ПРОТОКОЛ
№ 96
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора П. П. Кр.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600064 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура – Бургас, се представлява от прокурор
П.К.
Подсъдимият Г. Н. К. , нередовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Д.А. от АК - Благоевград.
Жалбоподателите частни обвинители Г.Г. Г. и Р. П. Г.,
редовно призовани, се явяват лично.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.К.: Съгласен съм днес да се разгледа делото,
независимо че съм нередовно призован за днешното съдебно заседание. Баща
ми ме уведоми по телефона за днешното заседание. Разяснена ми е
неблагоприятната последица от неспазване мярката за неотклонение
„подписка“ и че мога да напускам страната само с разрешение на съда.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Г.Г.: Известно
ми е, че нашият повереник адв. В.Т. е починала, но не сме си ангажирали друг
адвокат за повереник в производството пред въззивната инстанция. Смятам,
1
че сами можем да се защитаваме и поради това не считаме, че е нужно да
ангажираме друг адвокат.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р.Г.: Аз също
не желая да ангажираме друг адвокат.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Г.Г. : Съгласен
съм днес за се разгледа делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р.Г. : Съгласен
съм днес да се разгледа делото.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, няма пречки за даване ход
на делото в днешното съдебно заседаниеи моля делото да се разгледа.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.К. : Съгласен съм днес да се разгледа
делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Г.Г.: Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р.Г. : Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
2
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, нямаме доказателствени
искания и няма да сочим нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.К.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Съгласен съм при така
събраните доказателства да се приключи делото пред въззивната инстанция.
Съдът ПРОЧИТА писмените доказателства, приложени по
делото.
Счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че въззивната жалба е неоснователна.
На първо място, неоснователно е искането за отмяна на оправдателната част
от присъдата. Правилно и законосъобразно Окръжен съд – Бургас е приел, че
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 10 от Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г., е
неприложима в конкретния случай, тъй като разпоредбата на чл. 3 от същата
Наредба изключва приложението й в аквапаркове, водни съоръжения и
пързалки, и в този смисъл е несъотносима към дейността на подсъдимия К..
На следващо място, неоснователно също така считам, че е
искането за увеличаване на наказанието. Размерът на наложеното наказание е
съобразен от страна на Окръжен съд – Бургас както със смекчаващите
отговорността обстоятелства, така и с липсата на отегчаващи такива.
Отчетена е от съда обществената опасност на самия подсъдим, на
извършеното от него деяние, както и целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК. Правилно също така е прието, че изтърпяването на наказанието следва
да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Нещо повече, считам, че
несъобразено от страна на съда е останало и още едно смекчаващо
отговорността обстоятелство, а именно това, че подсъдимият е отишъл в
медицинския пункт, за да потърси медицинска помощ за пострадалия.
Действително това не е достатъчно за преквалифициране на деянието като
оказана помощ, но само по себе си, както вече казах, това обстоятелство е
смекчаващо отговорността.
Задължение на въззивната инстанция е да извърши цялостна
проверка на правилността на присъдата и в тази връзка считам, че присъдата
на БОС е правилна, обоснована и законосъобразна, тъй като приетата от съда
3
за установена фактическа обстановка и правните изводи на съда почиват
изцяло на събраните по НПК доказателства, като подробни съображения в
тази насока са изложени от Окръжен съд - Бургас и изцяло споделям тези
правни съображения.
Съдът се е мотивирал кои от доказателствата и в коя им част
следва да бъдат кредитирани, като обосновано е приел, че пострадалият се е
пуснал по пързалката, заемайки правилна позиция, а не както е посочено в
обстоятелствената част на обвинителния акт - с главата напред, като този
свой извод Окръжен съд - Бургас е обосновал с приетото заключение на
съдебномедицинската експертиза. Считам също така, че правилно от страна
на съда е прието, че осъществяваната от подсъдимия К. дейност представлява
правно регламентирана такава, източник на повишена опасност. Същият не е
спазил задълженията си, постановени в абзац 7 от Правилника за ежедневната
работа на разпоредители, одобрен от „Спортни имоти Приморско“ АД, като
съответно не е попречил на свидетеля М. да се спусне по пързалката с главата
напред, преди пострадалият Г. да е напуснал съоръжението. Респективно,
правилно съдът е приел, че това нарушение на служебните задължения на
подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултата, а
именно смъртта на пострадалия Г..
По своята форма и съдържание мотивите на присъдата
съответстват на изискванията на НПК и на константната съдебна практика,
поради което считам, че не е налице твърдяната във въззивната жалба
неправилност на присъдата, респективно не е налице и твърдяното
неправилно приложение на материалния закон, поради което моля да я
оставите без уважение.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Г.Г.:
Поддържам подадената въззивна жалба от нашия повереник адвокат В.Т. и
моля същата да бъде уважена. Поддържам направеното искане във въззивната
жалба от моя повереник за увеличение на наказанието на подсъдимия
„лишаване от свобода“ до три години и шест месеца.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р.Г.:
Поддържам подадената въззивна жалба и моля същата да бъде уважена, като
бъде увеличено наложеното наказанието на подсъдимия от две години, на три
години и шест месеца „лишаване от свобода“, и да се вземе под внимание
това, че не е спазил досегашната си мярка за неотклонение „подписка“ и е
напуснал страната без разрешение на съда.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
възззивната жалба, с която е сезиран Апелативен съд - Бургас като
неоснователна, като според нас, правилно съдът е оправдал подсъдимия за
4
това, че е нарушил наредба, в която изрично е записано, че не се отнася за
атракционния парк, а се отнася за съвсем други увеселителни атракциони.
На следващо място, моля да оставите без уважение и искането
относно промяната на размера на наложеното наказание. На основание
чл.314, ал. 2 от НПК, правя пред Вас следното искане:
Моля да оправдаете подсъдимия и в частта, в която същият е
признат за виновен, а именно, че на инкриминираната дата поради
немарливост на изпълнение на задълженията си същият е причинил по
непредпазливост смъртта на С. Г.. Правилно анализирайки всички събрани до
тук по делото писмени и всякакви други доказателства, по категоричен начин
се установява, че подсъдимият е нямало как да предотврати фаталния изход
от ситуацията, тъй като свидетелят М. без да иска неговото съгласие, без да
изчака знак от него, е предприел спускане с главата напред. Защо казвам, че
няма немарливост. Внимателно отваряйки фотоалбума и прочитайки всички
свидетелски показания, става ясно, че до самия уред, в който започва
спускането, има нещо като парапет и на този парапет подсъдимият е трябвало
да се надвеси напред, за да види дали е приключило спускането на
предходния гост на увеселителния парк. Възползвайки се от това нещо,
свидетелят М. решава на своя глава, без да бъде подаден сигнал, да направи
спускането, с което е убил момчето С. Г.. Още в досъдебното производство
същият Е. М. заявява, че е разговарял с подсъдимия преди да започне
спускането, но не си спомнял точно какво. В хода на съдебното заседание на
няколко пъти се опита за излъже, а ние знаем защо той се опитва да излъже,
защото това е защитна теза и така предпазва себе си от наказателно
преследване, като заявява, че не са си говорили. Същият излъга, че
пострадалото момче С. Г. се е спуснало с главата напред, като тази лъжа
категорично е опровергана и от експертизата, която е приета и която каза
представителят на прокуратурата, а именно, че пострадалото момче е пуснато
правилно, така, както трябва и това, че Е. М. на своя глава е решил да
предприеме спускане без да получи сигнал от спасителя, това е единствено и
само негово решение и не е имало как подсъдимият да избегне това нещо.
Установи се от всички свидетелски показания, че е липсвало
преградно съоръжение, което, когато като има струпване, подсъдимият да
сложи и така да препятства спускането на следващия посетител.
Установи се още, че според приятелката на пострадалото момче -
В., която много често е посещавала такива атракциони, нормалната практика
е да има минимум трима души на такъв атракцион, единият да бъде там,
където свършва спускането на посетителя, а вторият - в случая този, който е
бил подсъдимият, да дава началото на спускането и третият, който
задължително трябва да присъства когато има струпване на посетители,
същият да въдворява ред и да пуска посетителите в някакъв нормален
интервал от време. Тук говорим за неспазване на правилата на ползване от
страна на фирмата, която стопанисва увеселителния обект и няма как да
5
вменим вина на подсъдимия, че поради немарливост не е спазил трудовите си
задължения. Тази дейност на инкриминираната дата подсъдимият е извършил
с риск за неговото здраве и живот, тъй като е висял на този парапет с главата
надолу. Нещо повече. От разпитите на свидетели, които са били посетители, а
не на тези, които са служители, се установи, че не е имало информационни
табели, които да покажат на посетителите как да се извършва самото
спускане, което е още едно грубо нарушение. Защо няма немарливост?
Установи се, че лицето, което е провеждало инструктаж на всички служители
в увеселителния парк, не е имало правоспособност за това, когато уж е
започнал да упражнява тази дейност от началото на май месец. На следващо
място се установи, че същият служител е с адрес на месторабота на 200 км от
увеселителния парк и това според представителите и управляващия „Спортни
имоти“, били все несъществени пропуски. Не можахме да докажем, че
инструктажът е подписан в деня след инцидента и всички служители са се
подписали за всички дати, но явно беше намерен начин да се стигне до
свидетелите, като единият свидетел заяви, че адвокатката, която е
представлявала дружеството - работодател, е казала, че няма нищо страшно,
повече от условна няма да му дадат на подсъдимия. Сами може да обърнете
внимание, че свидетели от цялата страна се представляваха от един и същи
адвокат, с пълномощно на бял лист, написано ръкописно. Чакаха свидетелите
пред съдебната зала и ние нямаше как да разберем, но според нас така, както
ни каза единият свидетел, свидетелите са успокоявани, внушавани са им
думи, които да кажат единствено и само за да спасят дружеството. Нещо
повече. Тъй като за да докажем, че няма немарливост, първо, не ни бе
уважено следното доказателствено искане - искахме от дружеството
„Спортни имоти“ да представи от фирмата -производител на атракциона,
схема на обектите, които се намират там, правила и ред за организация на
дейността на атракциона. Няколко пъти дружеството отказа и най-накрая
представи скици и проекти на пързалките, които са чисто техническа
спецификация и нямат нищо общо с реда и дейността по експлоатация на тези
атракциони. Още по-смущаващ е фактът, че един от членовете на борда на
дружеството беше разпитан в съдебно заседание. Към него и към управителя
бяха поставени едни и същи въпроси: „Наказан ли беше дисциплинарно
подсъдимият? Извършихте ли проверка по повод на инцидена?“. Категорични
бяха: „Подсъдимият е един от най-добрите ни служители. Той не е виновен.
Случвало се е и друг път да има инциденти.“ Ако наистина беше извършил
нещо в противовес с правилата, най-нормалното нещо е било подсъдимият да
бъде наказан и уволнен поради така наречената немарливост на изпълнение
на служебните си задължения. Така, както са били накарани, както и сам
подсъдимият каза, да подпишат инструктажите, така са действали
представителите на дружеството - работодател и при изготвянето на така
наречените правила за експлоатация на атракциона и по-конкретно в
правилата са написали, че правилата са съгласно Наредбата. По безспорен
начин се установи, че тази Наредба не се отнася за дейността на този вид
6
атракциони и тези правила са разписани едва след инцидента, за да може,
както каза и представителят на дружеството: „Ние работим много добре с
всички институции“, каквото и да значи това, да представят съответните
документи. Още по-смущаващо е, че на въпрос: „От кой разбра за
инцидента?“, най-нормалното нещо е от представител на дружеството или от
управителя, член на борда на директорите да заяви, че е разбрал за инцидента
от Началника на Полицията в Приморско, като следва гаврата с пострадалото
момче и с родителите му, казвайки: „Щях да направя всичко. Бях намерил
хеликоптер и най-добрите специалисти“. Нямаше да има нужда от това нещо,
ако просто бяха назначили поне още двама или трима души, които да следят
цялото спускане и този целия процес, като единият да е в началото на
пързалката, а другият да е в края на пързалката, третият да е там, когато има
струпване на посетители.
По настоящото дело е извършено и престъпление, а именно
укриване на веществени доказателства. В разпита веднага след инцидента
управителят на дружеството заявява: „Ще предоставим списък от камерите на
атракциона на кулата „Цунами“, там, където се е случило това нещо“. В
съдебно заседание същата управителка заявява, че са знаели за проблема с
това DVR устройство, това повреждане е било от зимата. За всеки нормален
човек възниква въпросът, как веднага след инцидента заявяваш, че ще
предоставиш всички записи от кулата „Цунами“, в съдебно заседание
заявяваш, че ти си знаел, че 8 месеца преди това тези устройства не работят,
но това не ти пречи да заявиш пред полицейския служител, че ще
предоставиш тези записи. Още повече, че вещото лице от техническата
експертиза обясни как може да стане това нещо, като каза: „Да, няма
наранявания по болтовете, с които е закрепено DVR устройството“, но обясни
и защо е така. Наранявания могат да се получат, когато се отвиват, а когато се
завива отново със силиконова отвертка, така, както каза той, няма как да се
оставят следи, за да се провери дали е налице чужда намеса.
Моето искане е да оправдаете подзащитния ми.
В настоящото производство бяха разпитани и полицейските
служители, които са присъствали веднага след инцидента. По категоричен
начин единият заяви, че виновен за инцидента е свидетелят М.. На въпрос, от
къде е разбрал за това?, същият се обърна и каза: „Казаха ми неговите
приятели“. „Как разбрахте, че това са неговите приятели?, следващ въпрос,
отговор: „Това са децата, които носеха личните документи, както на
пострадалото момче С. Г., така и на свидетеля М.“. Всички доказателства са
безспорни и водят до извода, че подсъдимият не е извършил престъплението,
за което е осъден от първоинстанционния съд и считам, че неправилно съдът
е дал тежест на едни докаазтелства и е изключил други. Свидетелските
показания на приятелите на М. са единствено и само в насока да оправдаят
физическия убиец на пострадалото момче, като същите са противоречащи и
взаимно изключващи се. Тук съдът трябва да повярва на момчето, което е
7
извършвало трудовата си дейност, а не на физическия убиец, който за да
избегне наказателна отговорност, се опитва да прикрие престъплението,
което е извършил. Още по-вече, оказа се, че същият към настоящия момент
учи във висшето училище в Симеоново. Очевидно същият е решил да
правораздава или да извършва някаква дейност, свързана с охраната на реда.
Как това ще стане при положение, че същият многократно лъже както в
досъдебното, така и в съдебно заседание. Защо трябва да даваме вяра на този
свидетел, за мен не става ясно. Моля за Вашето справедливо решение.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ
Г. Н. К.: Поддържам казаното от моя защитник. Моля да бъда оправдан,
защото не съм виновен. Не съм съгласен да ми бъде увеличено наказанието.
Реплика на ПРОКУРОРА : Само ще допълня по повод на
направените възражения от страна на защитата. Същите са обсъдени от
първоинстанционния съд подробно в мотивите. Както казах, изцяло споделям
тези мотиви, поради което моля да оставите направените възражения без
уважение.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
Г. Н. К.: Моля да бъда оправдан, не се чувствам виновен за случилото се.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.40 часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9