Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр.София, 22.12.2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3990 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
предявени
от Б. Х.Д. срещу „З.А.“ АД искове с
правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 60000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09,12,2020г. до
окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на
18,04,2016г. ПТП.
Излагат се
съображения, че на 18,04,2016г., около 10,10часа, в гр. София, по бул.
„България“, в района на №81 се движил
лек автомобил, с марка „Пежо“, модел „307“, с рег. №******, управляван от А. С. А.,***
път към бул. Тодор Каблешков при
слънчево време и сухо пътно платно и поради движение с превишена скорост и несвоевременна реакция при възникнала
опасност на пътя е причинил пътнотранспортно произшествие с пресичащия от дясно
наляво по посока на движение на автомобила пешеходец –И.М.Г.-Х.. Произшествието
настъпило изцяло по вина на водача на процесния автомобил. Налице е постановена
присъда по НОХД №2602/2017год. по описа на СГС, НО, 1 състав. Вследствие на
произшествието за ищцата настъпили неимуществени вреди от загубата на
родственик/ нейна майка/, изразяващи се в болки и страдания. Навеждат се доводи,
че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при
ответното дружество, като на 09,09,2020г. пред него е
била предявена претенция за изплащане на обезщетение, но застрахователят не е
извършил плащане.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.А. АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е
осъществено противоправно деяние от страна на застрахованото лице. Оспорва
механизма на произшествието. Поддържа произшествието да е непредотвратимо за
водача на МПС, налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Поддържа ПТП
да е предизвикано от субективните действия на пешеходеца, който предприел
пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.4, както
и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДВП, поради което е налице основание да се приеме
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва реализирането на
неимуществени вреди за ищцата. Оспорва
наличието на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на
пострадалата. Сочи на прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва дължимостта на законна лихва, както и момента, от
който се дължи. Релевира възражение за погасителна давност относно законната
лихва, както и недължимост на същата за периода от 13,03,2020год. до
09,04,2020год. съобразно чл.6 от ЗМДПВИПРБ.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представеният по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица се установява, че на 18,04,2016год., около 10,10часа, в
гр.София, на бул. България, в района на к№81 е настъпило пътнотранспортно
произшествие между МПС Пежо, модел 307 СВ, с рег.№******, управляван от А. С.А.
и И.М.Г.-Х., в качеството на пешеходец.
За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност покриващ деликтната
отговорност на водача на лек автомобил с рег.№ ****** към датата на застрахователното събитие.
Приложена е
влязла в сила на 02,06,2022год. присъда на Софийски
градски съд, постановена по НОХД №2602/2017год., от която се установява А.С.А. да е признат за виновен в това, че на 18,04,2016год.,
в гр.София, при управление на МПС- лек автомобил Пежо, модел 307, с рег. № СВ ****ВА
по бул. България, с посока на движение
от бул. Околовръстен път към бул.
Тодор Каблешков, в района на №81 нарушил
правилата за движение по пътищата установени в ЗДВП, а именно чл.20, ал.2 като реализирал ПТП с
И.М.Г.-Х., пресичала от дясно
наляво спрямо посоката на движение на
автомобила и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца,
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК.
Видно от удостоверение за наследници на Община Столична
ищцата се легитимира като законен правоприемник на починалото лице –дъщеря.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Е.Л.Х., от който се установяват неимуществените вреди за ищцата.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се
установява, че вследствие на процесното
ПТП, пострадалото лице е получил следните травматични увреждания:
-черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна рана
по теменно слепоочната кост на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и мозъчен оток с белези на вклиняване на малкия мозък
в тилния отвор на черепа.
-
фрактура на Тх
4-амиелична мастна емболия в белите дробове;
- фрактура на пубисните кости
на таза-двустранно, фрактура на лявата ямка на тазобедрената става, фрактура на костите на
лявата подбедрица, фрактура на
вътрешния глезен, охлузвания
кръвонасядания по долни и горни
крайници. Непосредствената причина за смъртта на лицето е настъпилата
мастна емболия в белия дроб, дошла от многобройните фрактури, усложнени
с размачкването на меките тъкани над
тях. Същите са в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие.
Съпътстващите заболявания на
пострадалата нямат връзка с
настъпилия летален изход от
произшествието.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт
се установява, че на мястото на произшествието няма обозначена пешеходна пътека. Мястото на
произшествието е на бул. България, който се състои от две
платна разделени с разделителен остров
и е предназначен за двупосочно движение като за всяка посока има по три
платна за движение. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост като ударът е
настъпил в лявата пътна лента на булеварда. Пешеходецът се е движил със
спокоен ход при пресичане на
платното за движение.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Л.Х., от които се установяват неимуществени вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
пр.кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила на 02,06,2022год.
присъда по НОХД №2602/2017год. по описа на Софийски
градски съд, която е задължителна
за гражданския съд по смисъла
на чл. 300 от ГПК, е
установено наличието на извършено деяние, неговата
противоправност и виновността
на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материалноправно легитимиран.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищцата, в качеството на низходящ на увреденото лице е активно
материалноправно легитимирана да претендира обезщетяване на неимуществените
вреди от смъртта на родител. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 100000.00лв. за всеки ищец.
/ТР № 1/2021 гр.София, 01.08.2022 год. по т.д.1/2021 на ОСГТК на ВКС/. При определяне
на същите съдът съобрази възрастта
на починалото лице-81години при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищцата
и пострадалата /пълнолетно дете -родител/, възрастта на ищцата/52год./,
пълнолетна към момента на ПТП със собствено семейство, живееща в отделно
домакинство. Съобрази се
обстоятелството, че ищцата и починалата, макар и живеещи в различни домакинства поради установяване
на ищцата извън територията на
страната са били в добри отношения,
емоционално привързани, което налага извод отношенията им да са се основавали
на взаимопомощ и подкрепа. Не са ангажирани доказателства относно обществено
положение на пострадалата налагащо завишаване размер на обезщетението. Ето
защо съобразявайки горните критерии,
както и икономическата обстановка в страната към датата на застрахователното
събитие и лимитите на застрахователното покритие, съдът определи размер на
обезщетението от 100000лв.
Възражението
за съпричиняване на резултата от пострадалото лице съдът намира да е основателно. Установи се
нарушение на разпоредбата на чл. 113. (ред. Към
датата на събитие ДВ, бр.13 от 2016г.) от ЗДВП, тъй като пострадалата е предприела пресичане на платното за
движение извън
обозначено за целта място и без да се
съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение;
Същевременно видно от данните по делото на мястото на инцидента е
налице ограждение на
пътното платно, поради което е
налице и нарушение на чл.113, т.4 от ЗДВП. Не се установи от ответника да е налице нарушение на чл.114 от ЗДВП съобразно релевираното
възражение в отговора на исковата молба,
доколкото не са налице данни пострадалата да е навлязла внезапно на платното
за движение или да е
пресичала при ограничена видимост;
Въпреки
това при установената фактическа
обстановка и пътни условия, съдът приема съществен принос за настъпване
на събитието да има пострадалата, който е равен с противоправното поведение на виновния водач за реализиране на събитието. Ето защо в приложение на нормата
на чл.51, ал.2 от ЗЗД, съдът определя 50% съпричиняване от страна на пешеходеца. При така установеното съпричиняване дължимото обезщетение е в размер на 50000,00лв., в който размер
исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до
предявения размер от 60000,00лв.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 09,09,2020год. е
дължима от 10,12,2020год. до изплащане на
вземането. В този смисъл релевираното възражение от ответника за изтекла погасителна давност на осн.чл.120 от ЗЗД, вр.чл.111, б.в от ЗЗД
е неоснователно, а предвид
недължимост на обезщетение за
забава за периода 13,03,2020год.
-09,04,2020год. е ирелевантно приложението на чл.6 от ЗМДВИПРБ.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски в размер на 2365,50лв. от общо 2850,00лв., от
които 2400,00лв.-д.т., и 450,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 40,80лв. от общо 255,00лв., от които
100,00лв.-юрк.възнаграждение, 5,00лв.-СУ,
150,00лв.-в.л. /40,00лв.-депозит за
свидетел не се присъжда, тъй като
не е усвоен./
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв.Р.Х. се дължи адв.хонорар, който съобразно уважената част от исковата
претенция е в размер на 1933,90лв. от
общия размер 2330,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. Възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК е безпредметно, с оглед определяне на адв.хонорар
по НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З."А."АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. Х. Д.,
с ЕГН **********,*** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД
сумата от 50000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на И.М.Г.-Х., настъпила
по повод възникнало на 18.04.2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 10,12,2020г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата
над 50000,00лв. до пълния предявен размер от 60000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА З."А."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Б. Х. Д., с ЕГН **********,*** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 2365,50лв.-разноски.
ОСЪЖДА З."А."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв.Р.Х. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 1933,90лв.
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Х. Д.,
с ЕГН **********,*** да заплати на З."А."АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 40,80лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: