Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 24.03.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
КРАСИМИРА КОНДОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Нина Кънчева, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 17 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, в
изпълнение на указанията дадени от БАС с определение № 100158/18.02.2021г. по
к.ч. гр.дело №71/21г.
Обжалвано
е решение № 403 от 17.05. 2016г. по гр. дело №4635/2015г. на Районен съд
Сливен, с което е прекратен д развод без да
се произнася по въпроса за вината, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство в брачните отношения, сключения на 04.05.2000 г. в гр. Сливен с
Акт № 4 от същата дата, граждански брак между Д.С.Х. с ЕГН: ********** с адрес: *** и А.Д.Х. с ЕГН: ********** и адрес: ***. Предоставено е
упражняването на родителските права върху децата Д. А. Х. с ЕГН: ********** и И.
А. Х. c ЕГН: **********, на майката. Осъден е въззивникът да заплаща за непълнолетното дете Д. А.
Х. с ЕГН: **********, ежемесечно издръжка в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), считано от 24.11.2015 г. до
навършване пълнолетие на детето или до настъпването на правопроменящи
или прекратяващи издръжката обстоятелства, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, а на малолетното
дете И. А. Х. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Д.С.Х.
с ЕГН: **********, ежемесечно издръжка в размер на 110 лв. (сто и десет лева), считано от 24.11.2015 г. до навършване
пълнолетие на детето или до настъпването на правопроменящи
или прекратяващи издръжката обстоятелства, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска.
Подадена е въззивна
жалба от А.Д.Х. чрез
процесуалния му представител адв. М.Д., в която се твърди, че въззивникът не
бил получавал призовки и известия по делото и не е обяснимо защо съдът е приел,
че бил редовно призован. Поддържа се, че жалбата се основава на чл.240 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК не е
постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба
В с.з.
въззивникът, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата
се явява лично и оспорва въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, с оглед на
задължителните указания в определение № № 100158/18.02.2021г. по к.ч. гр.дело
№71/21г.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Основните
оплаквания на въззивника са за допуснати от съда процесуални нарушения. Такива
обаче не са налице. От приложените по делото книжа е видно, че на жалбоподателя
като ответник, са изпратени преписи от исковата молба и приложенията на
постоянния му адрес. Съобщението и книжата не са получени, поради заявен отказ
от бащата на ответника, поради което на 18.12.2015. е залепено уведомление. На
29.12.2015г. съдебен деловодител е връчил книжата на Д. А. Х., баща на
ответника – л.18 от делото. Чрез залепване на уведомление е бил призован и за
съдебно заседание – л.25 от делото. С разпореждане от 16.03.2016г. съдът
правилно и приел, че е налице надлежно връчване при условията на чл.41 от ГПК.
Съдебното решение е изготвено на 17.05.2016г. За изготвянето му е залепено
уведомление на 18.05.2016. – л. 48 от делото. С разпореждане от 07.06.2016г.
съдът е приел при условията на чл.41 от ГПК за връчен преписа от решението.
Съгласно нормата на чл. 324 от ГПК, по брачни искове не се постановява
неприсъствено решение и решение при признание
на иска. В случая съдът се е съобразил с
разпоредбата. Поради това и реда за обжалване на решението не е по чл.240 от ГПК.
В
случая, тъй като от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно
провери законосъобразността и обосноваността на решението. Същото е правилно,
законосъобразно и обосновано.
От събраните по делото
доказателства недвусмислено се е установило настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство в отношенията между съпрузите, причина за което е дългата
фактическа раздяла помежду им. Въз основа на свидетелските показания съдът
правилно приел, че тя продължава повече от
четири години, в който период от време двамата не са живяли
в общо домакинство, не са поддържали контакти и единствения логичен извод е, че
са се отчуждили напълно, при което брака им е се е превърнал само в една
формална юридическа връзка, която не е нито в техен, нито пък в интерес на
децата им.
Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни
няколко критерия, които следва да се приложат при решаване на спора на кого от
двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Като
такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността
на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи
общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги
подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви
императивни правила.
В случая не
са събрани сведения, доказателства за родителските качества на бащата- защото
при изготвяне на социалния по делото доклад социалния работник не е успял да
установи контакт с него. От друга страна, след фактическата раздяла между
съпрузите децата са останали на грижите на майката; последната именно е
ангажирана изцяло с отглеждането и възпитанието им. Видно от социалния доклад,
за децата се полагат необходимите грижи, задоволяват се потребностите им,
осигурени са им подходящи жилищни условия, възможност да посещават училище.
Това налага извод, че майката е по-пригодния от двамата съпрузи родител. Ето
защо правилно на нея е предоставено упражняването на родителските права върху
децата. Това е изцяло в техен интерес, защото по този начин ще се продължи
юридически вече трайно установилото се фактическо положение. Такова е изричното
желание на по-голямото от двете деца, което е изслушано в съдебно заседание.
Във въззивната жалба не е направено искане за упражняване на родителските
права. Обоснован е и определеният режим на лични контакти, като не са направени
искания за неговата промяна от въззивната инстанция.
Правилно и
обосновано, съобразени с доказателствата по делото, са определени и издръжките
за двете деца.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 403 от
17.05. 2016г. по гр. дело
№4635/2015г. на Районен съд Сливен.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в частта по въпроса
по чл. 59 ал.2 от СК в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: