РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205186 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба подадена от „***” ЕООД, ЕИК *** чрез
адв. П.Ш. от БАК против Наказателно постановление (НП) № 02-0003768/18.10.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение
на чл. 63, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството
жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
С жалбата НП се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушението не било
доказано по безспорен начин като не били изяснени всички правнорелевантни факти.
Липсвали доказателства, че С.Д.Д. е работила на обекта към момента на проверката.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ш.,
която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и
излага съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законовия срок като наказателно
постановление е връчено на 04.11.2021г., а жалбата е подадена на 10.11.2021г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
1
По същество съдът намира следното:
В Дирекция „Инспекция по труда“ в края на месец юни 2021г. постъпили четири броя
искания „***” ЕООД за даване на разрешение за работа на непълнолетни лица, но тъй като
преписката не била пълна, липсвали измервания на факторите на работната среда, била
извършена проверка на място. На 01.07.2021г. свидетелката А.Д. заедно със св. М.А.
извършили проверка в 15:20 ч. на обект: бар и ресторант „***“, находящ се в гр. Созопол, м.
***, плаж „***“.
В обекта били установени лица, сред които било установено и едно от лицата, за които
било подадено искане за разрешаване за работа - С.Д.Д. като на всички лица били раздадени
справки на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ. В справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда лицето С.Д.Д. собственоръчно декларирало, че работи от 21.06.2021г. в
обект на „***“ ООД, обект *** на длъжност „сервитьор“, с работно време от 15:00 ч. до
19:00 ч., с почивка в работния ден - 30 мин, с 1 почивен ден в седмицата, с уговорено
трудово възнаграждение 400 лева.
Всички лица, за които били подадени искания за издаване на разрешение за полагане на
труд от непълнолетно лице били облечени в еднакви дрехи, имали чантички през кръста
като момичето към момента на проверката обслужвало клиенти на заведението.
При проверяващите лица се явила св. Н.Б., която стопанисвала обекта, на която била
връчена призовка по реда на чл. 45, ал. 1 АПК, с указана дата и час на явяване и представяне
на документи в ДИТ - Бургас за извършване на проверка. В ДИТ били представени
изисканите документи като било установено, че трудовия договор на С.Д.Д. е регистриран в
ТД на НАП на 01.07.2021г. в 17,17 часа, т.е. след извършената на място от служителите на
ДИТ проверка.
Видно от справка, изх. № 02388213059720/01.07.2021г. в 17:17:05 часа за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, се установява, че трудов договор с лицето
С.Д.Д. е регистриран в НАП на 01.07.2021г. в 17:17:05 часа.
На 03.09.2021г. бил съставен от св. А.Д. АУАН за това, че работодателят „***“ ООД на
01.07.2021г. е допуснал до работа С.Д.Д. преди да й предостави копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в съответното ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63, ал. 2 КТ.
АУАН е връчен на представител на дружеството на 03.09.2021г.
Постъпило е възражение срещу АУАН, с което дружеството оспорва нарушението.
На 18.10.2021г. е издадено наказателно постановление, с което АНО е възприел
фактите, описани в АУАН и за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ е наложил имуществена
санкция в размер на 2500 лева.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Д. и св. А., които са взаимно допълващи се,
логични, последователни, съответстват на всички събрани по делото писмени доказателства.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Близканова, че лицето не е полагало труд към
момента на проверката като тези нейни показания се опровергават от останалите събрани по
делото писмени доказателства, както и от саморъчно попълнена от лицето С.Д.Д. справка
2
декларация на място при извършената проверка. Съдът не кредитира с доверие впоследствие
представените обяснения от лицата като дори да се приеме, че лицето е било обучавано, то
обективно отново е полагало труд и правоотношението следва да се уреди като трудово, тъй
като е налице работно място, работно време и дисциплинарна власт от страна на
работодателя спрямо работника, който се е обучавал именно в интерес на работодателя.
Видно е, че трудовият договор е регистриран в НАП на 01.07.2021г. в 17:17:05 часа.
Обективно не е възможно към момента на проверката на С.Д.Д. да е връчено уведомление за
това, че договорът е регистриран в ТД на НАП, тъй като от посочената справка за приети и
отхвърлени уведомления се установява, че трудовият договор е регистриран с по-късен час
от проверката, а по време на проверката лицето е било установено на обекта да обслужва
клиенти. В този смисъл са неоснователни възраженията, че нарушението не е доказано.
Не се възприемат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена
нарушената материалноправна норма. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Не е спорно, че жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от
ДР от КТ. С.Д.Д. е била установена в деня на проверката да извършва трудова дейност като
е обслужвала клиенти на заведението. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Изискването да се връчи екземпляр от трудовия договор и
уведомлението за регистрирането му в НАП е кумулативно като е недопустимо работникът
да се допуска до работа без връчването на който и да било от двата документа. Изискването
трудовият договор да е регистриран в ТД на НАП е съществено за правата и законните
интереси на работника като в случая следва да се отчете обстоятелството, че се касае за
допускане до работа на непълнолетно лице, което поради непълнолетието си попада винаги
под по-голяма закрила на закона и следва да се предвидят по-високи гаранции за
безопасност при полагане на труд. Съдът счита, че правилно АНО е ангажирал
отговорността на работодателя и правилно е определена правната норма - като е допусната
до работа С.Д.Д. без й се предостави копие от уведомлението до ТД на НАП е допуснато
нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или
3
глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая нарушението не може да се определи като маловажно. Действително
преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Изрично и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ,
която е специална по отношение на ЗАНН, предвижда, че не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ като не е налице и посочената по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
В случая обаче АНО неправилно е индивидуализирал размерът на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя в рамките, установени от
законодателя. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление липсват изложени
обстоятелства защо имуществената санкция е определена в размер на 2500 лева и НП не е
мотивирано относно размера на наложеното наказание. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснован извод, че така определеният размер на санкцията е правилен
и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път.
Касае се за допускане до работа на работник, който е бил непълнолетен към момента на
извършване на проверката като е полагал труд в рисков за здравето на работника сектор.
Известно е, че във връзка с разпространението на заразата с Ковид 19 на територията на
страната се предприеха редица ограничителни мерки сред които беше и ограничаване на
дейността на ресторантьорския сектор, в който е била заета непълнолетната. По делото
обаче са налице множество смекчаващи обстоятелства като следва да се отчете, че в ДИТ е
било подадено искане за издаване на разрешение лицето да работи, предоставено е било
работно облекло, трудов договор е бил регистриран в ТД на НАП още в деня на проверката.
По тези съображения НП следва да се измени като размерът на имуществената санкция
се намали от 2500 лева на 1500 лева.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК. Жалбоподателят е
претендирал разноски, но не представил доказателства да е платил адвокатско
възнаграждение, а на АНО се дължат разноски на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като се отчита фактическата и
правна сложност на делото се определя възнаграждение в размер на 100 лева като
съразмерно на потвърдената част следва да се присъди възнаграждение в размер на 60 лева.
4
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 02-0003768/18.10.2021г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „***” ООД, ЕИК *** като работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 60 /шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Ж.М.
5