О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.Г.Т.,,27.05.2021г.
Районен съд – Г.Т.,, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Районен съдия: Росен Стоянов
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 00372/2020г.
по описа на Районен съд - Г.Т., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание искова молба
с вх.№261019/09.12.2020г., депозирана от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление гр. С., С. община, район Л., бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано
от Изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт Г.Г., с която срещу Т.А.Д. с ЕГН - **********, с настоящ
адрес: ***, е предявен иск с посочено правно основание чл. 415, във вр. с чл.
422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника Т.А.Д.
с ЕГН - **********, че същата дължи на „А.С.В.“ ЕАД сумите, както следва: 472,07
лева /четиристотин седемдесет и два лева и 07 стотинки/ - представляваща главница
по договор за кредит; 86,68 лева /осемдесет и шест лева и 68 стотинки/,
представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 04.02.2018 г.; 134,81
лева /сто тридесет и четири лева и 81 стотинки/, представляващи обезщетение за
забава за периода от 15.01.2017 г. до 12.03.2020 г. Претендират се сторените
разноски. Релевирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т.А.Д. с ЕГН - **********,
не представя отговор на исковата молба.
Исковата молба е редовна. Искът е предявен от лице,
разполагащо процесуална дееспособност и с правен интерес от предявяването му,
поради което е допустим.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да се
произнесе с определение по допускане на доказателствата, да насрочи делото в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да връчи препис
от настоящото си определение. Съдът следва да съобщи на страните и проекта си
за доклад по делото.
Представените от ищеца писмени доказателства са
относими и необходими и приемането им е допустимо.
Водим от гореизложеното, Районният съд
О П Р Е Д Е
Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.06.2021 г.
от 10.30часа. ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните, като към призовките за съдебното заседание се приложи препис от настоящото
определение.
СЪОБЩАВА на
страните проекта си за доклад по делото:
1.В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че на 09.12.2016г. Т.А.Д. в качеството на
Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № *********
с „П.Ф.Б.“ ООД.
Твърди се, че съобразно Договора за потребителски
кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя
потребителски кредит за лични нужди в размер на 500,00 лева, като сумата е
предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит
Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на
подписване на договора за кредит.
Твърди се, че подписвайки
договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока
на договора да бъде в размер на 98,63 лв. Общата стойност на усвоената главница
и договорната лихва по кредита е в размер на 598,63 лв., които се заплащат на
60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лв. Първата
погасителна вноска е платима на 18.12.2016г., а последната погасителна вноска е
с падеж: 04.2.2018г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 04.2.2018г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми. На Кредитополучателят, от страна на „А.С.В.“ ЕАД, в качеството на
кредитор, е начислено обезщетение за забава върху неплатената главница в размер
на законната лихва за забава, за периода от 15.1.2017г. до 12.03.2020г., общият
размер на което е 134,81лв.
Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимия
паричен заем към Дружеството ищец, като дължимана сима възлиза на 693,56 лева,
от които главница: 472,07 лв., договорна лихва: 86,68 лв. и обезщетение за
забава в размер на 134,81 лв.
Твърди се, че ответникът е подал три броя заявления за
пренос на мобилните си номер към друг мобилен оператор. Ето защо, предсрочно са
били прекратени описаните в заявленията услуги към съответните мобилни номера.
Твърди се, че поради
предстрочното прекратяване на договора по отношение на тези услуги са начислени
неустойки в общ размер на 2912,54 лв., като ответникът не е заплатил в срок
посочените от задължения и в тази връзка
е начислена неустойка в размер на 2,00 лв. - обезщетение за обработка на
просрочени задължения съгласно Общите условия, като заедно с това Договорът
едностранно е прекратен по вина на абоната от страна на Оператора на 12.06.2020
г. и е начислена неустойка в размер на 135,00 лв.
Твърди се, че на 01.07.2017г. е
сключен Договор за цесия между „И.А.М.” АД, ЕИК ***
и „Ф.Б." ЕООД, ЕИК *** /с предишно
наименование „П.Ф.Б.“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********/09.12.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“
ООД и Т.А.Д. е прехвърлено в полза на „И.А.М.” АД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. На 01.3.2018г. е подписано Приложение 1 към Допълнително
споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.20 Юг., сключен между „И.А.М.” АД и „А.С.В.” ООД
/понастоящем „А.С.В.” ЕАД/, по силата на което „И.А.М.” АД е прехвърлило в
полза на „А.С.В.” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
№ *********/09.12.2016 г., сключен между „П. Ф.Б.“ ООД и Т.А.Д., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не представя
отговор на исковата молба.
2. При условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени искове, които черпят правното си основание от разпоредбата на чл.422
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал. 1 и ал.2
от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
3. Няма права и обстоятелства, които да се признават.
4. Няма обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
5. Тежест на доказване:
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията
на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който
той е изпълнил задължението си да предостави парична сума в заем на ответника
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че
е извършил плащане на исковите суми, като са допустими само писмени доказателства
с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 отГПК и чл. 77 отЗЗД.
Така разпределената доказателствена тежест черпи
своето основание от общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК.
ПО ДОПУСКАНЕ
НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Представените от ищеца писмени доказателства са
допустими и относими към правния спор и следва да се приемат.
С оглед на
това:
ДОПУСКА
писмените доказателства, представени от ищеца, а именно:
Договор за потребителски паричен кредит
№ *********/09.12.2016 г. ведно с договорни разпоредби; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.”
АД и „А.С.В.“ ООД; Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; Потвърждения
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
Извлечение от Приложение № 1 01.03.2018
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г.; Пълномощно от управителя на „Ф.Б.” ЕООД, с което е упълномощено
„И.А.М.” АД да уведомява длъжници от името на „ Ф.Б.” ЕООД; Пълномощно от
управителя на „И.А.М.” АД, с което е упълномощено „А.С.В.” АД да уведомява
длъжници от името на „И.А.М.” АД.; Пълномощно от управителя на „И.А.М.” АД, с
което е преупълномощено „А.С.В.” АД да уведомява
длъжници от името на „Ф.Б.“ ЕООД за станалата продажба на вземания от
01.07.2017г.; Уведомително писмо от „Ф.Б.“ ООД чрез „А.С.В.“ АД с изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от 01.07.2017 г. и
Уведомително писмо от „И.А.М.” АД чрез „А.С.В.“ АД с изх.№ УПЦ-П-
ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от 01.11.2017 г., ведно
с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на
уведомителните писма до длъжника; Уведомително писмо от „Ф.Б.“ ООД чрез „А.С.В.“
АД с изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от
01.07.2017 г. и Уведомително писмо от „И.А.М.” АД чрез „А.С.В.“ АД с изх.№
УПЦ-С- ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от 01.11.2017г.
Преценката за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, следва
да бъде извършена от Районен съд – Г.Т., в първото съдебно заседание след
установяване на възможността за медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, постигане на споразумение между страните.
ДОПУСКА стореното искане на основание чл. 192, ал.1 от ГПК,
предвид което:
На основание на основание чл. 192 от ГПК, да се изиска
от „И.А.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1324,
ж.к. Л. 7, бул. "Джавахарлал Неру", № 28, ет. 2, ап. 40- 46,
представлявано от Изпълнителния директор С.К.К.в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да предостави:
1.Заверен
препис от Договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 01.07.2017 г.,
сключен между „И.А.М.” АД и „Ф.Б.“ ЕООД;
2.Заверен
препис на Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2017 г. между „И.А.М.”
АД и „Ф.Б.“ ЕООД, от което да е видно, че вземането по Договор за потребителски
кредит № *********/09.12.2016 г. е предмет на посочения договор за цесия;
3.Заверен
препис от Пълномощно от 04.07.2017 г., по силата на което „И.А.М.” АД е
упълномощено от името на „Ф. Б.“ ЕООД да уведоми всички длъжници за всички
вземания на последното дружество, възникнали по силата на сключени договори за
потребителски кредити, за цедира- нето им на „И.А.М.” АД по силата на Договор
за цесия от 01.07.2017 г.
Препис от молбата по чл. 192 от ГПК да се изпрати на „И.А.М.”
АД, ЕИК ***
УКАЗВА на страните разпоредбата на чл. 41 от ГПК, съгласно която страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение
на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се считат за
редовно връчени.
УКАЗВА на страните разпоредбата на чл. 56 от ГПК, съгласно
която съдът призовава страните за заседанията по делото, но страните, които са
редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващо
заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
РАЗЯСНЯВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал.2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото по делото заседание, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232,
изречение второ от ГПК.
РАЗЯСНЯВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
РАЗЯСНЯВА на страните, че спорът може да бъде разрешен чрез
постигане на съдебна спогодба, която по силата на чл. 234, ал.3 от ГПК има
значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд,
а дължимите от страните държавни такси са в половин размер, при по-кратка
продължителност на производството пред съда.
НАСОЧВА на основание чл.11 ал.2 от Закона за медиацията
страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там могат да
бъдат подпомогнати за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА на страните, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА на страните, че при желание от тяхна страна могат да
ползват медиатор, вписан в единния регистъра на медиаторите към Министерството
на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Районен съдия: