№ 1150
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330202229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-001405/26.02.2021г.
на ** Група в Сектор ПП - Пловдив, с което на З.Р.Д., с ЕГН ********** от
** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста /
лева за нарушение по чл.23, ал.1, вр. с чл.179, ал.2, пр.2-ро от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения
подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна – ПП - Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, но в писмено становище по делото намира жалбата за
неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 06.02.2021г. около 10.20ч жалбоподателя Д. управлявал в
гр.Пловдив лек автомобил марка “Опел Астра” с рег. № **. Движейки се по
ул.”Коматевско шосе” в същия град внезапно движещият се пред него
автомобил Фолксваген с рег № ** предприел спиране. От своя страна
жалбоподателят задействал спирачната уредба на управлявания от него
автомобил, но въпреки това настъпил сблъсък между двете МПС. В резултат
Фолксвагена също се преместил напред и ударил предния автомобил Ситроен
с рег. № **. На место бил извикан автопатрул на ПП - Пловдив, след което
органите на реда съставили АУАН № 909480, серия АА от същата дата срещу
жалб.Д. за това, че не е спазил нужната дистанция и е причинил ПТП-то. Въз
основа на този акт било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свидетеля Тр. Ст. Дж., разпитан в хода на съдебното
производство, както и от писмените доказателства, представени по делото –
АУАН, справка АНД, заповеди 2 бр., протоколи за ПТП – 2бр., които Съдът
възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си. Нещо повече освен, че фактите са отразени
ясно в АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила, същото бе потвърдено и от свидетеля по акта Д..
Жалбоподателят Д. не оспорва тази фактическа обстановка, нито сочи
друго фактическо положение, което да бъде проверимо от съда. Не ангажира
и доказателства, а от поисканите с жалбата се отказа в съдебно заседание.
Практимески последното прави безпредметно и разпита на свидетелите
посочени в акта. Актосъставителя Т.Д. не е очевидец, а лицето Б.Ш. е
участник в ПТП, но предвид положението на МПС-тата при извършения
оглед от свид.Д. и липсата на спор за обстоятелствата, включително чрез
отбелязването в акта от самия Д., то е безпредметно отлагане във времето на
производството за събиране на гласни доказателсва. Възражението всъщност
касае допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказтелното производство. Това възражение настоящата
инстанция намира за неоснователно. На първо място действително има
грешка в посочване ЕГН в акта на нарушителя, но това не води до
невъзможност за неговата индивидуализация. По три имена и адрес, съчетано
с МПС на негово име, то достатъчно ясно е кой е той. На следващо място не е
2
налице нарушение на закона с факта, че АУАН е съставен в служебния
автомобил, защото това не е отсъствие на нарушителя. Той е бил на
местопроизшествието като не е нужно всяка секунда от писането на акта да
бъде до контролния орган, нито пък да седи едва ли не като задържано лице
някъде, за да се състави акта. Достатъчно е обстоятелството, че е бил там при
изготвянето на документа и съответно подписването му. Не е налице
нарушение на закона и с факта на неописването на щетите в акта. В случая е
достатъчно , че е възникнало ПТП с друго МПС, а самия размер на щетите е
без значение. Последното би могло да е от значение само при съставомерни
имуществени вреди, какъвто е случая за престъпление по чл.343, ал.1, б.а НК
например. Не е налице нарушение на закона и с факта на посочване непълни
данни на свидетеля по акта Д.. Същия бе установен от съда и разпитан, а
изобщо в процесния казус няма проблем с фактическото установяване на
случилото се. Просто не се налага разпит на свидетелите, които обаче са
индивидуализирани в достатъчна степен и при нужда могат да бъдат
разпитани. Не на последно място чл.53, ал.2 ЗАНН допуска да се издаде НП
дори когато в акта има нередовности, стига да се установи по несъмнен начин
деянието, самоличността на нарушителя и неговата вина. Всичко това по
делото е несъмнено установено.
При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че правилно актосъставителя, а и
административнонаказващият орган са ангажирали отговорността на
жалбоподателя. ЗДвП в чл.23, ал.1 изисква водачът на пътно превозно
средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Като не е спазил това, жалбоподателя е извършил
вмененото нарушение. Правилно е приложен закона и относно санкционната
норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП. Следва да се посочи, че тя сама по себе си
съдържа хипотеза, диспозиция и санкция, т.е. тя сама по себе си представлява
състав на нарушение. По отношение определяне на наказанието наказващия
орган е наложил именно предвидено в закона, а именно глоба в размер на 200
лева съгласно последната разпоредба. Закона не допуска определяне на
наказание в различен размер, с което не е възможно допълнителна
индивидуализация. В случая липсват данни за значителни имуществени щети,
поради което и деянието не следва да се квалифицира като престъпление от
3
общ характер. Разбира се , ако такива бъдат установени, няма пречка да се
възобнови настоящото производство, с оглед провеждането на досъдебно
производство за престъпление по чл.343, ал.1 б.а НК спрямо Д.. За момента
обаче липсват доказателства такова да е образувано по процесния казус.
С оглед потвърдителното решение въззиваемата страна би имала право
на разноски съгласно нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН, но поради липса на искане
в тази насока поне пред настоящата инстанция, то не следва да бъдат
присъждани такива.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-
001405/26.02.2021г. на ** Група в Сектор ПП - Пловдив, с което на З.Р.Д., с
ЕГН ********** от ** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 / двеста / лева за нарушение по чл.23, ал.1, вр. с чл.179, ал.2,
пр.2-ро от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4