докаже съществуването на договор за наем на недвижим имот между страните, действието на който обаче е
било прекратено, и по него наемателят – ответник не е изпълнил договорното си
задължение да върне вещта.
Съществуването на договора за наем на
поземления имот с идентификатор 55155.508.282 не е спорно, а и се доказва от
приложеното на л. 11 от делото копие. Не
се отрича, че ответното дружество е държало имота, нещо, което личи и от
отговора на исковата молба.
Спори се обаче дали договора е прекратен
на предвиденото в него основание по чл 10 т. 4. Според тази разпоредба, при неплащане на повече от една вноска ,
наемодателят има право да „си възстанови „ държането на имота; договорката не
предвижда изрично право на същия да прекрати договора , но доколкото намира
систематично си място при останалите договорки за прекратяване на действието,
следва да се приеме ,че наемодателят е
отправил волеизявление за прекратяване на договора. Дори да се отрече предварителна договорка ,по силата на която
договора да бъде прекратен поради неплащане на цената, наемодателя като изправна страна има право по
закон да го развали по реда на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите.
При всички положения , отсъстват по делото
данни наемната цена да е плащана точно, доказване на този факт ответното
дружество не провежда, при което са налице
обективните предпоставки както
на развалянето по чл. 87 от ЗЗД , така и на възстановяването на държането по
смисъла на договора.
Що се касае до това, дали изявлението за
прекратяване ( на практика , за развалянето на договора поради неизпъленние ) е
достигнало до адресата си, какъвто е наемателя, на л. 29 от делото е
представено електронно писмо,
озаглавено „покана за предаване на
владението на имот в П. „ , изпратено на електронен адрес , индикиращ да е
ползван от ответното дружество; дори при положение , че не е доказан факта на
получаването на изявлението чрез посочената електронна поща , на л. 35 от
делото фигурира нарочна нотариална
покана за разваляне на договора и плащане на останалите неплатени наемни цени.
Поканата е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50 от ГПК на
адреса на управление на ответното дружество,
посочен в търговския регистър, и съдът приема , че връчването е редовно
по смисъла на тази разпоредба. Копие от поканата фигурира като приложение към
исковата молба, връчено е на ответното дружество, а при това положение константната съдебна
практика приема , че волеизявлението за разваляне е редовно извършено.
Или, имало е между страните договор за наем,
чието действие е било прекратено. Затова искането се явява основателно.
Разноските се присъждат в тежест на
ответника.
Възражението на ответното дружество за
прекомерност на договореното от ищеца възнаграждение на адвокат съдът намира за
частично основателно, след като иска е неоценяем, според чл. 7 ал. 1 т . 4 от Наредбата по чл.
36 от Закона за адвокатурата минималното
възнагражание е 600 лева ( 720 лева с ДДС ). Отчита се обаче и факта , че по
делото са проведени повече от две открити съдебни заседания , при което
разноските за съдействие се определят в размер от общо 820 лева. Така общия
размер на разноските, който следва да бъде присъден, става 900 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Спарта Транс Лоджистик“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, район Централен, ул. Йоаким Груев № 15 ет. 2
ап. 5 – 6 да опразни от вещите си и да върне на ищеца Екорентимпекс“ ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , ул Елов дол №
1, държането на недвижим имот с идентификатор 55155.508.282 по кадастралната
карта на П.
Осъжда „Спарта Транс Лоджистик“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, район Централен, ул. Йоаким Груев № 15 ет. 2
ап. 5 – 6, да заплати на Екорентимпекс“
ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София , ул Елов дол № 1, сумата от 900 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ