Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 03.04.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 330 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „..“ ООД, ЕИК..,
със седалище и адрес на управление: гр. .., ул. „..” № ., представлявано от
управителя П. Г. Ф., срещу наказателно постановление № 42-0001031/ 25.07.2019
г. на Началника на ОО „АА“ гр. София, с което за нарушение чл. 7, ал. 2, пр. 3
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложена имуществена санкция от
3000 лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвПр.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му. Твърди се, че наказателно постановление не съдържа описание на
нарушението, точна дата и място, обстоятелства, при които е извършено, както
изисква чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Не е
посочена датата на направена справка в база данни на регистъра за
психологически изследвания, а същата е 07.05.2019 г., когато е съставен АУАН. Твърди
се, че неправилно е посочено мястото на нарушението като седалището на фирма „…“
ООД е в гр. .., ул. „..“ № ., а според GPS разпечатка за 02.02.2019 г. шофьорът се е намирал в гр. …,
ул. „..“ № .. в 13.42 ч. Твърди се, че не е посочено кой, кога и къде е
допуснал нарушението.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез
процесуалните си представители адв. Л. и адв. А. поддържа жалбата и моли за
отмяна на наказателно постановление.
В съдебното заседание въззиваемата
страна не изпраща представител.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Свидетелите А.Е.Н. и И.Д.С.,
инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) София в
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, извършвали проверка при
жалбоподателя. Свидетелят А.Е.Н. сочи, че установил, че на 02.02.2019 г. водач А.
А. И. е управлявал МПС без да конкретизира къде, което било установено с тъмно
място на тахошайба, както и преди тази дата същият водач е управлявал други
автомобили, като било възможно картата да се поставя без знание на шофьора. В
разпечатката има тъмни периоди от 26.01.2019 г. до 12.02.2019 г. Свидетелят И.Д.С. извършили проверка на
място, като той не е извършвал проверка на тахографската шайба, а бил свидетел
при съставяне на акта. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол за извършена комплексна
проверка с писмо № 12-00-00-414/15.04.2019 г., който е бил връчен на управителя
П. Г. Ф. на 17.05.2019 г.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2018 № 263164/ 07.05.2019
г. от А.Е.Н.,***, за това, че на 02.02.2019 г. около 13:45 часа в гр. .., ул. „..“
№ . седалището на фирма „….“ ООД притежаваща Лиценз №… за международен превоз
на товари, като превозвач допуска следното нарушение: 1. Допуска извършването
на управление на МПС (моторно превозно средство) с peг. №.. (собствен) от
водача А.. А.. И.. с ЕГН **********, като същият не отговаря на изискването за
психологическа годност - не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност (УПГ) към дата 02.02.2019 г. АУАН е съставен при извършване на
тематична проверка по писмо №12-00-00-414/1/15.04.2019 г. и след направена
справка в база данни на регистъра за психологически изследвания и разпечатка от
дигитална карта на водача, а същият е притежавал УПГ № … валидно до 23.08.2016
г., с което е нарушил чл. 7а, ал. 2, предл. 3 ЗАвПр. Актът е подписан от
актосъставителя А.Е.Н., свидетеля при съставяне на акта И.Д.С., както и е
връчен на 07.05.2019 г. на управителя П.. Ге.Ф., като последният получил препис
от АУАН и не е вписал възражения в него.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 42-0001031/ 25.07.2019 г. на Началника
на ОО „АА“ гр. София, с което за нарушение чл. 7, ал. 2, пр. 3 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложена имуществена санкция от 3000 лева на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвПр за това, че на 02.02.2019 г. около
13:45 часа в гр. .., ул. „.“ №. седалището на фирма „…“ ООД притежаваща Лиценз
№… за международен превоз на товари, като превозвач допуска следното нарушение:
1. Допуска извършването на управление на МПС (моторно превозно средство) с peг.
№…. (собствен) от водача А. А. И. с ЕГН **********, като същият не отговаря на
изискването за психологическа годност - не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност (УПГ) към дата 02.02.2019 г. АУАН е съставен при
извършване на тематична проверка по писмо №12-00-00-414/1/15.04.2019 г. и след
направена справка в база данни на регистъра за психологически изследвания и
разпечатка от дигитална карта на водача, а същият е притежавал УПГ №…. валидно
до 23.08.2016 г.
Според трудов договор № …/29.06.2015
г. А.. А. И. изпълнява длъжността шофьор тов. автомобил при жалбоподателя „…..“
ООД.
Според справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите от 07.05.2019 г. има удостоверение ….
от 13.03.2019 г., валидно до 13.03.2022 г. и удостоверение…. от 23.08.2013 г.,
валидно до 23.08.2016 г.
Със заповед от 15.05.2015 г. на
министъра на МТИТС са определени длъжностните лица, компетентни да издават
наказателни постановления по ЗАвПр.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните
доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите А.Е.Н. и И.Д.С.,
възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду
си.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 28.10.2019 г. и е обжалвано на 01.11.2019
г.
Жалбата е основателна по следните
съображения:
В АУАН и наказателното постановление
се твърди, че жалбоподателят допуснал извършване на управление на МПС от водача
А. А. И. с ЕГН **********, като същият не отговаря на изискването за
психологическа годност - не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност (УПГ) към дата 02.02.2019 г., а последният притежавал удостоверение за
психологическа годност № .., валидно до 23.08.2016
г.
Не става ясно коя е датата, която
актосъставителят, респ. наказващият орган е приел за дата на извършване на
нарушението - дали 02.02.2019 г. или 23.08.2016 г. Свидетелят А.Е.Н. твърди, че
на 02.02.2019 г. водачът е управлявал МПС, което било установено с тъмно място
на тахошайба, както и преди тази дата също е управлявал други автомобили. В
разпечатката има тъмни периоди от 26.01.2019 г. до 12.02.2019 г. Не става ясно защо актоставителят е приел, че точно на 02.02.2019 г. е било
управлявано едно от посочените МПС-та.
Не е посочено и мястото на
нарушението, тъй като вмененото нарушение изразяващо се в допускане на водач
без удостоверение за психологическа годност да извърши международен превоз на
товари. Нарушението се извършва там, където водачът е осъществил превоз. В
разпечатката на тахошайба са отбелязани различни МПС в периода от 26.01.2019 г.
до 12.02.2019 г., но не е отразено къде са били управлявани.
Нарушаването на разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а
нейното неспазване е издигнато от закона като абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Не е изпълнено и изискването на чл.
57, ал. 1, т. 6 ЗАНН да бъдат посочени изрично законните разпоредби, които са
били нарушени виновно. Според чл. 7, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните
превози лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл.
7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози е бланкетна и препраща към
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата. В постановлението е следвало да бъдат
точно посочени разпоредбите от подзаконовия нормативен акт, към които
законовото правило препраща.
Налице е противоречие между описанието
на нарушението, респ. цифровата квалификация на същото и от друга страна-
санкционната норма. Който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. (чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 ЗАвПр). За описаният състав на нарушението е съществено да се посочи
кога и къде дружеството е допуснало водач да извършва международен превоз на
товари т. е. липсва фактическо административно обвинение, съответно на
санкционната норма на чл. 96г ЗАвтП.
В случая от събраните по делото
доказателства и тяхната съпоставка, не може да се направи извод, че вмененото
нарушение на жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин. Свидетелят
А.Е.Н. сочи, че на 02.02.2019 г. водачът е управлявал МПС без да конкретизира
къде, което било установено с тъмно място на тахошайба, както и преди тази дата
също е управлявал други автомобили, като било възможно картата да се поставя
без знание на шофьора. В разпечатката има тъмни периоди от 26.01.2019 г. до
12.02.2019 г. Свидетелят И.Д.С.
извършили проверка на място, като той не е извършвал проверка на тахографската
шайба, а бил свидетел при съставяне на акта. Административно-наказващият орган
не доказа по безсъмнен и категоричен начин, с допустими от закона
доказателства, че нарушението е извършено от жалбоподателя. С издаването на
наказателното постановление наказващият орган е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила по ЗАНН, като при нарушаване разпоредбата на чл. 52,
ал. 4 ЗАНН е наложил административно наказание, без да е установил по безспорен
начин извършването на нарушението.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно
следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
42-0001031/ 25.07.2019 г. на Началника на ОО „АА“ гр. София.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: