Р
Е Ш Е
Н И Е
№
52
гр. Р., 03.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нски
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева в. гр. дело № 509 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Х.И.А. и Л.Р.А., чрез пълномощника им адв. З.
П. ***, против решение № 1009/06.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 829/2018 г. на Р.нски районен
съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск с правно основание
чл.109 ЗС срещу В.В.С. ***, за премахване котела и
комина над пристроената към къщата ѝ сграда в УПИ III-556, улХ., с които нарушава правото им на собственост върху
собствения им недвижим имот в УПИ ІV-557,558 в кв.64 по плана на с. Г.. Излагат
оплаквания за неправилност на решението. Молят за отмяната му по изложените в
жалбата съображения и уважаване на предявения от тях иск. Претендират
разноските по делото.
Ответникът по жалбата В.В.С. счита същата за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за
допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е
частично основателна.
При служебната
проверка на атакуваното съдебно решение съдът го намира за валидно и допустимо, а по наведените в жалбата оплаквания по съществото
на спора, намира следното:
Производството по делото е
образувано по предявения от Х.И.А. и Л.Р.А. иск с правно основание чл. 109 от
ЗС, с предмет – премахне котела и комина над пристроената към къщата на
ответницата сграда, с които нарушава правото им на собственост върху собствения
им недвижим имот, изразяващо се в обгазяване на къщата на ищците от дима,
излизащ от комина на стопанската постройка при работещ котел, който вредял на
здравето на ищците и нанесъл щети на имота им – опушване на стряхата под
къщата. В исковата си молба и допълнителната такава, ищците твърдят, че за комина
и котела няма издадено разрешително за строеж, котелното помещение не е
обезопасено, а коминът е построен по-нисък.
По делото не е спорно, че страните
са собственици на граничещи помежду си имоти. Ищецът Х.И.А. е признат за собственик с нотариален
акт №151/13.12.2016г., том VІІІ, рег. №12622, дело №1226/2016г. на нотариус А.Ф.на
недвижим имот, придобит на основание реализиран строеж, представляващ масивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 97 кв.м., построена съгласно Разрешение
за строеж №48 от 05.04.1984г. в собствен имот – дворно място в с. Г., община С.,
обл. Р., ул. Х., цялото с площ 1240 кв.м. по нот. акт №159/13.02.1984г., том І, дело №416 на нотариус
при РРС, а по скица №88/20.12.2016г. - с площ 1320 кв.м., съставляващо УПИ
ІV-557,558 в кв.64 по плана на селото, при граници и съседи: УПИ ІІІ-356, улица,
УПИ V-557 и УПИ ХІІІ-563. Ищците са съпрузи, видно от удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на акт № 26/30.11.1980г. на Кметство Г.
и удостоверение за семейно
положение изх. № 40/13.02.2018г., издадено от община С., област Р., като бракът
им е сключен на 30.11.1980г. Ответницата В.В.С. е едноличен
собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ 1290 кв.м., намиращо се в с. Г.,
образуващо урегулиран парцел III-556 в
кв.64 по нов план на селото, заедно със застроените в него масивно жилище от 75
кв.м. и масивна стопанска сграда от 50 кв.м., при граници на имота: улица, Х.И.,
Р.А.Ю.и И.Ф., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49
от 01.12.1992г., том ХХІІ, дело №7176/1992г. на нотариус Ц.М..
Съгласно издадено разрешение за
строеж № 6/02.03.2010г. в имота на ответница е изградена стопанска постройка в
имот УПИ III – 556, кв.64, с. Г., като
строежът е VI категория и не подлежи на
въвеждане в експлоатация (чл. 178, ал. 2 от ЗУТ).
Ищецът Х. А. е сезирал с жалби
отговорни институции (Община С., РИОСВ – Р., РДНСК – Р.), че коминът, който е
разположен върху стопанската постройка на ответницата не е достатъчно висок и
изгорелите газове създават неудобство, задушлива миризма, запрашаване и
одимяване, което е особено интензивно при ниско атмосферно налягане и при
наличие на западен и северозападен вятър, както и че стопанската постройка не
се ползва по предназначение, тъй като в нея е изградена процесната отоплителна
инсталация. Ищецът е получил и съответните отговори. Видно от писмо на Община С.
с изх. № СП-6854/21.01.2016 г. в резултат на извършен оглед на място и въз
основа на документи се сочи, че стопанската сграда в УПИ III – 556, кв.64, с. Г.Враново
е законно изградена, обектът не подлежи на приемане и издаване на удостоверение
за ползване и няма забрана за изграждане на комин на стопанска постройка. РИОСВ
– Р. с изх. № 696/15.03.2016 г. отговаря, че при извършена проверка на адреса
на ответницата е представен технически паспорт на горивното съоръжение,
пригодно за работа на твърдо гориво с номинална топлинна мощност 25 kW. Молбата на Х. А. за извършване на съответните
измервания на отделяните от отоплителната инсталация газове не можела да бъде
уважена, тъй като емитираните вредни вещества не се нормират, съгласно
действащото екологично законодателство по компонент „атмосферен въздух“.
Инспекцията, съгласно компетенциите си е дала предписание на г-жа С. да не
допуска нерегламентирано изгаряне на отпадъци в горивното съоръжение. Проверката
на МРРБ –ДНСК е извършена въз основа на информация от община С., тъй като
преписката е от компетентността на общината и е приключила с констатация, че не
са установени нарушения на ЗУТ.
От заключението на приетата в
първоинстанционното производство комплексна техническа експертиза, която настоящият съд намира за
обективна, обоснована и компетентно изготвена, се установява, че жилищните сгради и
стопанските постройки са разположени свободно в имотите на страните, като
жилищните сгради са на уличната регулационна линия. При оглед на място, вещите
лица не са констатирали видими щети по къщата на ищците – сажди или налепи по
фасадата. Стопанската постройка на ответницата отстои на разстояние 5.10 м от страничната регулационна линия към
съседния имот и не е разположена срещу къщата на ищците. Разстоянието между
сградите през имотната граница е около 9.30 м, а процесното коминно тяло е на
по-голямо разстояние, тъй като е разположено диагонално спрямо регулационната
граница и къщата на ищеца. В стопанската постройка е обособено помещение, в
което е монтирано процесното горивно съоръжение – отоплителен котел. Помещението
е отделено от останалите части на постройката с тухлени стени и врати с ПВЦ
дограма, има монтиран прозорец, вътрешните стени са измазани, подът е с
циментова замазка, а таванът е дървената покривна конструкция на сградата. В
единия ъгъл с тухлена зидария е иззидан комин, в който е включен кюнеца на
котела. Височината на комина е около 3.80 м., като първите 2.40 м. над покрива
са изпълнени с измазана тухлена зидария, а останалата част е от метална тръба с
метална шапка. Експертите сочат, че помещението с инсталирания в него котел е в
законно изградена сграда, която отговаря на нормативните изисквания по
отношение на разполагането ѝ в имота спрямо основното застрояване и
спрямо границите на имота, също така отговаря на противопожарните изисквания.
В експертизата е посочено, че за
изграждане на котела и инсталацията към него не се изисква одобряване на проект
съгласно чл. 147, ал. 1, т. 2, но в същото време отоплителната инсталация не
попада в категорията на изброените в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, за които не се
изисква разрешение за строеж. По делото, както и при огледа на вещите лица такова
разрешение не е представено. В съдебното заседание от 20.09.2018г. вещото лице Е.М.отново
посочва, че сградата, в която и изградено съоръжението и самото съоръжение са
два отделни обекта. Сградата е законно построена и има разрешение за строеж, но
самата отоплителна инсталация, като съоръжение с повишена опасност подлежи на издаване
на разрешение за строеж, без да се изисква одобрение на проект. Е. Е.е поискала
разрешение и не ѝ е било предоставено.
Предвид липсата на специфични
знания на експертите по част от поставените в комплексната експертиза въпроси,
по искане на ищците районният съд е назначил и допълнителна техническа
експертиза със специалист отоплителни и вентилационни инсталации. Вещото лице
инж. В.П.е описал подробно горивното съоръжение и помещението, в което е
изградено. Съгласно заключението на тази експертиза отоплителната инсталация и
котелът са съобразени с изискванията на Н.., котелът монтиран правилно и
съгласно изискванията на производителя. Наличието на предпазни клапани и UPS
прави невъзможно повишаване на налягането в котела над 350 кРа
и евентуалното му взривяване. Коминното тяло е изпълнено правилно. Според
експерта евентуално задимяване на съседната сграда може да се получи при
депресивни състояния на атмосферата (ниско атмосферно налягане) или изгаряне на
некачествени горива.
В становище от 11.04.2019 г, в
съдебното заседание от 07.05.2019 г., както и във въззивната жалба,
процесуалният представител на ищцовата страна е направил възражение във връзка
с приемане на втората експертиза, извършена от вещото лице В.П., като навежда
оплаквания за неговата евентуална заинтересованост и необективност. По тази
причина в настоящото производство е назначена и приета нова техническа
експертиза със същите задачи, определени от първоинстанционния съд. Съгласно
писменото заключение на вещото лице инж. К.З., допълнено устно в съдебно заседание на 12.11.2019г.,
горивното съоръжение е монтирано правилно, помещението, в което е изградено е с
негорими стени, бетонов под, таван – гредоред, коминното тяло отговаря на
горивното съоръжение, а при спиране на тока не могат да бъдат нанесени вреди.
Според вещото лице процесният комин не е на необходимата височина над билото на
съседните сгради и когато вятърът е в посока от имота на ответницата към къщата
на ищците, къщата на ищците се обгазява. Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да се
кредитира, като неоспорено, компетентно и обективно.
В подкрепа на твърденията на ищците
по делото е разпитан свидетелят Р.А.– брат на ищеца Х.А., който изнася данни че
целият дим от изгорелите газове, излизащи от процесния комин влизали в къщата
на ищците, понеже коминът бил висок колкото къщата на Х. и Л.А., но бил
по-нисък от покрива ѝ. На подпокривното
пространство имало врата, димът влизал от там, свличал се по стената и влизал
през дограмата в къщата. В къщата на ищците не можело да се диша и ставало
непоносимо от вредните газове, които влизали, когато е запален процесният котел
– от късна есен до ранна пролет. Свидетелят и ответницата С. били втори
братовчеди и той поне три пъти обсъждал проблема с нея с цел да бъде разрешен,
като дори закупил коминно тяло, за да удължи комина с един метър, но не бил
допуснат от близките на ответницата да го постави. С.Р.А.металната тръба на комина не
е изолирана и когато горещият въздух излиза и димните газове стигат тръбата,
която през зимата е студена, температурата на тези газове намалява и димът пада
долу, вместо да заминава нагоре. Районният съд не е кредитирал показанията на
свидетеля, тъй като е преценил, че противоречат на становищата, дадени
вследствие извършени проверки по повод жалби на ищците от специалисти експерти към
Община С. и РИОСВ-Р., както и на заключенията на техническите експертизи,
приети в първоинстанционното производство. Настоящият състав не споделя това
становище и кредитира изцяло данните, изнесени от Р.А.. Показанията на свидетеля,
съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото, предвид роднинските му отношения с ищците, като счита, че те
не са в противоречие с доказателствения материал по
делото, включително с назначената и приета във въззивното производство
техническа експертиза.
Съгласно чл. 109 от ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че
двете задължителни условия за уважаването на иска са неоснователност на
действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Следователно, за уважаването на негаторния иск е необходимо ищецът да докаже, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие – действие или бездействие (т.е. налице е смутено право на
собственост), че това действие или бездействие създава пречки за ищеца за
използването на собствения му имот, по-големи от обикновените, както и причинна
връзка между тях. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че тези
предпоставки по отношение на процесния котел не са налице в настоящия случай и
че ищците не са доказали, че ответницата, без да има основание за това,
извършва действия, с които е предизвикала създаването на такива състояния в
имота им, с които да им пречи да упражняват спокойно и пълноценно правото си на
собственост, съответно да ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото предназначение.
По делото се доказа по безспорен
начин, че страните са собственици на съседни поземлени имоти. От приетите по
делото писмени доказателства се установява безспорно, че стопанската постройка,
част от която е процесният комин, е законно изградена в УПИ III-556, кв. 64, с. Г. въз основа на Разрешение за строеж №
6 от 02.03.2010 г. Строежът е изпълнен в съответствие с дадените разрешения.
Самата отоплителна
инсталация обаче е отделен обект и подлежи на издаване на разрешение за строеж.
В този смисъл и съдът приема, че изграждането на инсталация за локално парно
отопление представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и същият е
от VІ категория съгласно нормата на чл. 137, ал.1, т.6 във вр.
с чл. 147, ал.1, т.2 от ЗУТ, а именно монтаж на вътрешна отоплителна инсталация
- съоръжение с повишена степен на опасност, но неподлежащо на технически
надзор. Законът въвежда някои изключения от общия режим, като за обектите,
изчерпателно изброени в чл. 147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж /измежду които и
процесният такъв/, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на
строежите, изчерпателно изброени в чл. 151, ал.1 от закона, измежду които не е
спорният строеж. За същия се изисква издаването на разрешение за строеж, което
обстоятелство само по себе си е достатъчно основание, за да бъде квалифициран
като незаконен строеж. Съгласно разпоредбата ЗУТ в чл.225, ал.2, т.2 незаконен
строеж е строеж или част от него, извършен без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Съобразно задължителните указания дадени с
Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г., по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК,
в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото
разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият собственик
(съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за
неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо
според закона. При нетърпимост на същото всяко отклонение от разрешението или
строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се
нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните,
противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа,
действащите застроителни планове и техническите
нормативи, по които следва да се осъществи строежът.
Само наличието на незаконно
строителство в имота на ответната страна, не е достатъчно за уважаването на иска
по чл. 109 от ЗС. В настоящото производство, посредством събраните гласни и
писмени доказателства, се доказа и другата предпоставка за основателност на
предявения иск за премахване на котела – че извършеното от ответника
строителство на отоплителна инсталация, част от която е самият котел пречи,
ограничава и смущава притежаваното от ищците право на собственост върху
собствения им имот, според неговото предназначение.
Във връзка с изложеното
въззивният съд намира, че негаторният иск е проведен
успешно, като са доказани всички елементи от фактическия му състав. Защитата на
собствеността следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане
за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В
този смисъл настоящият състав намира, че за преустановяване на неоснователните действия
е необходимо премахване на котела, но не и на комина на стопанската постройка.
Предвид несъвпадение на част от изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде частично отменено, включително
в частта за разноските, и вместо него постановено друго, с което да бъде уважен
предявеният от Х.И.А. и Л.Р.А. срещу В.В.С. иск с правно основание по чл.109 ЗС за
премахване на котела като основателен и доказан, а в частта, с която е
отхвърлен искът за премахване на комина над пристроената към къщата ѝ
сграда в УПИ III-556, улХ., решението следва да бъде
потвърдено като правилно.
При този изход на спора и на
основание чл. 81 от ГПК следва да бъде разпределена отговорността за
направените от страните разноски. В тази връзка и предвид направените от
страните в първоинстанционното производство искания за разноски и на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, на Х.И.А. и Л.Р.А. следва да се признаят разноски
съразмерно с уважената част - в размер на 925 лв. от общо 1850 лв., а на В.В.С. – 800 лв. от общо 1600 лв. В производството пред окръжния
съд на жалбоподателите следва да се признаят разноски в размер на 220 лв. от
общо 440 лв., а съобразно отхвърлената част от исковете ответницата има право
на разноски в размер на 150 лв. от общо 600 лв., като съдът приема за
основателно направеното във въззивната жалба възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна. По компенсация ответницата В.В.С. дължи на Х. и Л.А. разноски в размер на 195 лв.
По изложените съображения
Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1009 от 06.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 829/2018 г. на Р.нски районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявения от Х.И.А., ЕГН ********** и Л.Р.А., ЕГН **********,***, срещу В.В.С. ***, ЕГН **********, иск с правно основание по чл.109
ЗС за премахване котела в пристроената към къщата ѝ сграда в УПИ III-556,
улХ., с който нарушава правото им на собственост
върху собствения им недвижим имот в УПИ ІV-557,558 в кв.64 по плана на с. Г.,
както и в частта за разноските и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА В.В.С. ***, ЕГН **********, на основание чл. 109 от ЗС да премахне
котела в пристроената към къщата ѝ сграда в УПИ III-556, улХ., с който нарушава правото им на собственост върху
собствения им недвижим имот в УПИ ІV-557,558 в кв.64 по плана на с. Г..
ПОТВЪРЖДАВА
горното решение в частта, с която е отхвърлен искът за премахване на комина над
пристроената към къщата й сграда в УПИ III-556, улХ..
ОСЪЖДА В.В.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Х.И.А., ЕГН **********
и Л.Р.А., ЕГН **********,***, сумата от 195лв. – разноски по компенсация.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: