№ 144
гр. С. , 30.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-С.)
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
частно наказателно дело № 20212200600326 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Окръжна прокуратура – С., редовно призована, се представлява от
прокурор В.Б..
Обвиняемият-жалбоподател ЯВ. Х. ИСЛ., редовно призован, се явява
лично и с адв. ИР. Т. – АК С., назначен за служебен защитник от досъдебното
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Образувано е по частен протест на РП – С. и частна жалба на защитника
на обв. ЯВ. Х. ИСЛ. срещу определението на Районен съд – С., с което е
1
оставено без уважение искането на РП – С. за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, като е
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 1000 лв.,
вносима в тридневен срок.
С частния протест се настоява това определение да бъде отменено и
вместо това по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка за
неотклонение – „Задържане под стража“.
С частната жалба се иска изменение на определената мярка за
неотклонение от „Парична гаранция” в размер на 1000 лв. в „Подписка“.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по
делото материалите, съдържащи се в ЧНД № 1083/2021 г. по описа на РС – С.,
включително и тези, съдържащи се в приложеното към него досъдебно
производство № 1075/2021 г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 4159/2021 г.
по описа на РП – С., с оглед на което и по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в ЧНД № 1083/2021 г. на РС – С., включително и тези,
съдържащи се в приложеното към него досъдебно производство № 1075/2021
г. по описа на РУ на МВР – С..
ПРОКУРОРЪТ: Господин председател, представям уведомително
писмо от РУ на МВР – С. за започнато досъдебно производство и
постановление за привличане в качеството на обвиняем на Я.И. - проект на
постановление, което е от 30.08.2021 г. – от днес, подписано от
наблюдаващия прокурор и моля да ги приобщите като писмени доказателства
по делото.
Адв.Т.: Аз считам, че тези доказателства не следва да бъде приемани,
тъй като това постановление е проект. Той все още не е привлечен в
качеството на обвиняем и според мен нямат отношение към настоящото
производство. Считам, че не би следвало да се отразява и на вътрешното
убеждение на съда при вземане на решение.
2
Съдът намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствения
материал по делото представените в днешното с.з. от представителя на
прокуратурата писмени доказателства, а именно писмо вх № 4358/2021 г . от
27.08.2021 г. на РП - С., както и проекто постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение /МНО/, което е с вх. № 4358
/30.08.2021 г. Съдът намира, че същите са относими към предмета на
настоящото дело и следва да се приобщят, поради което и по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА същите към доказателствения материал по делото.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания за доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите протеста на
РП – С. по изложените в него съображения и да отмените определението на
РС – С. постановено по ЧНД № 1083/2021 г. по описа на РС – С.. Моля също
така да оставите и без уважение подадената жалба от обвиняемия против
определението на пърооинстанционния съд, с която се иска да се измени
мярката в по-лека а именно в „Подписка” или да се намали размера на
паричната гаранция. Считам, че постановеното съдебно определение е
незаконосъобразно, първо, поради наличието на вътрешно противоречие на
съдебния акт. От една страна в мотивите си първоинстанционния съд е
изложил подробни съображения относно наличието на изискуемите от чл. 63
ал. 1 от НПК предпоставки, а именно наличието на обоснованото
предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност, както и че съществува
възможност обвиняемият И. да извърши и друго престъпление, като съдът
3
изрично е обосновал този извод с представената по делото справка от РП, от
която е видно, че срещу него се води друго досъдебно производство /ДП/ за
престъпление по чл. 354а от НК. От представените в днешното с.з. писмени
доказателства се установява, че е налице и друго ДП срещу обвиняемия, по
което предстои да му бъде предявено обвинение за извършено престъпление
от общ характер. В този смисъл считам, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение /МНО/
”Задържане под стража”, поради което първоинстанционният съд неправилно
е постановил по-лека мярка, а именно „Парична гаранция”. Всъщност
основният довод на първоинстанционния съд за това свое решение е именно
това, че за престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност обвиняемия, се предвиждало наказание лишаване от свобода до 3
г. или парична глоба. Съдът в своите мотиви е разсъждавал, че в един бъдещ
наказателен процес съставът, който ще решава делото по същество, е
възможно да му наложи както ефективно наказание, така и наказание „глоба”.
Аз считам, че този довод е абсолютно несъстоятелен. Няма пречка за
престъпление, което не е тежко умишлено, да бъде взета МНО „Задържане
под стража”, както е в случая. Освен това считам, че в настоящия случай тази
мярка е наложителна предвид лошите характеристични данни за обвиняемия,
както и предвид на това, че са изпълнени всички изисквания на закона за най-
тежката мярка. Няма да преповтарям доводите изложени в протеста на
прокурора от РП, изцяло ги споделям. В този смисъл моля да отмените
първоинстанционното определение, като незаконосъобразно и да постановите
определение, с което да наложите най-тежката мярка, а именно „Задържане
под стража” по отношение на обв. И.. Моля да оставите без уважение
жалбата на обвиняемия, с която се иска изменение на взетата мярка „Парична
гаранция” в по-лека, а именно „Подписка” или съответно намаляване размера
на паричната гаранция.
АДВ.Т.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да оставите без
уважение протеста на представителя на РП – С., с който се иска да се отмени
определението и да се вземе най-тежката МНО „Задържане под стража” по
отношение на обвиняемия. Считам, че не са налице кумулативно дадените
предпоставки от закона и няма доказателства, които да обуславят и да
обосновават вземането на такава тежка мярка за неотклонение.
4
Престъплението, което е извършил и за което прави самопризнания
обвиняемият, не е тежко умишлено и за него се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 г. или глоба. Освен това считам, че и другите
предпоставки не са налице. Няма опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление. Цитираното от представителя на РП започнато
ДП по чл. 354а от НК е по ал. 5 за маловажен случай, така че и това не е
тежко умишлено престъпление. А представените в днешното с. з. писмени
доказателства от представителя на ОП - С. считам също, че са неотносими и
още обвиняемият не е привлечен в това си качество за престъплението, което
е посочено в проекто постановлението. Считам, че РС правилно не е взел най-
тежката МНО, а е взел МНО „Парична гаранция”, но размерът считаме за
прекалено висок, поради което ще Ви моля да постановите решение, с което
да вземете МНО „Подписка” или „Парична гаранция”, в по-нисък размер,
тъй като този висок размер се явява непосилен да бъде внесен от
подзащитния ми. В този смисъл моля да постановите вашия съдебен акт.
ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв.И..
ОБВ.И.: Поддържам казаното от моя защитник. Първо ще кажа, че тази
последната преписка, която се представя от РП, аз не го очаквах. Веднъж
само съм бил привикан в районното и отидох. Водили сме разговори в тая
посока и стигнахме до съвсем други заключения. Аз поне с такива
впечатления останах. Разговорът беше много кратък. Абсолютна изненада е
за мен, че идва такава преписката.
ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. И.:
ОБВ.И.: Искам да бъде ми постановена по-лека мярка. В момента не
работя постоянна работа. Работя, но най-много 3 дни от седмицата съм зает.
Невъзможно ми е да събера такива пари, за този кратък срок, който ми е
даден и да ги платя. Затова ако може да бъде намалена гаранцията. Не знам за
какво е тази последната преписка. За мен е абсолютна изненада. Да, наистина
наруших два тази ограничителна заповед, това наистина е така - не го
отричам. Вторият път бях принуден да го направя. Всичкият багаж и всички
вещи, които притежавам наистина са на този адрес. Отидох за малко да си
взема. То не е извинение, но така бях принуден да го направя. Всичките вещи,
5
които притежавам, са на този адрес. Сега вече, като имах възможността да го
направя, съм организирал приятели, които са ми взели някои неща и са ги
преместили, но тогава наистина нямах тая възможност. Това беше причината,
поради която отидох.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно заседание и като се запозна с подадения
частен протест, подадената частна жалба, атакувания съдебен акт, като
съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, като обсъди
доказателствата, събрани в хода на разследването до настоящия момент и
провери изцяло атакуваното определение, намери следното:
Досъдебното производство е започнато в хипотезата на чл.212, ал.2 от
НПК на 13.08.2021 г. за това, че на 13.08.2021 г. не изпълнил заповед за
защита от домашно насилие – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
С постановление от 23.08.2021 г. на разследващия орган в качеството на
обвиняем е привлечен ЯВ. Х. ИСЛ. за това, че на 13.08.2021 г. и на 23.08.2021
г. в гр. С. в условията на продължавано престъпление не е изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие № 5/16.06.2021 г. на РС – С., издадена
съгласно Решение № 209/16.06.2021 г. по гр. д. № 1538/2021 г. на РС – С., с
която му се забранява да приближава РР.М.К., както и жилището й на адрес
гр. С., ул. „П.Х.” № 5 на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 12
месеца – престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
С постановление на РП – С. от 23.08.2021 г. на основание чл.64, ал.2 от
НПК обвиняемият е задържан за срок до 72 часа, считано от 10:45 ч. на
24.08.2021 г. с оглед довеждането му пред съда в производство по вземане на
мярка за неотклонение.
С протоколно определение от 25.08.2021 г. по ЧНД № 1083/2021 г. на
РС – С. по отношение на обв.ЯВ. Х. ИСЛ. е взета мярка за неотклонение
6
„Парична гаранция” в размер на 1000 лв., като съдът е намерил
неоснователно искането на РП – С. за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и
гласни доказателствени материали, съдържащи данни относими към
повдигнатото обвинение. Видно от приложеното по делото свидетелство за
съдимост обв.И. е осъждан многократно за престъпления от общ характер,
включително с ефективно изтърпяване на наказания „лишаване от свобода”.
Последното осъждане е по НОХД № 603/2020 г. по описа на СлРС, по което
му е наложено наказание 10 месеца „лишаване от свобода” за това, че на
28.01.2020 г. в гр. С., на ул. „П.Х.” № 5 се е заканил с убийство на РР.М.К. от
гр. С., показвайки й и държейки меч в ръцете си с думите „виждаш ли този
меч, първо теб ще убия, после и други” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК.
За осъжданията по НОХД № 587/2020 г. и НОХД № 603/2020г. и двете
на РС – С. му е било определено едно общо наказание 1 година „лишаване от
свобода”, което обвиняемият е изтърпял при първоначален строг режим.
Освободен е от затвора на 18.01.2021 г.
В качеството на обвиняем по досъдебното производство обв. И. дава
обяснения, признавайки съпричастност към деянията, включени в
продължаваното престъпление, за което му е повдигнато обвинение.
Оправдава поведението си с факта, че живее на адреса на баба си РР.М.К. от
много години, там се намирали личните му вещи и затова посещавал
жилището. Същевременно за периода от датата на първото деяние до датата
на второто деяние твърди, че не е ходил до дома на баба си. Осъзнавал
грешката си, но на този етап нямал къде другаде да отиде.
В приобщената характеристична справка е отразено наличието на данни
за употреба на наркотични вещества от обвиняемия, в резултат на което
същият ставал агресивен. Описан е като асоциален, безработен, неподдържащ
близки отношения с околноживущи граждани, в лоши отношения със
собствените си близки. Приятелският му кръг се състоял предимно от лица,
7
употребяващи упойващи и наркотични вещества. В бъдеще възнамерявал да
напусне страната и да работи в чужбина. Налице са множество
криминалистически регистрации за престъпни деяния в периода от 2008 г. до
2020 г.
В декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние обв. И. е отразил липса на доходи и имущество, както че
семейството му се състои само от него.
В справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България към 24.08.2021 г. е отразено наличието
на две неприключили наказателни производства спрямо обвиняемото лице –
настоящото по обвинение за престъпление по чл.296, ал.1 от НК и друго
досъдебно производство, водено за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1
от НК.
Събраните по досъдебното производство писмени и гласни
доказателства са били обсъдени от РС – С., като правилно е прието наличието
на обосновано предложение за съпричастност на обвиняемия към деянието,
за което е привлечен към наказателна отговорност. При самостоятелен анализ
на наличните в досъдебното производство доказателства и в частност от
свидетелските показания, обясненията на обвиняемия и писмените
документи, настоящият състав на въззивния съд също достигна до извод, че е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е вероятен участник в
престъпната деятелност, която касае повдигнатото обвинение.
С оглед събраните до момента доказателства районният съд е приел, че
е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, в
което е обвинен. Съдът е приел обаче, че няма доказателства за
съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие, като е отчел
наличието на опасност обвиняемият да извърши престъпление. С акцент
върху наказуемостта на деянието, за което е повдигнато обвинение –
„лишаване от свобода” до 3 години или „глоба” до 5000 лв., съдът е приел, че
не следва да се взема мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Намерил за най-подходяща мярка за неотклонение „Парична гаранция” в
размер на 1000 лв., която определил спрямо обвиняемия.
8
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Частният протест на РП – С. срещу определението на РС – С., с който се
иска вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемото лице, е основателен. Определението на първоинстанционния съд
е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и да се
уважи искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
по отношение на обв. ЯВ. Х. ИСЛ.. Съображенията за това са следните:
Налице са законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обв. ЯВ. Х. ИСЛ.. Констатира се наличието както на
обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към
престъплението, в което е обвинен, така също и реална опасност от укриване
или извършване на престъпление. В подкрепа на горния извод са наличните
по делото доказателствени материали. Писмените доказателствени
материали, както и свидетелските показания установяват конкретните
действия на обв. И. на двете инкриминирани дати. Кореспондиращи в тази
връзка са обясненията на самия обвиняем – по въпроса за наличието на
обосновано предположение относно съпричастността на обвиняемия към
деянията по делото няма спор, доколкото и самият И. признава конкретни
факти в обясненията си.
От друга страна съдът счита, че е налице опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление. Опасността от укриване е реална,
предвид липсата на известен адрес, освен процесния, на който пребивава
обвиняемият. В обясненията си по досъдебното производство твърди, че
посещава адреса на баба си, тъй като няма къде другаде да отиде.
Впоследствие в хода на настоящото съдебно производство твърди, че е
ангажирал квартира, но липсват доказателства за адресна регистрация на
какъвто и да е друг адрес. Същевременно в характеристичната справка,
приложена в досъдебното производство е описано намерение на обвиняемия
да напусне страната и да работи в чужбина. Тези обстоятелства сочат наличие
на реална опасност от укриване, а не липса на такава, както е приел
първостепенният съд. В тази връзка следва да се отчетат характерът на
обвинението и неговата наказуемост, които изключват възможността
9
прокурорът да препятства укриването на обвиняемия в чужбина чрез
забраната по чл.68, ал. 1 от НПК.
Несъмнено е налице и опасност от извършване на престъпление,
предвид обременената съдимост и наличието на друго неприключило
досъдебно производство, водено спрямо обвиняемия /съгласно справката в
УИС на Прокуратурата на Република България/. Следва да се вземе предвид и
последното осъждане на обвиняемия, което е било за закана с убийство
спрямо Р.М.К.валифицирано по чл.144, ал.3 от НК и за което е изтърпял
ефективно наказание „лишаване от свобода”. Освободен от затвора в
началото на 2021 г., отново е започнал да притеснява баба си, за което са
налице множество писмени и гласни доказателства. Макар за престъплението,
за което е повдигнато обвинение да се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до 3 години или наказание „глоба” до 5000 лв., т.е. не е тежко по
смисъла на закона, съдът счита, че естеството на деянието разкрива опасност
в значителна степен. Конкретното поведение на обвиняемото лице и
обстоятелствата, при които посещава жилището на баба си, данните за
употреба на наркотични вещества и агресивното му поведение след това,
сочат на завишена лична опасност на обвиняемото лице. Поради тези
съображения съдът отчита реална опасност от извършване на престъпление,
ако по отношение на обв. И. не бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно “Задържане под стража”.
Конкретните обстоятелства по делото обосновават извод, че
обвиняемият може да се укрие или да извърши престъпление в случай, че
спрямо него бъде взета друга по-лека мярка за неотклонение от „Задържане
под стража“. В подкрепа на този извод е приложената по досъдебното
производство характеристична справка, както и представените от
представителя на ОП – С. писмени доказателства в хода на съдебното
следствие пред въззивния съд.
По изложените съображения, единствената адекватна на този етап от
разследването мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия се явява
задържането под стража. По този начин ще бъде препятствана възможността
същият да се укрие, както и ще се обезпечи извършването на всички
процесуално-следствени действия в кратки срокове. Констатираната висока
10
обществена опасност на самия обвиняем, с оглед наличните данни за
поведението и начина на живот, дават основание да се приеме установена по
делото висока лична опасност на обвиняемия. Конкретните обстоятелства по
делото обосновават извод, че същият може да се укрие или да извърши
престъпление в случай, че спрямо него бъде взета друга по-лека мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“.
Неоснователни са доводите на защитата на обвиняемото лице свързани
с твърдения за липса на опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Съдът намира, че предвид естеството на конкретното
установено от материалите по делото поведение на обвиняемия, е налице
реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление, ако не е
задържан. Поради това искането в частната жалба спрямо обвиняемия да се
вземе мярка за неотклонение „Подписка” е неоснователно и не може да бъде
уважено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че по отношение на обв.
И. следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Определението на РС – С., с което искането на РП – С. е било оставено
без уважение и спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 1000 лв. следва да се отмени, като вместо това спрямо
обвиняемия ЯВ. Х. ИСЛ. настоящият състав на въззивния съд следва да вземе
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По изложените съображения и на основание чл.64, ал.8 от НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 25.08.2021 г. по ЧНД № 1083/2021 г. по
описа на Районен съд – С., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение
на обвиняемия ЯВ. Х. ИСЛ. с ЕГН ********** по досъдебно производство №
1075/2021 г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 4159/2021 г. по описа на РП –
С..
11
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:30 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12