Р Е Ш Е Н
И Е
№ …
Гр. София, 08.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря А. Пашова, като разгледа т.д. № 2652/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът О.к. ЕООД твърди, че по силата на договор за продажба, сключен с
ответника Д.– С.Ф.ООД, предал вещите, предмет на договора (дамски ботуши и боти)
според договореното качество, но ответникът не заплатил в цялост дължимата цена
– непогасено останало задължението по фактури № № 133/2016 (частично),
143/2016, 150/2016 (частично), 156/2016 и 162/2016 в общ размер от 36 436
лв. Претендира посочената сума, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до погасяването и разноски.
Ответникът Д.– С.Ф.ООД твърди, че процесните обувки са предадени със
скрити недостатъци - недостатъчна якост на слепване на саята и ходилото,
неподходяща конструкция на обувката за масовия потребител и несъответствие на
големината и формата на ходилото с обозначения размер, за които недостатъци
ищецът като производител на обувките е знаел. Ответникът се опитал да върне
стоката с недостатъци, но тя не била получена от продавача. Също така
ответникът волеизявил за разваляне на договора по отношение на процесните
стоки. Ето защо счита, че не дължи продажна цена и моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази
събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на
дължимата цена по договор за търговска продажба. За основателността му следва
да се установи наличието на договор, по който ищецът е престирал точно
съобразно уговореното и е настъпил падежът за плащане на цената.
Безспорно е, че 1). страните са били
в трайни търговски отношения, по силата на които ищецът (производител на обувки)
е продавал на ответника обувки по избрани от последния мостри; 2). в периода
октомври-декември 2016 г. ищецът доставил обувки съгласно фактури № № 133/2016,
143/2016, 150/2016, 156/2016 и 162/2016, вкл. от модели EММА 08 и ИРМА 04 (видът на модела е косвено признат от ответника с
формулираното от него доказателствено искане по чл. 186 ГПК за изискване на
справка от КЗП относно жалби, касаещи тези модели, а също и чрез представения
протокол за частно лабораторно изследване с предмет посочените модели); 3). ответникът
е осчетоводил всички фактури и е извършил частично плащане по фактури № №
133/2016 (на 25.01.2017 и на 15.05.2017 г.) и 150/206 (на 16.06.2017 г.), като
към момента на устните състезания непогасеният остатък възлиза на 36 436
лв.
Спорни са следните въпроси:
1). налице ли са недостатъци на доставените обувки, които съществено да
намаляват нейната цена или нейната годност за употребление (чл. 193, ал. 1 ЗЗД);
2). ако са налице недостатъци, знаел ли е продавачът за недостатъка
като предпоставка за отпадане необходимостта от уведомяване (чл. 194, ал. 2 ЗЗД)
3). ако продавачът не е знаел за недостатъка, уведомил ли го е
купувачът своевременно (според вида на недостатъка - скрит или явен).
За отговор на спорните въпроси съдът съобрази следното:
1). Релевираните от ответника недостатъци на процесните модели обувки
са недобро слепване на саята с ходилото; неподходяща конструкция на обувката за
масовия потребител; несъответствие на ходилата с указаната номерация. За
установяване наличието/липсата на сочените недостатъци са събрани както писмени
доказателства, така и гласни доказателствени средства, а също и са приети
заключения на основна и повторна съдебно-техническа експертиза.
От заключенията на вещите лица (л. 286 и л. 298) се установява, че
огледаните (налични в склада на ответника) обувки нямат конструктивен недостатък, а са подходящи за потребители с
недеформирани ходила, с тънки глезени. При разпита вещото лице Т. сочи, че в
обувната индустрия няма изискване всеки
модел обувка да е подходящ за всеки тип крак и съответно спецификата на
модела за определен тип ходило не може да се дефинира като недостатък. Съдът
кредитира това заключение, включително с оглед специалността на вещото лице
като моделиер-конструктор на обувни изделия.
Няма данни при огледа да е
установено и несъответствие между размера на ходилото на огледаните
обувки и указаната върху тях номерация.
По отношение на якостта на
слепване на обувките съдът кредитира заключението на вещото лице Ц., който
сочи, че от наличните в склада на ответника тринадесет броя обувки от модели
ЕММА-08 и ИРМА-04 два чифта са с
производствен дефект, касаещ якостта на залепването. Останалите случаи на
разлепване вещото лице свързва с последваща
производството намеса (като не изключва тя да е и нарочна) и е категоричен по отношение на извода, че разлепването не
се дължи на начина на производство. Аргумент за това експертът черпи както от
начина, по който е разнесено лепилото (както по саята, така и по ходилото,
което не би се случило при недобро слепване), а също и от обстоятелството, че
огледаните обувки не са били използвани. Според вещото лице при недобро
производствено слепване обувката не би могла да се разлепи до установената при
огледа степен, ако „седи в кутията“, „от само себе си“. В този смисъл са
разясненията, дадени от вещото лице Ц.
при разпита, проведен в о.с.з. на 23.01.2019 г. Те се подкрепят и от
заключението на основната експертиза – вещото лице Т. сочи, че не е установила
недостатъци във връзка със залепването и зашиването на огледаните от нея
обувки.
Съдът кредитира посочените заключения (включително с разясненията,
дадени при разпита на вещите лица), като намира за неоснователно възражението
на ответника, че експертизите са непълни поради липса на лабораторно
изследване. Вещото лице Ц. изрично е мотивирал причината, поради която е приел
за ненужно извършването на такова изследване – налице са достатъчно външни признаци, по които да бъде определен
генезисът на разлепването като място на разлепване, място на отлагане на
лепилото („когато дефектът е производствен, лепилото стои само по ходилото и е
като гланцирано, няма по другата част, защото не е имало слепване изначално“)
За опровергаване твърдението за качествено изпълнение ответникът е
представил писмени доказателства – извлечения от регистъра за рекламациите,
протоколи за проведени изследвания, споразумителни протоколи. Извлеченията от
регистъра за рекламациите имат характер на частни документи, изходящи от него и
съдържащи нему изгодни факти. Ето защо същите не се ползват с материална
доказателствена сила, а доказателствената
им стойност не е голяма. Същевременно тяхното съдържание се подкрепя
единствено от свидетелските показания на свидетелите М. иИ., които обаче са
вътрешнопротиворечиви – така например свидетелят М. сочи, че рекламациите
заради разлепване са били 2-3 месечно, а свидетелятИ. – 10-30 месечно. Отделно,
тези факти не се подкрепят от изисканата от Комисията за защита на
потребителите справка (л. 231, л. 271), според която не са налични
потребителски жалби, касаещи процесните модели обувки. Изложеното от
свидетелите противоречи и на данните, събрани от огледа на вещото лице, което е
констатирало значително по-малък брой
обувки от процесните, налични в склада (това предполага тяхната пазарна
реализация без рекламация). Представените от ответника протоколи за проведени
изследвания също не могат да се кредитират в подкрепа на тезата му, тъй като няма
данни относно експертните знания на лицата, изготвили заключенията (наред с
това, в протокола от 19.06.2017 г. не е обозначен и моделът изследвана обувка,
поради което не може да се установи, че изследването касае процесните стоки). Съставените
с участието на трето лице потребител протоколи за споразумение пък не
индивидуализират рекламираната обувка, а и част от тях са съставени в хода на
настоящия процес.
Същевременно свидетелятИ. сочи, че рекламираните обувки са били ремонтирани до момента на завеждане на
настоящото дело („Спряха да ремонтират рекламациите след завеждане на
делото … Рядко се бавят рекламациите. Напоследък не ни ги връщат ремонтирани,
пред ни ги връщаха“), което сочи, че купувачът
е упражнявал ефективно правата си по чл. 195, ал. 1, пр. посл. ЗЗД и не би
могъл наред с това да претендира и недължимост
на цената.
Поради изложеното съдът приема, че ищецът е доказал изпълнение
съобразно договореното с изключение на установените в склада на ответника и
налични към момента на устните състезания два чифта обувки от процесните модели
с производствен дефект (или общо дванадесет чифта, ако се приеме, че процесните
обувки включват и други модели).
2). Следва да се отговори на въпроса налице ли е задължение за уведомяване (релевантно само за двата
чифта с производствен дефект), както и изпълнено ли е то своевременно. За
отговор на този въпрос съдът съобрази следното.
На първо място, неоснователно е възражението на ответника, че е налице
недобросъвестност у ищеца, изключваща необходимостта от уведомяване – ответникът
обосновава знанието на продавача за недостатъка единствено с обстоятелството, че продавачът сам е произвел продаваната
вещ. Това обаче не би могло да е достатъчно доказателство – ако всякога,
когато продавачът е и производител на продаваната вещ, се приема, че той знае
за нейния недостатък, то съществуването на аналогичната разпоредба в уредбата
на договора за изработка би се обезсмислило (фактът на изработване на вещта не
е достатъчен, за да докаже знание за некачествената изработка). Същевременно са
събрани доказателства за влагането на качествени материали при изработване на
обувките (л. 216 и сл.), което по-скоро води до обратен извод - за знание, че и
произвежданият от тези материали продукт е качествен.
Следователно, за да запази правата си по чл. 195 ЗЗД, купувачът е следвало
да уведоми продавача за обувките с констатиран производствен дефект. Моментът
на дължимото уведомяване се определя според вида недостатък. Недобрата
конструкция на обувката, сочена от ответника, дори да беше недостатък, има характер на явен – при преглед на
мострата с грижата на добрия търговец на обувки ответникът е могъл да установи,
че процесният модел не би бил подходящ за всеки крак. Възможност за това е била
налице, тъй като според показанията на свидетеля Кърджалиева „при избора на
модели управителката идва, избира си моделите ….от мострите дори аз обувах, за
да види как стоят …“. Ето защо възражения, свързани с недобрата конструкция на
обувката – дори това да беше квалифицирано като недостатък, биха се явили
несвоевременно заявени с писмото от 22.08.2017 г.
Недоброто свързване на саята с ходилото може да е скрит недостатък, тъй
като, както сочи вещото лице, разлепването не би могло да настъпи без
експлоатация на обувката. За да запази правата си на купувач обаче, ответникът
следва да уведоми за този недостатък незабавно
след установяването му. За да определи момента на узнаване, съдът кредитира
показанията на свидетеляИ., която сочи, че процесната стока е продавана до март 2017 г. („Прибрахме
непродадената стока през февруари-март“), а според твърденията на ответника,
изложени в отговора „недостатъците на процесните стоки са започнали да се проявяват
чрез единични рекламации на крайни клиенти-физически лица“. Доколкото
процесните обувки са подходящи за зимен сезон (именно поради това ответникът е
преустановил продажбата им в началото на пролетта), се налага изводът, че недостатъкът, свързан с разлепване, би
могъл да се е проявил в този период или непосредствено след свършването му
(според свидетеля М. „10-15 дни след закупуването хората идваха с рекламация“, а
„през юни, юли и август 2017 г. не се е случвало за конкретните обувки от
партида 2016-2017 да има рекламации“). Т.е. недостатъкът „недобро слепвавне“ е
узнат от ответника не непосредствено преди изпращане на писмото от 22.08.2017
г., а много по-рано – при рекламиране на обувките от потребителите.
По-ранен момент на уведомяване за процесните
неремонтирани стоки с дефект, предхождащ изпращането на писмото от
22.08.2017 г., обаче не се установи. Действително, свидетелят М. описва
извършвани действия по връщане на обувки на продавача, но не може да се
заключи, че те касаят именно процесните и че при това връщане не е надлежно упражнено друго от правата по
чл. 195, ал. 1 ЗЗД, вкл. правото да се иска поправяне на вещта от продавача
или намаляване на цената (нещо повече, свидетелят М. сочи, че не знае „дали
обувките, които не са отремонтирани, са приспаднати от цената“). По-ранно
уведомяване не се доказва и от показанията на свидетеляИ., която сочи, че тя
лично не се е обаждала на производителя, а за уведомяване от страна на
ответника само предполага („мисля, че собствениците са коментирали тези неща …
не знам със сигурност“).
Следователно до първия безспорно
доказан момент на уведомяване през лятото на 2017 г. е изтекъл период от
време, изключващ своевременността, а оттук – и възможността да бъдат насрещно
упражнени права по отношение на установените от вещите лица чифтове обувки с
производствен дефект.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът дължи цената за всички доставени обувки – тъй като в по-голямата част обувките са били без
недостатъци; за част от обувките с недостатъци продавачът своевременно е приел рекламация (т.е.
упражнено е право по чл. 195, ал. 1, пр. посл. ЗЗД), а за друга част – два
чифта с производствен недостатък – не е
заявено своевременно уведомяване на продавача. Ето защо искът следва да
бъде уважен.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4307,44 лв.,
включващи разноски за исковото и обезпечителното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.– С.Ф.ООД, ЕИК*********, да заплати
на О.к. ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 36 436 лв., представляваща непогасената
част от дължимата цена по договор за продажба на стоки съгласно фактури № №
133/2016 (частично), 143/2016, 150/2016 (частично), 156/2016 и 162/2016, ведно
със законната лихва от 07.09.2017 г.
до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4307,44 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: