М О Т И В И
по НОХД № 1791/2014 г. ПРС, ІII н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Р.А., за това,
че на 28.03.2014 г. в гр. П., повторно, в немаловажен случай, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужда
движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон 2” на стойност 260 лева, от
владението на Х.Д.М. от гр. Пловдив, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194
ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде
наложено наказание, ориентирано към законоустановения минимум.
Защитникът, адв. Л., от
своя страна, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
съгласява се и с вида на предложеното от представителя на прокуратурата
наказание, като по същество пледира единствено за определяне на размера му в
предвидения в закона минимум.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимият признава фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
В последната си дума моли
за налагане на по-леко наказание.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Р.А. е
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование,
безработен, женен, осъждан, ЕГН: **********.
На 28.03.2014 г. свид. М.
била в жилището си в гр. П. на ул. „….” № , когато чула, че някой звъни пред
входа на жилищния блок. Свид. М. слязла и отворила вратата на входа, при което
срещу нея се оказал подс. А.А.. Същият на въпроса на свид. М. къде отива й
заявил, че отива при свои познати, които живеят на осмия етаж на жилищния блок.
Свид. М. придружила подс. А. до осмия етаж. След като достигнали, подсъдимият
позвънил на звънеца на апартамента на свид. Х. М. от гр. П.. Тъй като
последният не бил в жилището си, вратата отворил малолетният му син – свид. Д. М..
Подсъдимият заявил, че е познат на бащата на Д. М. и влязъл в хола на
апартамента, след което започнал да се оглежда, а малолетният свид. Д. М.
отишъл до детската стая, за да позвъни на баща си. В този момент подс. А. взел
намиращия се на плот до телевизор в хола на апартамента мобилен телефон марка
„Айфон 2”,
собственост на свид. Х.Д.М.. Когато малолетният свид. М. се върнал в хола
забелязал, че мобилният телефон на баща му го няма. Тогава свид. М. погледнал подс.
А. и видял, че телефонът на баща му е в десния джоб на якето на подсъдимия. На
въпроса на малолетния свид. М. „Защо взе телефона?”, подсъдимият А. заявил, че
ще дойде по-късно и си тръгнал. При това свид. Д. М. се разплакал, излязъл от
жилището и казал на свид. Ч.М., която била до вратата за извършената кражба.
Свид. М. последвала подсъдимия по стълбите, при което последният й дал телефон
марка „Нокиа”, който бил различен от този, който откраднал от жилището на свид.
М.. Свид. М. предала телефона „Нокиа” на малолетния свид. Д. М., при което
последният й казал, че това не е телефонът на баща му. След като установил
фактическа власт върху откраднатия телефон „Айфон 2”, подс. А. поставил телефона в
чорапа на десния си крак. Отдалечавайки се от местопрестъплението, подс. А. установил,
че телефонът бил изпаднал и поради това се върнал в района на жилищния блок,
откъдето извършил кражбата, за да го търси. Междувременно на място, по сигнал
на свид. Д. М., пристигнал полицейски екип в състав свидетелите С.Б. и К.К.,
които при извършен обход в района задържали подс. А.Р. А., който бил посочен
категорично от свид. Д. М. като лицето, извършило малко преди това кражбата на
телефона от дома му. В последствие същият бил привлечен към наказателна
отговорност. В хода на образуваното досъдебно производство са би проведени
разпити на свидетели на обвиняем и други действия по разследването, в това
число е била назначена стоково-оценъчна експертиза, според заключението на
която, стойността на инкриминираната вещ - мобилен телефон „Айфон 2”, е 260.00
лева.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия А., дадени в хода на досъдебното производство, които се
кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с
останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели: Х.Д.М., Д. Х. М., Ч.Я.М.,
С.В.Б. и К.М.К.
Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната
дата. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с
обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във
връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква
част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по
този начин пряко установяват обстоятелствата както във връзка със
съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм,
така и с авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими,
допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина (Справка съдимост, Характеристична справка,
Докладни записки, Протоколи за разпит на свидетели, Протокол за разпит на подсъдим,
Протокол за доброволно предаване, разписка и др. справки).
Съдът кредитира и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия. В този
смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем), настоящият съдебен
състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и
препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се
оспорва по същество и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелния им анализ.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Съдът
приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият А.Р.А. е осъществил
състава на престъплението по 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28
ал. 1 НК, а именно: на 28.03.2014 г. в гр. П., повторно, в немаловажен случай,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е
отнел чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон 2” на стойност 260 лева, от
владението на Х.Д.М. от гр. П., без негово съгласие с намерение противозаконно
да я присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочената вещ, без съгласието на нейния
собственик, като е прекъснал досегашното владение върху нея и е установил своя
фактическа власт. Налице е отнемане на чужда движима вещ от владението на
собственика - свид. Х. М. (т.е. налице е
прекъсване на фактическата власт на последния и установяване на трайна такава
от страна на подсъдимия). Предмет на отнемането е движима вещ - мобилен телефон
марка „Айфон 2”
на стойност 260.00 лева. Същото е извършено без да е налице съгласие на
собственика на движимата вещ. Подсъдимият е установил трайно фактическо
владение върху нея, като тя е преминала от патримониума на пострадалия в този
на подсъдимия. Отнемането е извършено с намерение вещта да бъде противозаконно
присвоена, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането й
подсъдимият се е отдалечил на достатъчно разстояние, което да препятства евентуален опит на собственика на вещта да си
я върне, като междувременно е преодолял усилията на свид. М. да прекъсне
владението му върху вещта, успявайки да я заблуди, че й предава вещта, предмет
на деянието, а всъщност предавайки й друг телефон, различен от отнетия.
Деянието е извършено в
условията на повторност, доколкото от приложената по делото справка съдимост се
установява, че с Присъда № 156/24.03.2010 г., постановена по НОХД № 1856/2010 г.
на ПРС, ХХІV н.с., подс. А. бил осъден на 7 месеца лишаване от свобода за извършено
от него на 20.03.2010 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” НК. Това осъждане мотивира квалифицирането на
настоящото деяние като такова, извършено в условията на повторност по смисъла
на чл. 28, ал. 1 НК.
Начинът на осъществяване
на деянието (чрез създаване на заблуда у малолетния свид. М., с което е успял
да установи своя фактическа власт върху процесната вещ, а също така и у свид. М.
- за да запази владението върху вече отнетата вещ и да установи трайна
фактическа власт върху нея), обществената опасност на извършителя (наличие на
предишни осъждания за престъпления против собствеността, които говорят за
трайно установени престъпни навици) и стойността на инкриминираната вещ, в
своята съвкупност, мотивират извода, че случаят следва да се квалифицира като
немаловажен.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя,
който, осъзнавайки, че едно малолетно дете и една възрастна жена са лесно
преодолимо препятствие, е очертал в съзнанието си една благоприятна обстановка
за осъществяване на намисленото.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждата вещ е противозаконно, но независимо от
това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 НК предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода, като
след определянето му в посочените законови рамки, същото следва да се намали с
една трета.
С
оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации за извършеното от
подсъдимия А. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК,
както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът
на така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с шест
месеца или да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, като от
така наложеното наказание следва да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК в размер на общо три дни,
считано от 28.03.2014 г. до 31.03.2014 г.
Съдът определя
наказание, ориентирано към законоустановения минимум, като приема, наличие на
превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се отчитат: изначално
признаване на вината, което, макар да е послужило като основание за
провеждането на диференцирано съдебно производство, на което законът е отдал
необходимото значение в нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, е израз на цялостна
принципна позиция, с която подсъдимият е улеснил разкриването на обективната
истина и срочното приключване на делото. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете и
ниският социален статус на подсъдимия и тежкото му материално положение.
От друга страна като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат предишните осъждания на
подсъдимия, извън това, обосновало квалификацията „повторност”, които го
очертават като личност с висока степен на обществен опасност.
Въпреки формалният
незначителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че
наказанието следва да се определи към законоустановения минимум, а именно в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което, след
приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, да се редуцира на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода. Съдът счита, че именно така определеното наказание
е съответно на извършеното престъпление, справедливо е и в същото време е годно
да изпълни превантивната функция на наказателноправната репресия.
Тъй като подсъдимият А. към момента на извършване
на деянието е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, въпросът за приложението на чл. 66, ал. 1 НК не следва да се обсъжда.
Така определеното
наказание, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие
от „закрит” тип.
По въпроса за
веществените доказателства:
Вещественото доказателство по делото - мобилен телефон марка „Нокиа”,
собственост на подсъдимия А., не подлежи на отнемане или унищожаване, поради
което следва да се върне на същия.
По въпроса за
разноските:
По
делото са направени и разноски в размер на 25.00 лева, които подсъдимият А., на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да заплати по сметка на ВСС.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК
