МОТИВИ по НОХД
№ 1355/2020г. пo описа на Районен съд - Русе, ІХ н. с.
Районна прокуратура – Русе е внесла
обвинителен акт, с който е предала на съд подсъдимия Я.Г.Б. – роден на ***г***,
с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан, за престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК, а именно за това, че през периода месец юли 2019г. - месец май
2020г., включително, в град Русе, след като бил осъден по гр. дело №
5790/2018г. по описа на Районен съд - Русе, в сила от 18.03.2020г. да издържа
свои низходящи - децата си Я.Я.Б.– родена на ***г. и Н.Я.Б.–
родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски – 11 (единадесет) месечни вноски за всяко едно от децата си
в размер на по 150лв. или всичко на обща стойност 3300.00лв.
В хода на производството майката Т.П.Д. е
конституирана, на основание чл. 76 НПК, като частен обвинител в наказателния
процес.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно
кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото и
извършената оценка на същата. По отношение вида и размера на наказанието, предлага
същото ако бъде „Лишаване от свобода“ да бъде за минималния предвиден в закона
срок, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за
изпитателен срок от три години, а ако като наказание бъде наложено „Пробация“, същото да бъде с прилагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 НК за
срок от една година като бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Частния обвинител поддържа
повдигнатото обвинение. Солидаризира се със становището на представителя на
държавното обвинение по отношение вида и размера на наказанието.
Подсъдимият, упражнявайки
правото си на лична защита и на последна дума изразява съжаление за извършеното
и моли да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“, тъй като по този
начин ще може да полага труд и да изпълнява задълженията си.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Я.Г.Б. е роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, ЕГН: **********, неосъждан
През периода 2009 – 2017г.,
подсъдимият Я.Г.Б., заедно със свидетелката Т.П.Д. живели на семейни начала. От
съвместното им съжителство на 02.07.2010г. се родило детето им Я.Я.Б., а на 17.12.2014г. се родило детето им Н.Я.Б.. След
време подсъдимият и свидетелката Д. се разделили.
С Определение от 18.03.2018г.,
постановено по гр. дело № 5790/2018г. по описа на Районен съд-Русе – ІV- ти
граждански състав, била одобрена спогодба, по силата на която упражняването на
родителските права по отношение на двете деца били предоставени на майката –
свидетелката Д., а подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка, за
всяко едно от децата си в размер на по 150 лева. Подсъдимият изпълнявал това
свое задължение до месец юни 2019г., след което преустановил плащането на
издръжката и не изпълнил задължението си през периода месец юли 2019г. до месец
май 2020г.
Така подсъдимият не изпълнил
задължението си да плаща издръжка в размер на общо 11 (единадесет) месечни вноски за всяко едно от децата
си в размер на по 150лв. или общо в размер 3300 лв.
До приключване на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият не изпълнил задълженията
си за процесния период.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на
производство гласни и писмени доказателства и писмените доказателства и
доказателствени средства.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства
съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се
намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят приетата за
установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените по делото доказателствени източници от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.
1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият
през периода месец юли 2019г. - месец май
2020г., включително, в град Русе, след като бил осъден по гр. дело №
5790/2018г. по описа на Районен съд - Русе, в сила от 18.03.2020г. да издържа
свои низходящи - децата си Я.Я.Б.– родена на ***г. и Н.Я.Б.–
родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски – 11 (единадесет) месечни вноски за всяко едно от децата си
в размер на по 150лв. или всичко на обща стойност 3300.00лв.
Престъплението
по чл. 183 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна
страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът
осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или
с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на
престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице
неизпълнение на две или повече месечни вноски. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие –
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на по 11 месечни
вноски, за две деца, за период от месец юли 2019г. - месец май 2020г. включително.
Задължението за издръжка е
основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащият
юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е
раждането на дете. От този момент, за всеки един от двамата родители възниква
задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно
дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават
на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от
първостепенно значение във всички действия, отнасящи се децата, както и че
същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, т. 1
и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.
С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ издръжка е
обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи, необходими за неговата
и на негови деца издръжка, доколкото не са налице никакви обективни пречки
същия да полага труд и да реализира доходи, които да му позволяват да доставя
дължимата за децата издръжка.
Субект на
престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно
лице.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл. В съзнанието на същият са намерили отражение всички елементи на състава
на престъплението, за което е предаден на съд, а именно, че е осъден да издържа
свои низходящи от първа степен, които са малолетни, както и че не е изпълнил
задълженията си през инкриминирания период, като във волево отношение,
подсъдимият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Обстоятелството, че на
посдъдимия са удържани средства от получаваното от
него трудово възнаграждение не променя този факт.
Не са
налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.
По вида и
размера на наказанието:
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една
година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид по-високата степен на
обществена опасност, който разкрива конкретното деяние, с оглед обстоятелството,
че се касае за неплащане на издръжка на две малолетни деца през един
продължителен период от време – 11 месеца, през който период всяко едно от двете
деца са били лишени от необходимите им средства, за задоволяване на техни преки
и непосредствени нужди от първа необходимост за храна и облекло.
По отношение на обществената опасност на
дееца, съдът намира същата за ниска, тъй като по отношение на този подсъдим до
настоящия момент не са упражнявани форми на наказателноправно
въздействие.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Като смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете оказаното
от подсъдимия съдействие в хода на досъдебното производство, признанието на
вината и критичното му отношение към извършеното от него.
Отегчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства, извън по-високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние не са налице.
Съдът съобрази също така и
причините за извършване на инкриминираното деяние, а именно неполагането на
труд от страна на подсъдимия по трудово правоотношение, от което същият да
реализира доходи.
При отчитане на всички тези обстоятелства съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да
бъде определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да обуславя приложението на чл.
55 НК.
Разпоредбата на чл. 78а НК е неприложима в случая, тъй
като не са възстановени причинените от деянието имуществени вреди.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
определено като вид наказание „Лишаване от свобода“, с оглед изявлението на
подсъдимия, че едно наказание „Пробация“ би
препятствало възможността му да полага труд и по този начин да изпълнява
задълженията към своите низходящи от първа степен. Съдът намира, че именно наказание
„Лишаване от свобода“, в минималния предвиден в закона размер, а именно три
месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК би било
най-пълно съответстващо на всички обстоятелства, във връзка с
индивидуализацията на наказанието и в най-пълна степен би постигнало целите на
наказанието, както по отношение на личната, така и по отношение на генералната
превантивна функция на наказанието, като би стимулирало, под страха от
ефективно наказание, подсъдимия да изпълнява задълженията си. Едновременно с
това, едно такова наказание не би ограничило по никакъв начин възможността на
подсъдимия да полага общественополезен труд по трудово правоотношение,
посредством което да изпълнява задълженията си.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ