Определение по дело №60/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Б. Б. И. от [населено място],ул.“С.“ №24 против определение №2989/22.12.2014г. на РС-Сандански,с което е прекратено производството по гр.д.№1094/2014г. по предявения от него срещу [фирма] отрицателен установителен иск .

В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение.Поддържа се,че неправилно РС е приел предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск за недопустим.Негово право е да прецени с какъв иск да защити накърнения си интерес и в това не можело да бъде ограничаван със съображения за процесуална икономия.Жалбоподателят признава,че действително е платил на ответника сумата по процесната фактура ,но сторил това поради риска ,че ако не плати ел.захранване ще бъде прекъснато.Освен посоченото жалбоподателят е недоволен от определението на СРС в частта,в която е осъден за заплати на насрещната страна разноските по прекратеното производство в размер на 300лв.Счита,че в тази част определението е неправилно тъй като присъденото на ответника като разноски юрисконсултско възнаграждение е завишено .Иска се отмяна на определението на СРС и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез представляващия го процесуален представител,в който оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

Като провери приложените по делото съдебни книжа Благоевградският Окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима- подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството и е насочена срещу обжалваем съдебен акт,с който се прегражда развитието на делото.По същество частната жалба е неоснователна.

РС-Сандански е бил сезиран от настоящия жалбоподател с отрицателен установителен иск против [фирма] за установяване ,че не дължи фактурираната му с корекционна фактура №[ЕГН]/17.09.2014г. стойност на доставена и потребена ел.енергия в размер на 553,43лв при въведени в исковата молба фактически твърдения и обстоятелства,че сумата по тази фактура е платена.Твърди ,че ответното електроразпределително дружество не е имало право да извършва едностранна корекция на сметки за ел.енергия за минал период,за който ищецът коректно се е разплатил за потребената ел.енергия.При така очертания с исковата молба предмет и като е съобразил въведеното с отговора на ответника възражение, с обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск като е изложил съображения,че такъв иск е субсидиарна форма на защита на накърнени права и е недопустим в случай,че ищецът може да се защити чрез осъдителен или конститутивен иск.Въззивният съд изцяло споделя решаващите изводи на първата инстанция за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Ищецът има възможност да избере пътя на защита на накърненото си субективно материално право ,но при спазване на основните принципи на гражданския процес,един от които е процесуалната икономия.Когато правото –предмет на защита може да бъде претендирано чрез осъдителен иск , отрицателният установителен иск за отричане съществуването на насрещно право на ответника при еднакви правопораждащи факти е недопустим ,освен когато законът го предвижда /напр.искът по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК /В случая не е спорно и се твърди от самия ищец,че спорното вземане на ответника по процесната фактура е погасено с плащане .Щом е платил ,ищецът има правен интерес да иска връщане на даденото,за което твърди ,че липсва основание ,а не просто да установи,че вземането на ответника не съществува.С предявения отрицателен установителен иск,че не дължи на ответника сумата 553,43лв по фактура №[ЕГН]/17.09.2014г.,която е платил,ищецът няма да получи адекватна защита ,тъй като дори при успешно провеждане на отрицателния иск не може да постигне връщане на даденото по фактурата.За да има такъв резултат ще следва да води ново дело ,вместо да го постигне направо с предявяване на осъдителен иск.Доколкото в частната жалба ищецът продължава да отстоява тезата си за наличие на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск,без да се позовава на възможността да измени иска в осъдителен в срока по чл.214 ГПК,и тъй като въззивният съд е ограничен от по посоченото в частната жалба ,в рамките на правомощията си въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и го потвърждава в частта за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.

В частта за разноските частната жалба е също неоснователна .Присъдените разноски на ищеца на основание чл.78 ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение са определени от РС-Сандански в рамките на минимума по Наредба №1/2004г. на ВАдв.съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в действащата й редакция съобразно изменението –ДВ чр.28/2014г./ Съгласно чл.78 ал.5 ГПК при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,към което е приравнено юрисконсултското ,съдът може да присъди разноските в тази им част в по-нисък размер,но не по.малко от минимума на адв.възнаграждения,определен с горепосочената Наредба на Висшия Адвокатски съвет.В случая размерът на юрисконсултското възнаграждение,дължимо като разноски на ответника,е определен от първоинстанционния съд в минималния размер по Наредбата ,поради което намаление поради прекомерност не може да се извърши.

По изложените съображения и на основание чл.278 ал1 ГПК и чл.78 ал.5 и 8 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2989/22.12.2014г. на РС-Сандански,с което е прекратено производството по гр.д.№1094/2014г. по описа на този РС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: