№ 170
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Д. Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. П.а
като разгледа докладваното от Д. Г. Жекова Въззивно гражданско дело №
20223100502389 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№66956/30.09.2022 г., подадена от
“Боита“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, м-ст Боровец север, ул. 1424, срещу Решение №2779/12.09.2022г.,
постановено по гр.д. №17234/2021 г. на РС - Варна, 14 съдебен състав, с което
е осъден въззивникът да заплати на П. П. П. с ЕГН ********** от град Варна,
съд.адрес гр.Добрич, ет.3, офис 3, сумата 10000 /десет хиляди/ лева, дължима
по неформален договор за заем от 09.02.2012 г., ведно със законната лихва от
подаване на молбата – 01.12.2021г. и сумата 8900 /осем хиляди и деветстотин/
лева, дължима по неформален договор за заем от 10.02.2012 г., ведно със
законната лихва от подаване на молбата – 01.12.2021г., на осн.чл.240 и чл.86
ЗЗД.
Въззивникът счита решението за неправилно. Поддържа, че между
страните изобщо не са постигани уговорки, които да засягат връщане на
сумите. Сочи, че поканата е изпратена на друг адрес, а не на адреса на
дружеството. Настоява, че между страните не са сключвани договори за заем.
Счита, че давността е започнала да тече от момента, в който вземането е
възникнало – 09.02.2012г. и 10.02.2012г. и поканата не поставя началото на
погасителната давност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски. В открито
съдебно заседание жалбата се поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна П. П. П. не e
1
депозирала отговор на въззивната жалба, не се явява в открито заседание.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от П. П. П.
с ЕГН ********** срещу “Боита“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителни искове
за заплащане на гореописаните суми, предмет на първоинстанционното
решение, при твърдения да са предоставени в заем.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил исковете, отричайки
сумите да са предоставени по договори за заем. Направил е възражение за
погасяване на вземанията по давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
направените въз въззивната жалба оплаквания, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приетите пред първата инстанция писмени
доказателства, че с платежни нареждания от 09.02.2012г. и 10.02.2012г. П. П.
е предоставил по банкова сметка на „Боита“ ЕООД на първата дата сумата от
10 000лв. и на втората дата сумата от 8900лв. с основание на преводите
„заем“. Поради това, по делото е безспорно доказано възникването на
облигационна връзка между страните по договори за заем, по които
въззиваемата страна дължи връщане на заетите суми.
Основният спорен във въззивното производство въпрос с оглед
наведените във въззивната жалба оплаквания е дали вземанията са погасени
по давност.
Приложима в случая е общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
Видно е от доказателствения материал по делото, включително показанията
на разпитаната свидетелка Лазаринка Табакова, че между страните не е бил
уговорен срок за връщане на заетите суми.
Вярно е, както е посочил първоинстанционният съд, че съобразно
чл.240, ал.4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите
пари в течение на един месец от поканата. Последната обаче в случая има
значение само за поставяне на длъжника в забава по смисъла на чл.84, ал.2
2
ЗЗД за изпълнение на задължението му за връщане на заетите средства.
По общо правило на чл.114, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Но специалното правило на чл.114, ал.2
ЗЗД предвижда, че ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Това е в съответствие и с нормата на чл.69, ал.1 ЗЗД, според
която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага.
В светлината на цитираната нормативна уредба, изпратената от ищеца
до ответника покана през м. октомври 2021г. не е релевантна към поставяне
на началото на давностния срок.
Погасителната давност за вземанията по процесните договори за заем,
при липса на уговорен падеж на задълженията, е започнала да тече от
възникване на вземанията, т.е. от датите на предоставяне на паричните
средства – 09.02.2012г. и 10.02.2012г. Исковата молба е постъпила в съда на
01.12.2021г. след изтичане на предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна
погасителна давност.
Налага се извод за основателност на въззивната жалба. Предявените
искове следва да бъдат отхвърлени поради погасяването на вземанията
поради изтекла погасителна давност.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени.
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора в настоящата инстанция, отправеното искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в общ
размер от 3178лв., от които 378лв. държавна такса за въззивното
производство, 1400лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция и
1400лв. за въззивна инстанция.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №2779/12.09.2022г., постановено по гр.д.
№17234/2021г. на Районен съд - Варна, 14 съдебен състав, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. П. с ЕГН **********, с адрес
*******, срещу “Боита“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, м-ст Боровец ЮГ-11-та 15, искове с правно основание
чл.240, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 10
000 /десет хиляди/ лева, дължима по неформален договор за заем от
09.02.2012 г., и сумата 8900 /осем хиляди и деветстотин/ лева, дължима по
неформален договор за заем от 10.02.2012 г., ведно със законната лихва върху
3
главниците от подаване на исковата молба – 01.12.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА П. П. П. с ЕГН ********** с адрес ******* да заплати на
“Боита“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, м-ст Боровец ЮГ-11-та 15, сумата от 3178лв. /три хиляди сто
седемдесет и осем лева/, представляваща сторени разноски за двете
инстанции, на основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4