Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 24.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на десети
март
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 3211 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Б.Д.” ЕАД срещу С.И.С. и С. Х.П.-С., с която са
предявени пасивно субективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 23.02.2005 г. е
предоставил на ответниците ипотечен кредит в размер на 28 000 лв. със срок на
издължаване 180 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а именно:
еднократно на 24.02.2005 г. след учредяване на предвиденото в договора за
кредит обезпечение.
Твърди се, че за предоставения
кредит ответниците-кредитополучатели е следвало да заплащат фиксирана лихва в
размер на 12,15% за период от една календарна година, считано от датата на
усвояване на кредита, а след изтичане на едногодишния срок-лихва в размер
определян периодично от банката и в зависимост от обявените от банката условия.
За падежна дата е определено всяко 23-то число на текущия месец. Поддържа се,
че поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски повече от 90 дни,
кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, за което ответниците са уведомени с
нотариални покани. На 14.07.2017 г. банката е подала заявление по чл.417 ГПК,
което е уважено от СРС и е издаден изпълнителен лист от 19.07.2017 г. въз
основа на който банката е образувала изпълнително дело № 1029/17 г. по описа на
ЧСИ Р.С.,*** действие Бургаски окръжен съд, по което дело ПДИ са връчени на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ГПК ищецът
предявява иска си.
Твърди се, че ищецът изпълнил
задължението си и предоставил на 06.10.2005 г. кредита на ответницата, който на
посочената дата е усвоен в пълен размер. Поддържа се, че до месец март 2013 г.
са внасяни дължимите вноски. Твърди се, че към датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем-16.02.2017 г. не са погасени общо 47 броя погасителни
вноски. Твърди се, че Банката е упражнила надлежно правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем с уведомление с изх. № 01-20-07820/06.12.2016 г.,
връчено лично на длъжника на 12.12.2016 г.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца следните суми: сумата от 27 237,69 лв., неплатена главница
дължима въз основа на договор за кредит за покупка на недвижим имот от
23.02.2005 г., обявен за предсрочно изискуем, считано от 07.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.07.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от
576,91 лв.-договорна лихва начислена за периода от 24.05.2017 г. до 13.07.2017
г., лихва в размер на 26,51 лв. за периода от 07.07.2017 г. до 13.07.2017 г.,
такси и разноски в размер на 333,01 лв., от която: такса изискуемост от 120 лв.
и разноски за вписване на подновяване на ипотека в размер на 213,01 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК от 19.07.2017 г. по ч.гр.д. № 48044/2017 г. по писа
на СРС, 143 състав.
На ответника С.И. Стефанов е
връчен редовно препис от исковата молба на 28.06.2018 г., като в
законоустановения двуседмичен срок, не депозира отговор.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответницата С. депозира отговор чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител-адвокат М..
Оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърди нищожност на клаузата на чл.6.1. и чл.6.2.
от договора за кредит на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Поддържа се, че
процесните клаузи не са част от общите условия на договора, не са индивидуално
уговорени, тъй като са били предварително изготвени от банката, като
кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им.
Твърди се, че липсва яснота относно механизма за определяне на лихвения
процент.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения
заявени с отговора на ответницата като неоснователни. Твърди, че оспорените
клаузи не са нищожни, че банката има разработена методология за изменение на
базовия лихвен процент, която е общодостъпна в интернет.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК
ответницата чрез процесуалния си представител е депозирала допълнителен отговор,
с който поддържа всичките си възражения..
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в
хода по същество.
Ответницата
в съдебно заседание чрез особения си представител моли съда да отхвърли иска по
съображенията изложени в отговора и допълнителния такъв.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.07.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 48044/17 г. по описа на СРС, 143
състав, срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допуснато е незабавно
изпълнение и издаден изпълнителен лист.
Тъй
като преписи от издадената заповед са връчени на ответниците по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, със
съобщение, връчено на ищеца на 20.02.2018 г., последният е уведомен, че следва
да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 09.03.2018 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
От
приетия по делото като писмено доказателство договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 23.02.2005 г. се установява, че между ищеца в качеството му на
кредитодател и ответниците С.И.С.
и С. Х.П.-С. е сключен договор, по силата на който ищецът отпуска на ответниците-кредитополучатели
кредит в размер на 28000 лева, който е разсрочен за погасяване на 180 равни
месечни вноски за главница, като начислената лихва ежемесечно на падеж се
погасява чрез капитализиране към главницата.
По силата
на чл.6.1. от договора страните са договорили фиксирана лихва в размер на
12,25% за период от една календарна година, считано от датата на усвояване на
кредита, а след изтичане на едногодишния срок, кредитополучателите заплащат
лихва в размер, определян периодично от Банка и в зависимост от обявените от
Банката условия, на които кредитиполутелят отговаря. Промяната на лихвата от
Банката е задължителна за страните.
Падежът
за главница е всяко 23-то число на съответния месец, а падежът за лихва - всяко
24-то на месеца. Първата падежна дата за главница е 23.03.2005 г., а за лихва -
24.03.2005 г.
Ежегодно
на 23-то число на месец март се начислява такса за управление на кредита в
размер на 35,00 лева, която също се погасява чрез капитализиране към
главницата.
От
заключението на ССчЕ, прието по делото и неоспорено от страните се установява,
че погасяването на главницата по кредита е обслужвано редовно за периода от
23.03.2005 г. до 23.01.2015 г. За периода са погасени 119 месечни вноски общо в
размер на 45 578,64 лева. Последното плащане за главница е на 17.04.2015 г. в
размер на 238,22 лева. С него е погасена част от падежиралата вноска за
главница на 23.01.2014 г., цялата в размер на 411,16 лева.
Редовното
погасяване на кредита е преустановено на 23.01.2015 г. Към 14.07.2017 г. - дата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, забавата е 903
дни.
Към
14.07.2017 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, непогасените задължения по кредита са, както следва:
Главница
в размер на 27 238,02 лева.
Редовна
лихва в размер на 576,92 лева, в т.ч. 346,15 лева начислена некапитализирана
лихва на падеж 24.06.2017 г. плюс 230,77 лева текуща лихва, начислена за 20 дни
от 24.06.2017 г. до 13.07.2017 г. вкл.
Наказателна
лихва в размер на 26,48 лева, начислена за 7 дни от 07.07.2017 г. до 13.07.2017
г. вкл. с 5% лихвен процент върху главницата от 27 238,02 лева.
Такса
изискуемост в размер на 120,00 лева по Тарифа за такси и комисионни на банката.
Съдебни разноски в размер на 213,01 лева.
Общ
дълг в размер на 28 174,42 лева.
На
05.07.2017 г. чрез залепване на уведомление и на основание чл.47, ал.5 от ГПК
на двамата длъжници са връчени нотариални покани с рег. №№ 2301, том 1, №140 и
2302, том 1, № 141 от 18.05.2017 г. на нотариус М.Е.с рег. № 627 на НК, с които
са уведомени от Банката за предсрочната изискуемост на кредита, считано от
датата на получаване на поканата.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявения иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване дължимостта на вземане с правно основание чл.430, ТЗ във връзка с
чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответниците е да докажат всички възражения срещу вземането, включително и че са
го заплатили. В случая такова възражение не е въвеждано от ответниците.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответниците по договор за кредит за покупка на недвижим имот от
23.02.2005 г. да погасяват кредита си при условията, предвидени в договора.
От приетите по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че между ищеца и ответниците в
качеството им на кредитополучатели, е сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот на 23.02.2005 г., обезпечен с ипотека върху закупения недвижим имот.
При предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна
за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор
за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки
/чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита,
или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна.
Безспорно се установява, че с нотариални
покани с рег. №№ 2301, том 1, №140 и 2302, том 1, № 141 от 18.05.2017 г. на
нотариус М.Е.с рег. № 627 на НК, редовно връчени на основание чл.47, ал.5 от ГПК на кредитополучателите-ответници на 05.07.2017 г., Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на поканата, т.е. от 05.07.2017
г.. Заявлението до СРС по чл.417, т.2 от ГПК е подадено от Банката на 14.07.2017
г., т.е. след обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Безспорно към 14.07.2017 г. са
били налице и обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока
по смисъла на чл.18 от договора, тъй като със заключението на ССчЕ се
установява, че към този момент кредитополучателите са били в забава от 903 дни.
Редовното погасяване на кредита е преустановено на 23.01.2015 г.
Предвид горното съдът намира, че
искът е основателен, а по размер доказан съобразно заключението на ССчЕ.
По възражението за нищожност на
клаузите на чл.6.1. и чл.6.2. от договора.
Към датата на сключване на
процесния договор, е бил в сила Закона за защита на потребителите и за
правилата за търговия.
Предвид горното нищожността на
клаузите следва да бъде преценена с оглед действащия към този момент закон.
Възражението е основателно, като
настоящият съдебен състав намира, че двете клаузи в частта, в която е
предвидено че договорната лихва ще се определя периодично, са нищожни на
основание чл.37 във връзка с чл.35, ал.2, т.9 и т.11 от отменения Закон за
защита на потребителите и за правилата за търговия.
Неравноправна е тази клауза в договора, за която са налице
следните условия: 1) клаузите не са индивидуално определени - предварително изготвени търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им - арг. чл.
37, ал. 2 ЗЗППТ (отм.); 2) уговорени са във
вреда на потребителя - накърняват се уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни интереси; 3) не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика; 4) уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя - съществено,
радикално несъответствие в насрещните престации на страните по договора,
водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права за защита по договора.
Т.е, съобразно чл. 35, ал. 2, т. 9 и т. 11 ЗЗППТ (отм.) значително неравновесие между страните е налице тогава, когато клаузите в договора: поставят изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика
в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено
в него основание; предвижда цената да се определя при получаването
на стоката или предоставянето на услугата или дава право
на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят
да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора.
Оспорените от ответницата
клаузи не са индивидуално уговорени. Индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени
предварително или дори и да са били
изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание
и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Клаузите на общите условия, към които препраща договорът, независимо че са
приети от потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са
индивидуално уговорени. В
този смисъл е и съдебната практика-Решения № 98/25.07.2017 г. по
т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и №
77/22.04.2015 г. по гр. д.
№ 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.
В оспорените клаузи липсват ясни,
точни и конкретни условия, при които банката има възможност
едностранно да определя и променя първоначално договорения лихвен процент и то в посока само на увеличаване. Видно от заключението на ССчЕ за първата година лихвеният
процент е бил в размер на 12,25 %, а впоследствие е растял само нагоре
достигайки 15,25%.
Налице е многобройна съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК /решение
№165/2.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о., решение №95/13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. на ВКС, ІІ т.о.
решение №205/7.11.2016г. по
т.д.№14/2015г. на ВКС, І т.о./, съобразно
която, неравноправни са клаузите на договор за кредит, предвиждащи възможността на банката едностранно да променя договорения лихвен процент, когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола
на доставчика на услугата и
при липсата на договорно очертана методика за определяне на лихвения процент, с която да бъде конкретизиран
вида, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти. Налице е и задължителна практика на ВКС /решение №236 по
т.д.№236/20.12.2016г. по т.д.№3082/2015г. на ВКС, ІІ т.о./ за това, че уговорената неиндивидуално клауза в договор за банков ипотечен кредит на физическо лице е нищожна в случая, когато клаузата предвижда, че посочената в договора цена на финансовата услуга при промяна на пазарните тенденции може само да нараства,
но не и да намалява.
С оглед на горното настоящият
съдебен състав намира, че претендираната договорна лихва за периода от 24.05.2017 г. до
13.07.2017 г., следва да бъде определена при първаночално уговорения между
страните лихвен процент от 12,25%.
Този размер е определен от съда и
възлиза на сумата от 278,05 лв. за периода 24.05.2017 г.-23.06.2017 г. и 185,37
лв. за 20 дни от 24.06.2017 г.-14.07.2017 г.(27238,02 х 12,25% / 360 х 20), т.е. общо 463,42 лв.
Предвид горното предявеният иск
за договорна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 463,42 лв. и отхвърлен
до претендирания размер от 576,92 лв.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в
размер общо на сумата от 3158,32 лв., от която: 619,75 лв.-държавна такса,
1838,57 лв.-депозит особен представител, 400 лв.-депозит вещо лице и 300
лв.-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от
3145,60 лв., която е съответна на уважената част от исковете.
Съответно ще следва да заплатят и
разноски направени от ищеца в заповедното производство в размер на 710,61 лв.,
изчислени като съответни на уважената част от исковете.
Ответниците не са правили
разноски.
Водим от
горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в
отношенията между страните и по иска, предявен по реда на чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, от „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** против С.И.С., ЕГН ********** и С. Х.П.-С.,
ЕГН **********,***, че С.И.С., ЕГН ********** и С. Х.П.-С., ЕГН ********** дължат
солидарно на „Б.Д.“ ЕАД на основание чл.430, ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата
от 27 237,69 лв., /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и седем и 0,69
лв./ неплатена главница дължима въз основа на договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 23.02.2005 г., обявен за предсрочно изискуем, считано от
07.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017 г. до изплащане
на вземането, сумата от 463,42 лв. /четиристотин
шестдесет и три и 0,42 лв./-договорна лихва начислена за периода от 24.05.2017
г. до 13.07.2017 г., лихва в размер на 26,51
лв. /двадесет и шест и 0,51 лв./ за периода от 07.07.2017 г. до 13.07.2017
г., такси и разноски в размер на 333,01
лв. /триста тридесет и три и 0,01 лв./, от която: такса изискуемост от 120
лв. и разноски за вписване на подновяване на ипотека в размер на 213,01 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК от 19.07.2017 г. по ч.гр.д. № 48044/2017 г. по писа
на СРС, 143 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
договорна лихва за сумата над 463,42 лв. до претендираната сума от 576,91 лв.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** и С.
Х.П.-С., ЕГН **********,***, че С.И.С., ЕГН ********** и С. Х.П.-С., ЕГН **********
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 3145,60 лв. /три хиляди сто
четиридесет и пет и 0,60 лв./ -разноски направени от ищеца пред настоящата
инстанция, както и сумата от 710,61 лв. /седемстотин и десет и 0,61
лв./-разноски направени в заповедното производство и присъдени със заповедта по
чл.417, т.2 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: