№ 233
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20223100900645 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. А. И., ЕГН
**********, с адрес: ********, срещу „ВОЯДЖ ЕР” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, бул. „Генерал
Колев“ № 60, ет. 2, ап. 5, с която са предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване три конститутивни иска с правно основание чл. 74
от ТЗ за отмяна на решенията по т. 1 и т. 2 от Протокол на Общото събрание
на съдружниците на ответното дружество, проведено на 29.09.2022 г.
Ищецът излага твърдения за незаконосъобразност на атакуваните
решения от 29.09.2022 г. на общо събрание на съдружниците, поради
противоречието им с повелителни норми на закона и на дружествения
договор. Твърди се, че е нарушена специалната процедура за вземане на
решение за изключване на съдружник по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, поради
невръчване на надлежно писмено предупреждение за изключването на ищеца.
Твърди се, че същото трябва да съдържа, както ясно и недвусмислено
посочване на нарушенията, така и подходящ срок за поправяне/
преустановяване на неправомерното поведение. Ищецът твърди, че е узнал за
вменените му действия, които обосновават изключването му като съдружник
от съдържанието на протокола от общото събрание, на което е взето решение
1
за изключването му, което го е лишило от възможността да организира
надлежно защитата си. Счита, че второто решение по т.1 от протокола от ОС
за поемане на дружествените му дялове страда от процесуална
незаконосъобразност, тъй като вземането му не е предвидено в обявения за
събранието дневен ред.
Относно материалноправните предпоставки за изключването му ищецът
излага, че не е налице неизпълнение на задълженията му за оказване на
съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и действия
против интересите на дружеството. Твърди, че редовно се е явявал и участвал
в провежданите общи събрания на дружеството при надлежно връчени
покани за тях. Отрича твърденията в протокола за умишлено укриване от
негова страна с цел неполучаване на покани за общи събрания, като сочи че
ежедневно е посещавал офиса на дружеството в гр. Варна, както и летище
Варна, където е изпълнявал задълженията си като „акаунтабъл“. Отрича и
твърденията за действия във вреда на дружеството. Сочи, че отношенията му
с другия съдружник са се влошили, поради желанието на последния да
продадат заедно дяловете си на конкурентен превозвач, както и фактът, че
управителят се е разпореждал с активите на дружеството в негов ущърб.
Твърди, че не е задържал неправомерно в себе си активи, договори и друга
документация на дружеството, както и че не е негов управител, считано от
15.04.2021 г. Сочи, че всички оперативни документи, описани от П.К. в
протокола от ОС, се намират в София на адрес ул. „Раковска“ № 96.
Изложено е, че на всеки шест месеца офисът на авиокомпанията подлежи на
одит от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, като на
27.01.2021 г. офисът на компанията е преместен на друг адрес. Ищецът
твърди, че не е присъствал на преместването, а след като е разбрал за него е
изразил притеснението си, че важни документи могат да бъдат изгубени, част
от които се намират на Самолет LZ-TER. Oтносно официалния уеб сайт на
дружеството – www.voyage-air.com сочи, че не се поддържа от него. По
отношение на счетоводителя на дружеството Н.Л. ищецът сочи, че същата е
поддържала отношения с управителя П.К., като е съдействала за предаването
на всички необходими документи. Твърди, че е помагал при регистрацията и
на двата притежавани от ответното дружество самолети LZ-PRS и LZ-TER.
Oспорва твърденията за извършени действия, с които накърнява репутацията
на дружеството. По отношение на твърденията за сключени от него
2
неизгодни за дружеството договори, сочи че е действал в качеството си на
управител, поради което не може да му се търси отговорност в качеството му
на съдружник чрез изключването му. Сочи и че новият управител, считано от
12.10.2020 г. - П.К., не се е противопоставила на създадените правоотношения
през значителен период от встъпването и в длъжност.
̀
В случай, че решението за изключването му като съдружник бъде
отменено, ищецът претендира процесуална незаконосъобразност на
решението по т.2 от протокола за изменение на дружествения договор, тъй
като същото е взето без неговото участие в гласуването. По изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове.
С допълнителната искова молба се навеждат твърдения, че от
приложените към отговора на исковата молба документи не може да се
направи извод, че на ищеца е отправено писмено предупреждение за
изключване. Поддържа се, че в разменената с П.К. електронна
кореспонденция са обсъждани единствено действия на ищеца в качеството му
на управител. Сочи се противоречие в приложена към отговора на исковата
молба нотариална покана чрез нотариус П.П., с рег.№ 224, получена от ищеца
на 22.03.2022 г., но за общо събрание на 26.03.2021 г. Сочи, че е отишъл да
получи покана за общо събрание на дружеството, насрочено за 06.12.2021 г.,
но никой не е отговорил при позвъняване на указания адрес на *******.
Изложено е, че в чл. 29 от Устава на дружеството е предвиден друг ред за
известяване на съдружниците, който не е спазен от управителя. Ищецът сочи,
че в отговор на имейл от 01.12.2021 г. е поискал от управителя на ответното
дружество да му бъде изпратен по имейл дневен ред за общо събрание с дата
на провеждане 13.12.2021 г., но такъв не му е изпратен, нито покана за ОС.
Твърди, че приложените към отговора на исковата молба покани се отнасят
само до събранието от 15.04.2021 г., а покана за участие в следващо събрание
е получил на 22.09.2022 г. Поддържа изложеното досежно липсата на
увреждащи дружеството действия, както и активното си участие в дейността
му и надлежно изпълнение на задълженията му като освен „акаунтабъл“, сочи
че е заемал и длъжността „граунд хендлинг мениджър“ до 19.12.2022 г.
Поддържа направените доказателствени искания и изразява становище по
тези на ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М. Т., която
3
поддържа исканията за отмяна на оспорените решения на ОС на ответното
дружество, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни.
Оспорва твърденията на ищеца за липса на отправено надлежно писмено
предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключването му, като сочи, че
такова е изпратено от управителя П.К. до ищеца по електронната му поща,
съответно получено от него в установения срок преди провеждане на общото
събрание, на което е гласувано изключването му. Сочи, че предупреждението
е изпратено от К. на 29.11.2021 г. и е последвано от отговори от страна на С.
И. от 01.12.2021 г. и 07.12.2021 г. Твърди се също, че в изпратеното
предупреждение ясно и конкретно е посочено поведението на ищеца,
предпоставка за изключването му като съдружник, кои нормативни и
дружествени правила са нарушени, както и указания до ищеца да поправи
поведението си в подходящ срок, след изтичането на който ще бъде
изключен. Относно решението за поемане на дружествените дялове на
изключения съдружник, сочи, че същото е неразделна част и естествена
последица от решението за изключване, поради което не е необходимо
същото да бъде изрично включено във въпросите от дневния ред на
събранието. Решението за поемане на дяловете е взето след изключването на
ищеца като съдружник, поради което с него не се засягат неговите
дружествени права и интереси.
По отношение на материалната законосъобразност на решението за
изключване на ищеца като съдружник сочи следното: В периода януари -
април 2021 г. и след април 2022 г. - до септември 2022 г. ищецът многократно
е уведомяван от управителя на дружеството, както и от негови служители и
сътрудници, за нуждата от провеждане на общо събрание и важността общите
събрания да се свикват регулярно и бързо с оглед нормалното функциониране
на дружеството. За тази цел С. И. е известяван последователно по електронна
поща и по телефона с конкретни насоки къде и кога да получи поканите, а
именно в *******, всеки работен ден от 9 то 17 ч., където по това време
постоянно има служители, готови да му представят поканата. Ищецът
многократно е молен да получи поканата до момента, в който същият
умишлено спира да отговаря на обаждания и кореспонденция по повод
общото събрание. Поради липсата на съдействие от страна на ищеца, до него
4
е изпратена нотариална покана за свикване на общо събрание, представена за
връчване на 15.02.2021 г. на нотариус П.П., с peг. № 224, гр. Варна. Ищецът е
търсен от призовкари на нотариуса в продължение на повече от 1 месец на
постоянния му адрес (*******). В крайна сметка И. е получил поканата, но
умишлено е направил това в срок, малко по-кратък от регламентирания
седемдневен срок за получаване преди датата на общото събрание (получена
на 22.03.2021 г. при дата на общо събрание 26.03.2021 г.). Ищецът не се е
явил на това общо събрание, което ответникът свърза с въпросите, включени
в дневния му ред – да се даде отчет за финансовото положение на
дружеството и ищецът да бъде освободен като негов управител. Сочат се
основанията за освобождаване на И. като управител - множество системни
пропуски, порочни управленски действия, затаяване на информация от другия
съдружник, неправомерни действия и умишлено увреждане на дружеството.
Поради изложеното, се е наложило ищецът да бъде призован за следващо
общо събрание чрез частен съдебен изпълнител. Поканата е представена за
връчване на ЧСИ Л.С., с peг. № 895, гр. Варна, чиито призовкари
неколкократно са търсили ищеца по постоянния му и актуален съгласно
посоченото в исковата молба адрес (******), но същият отново не е намерен
на него.
Изложени са аргументи във връзка с действията на ищеца във вреда на
дружеството, с което е създал затруднения от делови, финансов и правен
характер за него. Оспорва се твърдението, че всички активи и документи,
цитирани в протокола от общото събрание, са се намирали в офиса на
дружеството в гр. София на ул. „Г. С. Раковски“ № 96 към момента на
преместването му на новия адрес, в който момент (27.01.2021 г.) С. И. все още
е бил управител на дружеството. Сочи се, че като управител и „акаунтабъл
мениджър“ на дружеството С. И. е отговарял за пълнотата, наличността и
съхранението на въпросните материали, свързани с дейността на авиационния
оператор, които така и не е предал надлежно на настоящия управител и на
прокуриста на дружеството. Твърди се, че сред непредадените документи са и
балансите по сметката, посочени в протокола от общото събрание. Макар и С.
И. да е освободен като управител и акаунтабъл мениджър, ангажиментите на
същия да съдейства на дружеството и да не действа против интересите му са
били неизменна част от задълженията му като съдружник, независимо от
заеманата позиция или длъжност. Сочи се, че вместо това ищецът не
5
осигурява никаква приемственост за текущите работи на дружеството, не
предава съществена информация за състоянието на компанията, не
опосредява връзки и контакти, като всичко това коства на дружеството
месеци търсене, възстановяване на документи и данни, нередовности при
проверки от компетентните органи, обезщетяване на финансови вреди,
причинени по вина на ищеца.
Твърди се още, че в качеството си на акаунтабъл мениджър и управител
на Дружеството ищецът не е осигурил и контролирал получаването на
изискуемите реквизити ( FCOM, QRH) за самолет LZ-PRS при приемането му
по силата на лизингов договор през септември 2020 г. Също така, ищецът не е
продължил абонамента към „Боинг“ за ревизии на самолета. Това е довело до
изключване на същия от съответната система за ревизии, което го прави
недопустим за употреба от регулаторна гледна точка. За посочените пропуски
С. И. не е информирал управителя К. и прокуриста на дружеството. Когато
след много усилия дружеството успяло да възстанови контактите с „Боинг“ и
да разреши описаните проблеми, за да може самолетът да изпълнява
търговски полети, се оказало, че „Боинг“, поради дългото прекъсване и
изключване на самолета от тяхната система, определя срок за доставка на
нови FCOM и QRH - февруари 2023 г., което блокира дружеството да
изпълни планираната акция в Италия тази година. Сочи се, че единствено
благодарение на огромните усилия на дружеството „Боинг“ прави компромис
да се ангажира по-рано с издаването на FCO и QRH, а междувременно
дружеството е принудено да използва старите FCO и QRH от предишния
ползвател („Украйна Еървейз“). Това е довело до констатиране на
несъответствие при последвалата SAFA инспекция, но дружеството е било
принудено да поеме риска, за да бъде осъществена акцията и да бъдат
изпълнени ангажиментите към „Боинг".
Наред с горното се твърди, че С. И. редовно допускал организационни
проблеми с партньори (например с „Лидо“, „Луфтханза“, „Джепсен“,
„Евроконтрол“), в това число неплащане на доставчици и персонал,
неглижирал спазването на регламентите и произтичащите правила и
изисквания за безопасност и въобще годност за безопасно опериране, което е
задължително за авиационните оператори и с особена строгост важи за тези
от тях, извършващи търговски полети. Сочи се още, че ищецът използва
заблуждаваща връзка между домейни и негови сайтове с такива на
6
дружеството, както и търговското наименование на дружеството за продажба
на места и самолетни билети, все едно същите се предлагат от дружеството.
Твърди се, че тези действия С. И. е извършвал за собствена облага и във вреда
на дружеството, като за част от неправомерно продадените места и билети
срещу дружеството са заведени съдебни дела за обезщетение, спечелени от
пътниците.
Увреждащи дружеството действия се сочат и във връзка с
прекратяването на правоотношението с бившия главен счетоводител Н.Л.,
която е действала съгласувано с ищеца при подаване на уведомлението за
прекратяване на трудовия и договор на 09.04.2021 г. до С. И. (към онзи
̀
момент един двамата управители на дружеството), като това обстоятелство
умишлено е затаено от другия управител П.К.. Като причина за това
ответникът излага съдебни претенции от Н.Л. по гр.д.№ 9249/2022 г. по описа
на ВРС за обезщетение над 12 000 лева. Сочи се, че при прекратяването
ищецът е изготвил заповед, в която изрично е вписал на Л. да се изплати
цитираното обезщетение, без това да представлява задължителен реквизит на
заповедта и за което другият управител не е бил уведомен. Твърди се, че
бившата счетоводителка на ответника е прикривала редица неправомерни
действия на ищеца, увреждащи дружеството.
Посочено е, че в периода 2020 г.- 2021 г. срещу дружеството са
заведени редица съдебни и изпълнителни дела от пътници във връзка с
отменени и неизвършени полети, за които ищецът е продавал билети чрез
сайтове, непринадлежащи на дружеството, като подвеждащо е представял
продажбите за извършвани от името на дружеството. Вследствие на
несъстоялите се полети ощетените пътници са завели и спечелили съдебни
дела, в които дружеството е било осъдено да плати разноски и обезщетения,
като наред с това е трябвало да плати и сумите по съответно образуваните
изпълнителни дела пред ЧСИ. Ответникът счита, че ищецът е знаел за
заведените дела, но не е уведомил съдружника си и не е организирал
адекватни процесуални действия за защита на интересите на дружеството. По
някои от делата против дружеството, като гр. дело № 9001 от 2020 г. на ВPC,
С. И. се е явявал като съдружник, а по други, (като ч.гр.д. № 20213110117059
от 2021 г. на ВPC, заведено вследствие на европейска заповед за плащане за
неизвършен полет на 13.06.2021 г.), се водят срещу дружеството, поради
7
действия на С. И. без каквато и да било представителна власт. Сочат се
следните дела, водени против дружеството по вина на С. И.: - гр.д. № 1398 от
2020 г. по описа на ВРС, по което ответникът (чрез С. И.) пропуска срока по
чл. 131 от ГПК; във връзка с делото е образувано изп. дело №
20207120400105 при ЧСИ И.С., по което изплатената сума от дружеството е в
размер на 1928 лева, както и изп. дело № 2022710040030 при ЧСИ И.С., по
което изплатената сума от дружеството е в размер на 610 лева; - гр.д. № 9001
от 2020 г. по описа на ВPC; ответникът (чрез С. И.) не е предприел правилни
и навременни действия по делото; във връзка с делото е образувано изп. дело
№ 20218930400432 при ЧСИ Д.С.-С. по което изплатената сума от
дружеството е в размер на 2355.37 лева; - неприсъствено решение № 2 С 4137
от 28.09.2020 г. на Районен съд Ердинг (Германия); ответникът (чрез С. И.) не
е предприел действия по делото; образувано е изп. дело № 20217880400615
при ЧСИ М.К. по което изплатената сума от дружеството е в размер на
6492.93 лева; - неприсъствено решение № 2 С 4131 от 08.10.2020 г. на
Районен съд Ердинг (Германия); ответникът (чрез С. И.) не е предприел
действия по делото; образувано е изп. дело 20217880400616 при ЧСИ М.К.,
по което изплатената сума от дружеството е в размер на 1472.77 лева; - ч.гр.д.
№ 12331 от 2021 г. по описа на ВPC, въз основа на което е образувано изп.
дело № 202189504003034 при ЧСИ Л.С.; дължима сума от дружеството: 4
472.60 лева; - европейска заповед за плащане, подадена пред Районен съд -
Венинг, Берлин (за неизвършен полет на 13.06.2021 г.); действията, станали
повод за делото, са извършени от С. И. без представителна власт; В България
е образувано ч. гр. д. 20213110117059 от 2021 г. по описа на PC - Варна;
дължима сума от дружеството: 1 176 евро. Ответникът сочи, че понастоящем
ищецът не е акаунтабъл мениджър на дружеството, считано от м. май 2021 г.,
като длъжността се заема от К.М.. Въз основа на всичко изложено,
ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски. С допълнителен отговор ответникът поддържа изложеното досежно
неоснователността на претенциите, както и направените доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява адв. З. Ж.,
който поддържа исканията за отхвърляне на предявените искови претенции,
както и за присъждане на направените по делото разноски.
След извършена съвкупна преценка на събраните по делото
8
доказателства и съобразявайки становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С определение по чл. 140 от ГПК съдът е указал доказателствената
тежест за всяка от страните, като в тежест на ищеца е да установи качеството
си на съдружник в дружеството.
Ответното дружество, от своя страна, при условията на пълно доказване
следва на установи, че е изпълнена процедурата по свикване на ОС в
съответствие с разпоредбите на дружествения договор и ТЗ в частност да
опровергае конкретните твърдения на ищеца; да установи законосъобразност
на взетите решения - че е изпълнена процедурата за предупреждение по чл.
126, ал. 3 от ТЗ; че действително са извършени вменените в протокола от ОС
на 29.09.2022 г. нарушения от ищеца в качеството му на съдружник /а не на
управител/.
От извършена служебна справка по партидата в ТР на ответното
дружество се установи, че ищецът е бил заличен като управител на 22.04.2021
г. и че същият е съдружник в дружеството с размер на дяловото участие от
205000 лева или 1/3 от капитала на дружеството от 615000 лева.
На 29.09.2022 г. било проведено ОС на съдружниците в 11:00 часа, в гр.
София, в присъствието на адв. А.П., като по т. 1 от дневния ред било взето
решение на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ за изключване на
съдружника С. А. И., взето с гласовете на останалите съдружници при
условията на чл. 137, ал. 3 от ТЗ.
По законосъобразността на решението по т. 1 за изключване на
съдружника съдът счита, че следва да се държи сметка за характера на
изключването като най-тежката санкция. Фактическият състав на
изключването на съдружник по чл. 126, ал. 3 от ТЗ включва, на първо място,
отправянето на изрично писмено предупреждение, което следва да съдържа
описанието за изключването по подробен и конкретен начин, като бъдат
указани всички действия на провинилия се съдружник в разрез с
дружествения договор или закона. В предупреждението следва да бъде
включен и подходящ срок, в който съдружникът да съобрази поведението си с
дължимото по отношение на дружеството и в случай, че в този срок не
прекрати незаконосъобразните си действия или бездействия, да бъде
изключен като съдружник. В тази връзка, изключването на съдружника не е
9
последица от връчването на писмено предупреждение, а е резултат от
решението на ОС, в чиято компетентност е да извърши преценка дали
конкретни действия или бездействия на съдружника, посочени изрично и
детайлно в предупреждението, представляват основания за изключването му,
по смисъла на чл. 126, ал. 3 от ТЗ. В процесния случай, от приложените по
делото документи, се установява, че е налице надлежно връчена покана за ОС
на 29.09.2022 г., получена от ищеца на 20.09.2022 г., но не се установи
наличието на редовно връчено писмено предупреждение с описаните по-горе
характеристики.
В допълнение на изложеното, съгласно установената непротиворечива
съдебна практика предупреждението като изявление на дружеството за
констатирани нарушения може да е материализирано в самостоятелен писмен
документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 от ТЗ или да е
възпроизведено в протокол от предходно ОС /в този смисъл – Решение №
221/2013 г. по т. д. № 529/2012 г. ВКС/. Императивно уредено е обаче
изискването предупреждението да е било отправено в писмена форма преди
насрочената дата на провеждане на общото събрание. С предупреждението на
съдружника се дава възможност да узнае за намерението да бъде изключен и
му се дава възможност да подготви своя защитна теза, която да изрази на
заседанието на ОС, да изложи доводи в тази насока, респ. да коригира
поведението си (така Р.№ 455/04.06.2008г. по т.д. № 99/2008г., II отд. ВКС,
докл. съдия Е.В.). При опорочаване процедурата по връчване на
предупреждение, невръчването на такова или връчването му, но без да са
изложени подробно и конкретно обстоятелствата по извършените от
съдружника нарушения, са самостоятелни основания за отмяна на оспорените
решения на ОС, без да се разглежда по същество материалната им
законосъобразност с оглед действителното осъществяване на вменените
нарушения от съдружника.
Ответното дружество твърди в отговора си, че отправено
предупреждение за изключване ищецът е получил на 29.11.2021г., на което е
отговорил на 01.12.2021г. Видно е от съдържанието на двата документа
(приложени на л. 86 и л. 87 от делото), че между страните има разменена
кореспонденция, в която има отправени покани към ищеца да преустанови
определени действия по отношение на дружеството и му е припомнен
статутът му в същото – собственик на 1/3 от дяловия капитал. Във финалното
10
съдържание на писмото ищецът е приканен да преустанови свои
неправомерни действия спрямо дружеството и е предупреден за
възможността да му бъде търсена отговорност (обезщетение за причинените
на дружеството вреди). Липсват указания и срок за поправяне на вредите,
както и изрично отправено предупреждение за изключване. Такова е не е
възприето от ищеца, видно от отговорът му, изпратен по електронен път на л.
87.
При изложените данни съдът приема, че ответното дружество не успя
да докаже надлежното връчване на писмено предупреждение за изключване,
в което да се съдържат конкретно описани нарушенията на съдружника, за
които е изключен (описани впоследствие в протокола от 29.09.2022г.), както и
указването на срок, в който провинилият се да съобрази поведението си
спрямо дължимото към дружеството. Видно от представените доказателства,
в частност – разпита на свидетеля С., твърдените от дружеството нарушения
се простират в период, значително предхождащ проведеното общо събрание
от 29.09.2022 г., на което е взето решението за изключването на ищеца като
съдружник. Отделно ответникът твърди наличието на нарушения, извършени
в период от преди април 2021 г. до датата на ОС – 29.09.2022 г., като тези
данни, макар и подкрепени от събраните гласни доказателства са неотносими
към предмета на спора. Това е, понеже се установи от приобщените писмени
доказателства по делото, че дружеството е било осъждано по твърдяните от
ответника обстоятелства, но съдът съобрази, че делата са били образувани и
приключили през 2020 и 2021г., което е в период, значително предхождащ
събранието от 29.09.2022 г. Дружеството е имало възможност в този дълъг
период от време да реагира по надлежния ред спрямо съдружника И., което е
сторено с освобождаването му като управител на ОС през м. април 2021г. По
делото няма твърдения за нови извършени и доказани провинения, които да
са толкова тежки, за да могат да са основания по смисъла чл. 126, ал. 3, т. 1 и
т. 3 от ТЗ. Поради това няма правна логика ищецът да бъде изключен като
съдружник за действия, които са били извършени и известни на дружеството
преди проведеното на 15 април 2021г. общо събрание на съдружниците, след
като на същото общо събрание, представителите на мажоритарната част от
капитала не са взели отношение. Следва да се прави разлика между
изпълнението на задълженията на едно лице като органен представител
(управител) и съдружник. Също се установи от коментираните по-горе
11
доказателства – приложената по делото кореспонденция между ищеца и
управителя на дружеството, наличието на взаимни обвинения по воденето на
дружествените дела, както и формални, общи предупреждения за въздържане
от определени действия от съдружника И., но не и конкретно
предупреждение за изключване, което да предхожда оспорваното общо
събрание с такъв срок, че ищецът да е могъл да коригира поведението до
същото. С оглед липсата на изрично, непосредствено насочено към
съдружника и недвусмислено предупреждение за изключването му от
дружеството, не е възможно да се осъществи преценка относно
обстоятелството доколко достатъчен е бил срокът до провеждане на ОС от
29.09.2024г. за преустановяване на некоректното поведение на изключения
съдружник. С оглед липсата на посочени в изрично предупреждение
конкретни формулирани провинения не може да се направи преценка и
относно това дали въобще е осъществено от съдружника поведение, станало
основание за иницииране на процедурата по изключването му. Няма как
порокът на неотправено предупреждение по правилата на ТЗ да бъде
отстранен при провеждане на самото общо събрание, макар и с твърде
подробно изброяване в протокола на провинения на съдружника, поради
невъзможността същият да подготви защитата си по вменяваните му
нарушения, както и в подходящ срок да коригира поведението си, с цел да
избегне най-тежката санкция– изключването.
Недопустимо е пороците на взетото решение да бъдат изправени и в
хода на настоящото производство чрез конкретизиране на поведението и
събиране на доказателства за осъществяването му, тъй като
законосъобразността на процедурата по решението се преценява към момента
на вземането му и няма как пороците му да бъдат санирани от последващи
уточнения по поведението, за което С. И. е бил изключен като съдружник.
Следователно, настоящата инстанция намира, че процедурата по
изключването на съдружника С. И. е опорочена, а решението по т.1 на ОС,
взето на 29.09.2022 г. следва да бъде отменено. Изложеното обуславя извод за
основателност на предявения конститутивен иск и налага отмяна на
оспореното решение по т. 1, прието на ОС на съдружниците на „ВОЯДЖ ЕР”
ООД от 29.09.2022 г. по т. 1 от дневния ред, с което на основание чл. 126, ал.
3, т. 1 и т. 3 от ТЗ е изключен като съдружник С. А. И., поради неизпълнение
на задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване на дейността
12
на дружеството и за действия против интересите на дружеството, взето при
условията на чл. 137, ал. 3 от ТЗ.
По отношение на второто оспорено от ищеца решение съдът счита, че
последица от констатираната незаконосъобразност на първото решение за
изключването му като съдружник е незаконосъобразността, а оттам и
необходимостта от отмяна на взетото по т.1 второ решение – поемане на
дружествения дял на изключения съдружник от „В ЕЪР“ЕАД, ЕИК
*********.
С оглед факта на приемане за незаконосъобразно изключването на
ищеца И. от дружеството, отпада необходимостта от промяна на
дружествения договор и преобразуването на дружеството от ООД в ЕООД,
доколкото не е настъпила промяна в състава на съдружниците, съответно –
липсва основание за вписването му като ЕООД. По изложените съображения
третото атакувано решение – обективирано в т. 2 от протокола за общо
събрание от 29.09.2022г. на ответника следва да се отмени като последица от
отмяната на изключването на съдружника С. И..
По гореизложените съображения, конститутивните искове за отмяна на
приетите на 29.09.2022 г. решения по т. 1 и т. 2 на ОС на ответното
дружество съдът намира за основателни.
Право на присъждане на извършените в производството разноски се
поражда за ищеца, по силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, който своевременно е
отправил искане и е доказал извършването на такива в размер на 1250 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и държавна
такса в размер на 240 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявените искове от С. А. И., ЕГН ******, с адрес:
**********, с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, решенията на Общото
събрание на „ВОЯДЖ ЕР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *******, от 29.09.2022 г., обективирани в т. 1 и т. 2 от протокола
на общото събрание на съдружниците от 29.09.2022 г., както следва:
1. Изключване на С. А. И. като съдружник в дружеството на основание
13
чл. 126, ал. 3, т. 1 и 3 от ТЗ;
2. Приемане на решение за поемане на дяловете на изключения
съдружник от „В ЕЪР“ЕАД, ЕИК *********.
3. Приемане на решение за промяна на дружествения договор, с който
се преобразува дружеството от „ВОЯДЖ ЕР“ ООД на „ВОЯДЖ ЕР“ ЕООД,
като навсякъде в дружествения договор се заменя наименованието „ВОЯДЖ
ЕР“ ООД с „ВОЯДЖ ЕР“ ЕООД.
ОСЪЖДА „ВОЯДЖ ЕР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******* да заплати на С. А. И., ЕГН ******, с адрес: **********
сумата от 1490 /хиляда четиристотин и деветдесет/ лева, представляваща
разноски за настоящото производство, от които 1250 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 240 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14