Присъда по дело №8/2022 на Районен съд - Поморие

МОТИВИ на присъда № 14/14.06.2022г. по НЧХД N 8/2022 по описа на Районен
съд - Поморие.

Производството по делото е образувано по повод постъпила частна тъжба подадена
от А.. Г. К. против Т. П. Д., ЕГН ********** за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. В
жалбата тъжителя сочи, че с подсъдимият притежават в съсобственост поземлен имот с
идентификатор 57491.... в гр. Поморие и жилищната сграда в този имот и до 2019 г.,
управлявали съвместно съсобствения имот, като отдавали етажите за ползване на трети
лица, след което отношенията им се влошили. Твърди, че на 17.07.2021 г. събота, около
23.10 вечерта, тя и приятелката й Ан. Н. П., и нейното дете на 10 години, седнали на
столове около маса, разположени в двора на имота в гр.Поморие и разговаряли, когато в
двора влезли Т.Д. и съпругата му Р. Д.а, при което със заповеден тон, Д. настоял тя, А.П. и
синът й, веднага да освободят масата му, след което Д. се приближил, навел се над нея,
енергично я хванал за врата отзад захващайки и косата й и я издърпал силно, като след като
извикала той отпуснал косата й, но продължил да я стиска силно за врата. Тъжителката
позвънила на тел. 112 и на братовчед си, който се намирал в съседната къща и го повикала
за да я защити. Преди да дойде полицията А.П. си тръгнала, а когато чул, че вика полиция
Д. минал пред нея - между нея и масата, тъпчейки силно с два крака краката й се настанил
на стола до нея отдясно. След подадения сигнал адреса бил посетен от двама полицаи, на
които тъжителката обяснила какво се е случило, а подсъдимият отрекъл, като полицаите
отправили устно предупреждение към Д. да се въздържа от словесна и физическа агресия.
Тъжителката сочи, че се почувствала заплашена за сигурността и живота си, вследствие на
осъщественото от Д. физическо насилие над нея, изпитвала болки в областта на шията,
главата, горната част на гърба и изтръпване на лявата ръка и не посетила веднага лекар, но
тъй като болките се засили през следващите дни и се появили ясно изразени кръвонасядания
в областта на шията, на местата, където Д. я душил на 21.07.2021 г. посетила специализиран
съдебно-медицински кабинет в гр. София, където била прегледана и и било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 282/2021 г. Моли съдът да признае Т. П. Д., за
виновен в това, че на 17.07.2021 г., около 23.10ч. , в гр. ..., осъществил физическо насилие
над нея и й причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
представляващо лека телесна повреда - престъпление по чл. 130 от НК и да му наложи
справедливо наказание. Сочи, че тъй като деянията на Т. П. Д. представляват непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, в пряка и непосредствена причинна връзка с което
претърпяла неимуществени вреди - продължителни физически и емоционални болки и
страдания, претендира за причинените й болки и страдания, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 /три хиляда/ лева, и моли съдът да осъди
подсъдимият да й заплати сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за причинените
и болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира направените разноски по делото. В съдебно
заседание тъжителката чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата и моли за
налагане наказание и за уважаване на гражданския иск, така както е предявен. Ангажира
доказателства.
Подсъдимият Т.Д., не се признава за виновен, дава обяснения и като сочи, че не е
виновен, моли да бъде оправдан.
Защитника на подсъдимият адв.С. , моли съдът да оправдае подсъдимият. Счита, че
същия не е извършил престъплението за което е обвинен, а тъжителката К. го е
провокирала с думите си, като нарочно го е направила пред бившата му съпруга с цел
влоши още повече отношенията им, а Д. се е подал на нейната провокация и като е дръпнал
стола е възможно несъзнателно да я е хванал за косата и без да иска да я оскуби. Относно
1

установените три кафеникави кръвонасядания на шията, всички разположени в лявата част
на шията, счита, че ако подсъдимия Д. си е протегнал ръката зад врата на К., той с четирите
си пръста ще хване дясната част на шията, а от лявата страна ще може да нанесе само едно
поражение с палеца си, а тъжителката няма наранявания от дясната си страна. Относно
стъпването върху краката, счита, че за това свидетелства единствено св.П., която е нямала
пряк визуален контакт към случващо се.
Според ПРС от събраните писмени и гласни доказателства, се установи, че
тъжителката и подсъдимият като собственици на капитала на две търговски дружества са
собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 57491..... построена в
поземлен имот с идентификатор 57491..... Тъжителката и подсъдимият били приятели,
имали интимна връзка и през летния сезон отдавали под наем самостоятелните обекти които
притежавали. След извършен ремонт в сградата, касаещ общите части, отношенията им се
влошили, като подсъдимият като собственик на капитала на „Т-Ц. 2016“ ЕООД и законен
представител на дружеството предявил иск против „Т.Х.“ ЕООД представлявано от
тъжителката, иск за заплащане на извършени СМР в жилищната сграда в която се намират
обектите на страните и било образувано гр.дело № 1795 по описа за 2019г. на ОС Бургас.
Обтегнатите отношения между бившите партньори, довели до скандали между тях и
подаване на различни сигнали и жалби от А.К. до различни институции. Страните спорели и
за ползването на дворното място, като в малкото свободно дворно място, тъжителката К.
закупила и поставила маса с четири стола, като тъжителката и подсъдимият спорели и за
собствеността върху масата и столовете и за ползването им. В годините преди да се
обтегнат отношенията между страните, когато отдавали обектите си под наем и А.К. и Т.Д.
ползвали услугите срещу заплащане на св. Ан. Н. П., която почиствала стаите, посрещала и
изпращала туристите. След 2019г. подсъдимият престанал да ползва услугите на П., а тази
дейност по отношение неговите обекти била извършвана от дъщеря му.
На 17.07.2021г. около 23.00ч. подсъдимият и бившата му съпруга св. Р.Д.а, се прибирали от
ресторА. и докато паркират автомобила си, пред жилищната сграда, видели тъжителката да
се разделя със св.П., която била с детето си и да се прибира. След като влязла в двора и
видяла подсъдимият с бившата си съпруга, тъжителката извикала св.П., която се върнала и
двете и детето седнали на обособен кът за почивка в двора състоящ се от маса и четири
стола, като тъжителката и св.П., седели една срещу друга, а един свободен стол имало от
дясната страна на тъжителката. Подсъдимият и св. Д.а влезли в двора на имота и веднага
страните започнали да си отправят обиди, и да спорят за ползването на масата, като
подсъдимият пожелал К. и св. П. да станат и да напуснат двора и той да ползва обособения
кът за почивка с маса и четири стола. Тъй като това не се случило, подсъдимият Т.Д.,
оставил на масата стек с бира, който носил и поискал да седне на свободния стол до К..
Масата и 4-те стола, били поставени в малкото свободно място на двора, непосредствено до
сградата. За да може който и да е да седне на свободния стол, било необходимо, или
тъжителката да стане и да направи място за преминаване или да се отдръпне назад, отново
за да осигури място за преминаване. Тъжителката не се преместила и не предоставила
възможност на подсъдимият да мине за да седне на свободния стол и тъй като той бил
решил да реализира намерението си , пристъпил, хванал облегалката на стола на който
седяла К., за да го отмести при което оскубал косата й и минал пред тъжителката / между
нейния стол и масата/ с цел да седне на свободния стол до тъжителката. При оскубването
на косата тъжителката се развикала и казала, че ще се обади на тел. 112. Обаждайки се на
тел.112 същата подала следния сигнал „Ами тука сме едните собственици и се упражнява
насилие над мен и опитаха да ме бият“ Доколкото същата се чувствала обидена и
изплашена, тя се обадила и на братовчед си св. Д., който живеел наблизо и малко след
обаждането, същия отишъл да види какво става. Пристигайки той заварил св.П. да си
тръгва, а К. и подсъдимият седнали на два стола около масата. Св. Д.а била права в двора.
Адреса посетили и представители на РУ гр. Поморие, които заварили подсъдимият седнал
2

и да пие бира. Пред полицаите не били изложени оплаквания за физическо насилие, а
тъжителката К. не отправила никакви оплаквания относно физическо посегателство и
нанесени наранявания. Оплакванията били за ползването на дворното място и спор за
„някакви саксии“ и след като полицаите предупредили страните да не влизат в прерикания,
тъжителката се прибрала в дома си. На 20.07. 2021г. тъжителката подала жалба в РП Бургас,
т.о. гр.Поморие, а се установява се от от представеното Съдебно медицинско
удостоверение № 282/2021г., че при извършен преглед на 21.07.2021г. от 14.20ч. в.
специализиран медицински кабинет на А.. Г. К. са установени следните травматични
увреждания: характерни ограничени кръвонасядания на шията от ляво по предната и
предно-страничната й повърхности, навяхване на шията, причиняващо ограничаване в
обема на движения на главата, поради изразен болков синдром. „Тези травматични
увреждалия са получени в резултат от притискащото действие на твърди или полутвърди
тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност и могат да се получат по начин и
време, съобщени в предварителните сведения.“ Направен е извод за причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
По повод подадената от тъжителката жалба да РП Бургас, т.о. Поморие е извършена
предварителна проверка като са снети сведения от А.К., А.П., Т.Д., Р. Д.а К.Д.. На
29.07.2021г. е съставен Протокол за предупреждение по реда на чл.65от ЗМВР и Т.Д. е
предупреден да не отправя закани с убийство към А.К. и близките й и да урежда спорните си
въпроси с А.К. по установения от закона ред. С постановление прокурор при РП Бургас, т.о.
Поморие е отказал да образува наказателно производство и е прекратил производството по
преписката.
Според съда в настоящото производство, не се събраха категорични доказателства,
подсъдимият да е осъществил престъпление по чл. 130 от НК по отношение тъжителката. Не
се доказа същия да е стискал по врата тъжителката и да е тъпчел краката и. Не се установи
и умишлено да е оскубал косата и, като това е станало според съди при изместването на
стола, заедно със седящата на него тъжителка с цел подсъдимият да мине и достигне
свободния стол. Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност.
На 20.07. 2021г. тъжителката подала жалба в РП Бургас, т.о. гр.Поморие в която
изключително подробно е изложила отношенията си с Т.Д. – споровете им за ползването на
дворното място, отправяните към нея обиди, закани и в тази жалбата подадена сравнително
скоро след инцидента тъжителката е посочила „докато се приближаваше към мен със
заповеден и агресивен тон той заяви „Ей казвам ти веднага да станеш и да ми освободиш
масата“ и едновеременно с това се хвана за врата и ми оскуба косата, след това издърпа
възглавницата на стола на който седях и започна да ме тъпче по краката“. По нататък в
жалбата се акцентира върху отправените закани и действия който тъжителката, счита за
самоуправство. Тъжителка не твърди, да е била енергично хваната за врата и след като
отпуснал косата и подсъдимият да е продължил да я стиска силно за врата, както твърди в
тъжбата. При изключително подробната жалба в която се излагат всякакви спорове и
пререкания които имат страните, според съда тъжителката не би пропуснала да отбележи
„силното стискане по врата“ , още повече че ако нараняванията по врата описани в
медицинското удостоверение бяха нанесени от подсъдимият на 17.09.2021г. , то
тъжителката също нямаше да пропусне да ги отбележи, като тези наранявания щяха да
бъдат видими към 20.07.2021г.
В тази връзка съдът счита, че подсъдимият не е извършил така соченото деяние „стискал
силно по врата тъжителката“ и нараняванията описани в МУ не са причинени от
подсъдимият. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Г.М. който е посетил адреса
след подадения сигнал. Същия в показанията си пред съда сочи „имаха някакви спорни
3

ситуации.....жената която подаде сигнала обясни, че идва само през летния сезон,.......беше с
нейна приятелка.....някакви саксии пречели, защото били там, нямаше физическо насилие.
Никой не искаше в момента да пуска заявление от страните“.
Категоричен извод за нанасяне на лека телесна повреда не може да се направи и от
показанията на св. А.П., която първоначално твърди, „той мина между двете ни, пристъпи
към нея, издърпвайки и стола, я хвана за косата отзад и задържа ръката си на врата
й......беше тъмно и не мога да видя точно какво прави“. Съдът не кредитира показанията на
тази свидетелка, тъй като същата е близка приятелка на тъжителката, освен това същите са
в отношения работодател-работник доколкото св. А.П. почиства жилището на тъжителката
посреща и настанява и изпраща туристите срещу заплащане. На следващо място
сравнявайки показанията дадени в хода на настоящото производство със сведението което
е взето от свидетелката в хода на предварителната проверка по повод жалбата на РП
Бургас, т.о. Поморие, подадена от К. е видно съществено разминаване. В сведението св. П. е
посочила „Т. хвана за косите А., при което тя позвъни на тел.112“. Св. А.П.-приятелка на
тъжителката и св. Р.Д.а-бивша съпруга на подсъдимият са единствените, които са
присъствали на инцидента състоял се на 17.07.2021г., затова и съдът, счита, че ако св. А.П.
бе възприела стискането на врата, така както свидетелства на съдебното следствие, не би го
пропуснала при сведенията които е дала. Не са изложени и твърдения за забелязани телесни
увреждания по шията, и за тъпчене на краката. Освен това съдът, счита че от мястото на
което е седяла св. П., а именно зад гърба на подсъдимият, който е минал между тъжителката
и масата за да ползва на празния стол от дясната страна на тъжителката, не е имала
видимост, за да възприеме „тъпчене по краката на тъжителката“, като с оглед на тясното
пространство не може да се направи извод, че умишлено подсъдимият е тъпчел по краката
тъжителката. Без съда да кредитира показанията на св. Д.а която е също заинтересована от
изхода на делото, следва да отбележи, че няма съществени разминавания между показанията
й дадени в хода на съдебното следствие по делото и сведението което е дало при
предварителната проверка. В обаждането на тел 112 от тъжителката А.К., също не се
съдържа конкретно описание на деянието което е извършено, а се съобщава за упражнено
насилие и опит да бъде бита.
В тази връзка съдът, счита че между страните е имало конфликт, като той е бил търсен и от
двете страни. От една страна тъжителката спорейки с подсъдимият за ползването на
дворното място е искала да го провокира сядайки в двора в обособения кът за почивка,
след като вижда че се прибира с бившата си съпруга, а от своя страна подсъдимият,
настоятелно въпреки опитите на св.Д.а да бъда спрян е искал да седне на свободния стол и
да забрани на тъжителката да ползва обособеното мястото за почивка – маса и четири стола.
Според настоящия състав по делото не се събраха достатъчно и безспорни
доказателства, които да сочат, че подсъдимия е осъществил и от обективна и от субективна
страна посочените признаци на престъпния състав на обвинението което му е повдигната с
тъжбата. Фактическата обстановка, описана в тъжбата не кореспондира с фактическата
такава, приета от съда, въз основа на събраните доказателства. Съдът, намира обвинението
за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, за недоказано, доколкото по
делото макар да се установи, че при прегледа на тъжителката на 21.07.2021 г. са
констатирани телесни увреждания, не се събраха категорични и достатъчни доказателства,
от които да се направи категоричен и безспорен извод, че те са извършени именно от
подсъдимият на 17.07.2021г.
Съгласно изискванията на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК обвинението следва да е
доказано по несъмнен начин и не може да почива на предположения, и тъй като съдът
счита, че безспорно не се доказаха обвиненията в тъжбата, подадена от А.. Г. К., поради
което и подсъдимият Т. П. Д. бе признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК
оправдан по така повдигнатото обвинение. Съдът отхвърли и предявения гр.иск.
4

Тъжителката бе осъдена да заплати направените разноски от подсъдимият.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	14
Дата:	14 юни 2022 г.
Съдия:	Нася Иванова Япаджиева

Дело:	20222160200008
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 януари 2022 г.

Присъда по дело №8/2022 на Районен съд - Поморие

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите