№ 351
гр. Русе, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200562 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Т. Й., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
адв. И. И. от АК – Русе, със съдебен адрес ***, против Наказателно
постановление № 22-1085-003659/27.01.2023 г. на началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, като моли за постановяване на решение, с което същото
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощения защитник адв. И. И., който поддържа
жалбата. Счита, че на процесната дата – 30.10.2022 г., не можело да се
установи по категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал моторното
превозно средство, участвало в пътното транспортно произшествие. От
свидетелите имало противоречиви показания, като от показателя на
1
разпитания баща на жалбоподателя се установявало, че имало друго лице,
управлявало мотоциклета. От всички свидетелски показания се установило,
че имало изкоп от лявата страна на пътното платно по посока на движението,
в близост до пешеходната пътека до ПГСАГ „Пеньо Пенев“, като може би
това е била причината за настъпване на ПТП. Жалбоподателят само се е возил
върху моторното превозно средство, като след настъпване на инцидента
водачът на МПС, който не бил установен по делото, избягал от
местопроизшествието. Жалбоподателят останал, тъй като имал наранявания,
наложили лечение в „УМБАЛ МЕДИКА-РУСЕ“ ООД. Налице били само
предположения от страна на свидетелите за настъпилото ПТП, като нямало
свидетели очевидци на инцидента. Моли за отмяната на наказателното
постановление като претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 08.03.2023
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 22.02.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 22-1085-003659/27.01.2023 г. на
началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено
против Г. Т. Й. за това, че на 30.10.2022 г., около 21,10 ч, в гр. Русе, на бул.
„Цар Освободител“ срещу Професионална гимназия по строителство и
геодезия (ПСАГ) „Пеньо Пенев“, в тъмната част на денонощието, при
изкуствено осветление, управлявал мотоциклет „СУЗУКИ ГСХ Р 1000“ с рег.
№ Р 2220 В, собственост на Т. Ц. Й., като извършил следното нарушение: при
избиране скоростта си на движение не съобразил поведението си с
атмосферните условия, със състоянието и ширината на пътя, както и с
положената напречно на оста на пътя изкуствена неравност (т.н. „легнал
полицай“), като преминавайки през нея, губи контрол върху управляваното от
него МПС, отклонил се вляво по посока на движението и се блъснал в
метална тръба, сигнализираща изкуствената неравност, в резултат на което
паднал странично заедно с мотоциклета върху платното за движение,
2
причинявайки ПТП с имуществени вреди и един ранен.
От доказателствата по делото и разпитите на актосъставителя и
свидетелите се установява следната фактическа обстановка:
На 30.10.2022 г., около 21,00 ч, св. Я. Т. Т., след като слязъл от
тролейбус на спирката пред училище „Йордан Йовков“, тръгнал по тротоара
на бул. „Цар Освободител“ в района на Кооперативния пазар в посока
кръговото кръстовище между бул. „Цар Освободител“, бул. „Липник“ и бул.
„Генерал Скобелев“. Като наближил Кооперативния пазар, спрял, за да изчака
светването на зелената разрешителна светлина на светофара за пешеходци,
като през това време гледал в екрана на телефона си. В следващия момент
обаче вниманието му било привлечено от преминаващ покрай него по бул.
„Цар Освободител“ в посока кръговото кръстовище на бул. „Липник“ и бул.
„Генерал Скобелев“ „СУЗУКИ ГСХ Р 1000“ с рег. № Р 2220 В. Свидетелят
възприел мотоциклета, както и че върху него се намирал само водачът, без да
има друг пасажер. Този мотоциклет бил управляван от жалбоподателя Г. Т. Й.
и се движил с видимо висока скорост, издавайки шум от форсирането на
двигателя на високи обороти. Водачът Й. се опитал да премине от лявата
страна на изкуствена неравност, разположена пред ПГСАГ „Пеньо Пенев“, но
в опита си да стори това се ударил в метална тръба, сигнализираща
изкуствената неравност и поради високата скорост и удара загубил контрол
върху управлявания от него мотоциклет и паднал заедно с него на земята. Св.
Т. чул силен шум от удар и, поглеждайки по посоката на шума, забелязал
жалбоподателя паднал на пътя, като моторът също бил паднал и,
приплъзвайки се, продължил движението си в посока към кръговото
кръстовище и се установил на около 20 метра от падналия водач. Последният
бил паднал близо до изкуствената неравност пред ПГСАГ „Пеньо Пенев“, от
лявата страна на пътното платно. Св. Т., тичайки към жалбоподателя, се
притекъл на помощ. На място спрял и св. Б. Й., който пътувал със своя лек
автомобил в същата посока заедно със своя приятелка и заедно със св. Т.
превързали нараняванията на жалбоподателя и изместили падналия
мотоциклет от пътя. След това св. Б. Й. качил жалбоподателя Г. Й. в своя лек
автомобил и го откарал в ЦСМП към „УМБАЛ МЕДИКА-РУСЕ“ ООД.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
3
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът
намира, че са налице минимални разминавания в описания в наказателното
постановление и АУАН начин на настъпване на ПТП и този, който е заявен от
свидетелите в съдебно заседание, като същите не са в състояние да ограничат
правото на защита, доколкото опитът на водача да преодолее по един или по
друг начин изкуствената неравност, находяща се пред ПГСАГ „Пеньо Пенев“,
е в основата на причинно-следствения процес, довел до загуба на контрол
върху управлявания от жалбоподателя мотоциклет и настъпване на ПТП.
Предвид на това съдът намира, че не са нарушени процесуалните права на
жалбоподателя и в частност правото му на защита, а правомощие е и на
въззивната инстанция да установява нови фактически положения, които в
настоящия случай не са в достатъчна степен значителни, за да препятстват
упражняване правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на авторството на деянието се събраха достатъчно
доказателства, които водят до един единствен и обоснован извод, че точно
жалбоподателят Й. е извършил нарушението. Този извод съдът направи въз
основа на приложените по делото доказателства и доказателствени средства,
както и от разпитаните по делото свидетели.
Съдът намира твърденията на защитата за това, че жалбоподателят не е
управлявал процесното МПС, а само е бил пътник върху същото, за
неоснователни. На първо място, този довод се подкрепя само и единствено от
свидетелските показания на св. Т. Ц. Й., който е баща на жалбоподателя.
Същият е заявил, че синът му и неустановено по делото лице, са отпътували с
мотоциклета, като жалбоподателят само се е возил на задната седалка, а
неустановеното по делото лице управлявало мотора, тъй като искало да го
4
пробва с оглед обстоятелството, че същият бил обявен за продажба. Тези
показания се опровергават от показанията на останалите свидетели по делото
и най-вече тези на св. Я. Т. и св. Б. Й.. Тези свидетели категорично отричат да
е имало други лица на местопроизшествието пред ПГСАГ „Пеньо Пенев“, а
св. Я. Т., който се явява и пряк очевидец на настъпилия инцидент, противно
на развитите в пледоарията на защитата съждения за липса на свидетели
очевдици, е дори категоричен, че преминавайки покрай него, върху
мотоциклета „СУЗУКИ ГСХ Р 1000“ с рег. № Р 2220 В е имало само едно
лице и това е бил неговият водач. Предвид обстоятелството, че св. Т. и св. Б.
Й. са се намирали на местопроизшествието в първите минути след настъпване
на инцидента и около падналия мотоциклет не е имало други лица, освен
жалбоподателя, то това води до единствения несъмнен извод, че именно
жалбоподателят Г. Й. е управлявал моторното превозно средство
непосредствено преди настъпването на пътното транспортно произшествие.
Дори и да се приеме, че жалбоподателят Г. Й. първоначално се е возел като
пасажер върху процесния мотоциклет, а същият е бил управляван от
неустановено по делото лице, то към момента на настъпване на инцидента
това положение не е било същото, видно от показанията на св. Т. и св. Б. Й..
Тази фактическа обстановка е била възприета впоследствие и от
полицейските служители Ж. Ж. и Т. Г., които също са посочили
жалбоподателя като водач на процесния мотоциклет „СУЗУКИ“. Поради тези
съображения съдът не кредитира показанията на св. Т. Й., тъй като те не
кореспондират с тези на останалите свидетели по делото, а най-вероятно
представляват защитна теза, която цели да оневини жалбоподателя,
доколкото той е и син на този свидетел и близките родствени отношения
предполагат определена заинтересованост. Изолирани остават показанията на
св. Т. Й. и във връзка с това дали е имало изкопно-ремонтни дейности на
пътното платно, във връзка с извършваните от ВиК-Русе мероприятия. За
изкоп говори единствено този свидетел, като нито един от останалите
свидетели не съобщава за наличието на такова препятствие. Същото е щяло
да направи впечатление и на полицейските служители св. Ж. Ж., св. Т. Г. и св.
П. Е., които са посетили местопроизшествието и са придобили
непосредствени впечатления. Освен това свидетелите Т. и Г. са категорични
относно начина на настъпване на ПТП, а именно при опит да бъде
заобиколена изкуствената неравност пред ПГСАГ „Пеньо Пенев“ от лявата
5
страна, като нито един от двамата не съобщава наличието на изкоп или друго
препятствие като причина за настъпване на произшествието. Дори и да се
приеме, че е имало изкоп, то не е установено същият да има принос към
настъпване на пътното транспортно произшествие, доколкото основна
причина за същото се явява опитът на водача Й. да преодолее изкуствената
неравност, докато същият е управлявал процесния мотоциклет с висока
скорост.
За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 179, ал.
2, пр. 1, е необходимо санкционираното лице да е причинило
пътнотранспортно произшествие (ПТП), управлявайки превозно средство с
несъобразена скорост. В този смисъл това дали една скорост се явява
съобразена следва да се определи по правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която
разпоредба изброява обстоятелствата, които водачът следва да вземе предвид
когато избира скоростта си на движение. Съгласно § 6, т. 30 ДР на ЗДвП
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В настоящия случай от събраните
доказателства става ясно, че материални щети са причинени на управляваното
от водача жалбоподател моторно превозно средство. Не се доказа, предвид
различията в свидетелските показания, да са нанесени имуществени вреди на
елементи от пътната инфраструктура. Причинено е нараняване и на лице –
жалбоподателят Й. е пострадал от произшествието, като са му били
причинени контузна рана на носа, охлузни рани по лактите и ляво коляно,
повърхностна рана от одраскване на ляво рамо, а в областта на ляв седалищен
мускул му била причинена дълбока контузноразкъсна рана на мускулус
глутеус максимус с дължина около 12 см. Безспорно се доказва и авторството
на жалбоподателя за настъпилото ПТП. Към него момент на пътя, в
непосредствена близост до падналия мотоциклет, не са се намирали други
участници в движението, а тезата, че не той е управлявал процесното
превозно средство, се явява оборена от показанията на св. Т. и св. Й., които
заявяват, че непосредствено след инцидента други лица не е имало, а самият
св. Т. е забелязал мотоциклета да се движи покрай него без върху него да е
имало други лица освен водача. От това следва изводът, че единствено
жалбоподателят е съпричастен към настъпването на пътнотранспортното
6
произшествие, включително и последиците от него. Водачът не е съобразил
скоростта си със състоянието на пътя, в които се включва и поставената
изкуствена неравност, разположена напречно на неговата ос. Това е така,
защото при избиране на по-ниска скорост на движение ПТП е нямало да
настъпи и жалбоподателят е щял да запази контрол върху управляваното от
него МПС или при възникнала внезапна опасност от загуба на контрол е щял
да спре, без да създава опасност за себе си или за други участници в
движението. Несъмнено при опита си да премине покрай изкуственото
препятствие с по-ниска скорост водачът е нямало да допусне отклонение от
праволинейното движение на управляваното от него моторно превозно
средство и да допусне настъпването на ПТП, тъй като е щял да има по-голям
контрол върху управляваното от него средство, както и възможност да спре
безопасно, ако не е могъл да го овладее. Всяка скорост, която не позволява на
водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, ставайки
причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, независимо че
в същото няма друг участник, е несъобразена скорост и с това е извършено
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
От обективна страна жалбоподателят Г. Й. е причинил
пътнотранспортно произшествие, изразяващо се в настъпили материални
щети на управляваното от него моторно превозно средство – мотоциклет
„СУЗУКИ ГСХ Р 1000“ с рег. № Р 2220 В, собственост на Т. Ц. Й., като са
причинени наранявания и на самия жалбоподател, изразяващи се в дълбока
контузноразкъсна рана на мускулус глутеус максимус с дължина около 12 см
в областта на ляв седалищен мускул. Скоростта на придвижване с превозното
средство, избрана от жалбоподателя, не е била несъобразена с намиращото се
препятствие – изкуствена неравност на платното за движение и с характера на
предприетата маневра от страна на жалбоподателя да я заобиколи. От
субективна страна деянието е осъществено при небрежност като форма на
вината, тъй като жалбоподателят не е целял настъпването на ПТП, но е бил
длъжен и е могъл да предотврати неговото настъпване, ако се беше движил с
по-ниска скорост.
Предвид на това извода на административнонаказващия орган за
доказаност на административното нарушение се явява правилен и обоснован.
С оглед обстоятелството, че съставът на административното нарушение
7
по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП предвижда санкция в абсолютен размер, то
същият не може да бъде изменен при упражняване контролните правомощия
на въззивната инстанция и следва да бъде оставен в този вид, в който е
определен от административнонаказващия орган.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1085-
003659/27.01.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР – Русе, с което на Г. Т. Й., ЕГН: **********, с адрес ***, му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП
за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8