Р Е
Ш Е Н И Е №260035
гр.
Пловдив, 10.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на десети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Мария
Пеева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 843 по описа на съда за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е главен
иск с правно основание чл.227, б „в“ от ЗЗД, съединен в условията на евентуалност
с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ищецът Л.З.П., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощник адв. И.В., със съдебен адрес ***, офис *, моли съда да
постанови решение, с което да бъде отменен договор за дарение от ******г.,
сключен между ищцата и ответницата Б.Ж.И., по силата на който договор
ответницата е получила по банков път сумата от 55 000 щатски долара, в
условията на евентуалност да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата
сумата от 55 000 щатски долара като получена без основание. Претендират се
разноски по делото.
Исковата
претенция се основава на твърденията, че между страните е сключен договор за
дарение от ****г., по силата на който ищцата е превела по банкова сметка ***.
Твърди се, че процесната сума е отстъпена безвъзмездно от ищцата на
ответницата, с дарствено намерение. Твърди се, че от 2019г. насам
здравословното и финансово състояние на ищцата трайно се е влошило, същата има
трайна нужда от издръжка за покриване на разходите за задоволяване на
ежедневните нужди и потребности, за медицински услуги и медикаменти. Твърди се,
че единственият доход на ищцата е получаваната от нея пенсия в размер на 290,89
лв., която сума е крайно недостатъчна за обезпечаване на жизнения минимум на
ищцата, за покриване на ежедневните разноски за храна, облекло, подслон,
консумативи, лекарства и лечение. Твърди се, че с оглед здравословното й
състояние ищцата има нужда от асистент, който да й помага за придвижване и
работа у дома. Твърди се, че ищцата е отправила покана към ответницата,
получена от последната на 19.02.2021г., за изплащане на издръжка в размер на
700 лв. месечно. Твърди се, че ответницата е отказала да изплаща издръжка.
В срока
по чл.131 ГПК ответницата Б.Ж.И., ЕГН **********,
с адрес ***, не е подала отговор на исковата молба.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на
страните намери за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
По основателността
на исковете.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2022г.,
от ищцата е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по
чл.238 от ГПК. Не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл.238, ал.1 от ГПК, тъй като ответницата е подала молба, вх. №
285231/ 24.11.2021г., с която е направила искане делото да се разгледа в нейно
отсъствие /л.76/.
Настоящият съдебен състав намира, че искът по чл.227, б
„в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на парични средства в размер на 55 000
щатски долара е неоснователен, по следните съображения:
В
доказателствена тежест на ищцата по иска
за отмяна на договора за дарение е да установи следните обстоятелства:
направено дарение в полза на ответницата на сумата от 55 000 щатски
долара; трайна нужда от издръжка, като с оглед твърденията на ищцата следва да
установи включително необходимостта от постоянно лечение и нуждата от асистент,
размера на разходите й за медицински услуги и медикаменти; че е поискала от
ответницата предоставяне на издръжка; отказ на ответницата, изричен или
мълчалив, да дава поисканата издръжка.
Първата
предпоставка за уважаване на иска е да се установи наличието на валидно сключен
договор за дарение, като това е в доказателствена тежест на ищцата и подлежи на
установяване при условията на пълно и главно доказване, тъй като неподаването
на отговор на исковата молба не изключва задължението на ищеца да установи
лежащите в негова доказателствена тежест релевантни за предмета на спора факти.
Съгласно
разпоредбата на чл.225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага
и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, като дарението на движими
имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или
чрез предаване.
По
делото е безспорно установено от представените писмени доказателства – преводно
нареждане /л.8/, че на 11.01.2001г. ищцата е превела по банкова сметка ***. Не
може обаче да се приеме, че превеждайки паричните средства от своята сметка по
сметка на ответницата, ищцата е обективирала действие по предаване в смисъла на
чл.225, ал.2, предл. второ от ЗЗД, което има за последица сключване на договор
за дарение. Това е така, защото не се установява от събраните по делото
доказателства да се е осъществил дарствен акт, т.е. паричната сума да е
предадена на ответницата с дарствено намерение. В преводното нареждане не е
посочено основание за извършване на паричния превод. От показанията на
разпитаната по делото свидетелка С. С. се установява, че ищцата е изпратила
тези пари от 55 000 щатски долара на ответницата, за да купи ответницата
апартамент за ищцата. Установява се, че с изпратените пари ответницата е
трябвало да купи апартамент за ищцата, като ищцата е имала намерение след
връщането си в Б. да живее в този апартамент. Съдът кредитира показанията на
св. С. като незаинтересовани, добросъвестно дадени и достоверни. От показанията
на св. С. се установява, че в периода 1999г. – 2019г. с ищцата са живели и работели
в *****, *****, ****, като през този период ищцата и свидетелката са поддържали
непрекъснати контакти, всяка седмица се събирали в българския клуб. В
показанията си св. С. твърди, че конкретно към януари 2001г. ищцата и
свидетелката са работили заедно и са посещавали българския клуб и при едно
такова събиране ищцата е споделила на свидетелката, че е изплатили на
ответницата 55 000 щатски долара, за да й купи апартамент, като ищцата е
имала предвид да се върне в Б. и да си живее в този апартамент. От показанията
на св. С. се установява, че свидетелката познава и ответницата, тя е живяла
известно време заедно със свидетелката, в квартирата на последната в ****, като
свидетелката твърди, че и от ответницата знае, че ищцата ѝ е изпратила
пари, за да купи апартамента.
Следователно
от показанията на св. С.не се установява парите да са преведени от ищцата на
ответницата с дарствено намерение, като се установяват други отношения между
страните, а именно свързани с договор за поръчка, доколкото се установява, че
ищцата е пратила процесните пари на ответницата да купи апартамент, който
апартамент да е за ищцата и същата да живее в него, след като преустанови да
работи в **** и се върне за постоянно в Б. Този извод не се опровергава от
показанията на другия разпитан свидетел М. Ц., който няма преки впечатления от
отношенията между страните към датата на паричния превод. От показанията на св.
Ц. се установява, че същият е научил за преведената от ищцата на ответницата
парична сума от 55 000 щатски долара през 2020г., по повод преглеждане на
банковите сметки на ищцата, по нейна молба, във връзка с намерението й да си
купи жилище. Установява се, че от ответницата имало благодарствено писмо, което
свидетелят бил прочел, след като бил научил за паричния превод, ищцата била
дала на свидетеля да прочете това писмо, което било лична кореспонденция между
двете и в което писмо ответницата благодаряла на ищцата и даже била начертала
схема на апартамента. Показанията на св. Ц. са неясни и общи. От тях не става
ясно от кога датира това писмо, какво е всъщност пълното му съдържание, така че
да може да се обоснове извод, че парите са били дадени безвъзмездно на
ответницата и тя ги е приела с благодарност. Следва да се посочи, че в тази
част показанията на свидетеля не се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, тъй като такова писмо не е представено, а от показанията на
свидетеля излиза, че то е било налично през 2020 г., тъй като свидетелят го е
прочел, след като е разбрал за банковия превод на парите. Показанията на
свидетеля са лишени от конкретика и в частта, в която заявява, че е имало
разговор между ищцата и ответница за процесния банков превод и закупения апартамент, но не става
въобще известно съдържанието на проведения разговор. В допълнение следва да се
посочи, че съдът цени показанията на свидетеля при условията на чл. 172 ГПК,
като отчита вероятната заинтересованост на свидетеля с оглед на
обстоятелството, че е съпруг на ищцата.
Ето
защо, съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не
се установява да се е осъществил дарствен акт по отношение на процесните
55 000 щатски долара. По делото не се доказа валидно сключен договор за
дарение на парични средства в размер на 55 000 щатски долара, предвид на
което искът за отмяна на договора за дарение се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
След като се отхвърля главния иск, то се
сбъдва процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск за
връщане на сумата от 55 000 щатски долара, като дадена без основание.
Съдът намира този иск за неоснователен по следните
съображения:
Ответницата не твърди основание за превода на
процесната сума, като същевременно по делото се установява, че ищцата е превела
сумата от 55 000 щатски долара на ответницата, по банков път, на ****г.
Изложеното обаче не е достатъчно, за да бъде уважен иска, тъй като независимо,
че ответницата не взима становище и не излага фактически твърдения, то от
събраните по делото гласни доказателства, коментирани по- горе в мотивите, се
установява, че процесната сума не е преведена от ищцата на ответница без
основание. Установява се, че сумата е преведена с цел ответницата да закупи
апартамент за нуждите на ищцата. При решаване на спора съдът се води от
действително установените между страните отношения, а в случая се установяват
мандатни отношения между ищцата и ответницата по повод закупуване на жилище и съответно
по повод процесната сума от 55 000 щатски долара, с оглед на което
твърдението, че процесната сума от 55 000 щатски долара е преведена от
ищцата на ответницата без основание, се явява недоказано, предвид на което
искът за връщане на процесната сума като получена без основание се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното предявените искове са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска, предявен от Л.З.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Б.Ж.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, за отмяна на договор за дарение на сумата от
55 000 щатски долара, сключен ****г. между Л.З.П. и Б.Ж.И..
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска, предявен от Л.З.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Б.Ж.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 55 000 щатски
долара като получена без основание.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: