Решение по дело №414/2023 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 399
Дата: 30 септември 2023 г.
Съдия: Грета Денчева
Дело: 20235140100414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. К., 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря М.на Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20235140100414 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове от Д. М. Н.,
ЕГН **********, против "И.А.М." АД и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, за
признаване за установено, че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем
№*******/29.10.2022 г., сключен с "И.А.М." АД е нищожна, както и е
нищожен сключения договор за предоставяне на гаранция №******* от
29.10.2022 г. с втория ответник. В исковата молба се твърди, че ищецът е
сключил договор за паричен заем с „И.А.М.” АД; че като условие за
отпускане на заема е предвидено обезпечение в полза на кредитира; че в
изпълнение на тази договорка чрез заемодателя, ищецът е сключил възмезден
договор за предоставяне на гаранция с „Ф.Б.“ ЕООД. Твърди се, че клаузата
на чл.4 от договора за заем е нищожна, поради противоречие с изчерпателно
посочени разпоредби, като нищожен се явява и договора за предоставяне на
гаранция, сключен с „Ф.Б.“ ЕООД , като двете дружества са свързани лица, а
кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към
ГПР. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „И.А.М."
АД, с който счита предявените искове допустими, a по същество за изцяло
неоснователни, поради което моли, да бъдат оставени без уважение.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника "Ф.Б."
ЕООД, с който счита предявените искове за неоснователни, поради което
моли, съда да ги остави без уважение. Излага подробни съображения по
същество на спора. Претендира разноски в производството.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Установява се от събраните по делото доказателства, че между Д. М. Н.
и "И.А.М." АД е сключен Договор за паричен заем № ******* от 28.10.2022
г., както и че между Д. М. Н. и "Ф.Б." ЕООД, ЕИК: *******, е сключен
Договор за предоставяне на гаранция № ******* от 28.10.2022 г.
Видно от представения по делото Договор за паричен заем №******* от
28.10.2022 г., заемодателя "И.А.М." АД предава в собственост на заемателя
заемна сума от 500 лв., която заемателя се задължава да върне за срок от 16
месеца, на 16 месечни вноски, всяка в размер на 33.33 лв. Съгласно чл.6 от
договора, фиксирания годишен лихвен процент по заема е в размер на 40%,
като съгласно чл.8 от договора, ГПР е 49.05%.
Съгласно чл.4 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изискавания: да представи служебна бележка
от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
трудовото му възнаграждение да е над 1000 лв.; да работи по безсрочен
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с "И.А.М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от "редовен"; поръчителят подписва договор за
поръчителство; 2/банкова гаранция с бенефициер-заемодаеля, за сумата по
чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; З./одобрен от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Видно от представения договор за предоставяне на гаранция № *******
от 28.10.2022 г., сключен с "Ф.Б." ЕООД, потребителят Д. М. Н. възлага, а
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с "И.А.М."
АД, по силата на който да отговора солидарно с потребителя за задълженията
му договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението му. За
поемане на посоченото задължението потребителя дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 202.72 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 12.67лв., дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по договора за паричен заем, сключен с "И.А.М." АД.
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени установителни
искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца е
да установи сключването на договора за потребителски кредит и договора
предоставяне на гаранция и тяхното съдържане, респективно да установи
2
изложените твърдения за нищожност на договора за поръчителство, сключен
с „Ф.Б.“ ЕООД и нищожност на клаузата на чл.4 от договора за кредит,
сключен с "И.А.М." АД на сочените основания.
Съдът намира, че ищеца установи в условията на пълно и главно
доказване подлежащите на доказване факти, съобразно разпределената
доказателствена тежест, поради което предявените искове се явяват
основателни и следва да се уважат.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В чл.8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 49.05%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част
от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с "Ф.Б." ЕООД, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК " Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че "И.А.М." АД е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б." ЕООД, като
3
двете дружества са с един адрес на управление. При служебно извършена
справка в Търговския регистър се установява, че "И.А.М." АД е едноличен
собственик на капитала на "Ф.Б." ЕООД от дата 03.07.2017 г., т.е. към датата
на сключване на процесния договор за заем -28.10.2022 г., тези обстоятелства
са били налице.
В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
гаранция, "И.А.М." АД е овластено да приема вместо поръчителя "Ф.Б."
ЕООД възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от уговорения
начин за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство-в полза
на "И.А.М." АД.
От представения договор за заем и договор за гаранция се установява,
че са сключени на една и съща дата, като съгласно чл.2 от договора за
поръчителство, същия влиза в сила, в случай, че поръчителят не изпълни
задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от Договора за паричен заем в
указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически
лица или банкова гаранция. Както бе посочено и по-горе условията, на който
следва да отговаря поръчителя са изключителни завишени. Съдът намира, че
условията, на който трябва да отговарят поръчителите, както и изключително
краткия срок за предоставяне на поръчителство и банкова гаранция- 3 дни от
подписаване на договора, реално поставя заемателя в невъзможност да
представи обезпечение посредсвом възможностите посочение в чл.4.т. 1 и т.2
от договора за заем и единствената възможност за заемателя е предоставяне
на обезпечение по т.3 от чл.4 от договора за заем, а именно, чрез одобрено от
заемателя дружество -поръчител, което предоставя гаранционни сделки, в
случая "Ф.Б." ЕООД.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита води до извод
за липса на доброволност и възможност при избора на обезпечение, а от
формулировката им става ясно, че потребителят, следва да обезпечи договора
като сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода,
че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
Освен това самият договор за заем е сключен при неизгодни за
потребителя условия, които икономически по- силната страна е наложила -
предоставяне на обезпечения, различни по вид и със значително завишени
изисквания, с единствена цел сключването на договор за предоставяне на
поръчителство, и то с избрано от нея лице, като възнаграждението на
4
поръчителя да се администрира също от нея. Нещо повече - със сключване на
договора за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне и на
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, т. к. сумите, платени като възнаграждение за
"поръчителството", в крайна сметка се инкасират от "И.А.М." АД, поради
това, че последното е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б." ЕООД.
Затова договорът за предоставяне на поръчителство не следва да се разглежда
като отделен такъв, а като част от договора за заем (потребителски кредит),
което от своя страна означава, че "възнаграждението" за поръчител е
умишлено обособено като отделно вземане, привидно условно, с цел
заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на
годишния процент на разходите. По този начин се оскъпява кредита и се
преследва забранена от закона цел неоснователното обогатяване на
кредитора.
Казаното води до еднозначния извод, че като не е включил
възнаграждението за поръчителя, кредиторът е нарушил изискванията на
закона - съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 -4, чл. 22 и чл. 23 от
ЗПК. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Наред с това в договора е следвало да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
сумата по договора за поръчителство, която сума е реално е сигурна печалба
за кредитора.
Предвид изложеното следва да се прогласи нищожността на
клаузата, предвидена в клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем №
******* от 28.10.2022 г,. сключен с първия ответник „И.А.М." АД , което
влече след себе си и нищожност на сключения към него Договор за
предоставяне на гаранция № ******* от същата дата с втория ответник „Ф.Б."
ЕООД. Той има акцесорен характер спрямо договора за заем и не може да
съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията
по договора за заем. Въпреки, че всеки един от представените договори - този
за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за овластяване на "И.А.М." АД да приема вместо
поръчителя "Ф.Б." ЕООД възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че
договорът за предоставяне на гаранция, сключен с ответника "Ф.Б." ЕООД, се
5
явява лишен от основание, поради липса на кауза за неговото съществуване.
Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми (арг. чл. 5, ал. 1 от договора за предоставяне на гараниция).
Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да
съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които
е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на
възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява
недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за
преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът
съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност
произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.
С оглед изложеното, предявените искове следва да се уважат.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени в размер на 109
лева, от която сумата в размер на 50 лева за заплатена държавна такса по
предявения иск срещу ответника "И.А.М." АД, и 50 лева за заплатена
държавна такса по предявения иск срещу "Ф.Б." ЕООД, както и за 9 лв. д.т. за
възпроизвеждане на преписи ои исковата молба. Следователно всеки един от
двамата ответници следва да бъде осъден да заплати на ищеца по 54.50 лева.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2,
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които
следва да се присъдят на адв. Д.М. по отношение на двата субективно
кумулативно съединени искове, като съобразно цената на исковете всеки един
от двамата ответници следва да заплати сумата от по 400 лева, определена по
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, или по 480 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. М. Н., ЕГН
6
**********, с постоянен адрес: ******* и "И.А.М.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано заедно и поотделно
от Г.Т.Т. и А.В.М., че клаузата на чл.4 от сключения между тях Договор
за паричен заем №*******/29.10.2022 г. е нищожна, като противоречаща на
ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. М. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******* и "Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от П.Б.Д., че
сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция
№*******/29.10.2022 г., е нищожен , като лишен от правно основание,
уговорен неравноправно в ущърб на потребителя и противоречащ на добрите
нрави.
ОСЪЖДА "И.А.М.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано заедно и поотделно от Г.Т.Т. и А.В.М. ,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. М. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******, сумата в размер на 54.50 лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от П.Б.Д., да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на Д. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******,
сумата в размер на 54.50 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА "И.А.М.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано заедно и поотделно от Г.Т.Т. и А.В.М.,
на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на Е.А.Д. „Д.М.“
вписано в регистър БУДСТАТ под № *******, фирмено дело № ******* по
описа на *** св. С.Г.С., с адрес на упражняване на дейността: *******,
представлявано от Д.М.М. - управител, сумата в размер на 480 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца Д. М. Н., ЕГН **********, в производството по настоящото гр. д.
№ 414/2023 г. на Районен съд К..
ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от П.Б.Д., на основание чл. 38, ал. 2, вр.
с ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на Е.А.Д. „Д.М.“ вписано в регистър
БУДСТАТ под № *******, фирмено дело № ******* по описа на *** св.
С.Г.С., с адрес на упражняване на дейността: ******* представлявано от
Д.М.М. - управител, сумата в размер на 480 лева с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. М.
Н., ЕГН **********, в производството по настоящото гр. д. № 414/2023 г. на
Районен съд К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд К. в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7
8