№ 3045
гр. В., 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110116615 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от В.к. ООД срещу Ц. И. Б.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 3405/01.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6942/2022
г. по описа на Районен съд – В., 8 с-в, за сумата от 461,57 лв., представляваща главница
за периода от 11.03.2020 г. до 11.05.2022 г. и сумата от 49,05 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 10.05.2020 г. до 22.05.2022 г., дължими за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1177021, за обект –
имот, находящ се в гр. В., ж.к. В.В...................... ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2022 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ищцовото дружество В.к. твърди в исковата молба, че ответникът в
качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот,
находящ се в гр. В., ж.к. В.В...................... с абонатен номер 1177021, е ползвал
предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил в 30-дневен срок от датата на
фактуриране. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал.
1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Твърди се, че за периода от 11.03.2020 г. до 11.05.2022 г. ответникът дължи сумата в
размер на 461,57 лв. за предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги и
отчетени чрез използването на електронен карнет (таблет), ведно с лихва за забава в
размер на 49,05 лв., начислена за периода от 10.05.2020 г. до 22.05.2022 г. Поддържа
се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл.
40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги.
В смисъл моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на
направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответницата Ц. И. Б., в който се изразява становище за допустимост и основателност
на предявените искове, като прави изрично признание на същите. Сочи се, че
1
ответницата към момента не живее в имота, но има запазено право на ползване, поради
което правилно ищцовото дружество е насочило претенцията си срещу нея. Заявява
желание при възможност за сключване на споразумение за заплащане на дължимата
сума. Моли да не бъдат присъждани разноски, с оглед направеното признание на
исковете.
В съдебно заседание, проведено на 08.09.2023 г., процесуалният представител
на ищеца поддържа предявените искове.
Процесуалният представител на ответницата с надлежно учредена изрична
представителна власт по делото, вкл. и да извършва разпореждания с предмета на
делото, както и да признава исканията на другата страна – арг. чл. 34, ал. 3 ГПК,
заявява, че признава изцяло предявените искове.
Предвид направеното признание, процесуалният представител на ищцовото
дружество в проведеното открито съдебно заседание е отправил искане до съда за
постановяване на решение при признание на иска, като настоява за присъждане на
разноските по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените кумулативно обективно съединени установителни искове са с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД и са процесуално
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то
се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза. Ответницата
категорично заявява, че признава предявените срещу нея искове, като признатото
право не противоречи на закона и на добрите нрави.
С оглед направеното признание съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство в
размер на 175 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
както и сумата от 75 лв., представляваща направени в заповедното производство
съдебни разноски.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените от него разноски, макар
ответницата да е признала исковете. Общоизвестен факт е, че Общите условия на ВиК
оператора са публикувани на интернет страницата на доставчика на ВиК услуги. От
същите е видно, че задължение на потребителя е да заплаща измереното количество
изразходвана вода, отчетено посредством монтираните водомери, в 30-дневен срок
след датата на фактуриране на консумацията, като за ВиК оператора не съществува
задължение да уведомява потребителя за издадените фактури или да изпраща покана за
доброволно плащане – арг. чл. 33, ал. 2 от ОУ (л. 5-10 от делото). При тези
съображения съдът приема, че с незаплащането от страна на потребителя на
дължимите сметки за ползвани ВиК за над двугодишен период и предвид
задължението му да заплаща същите в 30-дневен срок от фактуриране на
консумацията, длъжникът е дал повод на доставчика на ВиК услуги да предяви
претенциите си по съдебен ред, поради което дължи и присъдените със заповедта за
2
изпълнение разноски, респ. сторените в исковото съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – В.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и
86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Ц. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес
гр. В., ж.к. „ВВ............., дължи на В.К.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „П. № 33, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.В.“
№ 29, ет. 3, сумата от 461,57 лв. (четиристотин шестдесет и един лева и петдесет и
седем стотинки), представляваща главница за периода от 11.03.2020 г. до 11.05.2022 г.
и сумата от 49,05 лв. (четиридесет и девет лева и пет стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 10.05.2020 г. до 22.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2022 г.,
до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1177021, за обект – имот, находящ се в гр. В., ж.к.
В.В...................... за които вземания е издадена Заповед № 3405/01.06.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 6942/2022 г. по описа на Районен съд – В., 8 с-в.
ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ж.к. „ВВ.............,
да заплати на В.К.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„П. № 33, сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ж.к. „ВВ.............,
да заплати на В.К.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„П. № 33, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
В. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3