Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1114
гр.Русе, 21.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в публично заседание на двадесет
и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
............………......................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 704 по описа за 2019 г.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.178 ал.1 т.2 и т.3 вр. с чл.179 ал.1, чл.181 ал.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Р.С.С. твърди, че работи при ответника по
служебно правоотношение, като за периода 04.02.2016 г.-04.02.2019 г. е заемал
длъжността ”...” в ОДЧ-ГПУ при РДГП-Русе.Дейността във връзка с това
осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при работа със специфични
условия и характер и риск за живота и здравето, при режим на труд,
представляващ смени от 12/24 часа. при сумарно изчисляване на работното време според
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР (в редакцията на ЗИД, ДВ, бр.60 от
02.08.2016 г.).Твърди, че работодателят неправилно отчитал положения от него
труд.В тази връзка счита, че му се дължи възнаграждение за положен извънреден
труд от 263,406 часа за периода
04.02.2016 г.-04.02.2019 г. в общ размер на 1 545,60 лв.
Твърди, че
ответникът му дължи и суми за ободряващи напитки в съответствие с чл.181 ал.1
от ЗМВР за периода 01.08.2017 г.-04.02.2019 г. на стойност от 67,80 лв.
Твърди, че
ответникът му дължи и възнаграждения за изпълнение на специфични служебни
дейности в съответствие с чл.202 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМВР (в редакцията му към
2011 г.) за периода 01.08.2017 г.-04.02.2019 г. на стойност от 1 719,50 лв.,
с лихва за забава за времето 01.08.2017 г.-04.02.2018 г. от 125,29 лева.Претендира
тези суми със законната лихва върху главниците от завеждане на делото.Търсят се
разноски за производството.
Ответникът
ГД ”Гранична полиция”–София оспорват исковете.Претендира се отхвърлянето им и
присъждане на разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма
спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че за заявения
по исковата молба период ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение за длъжността ” ...” в
ОДЧ-ГПУ при РДГП-Русе (л.78), като в изпълнение на служебните си задължения е
полагал труд и през нощта (22,00-06,00 часа), съгласно утвърдени месечни
графици.Приложени са Специфична
длъжностна характеристика, Протокол № 5403р-10445/17.11.2015 г. за запознаване
със специфичната длъжностна характеристика, Формуляр № 3282р-19854/14.09.2015
г. за изготвяне на специфична длъжностна характеристика, Заповед № 81213-167/
26.01.2017 г. относно реда за изготвяне и утвърждаване на длъжностни
характеристики на служителите по чл.142 ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР.Отработеното
време се е изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид приложимата
редакция на чл.187 ал.3 от ЗМВР за процесния период е бил тримесечен.Ангажирани
са доказателства, че през м.октомври и м.ноември 2017 г. служителят е ползвал
отпуск по болест.Ответникът признава, че за заявеното по исковата молба време
не е извършвал преизчисляване на положения от ищеца нощен труд към дневен
такъв.Според назначената в производството икономическа експертиза общият брой
часове положен извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към
дневния такъв, изчислен при нощен труд по чл.187 ал.3 от ЗМВР с продължителност
от 8 часа и часова ставка по чл.7 от НСОРЗ, изчислен на база основната заплата
и допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер, за 263,406 часа
възлиза на 1 545,60 лв.
Според чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, сред които е това за извънреден труд–чл.178 ал.1 т.3.Съгласно
чл.187 ал.9 от ЗМВР редът и организацията на разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Според настоящата
редакция на чл.187 ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано
за тримесечен период. В ал.5 т.2 е казано, че работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.Редакцията на нормата до 16.10.2016 г. предвижда сумирано
изчисление за едномесечен период.За времето, касаещо предмета
на спора, по силата на изрична законова
делегация на чл. 187 ал.9
и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на
министъра на вътрешните работи.С
всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР.В първата наредба
изрично е било предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143–чл.31 ал.2.Този нормативен
акт е отменен с Наредба № 8121з-592, обн. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№ 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано.В периода от отмяната (11.07.2016 г.) до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима Наредба № 8121з-407.В
последващите две наредби няма норма, аналогична на цитирания чл.31 ал.2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.В тази връзка ищецът се позовава на НСОРЗ.Съдът намира
доводът за основателен.Липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от ищеца часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите
в МВР, трябва субсидиарно да се
приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.В
чл.9 ал.2 от нея е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд за
времето 04.02.2016 г.-04.02.2019 г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана по своето
основание.Търсеният от служителя размер е потвърден от икономическата
експертиза.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.
Ответникът
признава, че за заявеното по исковата молба време не е осигурил на ищеца
ободряващи напитки.Между страните е воден предходен съдебен спор по чл.181 ал.3
от ЗМВР за периода до 27.07.2017 г.Според посочената норма, на служителите,
полагащи труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа се осигуряват ободряващи
напитки.Размерът на сумите се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи.Вещото лице е посочило, че левовата равностойност на
ободряващите напитки за спорния период възлиза на 67,80 лв., колкото се
претендира от ищеца.Искът следва да се уважи със законната лихва от завеждане
на делото.Работодателят не е изпълнил вмененото му по закон задължение по този
пункт.При това положение за ищеца възниква правото да иска паричната
равностойност на престацията в натура.Законовата забрана, на която се позовава
ответника, следва да се разбира в смисъл, че по време на служебното
правоотношение, работодателят не може сам да вземе решение и вместо ободряващи
напитки, да дава техния паричен еквивалент.Това ограничение обаче не лишава
служителя от възможност да бъде компенсиран за неправомерно недадената натурална
престация.
Съгласно чл.178
ал.1 т.2 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители,
се изплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности, като условията и реда за
изплащането им се определя с наредба на Министъра на вътрешните работи, а
техния размер-с негова заповед (чл.179 ал.2 ЗМВР).Ответникът е представил
Заповед № 8121з-671/ 09.06.2015 г., изменена със Заповед № 8121з-532/03.04.2017
г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-120/02.02.2018 г., с
която са утвърдени Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на
дежурство, Инструкция за организацията и реда за осъществяване на дежурство от
21.06.2010 г., Заповед № 4066з-929/22.04.2016 г., Книга за отчета на дадените
предмети по въоръжението на нарядите, Опис на взривните вещества, съхранявани в
касите на ГПУ-Русе от 28.09.2017 г., Заповед №
5403з-38/14.02.2018
г. за определяне на вида и количеството на оръжието и боеприпасите, които ще се
съхраняват в дежурните (оръжейните) стаи, длъжностните лица (дежурните
служители и МОЛ), които отговарят за тяхното съхранение, реда за приемане и
сдаване на оръжието и раздаването му на служителите при нужда (в работно или
извънработно време) в ГПУ-Русе, Заповед № 5403з със същото заглавие от
06.12.2018 г., Заповед № 5403з-247/14.12.2016 г. за организиране съхранението
на вещи и ценности на задържани лица в ГПУ-Русе, УРИ 3282р-11677/03.05.2017 г.,
според което в резултат на извършени реформи в МВР са били променени
част от функционалните задължения на оперативните дежурни части, като
обективно тези служби продължават да
изпълняват дейности по координация и взаимодействие на сили и средства,
приемане на спешни повиквания и охрана на обекти, поради което е счетено, че е
целесъобразно да бъде направено предложение за изменение и допълнение на
Заповед №8121з-671/09.06.2015г., като се предвиди допълнително възнаграждение
за ОДЦ/ОДЧ, УРИ 4066р-8217/03.07.2017 г., УРИ
4066р-5719/10.05.2017 г., в което е посочено, че в ГПУ Русе, МОД в ОДЧ
извършва пропускателна дейност, охрана на административната сграда н ГПУ,
охрана на намиращите се в сградата, в стаята на ОДЧ, каса за съхранение на
оръжие и боеприпаси, Доклад с констатации от
11.12.2018 г.
Ответникът
признава, че за заявеното по исковата молба време не е заплащал на ищеца суми
по това перо.Между страните е воден предходен съдебен спор за периода до 27.07.2017
г.В хода на настоящото производство не се твърди настъпила промяна във фактите,
обсъждани по другото дело относно естеството на изпълняваните от ищеца служебни
задължения, които могат да се квалифицират като специфични по смисъла на
закона.Служителят сочи, че е извършвал охрана на взривоопасни вещества и ценности,
постова дейност за охрана на задържани лица, постова дейност за охрана на
сгради и обекти (вътрешни постове).Признава, че след м.декември 2018 г. няма задължение да
съхранява ценности.
Легално определение
на „Специфични служебни дейности“ се съдържа в §26а от ДР на ЗМВР–това са пряко
изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на
агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа, патрулно-постова,
пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа,
държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл.17 ал.2 т.1,
контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при
инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна,
авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества,
банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции,
откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане или
транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни
производства.
В Заповед
№8121з-671/09.06.2015г. е предвидено за охрана на взривоопасни вещества,
банкови или други ценности изплащане на допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности–до 50 %, за постови дейности–охрана на сгради
и обекти изцяло на открито – до 30%, охрана на задържани лица–до 20% и охрана
на сгради и обекти (вътрешни постове) до 15%.
Съгласно Инструкция
№ Із-1373/21.06.2010 г., ищецът като МОД е задължен да извършва контрол за
охрана на структурата и спазването на пропускателния режим, в тъмната част на
денонощието–охрана на сградата, шкафа с огнестрелни оръжия и боеприпаси,
помещенията на секретно и явно деловодства, тези за съхранение на веществени
доказателства, личните вещи и ценности на задържаните лица, извършва контрол и
оперативно ръководство на силите и средствата на ГПУ, осъществява граничен
контрол в зоната на управлението. С писмото от 10.05.2017г. на директора на
РДГП–Русе е признато, че през процесния период в помещението, където ищецът е
изпълнявал служебните си задължения, са се съхранявали оръжия и боеприпаси, за
опазването на които безспорно е носел отговорност при изпълнение на служебните
си задължения.В длъжностната характеристика на МОД и ОД на ГПУ е посочено, че
следва да изпълнява и други служебни задачи, възложени от ръководството, извън
изрично изброените в нея.Вещото лице е дало няколко варианта на следващата се
на служителя сума.Съдът намира, че за част от процесния период-до 31.12.2018 г.
по отношение на ищеца следва да се възприеме, че и изпълнявал повече от една
специфична дейност, поради което му се следва допълнително възнаграждение в
по-благоприятната стойност или по 95 лв. на месец.Действително по делото е
представено доказателство, според което след м.септември 2017 г. на работното
място на служителя не са се съхранявали взривоопасни вещества.За прилагането на
т.1.4 обаче е достатъчно поне една от трите хипотези да е била налице.В
процесния случай това безспорно е охраната на ценности.Съдът намира, че освен
тази дейност, служителят е осъществявал през целия период и охрана на сгради и
обекти. Липсата на назначени служители на длъжността „пазач“ в ГПУ - Русе дава
основание да се приеме, че на МОД реално са възлагани и задачи свързани с
охрана на сгради и обекти (вътрешни постове).С оглед изложеното, за времето до
31.12.2018 г. общата стойност на възнаграждението на служителя по това перо възлиза
на 1 615 лв.За остатъка от периода, съдът намира, че на ищеца се дължат
31,35 лв. (15 % при база 190 лв.) или общо 1 646,35 лв.Лихвата за забава,
считано от 01.09.2016 г., а не както се претендира от 01.08.2017 г., е в размер
на 125,21 лв. Над посочените стойности, а по отношение на обезщетението за
забава-и за времето 01.08.-31.08.2017 г., исковете трябва да се отхвърлят.
На основание чл.78 от ГПК на всяка от
страните се следват разноски за производството съразмерно с уважената, респ. с
отхвърлената част от претенциите.Всяка от страните е направила възражение за прекомерност
на възнагражденията (адвокатско и юрисконсултско).С оглед броя на претенциите,
съдът намира, че нито едно от двете възражения не е основателно.По компенсация,
в полза на ищеца трябва да се присъди сумата от 317,33 лв., при съобразяване на
обстоятелството, че в хода на производството има и допуснато изменение на
искове, чрез тяхното намаляване.В тежест на ответника са държавната такса и
разходите по делото, направени за сметка на БС.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция-МВР, с адрес гр.София,
бул.”Мария Луиза” № 46, да заплатят на Р.С.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 7, чрез адв.Д.С.П. ***, по
банкова сметка *** ***, сумата 1 545,60 лв.–възнаграждение
за положен извънреден труд от 263,406 часа през периода 04.02.2016
г.-04.02.2019 г., сумата от 67,80 лв.,
представляваща равностойността на ободряващи напитки за времето 01.08.2017 г.-04.02.2019
г., сумата от 1 646,35 лв.-допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за времето
01.08.2017 г.-04.02.2019 г., с обезщетение за забава за периода 01.09.2017 г.-04.02.2019
г. от 125,21 лв., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 05.02.2019 г., до окончателното плащане, както и 317,33 лв.-разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности над 1 646,35 лв. до 1 719,50 лв. и за
обезщетение за забава над 125,21 лв. до 125,29 лв. и за времето 01.08.-01.09.2017
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция-МВР, с адрес гр.София,
бул.”Мария Луиза” № 46, да заплатят по с/ка РРС сумата от 227,67 лв.-държавна
такса за производството, както и сумата от 303,33
лв.-разходи от БС.
Решението може да се обжалва пред
Русенския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/