№ 171
гр. П., 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500523 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Обжалва се решение №172 постановено на 15.03.2021г. по гр.дело № 2641 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2020г., с което е допусната промяна на собственото име на
молителката АН. ЕМЧ. ЕМ., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „О.“ № 33 от А. на М.,като
е отхвърлена молбата за промяна на бащиното й име от Е. на С. и на фамилното й име от Е.
на И..
Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство, в частта, с която е отхвърлена молбата й за промяна на бащиното й име от Е.
на С. и на фамилното й име от Е. на И.,с изложени във въззивната жалба твърдения ,че
решението е неправилно ,тъй като е постановено в нарушение на материалния закон -чл. 19
от ЗГР, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в превратното тълкуване на събраните доказателства, което се е отразило на
правилното формиране, на вътрешното убеждение на съда, относно основанията за промяна
на бащиното и фамилното й име .Въззивницата твърди,че от събраните по делото
доказателства, може да се направи извода, че са налице "важни" обстоятелства, които да
обуславят допускане на исканата промяна на бащиното и на фамилното й име .Установената
от събраните писмени и гласни доказателства важна причина, която обуславяла допускането
на промяната е факта, че въззивницата се възприема с бащино име С. и фамилно име И.,
1
ползва ги трайно в ежедневието си, известна е с тях в обществото.Въззивницата не се
идентифицирала с бащиното и фамилното име на своя баща, който не е присъствал в живота
й, и в този смисъл неговите имена са лично неподходящи за нея.Исканата промяна
съответствала на религията на въззивницата и на нейните възгледи и е израз на
субективното й желание да носи определено бащино и фамилно име. Искането е решението
в обжалваните части да бъде отменено, а исковите претенции уважени като доказани.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално
легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт
чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй
като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове с правно основание чл. 19,ал.1
от ЗГР - предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
атакувания акт,въззивният съд съобрази следното:
От удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 1738 съставен на
18.09.2020г. от Община П. се установява,че М. Е. Е. е родена на 14.09.1970г., с родители : М.
С. И.-майка и Е.Е. Л.-баща, починал на 07.08.1993г.Фактура с № 2156/22.09.2020 г., от
„Атана 92“ ЕООД и фактура с № **********/22.09.2020 г. от „Кауфланд България“
ЕООД,-приложени по делото, са издадени на лицето М. С. И..
По делото са събрани гласни доказателства-показанията на св. А., който заявява,че М. е
известна с бащино и фамилно име -С. И..
В мотивите на обжалвания съдебен акт ,първоинстанционния съд е приел,че по отношение
на искането за промяна на бащиното име на молителката от Е. на С. и на фамилното име на
молителката от Е. на И., не са се установили важни обстоятелства, които да налагат тази
промяна. Обстоятелството, че ищцата желаела да приеме рождените имена на дядо си
/личното и фамилното му име, което е фамилно име и на майка й/ в знак на признателност,
че са я отгледали,съдът е приел,че безспорно е важно за молителката, но само по себе си не е
2
достатъчно, за да обоснове промяна на бащиното и фамилното й име в хипотезите на чл.13 и
чл.14,ал.1 от ЗГР.А, от представените по делото два броя фактури, първоинстанционният
съд е приел,че същите не обосновават категоричния извод, че ищцата е известна в
обществото с бащино име С. и фамилно име И., което от своя страна да обоснове наличието
на важни обстоятелства по смисъла на закона,въз основа на които да се допусне исканата
промяна на бащиното и фамилното име.
Правните изводи на съда са правилни и изцяло се споделят от настоящият съдебен състав.
Съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично и
неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е
защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената на българските
граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно
уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като
осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред.
Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име на всяко лице се
образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето
на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите, а съгласно чл. 14 ал.1 от същия закон, фамилното име на всяко
лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго. Същевременно чл. 19 ал. 1 от закона приема, че собственото,
бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато
са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на
физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица,
поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства,
налагащи промяната.
Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да
е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на
обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид
основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по
смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които
биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази
преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14
от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на
бащиното и фамилното име на физическото лице.
Изцяло в съответствие със закона и данните по делото е заключението на
първоинстанционният съд , че императивните разпоредби относно формирането на
3
бащиното и фамилното име на лицето налагат въззивницата да носи като бащино и фамилно
съответно личното и фамилно име на баща си. Този извод е правилен, защото не са налице
такива лични и обществени обстоятелства, които да правят носенето на имената на бащата
лично или обществено неудобно или неподходящо. Заявеното от въззивницата, че е известна
в обществото с имената на своя дядо е останало неподкрепено с категорични доказателства
по делото. Твърдението на касаторката, че имената на дядо й съответстват на религията и
вижданията й са несъстоятелни, тъй като имената й като съчетание на лично турско и
бащино и фамилно име българско съответства на етническото многообразие в страната.
По изложените съображения, настоящата инстанция приема,че не се доказаха важни
обстоятелства по смисъла на закона, които да обосноват исканата промяна.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивния съд изводи
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението-в обжалваната част,
на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №172 постановено на 15.03.2021г. по гр.дело № 2641 по описа
на Пазарджишкия районен съд за 2020г., в частта, с която отхвърлена молбата М. Е. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „О.“ № 33 за промяна на бащиното й име от Е. на С. и на
фамилното й име от Е. на И.,като неоснователна.
В останалата част решението поради необжалването му е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване – съобразно разпоредбата на
чл.280,ал.3,т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4