№ 495
гр. Враца, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК ***, гр.София, чрез упълномощения му адвокат Д. Х.
от САК, против определение № 1191/04.08.2022 г., постановено по гр. дело №
1896/2022 г. на Районен съд - Враца, с което е отхвърлена молбата му за
допълване на определение № 1104 от 19.07.2022г. по същото дело в частта за
разноските и присъждане в негова полза направените в това производство
разноски, с искане за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят твърди, че определението е постановено в разрез с
императивните норми на действащото законодателство. Поддържа, че на
30.03.2022г. е завел ч.гр.д. № 1114/2022г. по описа на PC-Враца, НО, 1 състав,
по което и съгласно разпоредбата на чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за
изпълнение № 698 от 12.04.2022г., която е надлежно връчена на длъжника по
спора. Последният е подал възражение срещу нея, с което е твърдял, че в
срока по чл. 412, т. 8 от ГПК е изпълнил задължението си. Възражението му е
връчено на 17.05.2022г. Посочва, че действително на 12.04.2022г. по сметката
на „Дженерали застраховане” АД е постъпила сумата 519,64 лева,
представляваща главница от 426,61 лева и лихва от 93,03 лева, но
задължението е изпълнено от длъжника на дата, последваща тази на
образуване на делото, поради което длъжникът му дължи заплащане и на
1
разноските в заповедното производство, които не се покриват от извършеното
от длъжника плащане. Изтъква, че заповедният състав е постановил
определение № 606 от 15.04.2022 г., с което му е дал указания за
възможността да предяви установителен иск, поради което е входирал
становище, с което изрично е помолил заповедният състав да се произнесе
съгласно разпоредбата на чл. 414а, ал. 2 от ГПК, но произнасяне не е
последвало. Твърди, че вследствие на така създалата се ситуация за него не е
оставала друга законосъобразна процесуалноправна възможност, освен да
изпълни единствените разпореждания на заповедния състав, а именно - да
заведе установителен иск във връзка с вземането си, което включва и
направените по случая разноски, за които повод да бъдат сторени е
поведението на Община Враца. Поддържа, че във връзка със заведения иск по
чл. 415 във вр. чл. 422 от ГПК е направило и допълнителни разноски,
изразяващи се в заплащането на държавна такса за разглеждането на този иск
и на адвокатско възнаграждение. Посочва, че с определение № 1104 от
19.07.2022г. обаче исковото производство е прекратено, като делото е върнато
на заповедния състав за произнасянето му в частта за дължимите разноски по
него, но в това определение липсва произнасяне по дължимите му разноски в
самото исково производство. Изтъква, че е подал молба по чл. 248 от ГПК за
допълване на определение № 1104 от 19.07.2022г. с искане за присъждане на
направени разноски в исковото производство. Като финален акт
първоинстанционният състав е постановил определение № 1191 от
04.08.2022г., с което е отхвърлил молбата му с аргументи, че разноските по
установителния иск не могат да бъдат вменени в тежест на ответника,
доколкото последният не е станал повод за завеждане на делото. Счита, че
изложеното от съда противоречи на обективната истина. От една страна
сумата, дължима по заповедното производство, включва в своя състав
главница, лихви и разноски и е неделима, поради което доколкото плащането
от ответника е частично, то действително за него съществува правен интерес
от завеждане на производството по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК. От друга
страна, с оглед гореизложеното поведение на ответника, за него не е
съществувал друг процесуален ред за защита на права му. Твърди, че не е дал
повод за завеждането на гр.д. № 1896/2022 по описа на PC-Враца, 2 състав,
респективно за сторените по него разноски, поради което не следва да понася
тежестта на последните, още повече, че необходимостта от продължаване на
2
производството е продиктувана, от една страна от поведението на Община
Враца, и от друга – от незаконосъобразното поведение на заповедния състав
на PC Враца, разгледал ч.г.д. № 1114/2022 г. Затова счита, че неправилно
съдът е отхвърлил молбата му по чл. 248 от ГПК. Моли съда, да отмени
определение № 1191 от 04.08.2022г. на Районен съд Враца, ГО, 2 състав,
постановено по гр.д. № 1896/2022 г., като незаконосъобразно и неправилно и
да постанови ново такова, с което да му присъди сумата 385,00 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 1896/2022 по описа на PC Враца, 2
състав.
Препис от частната жалба не е връчен на ответника Община Враца, тъй като същият
не е бил конституиран като страна по делото.
Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от
надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
По ч.гр.дело № 1114/2022г. на Районен съд - Враца е издадена на
31.03.2022г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора-
заявител „Дженерали застраховане“ АД против длъжника Община Враца за
сумите 426.62 лв. главница и 91.01 лв. мораторна лихва за периода от
22.02.2020г. до 30.03.2022г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до
изплащане на главницата. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по
чл.412, т.8 от ГПК е подадено от него възражение с правно основание чл.414а
ГПК, в което се твърди, че задължението е изцяло изплатено, прилагайки
писмени доказателства за удостоверяване на плащането. Изрично във
възражението длъжникът е посочил, че не са заплатени само разноските в
заповедното производство по съображения, че не е дал повод за предявяване
на вземането. Заповедният съд неправилно е приел, че възражението е по
чл.414 ГПК и с определение № 606 от 15.04.2022г. е указал на заявителя, че
може да предяви установителен иск по чл.415 от ГПК в 1-месечен срок,
вместо да извърши размяна по чл.414а, ал.3 ГПК за становище от заявителя в
3 дневен срок. Въпреки това обаче, заявителят е подал в срока по чл.414а,
ал.3 от ГПК такова писмено становище, с което е заявил, че действително на
12.04.2022г. по сметката на „Дженерали застраховане” АД е постъпила сумата
3
519,64 лева, представляваща главница от 426,61 лева и лихва от 93,03 лева, но
задължението е изпълнено от длъжника на дата, последваща тази на
образуване на делото, поради което длъжникът му дължи заплащане и на
разноските в заповедното производство, които не се покриват от извършеното
от длъжника плащане и е оспорил възражението за недължимост на разноски.
Въпреки полученото становище от заявителя заповедният съд не се е
произнесъл по него и по възражението по реда на чл.414а, ал.4, изр. второ от
ГПК. Едновременно с това, изпълнявайки погрешните указанията на
заповедния съд, дадени му с определението от 15.04.2022г., заявителят е
предявил установителен иск само за разноските в заповедното производство,
по който е образувано гр. дело № 1896/2022г. по описа на РС-Враца.
При тази хронология на извършените от заповедния съд и страните в
заповедното производство процесуални действия, исковият съд е приел, че за
ищеца-заявител липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.422 вр. с
чл.415 ГПК за установяване дължимост на направените в заповедното
производство разноски, тъй като паричното вземане е изцяло погасено от
длъжника, извършеното плащане се признава от заявителя и остава само
произнасяне за дължимостта на разноските, което произнасяне по изричната
разпоредба на чл.414а, ал.4, изр.2-ро от ГПК е изключително правомощие на
заповедния съд и за него не се налага образуване на исково производство по
предявен уставителен иск за дължимост на разноски. Поради изложеното с
определение № 1104/19.07.2022г., основание чл.130 от ГПК, исковият съд е
оставил без разглеждане предявената от „Дженерали застраховане“ АД,
гр.София срещу Община Враца искова молба вх. № 8751/14.06.2022г. на ВРС
с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК, поради процесуалната й
недопустимост; върнал е същата на ищеца заедно с приложенията; прекратил
е производството по гр.дело № 1896/2022г. на РС гр.Враца и е върнал
ч.гр.дело № 1114/2022г. на ВРС на заповедния съд за произнасяне по реда на
чл.414а, ал.4 от ГПК по дължимостта на разноските, направени от заявителя
„Дженерали застраховане“ АД, гр.София в това производство.
На 01.08.2022г., в срока за обжалване на определението, ищецът
„Дженерали застраховане“ АД е депозирал молба по чл.248 ГПК с искане за
допълване на постановеното определение в частта за разноските, като бъдат
присъдени в негова полза направените разноски в исковото производство по
гр.д. № 1896/2022г.
4
По тази молба Районен съд - Враца се е произнесъл с обжалваното
определение № 1191/04.08.2022 г. В същото съдът е приел, че не са налице
основания за ревизия на прекратителното определение № 1104/19.07.2022г. в
частта за разноските в поискания от молителя смисъл. Съдът е обосновал този
свой извод с това, че присъждането на разноски в едно съдебно производство
е обусловено от изхода му - уважаване или отхвърляне, съответно пълно или
частично, на претендираното право и че разноските се възлагат върху
страната, която с поведението си е дала повод за завеждане на делото и го е
загубила, т.е. чието право съдът е отрекъл. Приел е също, че в конкретния
случай ответната Община Враца е дала повод за образуване на заповедното
производство по ч.гр.дело № 1114/2022г. на ВРС, по което срещу нея като
длъжник е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и са й възложени
разноските, направени от заявителя „Дженерали застраховане“ АД в това
производство, но предявяването на установителния иск за вземането е
последица от неправилна преценка от заповедния съд на смисъла и
последиците на възраженията по чл.414 и по чл.414а от ГПК, което не може
да се вмени на длъжника и да се приеме, че поведението на длъжника е повод
за образуване на исковото дело по чл.422 от ГПК. Приел е, че ответната
община не е станала причина за завеждане на делото и не е постановено
негативно за нея решение по спора, поради което не следва да й се възлагат
разноските по делото. Съдът е заключил, че спорът по гр.дело № 1896/2022г.
не е приключил с решение по същество, а исковата молба е оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима и производството по делото е
прекратено, поради което и направените от ищеца в това производство
разноски остават за негова сметка и не следва да се възлагат върху ответната
страна.
При така установеното, въззивният съдебен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Присъждането на разноски почива на общия принцип, че разноските по
делото се понасят от страната, която с незаконосъобразното си поведение, е
станала причина за завеждането на делото.
В молбата си от 01.08.2022г. ищецът „Дженерали застраховане“ АД
мотивира искането си за присъждане на сторените от него разноски с
аргумента, че същият не е станал повод за завеждане на гр. дело №
5
1896/2022г. на РС-Враца, респективно за сторените от него разноски.
В чл. 78, ал. 1 ГПК е посочена хипотезата, при която разноските по
производството, направени от ищеца, се заплащат от ответника – при
уважаване на иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК регламентира възлагане
на разноските върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска. Липсва обаче процесуална норма,
която да възлага разноските върху ответника в случай, че с поведението си
ищецът не е дал повод или не е станал причина за завеждане на иска. Ето
защо без значение за конкретния правен спор са обстоятелствата, свързани с
причините за завеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК не може да се тълкува нито по аналогия, нито по аргумент за
противното. Това е така, тъй като чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда изключение от
правилото в чл. 78, ал. 1 ГПК и касае само случаи, в които искът е уважен, а
изключение от конкретно правило не може да се тълкува по аналогия или по
аргумент за противното относно други правила (необходима е изрична
норма).
Настоящият състав споделя извода на районния съд, че след като
производството по делото е прекратено поради изначална недопустимост на
иска, ищецът няма право на разноски. Тъкмо обратното – при прекратяване на
делото ответникът е този, който има право на разноски, съгласно чл.78, ал.4
ГПК, а не ищеца, поради което направените от последния в това производство
разноски остават за негова сметка и не следва да се възлагат върху ответната
страна.
Въззивният съд не споделя довода на жалбоподателя, че след като
заповедния съд не се е произнесъл по становището му, на основание чл.
чл.414а, ал.4, изр. второ ГПК, то пред него е имало единствената
законосъобразна процесуалноправна възможност да изпълни единствените
разпореждания на заповедния състав да заведе установителен иск във връзка с
вземането си. Доколкото от страна на длъжника не е било подадено
възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, а
такова по чл. 414а от ГПК, подаването на което не е свързано с предявяване
на иск за установяване на вземането, включително и за разноските, то това
обстоятелство е следвало да бъде съобразено от заявителя при преценката за
наличието на правен интерес от предявяването на установителния иск по
чл.422 ГПК.
6
Ето защо в случая ищецът няма право на разноските, направени в
исковото производство,
С оглед изложените съображения, частната жалба е неоснователна,
поради което обжалваното определение на РС-Враца, с което е отхвърлена
молбата на ищеца за допълване на определение № 1104 от 19.07.2022г. в
частта за разноските и присъждане в негова полза направените в това
производство разноски, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1191/04.08.2022 г., постановено по гр.
дело № 1896/2022 г. на Районен съд - Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7