№ 3519
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100110884 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от КОНПИ
срещу Т. Д. /Т.С./, роден на *********г. в гр. Нусайбин, Р.Турция, персонален № *********,
с постоянен и настоящ адрес: Р.Турция, обл. Нусайбин, гр. Мардин, кв. „Акча тарла“, к-с.
„********* /адрес: Turkiye, Mardin, Nusaybin, Akcatarla, Kume evleri, kat 1 №131/, с която е
предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, с който се иска да бъде
постановено решение, с което да бъде отнето в полза на държавата следното имущество:
парични средства в размер на 129 910 евро с левова равностойност в размер на 254 081,88
лв., намерени в кабината на товарен автомобил с влекач, марка „Волво“ с реф № *********
управляван от Т. Д. /Т.С./ на 18.03.2023г. на МП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград.
В исковата молба се твърди, че производството срещу ответника е образувано, на
основание чл.110 от ЗПКОНПИ, след получено уведомление от Районна прокуратура
Хасково, Териториално отделение Свиленград с вх. №УВКПКОНПИ-488/ 29.03.2023 г. за
това, Т. Д. /Talat Ceba/, е привлечен като обвиняем по бързо производство № 30/2023 г. по
описа на ТД Митница - Бургас, прокурорска преписка № 1271/2023 г. по описа на Районна
прокуратура - Хасково, ТО - гр.Свиленград, за това че на 18.03.2023г. на ГКПП „Капитан
Андреево“ - шосе, при излизане от Р.България за Р.Турция, не й изпълнил задължението си
да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация
парични средства - сумата от 129 910 евро с обща левова равностойност съгласно
фиксирания валутен курс на БНБ към 18.03.2023 г., възлизаща на 254 081,88 лв., пренасяни
през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е
нарушил разпоредбите на Валутния закон - чл.11а, ал.1 и ал.5 и чл.14г и обнародван акт на
Министерския съвет - Наредба №Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на
страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
водене на митнически регистри по чл10 от Валутния закон, обн. ДВ, бр.10 от 03.02.2012 г.,
като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - престъпление
по чл. 251, ал.1 от НК.
При извършената митническа проверка на кабината на влекача, в двете крайни
чекмеджета за съхранение на вещи, находящи се в горната част на кабината, над
арматурното табло, след премахване на фабрични капаци, водещи към горните фарове на
1
влекача са открити укрити и недекларирани по един брой пакети, обвити в прозрачен
полиетилен и съдържащи пачки еврови банкноти с номинал от по 20 евро. След демонтаж
на задната фабрична кора на облегалката на шофьорската седалка, във вътрешността й са
открити и недекларирани още 11 броя пакети, обвити с прозрачен полиетилен и съдържащи
пачки еврови банкноти с различен номинал, общо както следва:
- 1 брой банкноти в купюри по 500 EUR - 500 /петстотин/ евро;
- 60 /шестдесет/ броя банкноти в купюри от 200 EUR - 12 000 /дванадесет хиляди/
евро;
- 654 /шестстотин петдесет и четири/ броя банкноти в купюри от 100 EUR - 65 400
/шестдесет и пет хиляди и четиристотин/ евро;
- 590 /петстотин и деветдесет/ броя банкноти в купюри по 50 EUR - 29 500 /двадесет
и девет хиляди/ петстотин евро;
- 1109 /хиляда сто и девет/ броя банкноти в купюри по 20 - 22 180 /двадесет и две
хиляди сто и осемдесет/ евро;
8 /осем/ броя банкноти в купюри от 10 EUR - 80 /осемдесет/ евро;
- 50 /петдесет/ броя банкноти в купюри от 5 EUR - 250 /двеста и петдесет/ евро, в общ
размер на 254 081,88 лв.
Твърди се, че със споразумение по НОХД №202356220200151 на Районен съд-
Свиленград от 22.03.2023г. ответникът се е признал за виновен в извършване на
горепосоченото престъпление по чл. 251, ал.1 от НК. За извършеното престъпление на
ответника Т. Д. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за
срок от три години.
Паричните средства са иззети съгласно Решение №32-144563/13.04.2023г. на
директора на ТД Митница Бургас и налични в края на проверявания период.
Твърди, че ответникът не е представил документи и обяснения доказващи произхода
на средствата.
В законоустановения срок ответникът Т. Д. , чрез процесуалният си представител
адв. Г. К., е подал отговор на исковата молба, с който е заявил, че производството по делото
е недопустимо и неоснователно. Ответникът не е гражданин на ЕС, а е гражданин на
Република Турция, където живее и работи и плаща данъци и осигуровки. Същата е
транзитно преминаващ чужденец през Република България, която не е изпълнила
задължението си да декларира процесната валута пред митническите органи.
С влязлото в сила споразумение по НОХД №202356220200151 на Районен съд-
Свиленград от 22.03.2023г. е постановено процесната парична сумата от 129 910 / сто
двадесет и девет евро деветстотин и десет / евро да бъде върната на ответника или на
упълномощено лице. В същото време са издадени и две решения, а именно Решение № 32-
106756/20.03.2023г., и Решение No 32- 144563/13.04.2023г. и двете от директор на ТД
Митница Бургас, Агенция Митници на основание Регламенти на Европейския съюз и на
Съвета, за задържането на същата валута за срок от 90 дни, в който съответните институции
следва да проверят, дали паричните средства имат незаконна цел, или заплаха за
финансовата система за целта на изпиране на пари и финансирането на тероризма.
Ответникът твърди, че не е терорист, не е заплаха за която и да е финансова система
и няма данни за това. Няма данни да притежава или контролира незаконно придобито
имущество.
Оспорва процесната парична сума да е незаконно придобита. Още от момента на
извършената проверка ответникът е заявил, не е знаел, че следва да декларира пред
2
митницата носената от него сума.
Оспорва като несъстоятелни доводите на ищеца, като счита за недопустимо
производството по отношение на един транзитно преминаващ човек пред страната.
Искането на Комисията надхвърля предоставените и правомощия, като няма как
който е да чужд гражданин на трета страна извън рамките на Европейския съюз да плаща
осигуровки в Република България, както и да има движимо и недвижимо имущество,
банкови сметки и пр. предвид реда в страната ни за това. Не е допустимо и е в разрез както с
българското така и с европейското законодателство.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 от
ЗОНПИ, от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а
производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се произнесе по
същество.
Съгласно постоянната съдебна практика намерила израз в определение
№85/09.03.2022г. по ч.гр.д.№204/2022г. на ВКС, IV г. о., ГК, съдебното исково производство
по раздел IV на гл. XII от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество несъмнено е със санкционен характер, като процесуалноправно легитимираният
ищец по него - КОНПИ действа по делото като процесуален субституент на българската
държава. Чрез това исково производство националният законодател регламентира т. нар.
„гражданскоправна“ конфискация на незаконно придобито имущество (в този смисъл са и
решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 и решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на
СЕС), т.е. макар искът да има санкционен характер, правният спор по него се разглежда по
гражданскоправен ред (както е изтъкнато и във формулировката на въпроса), респ. - делото е
гражданско по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, без да попада в някое от
посочените там изключения, поради което се включва в приложното поле на регламента. В
правната доктрина и в съдебната практика (в този смисъл са и разясненията в мотивите към
ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС) няма съмнение и че искът за отнемане на незаконно
придобито имущество е конститутивен - чрез него държавата (в лицето на процесуалния си
субституент КОНПИ) упражнява субективно материално потестативно (преобразуващо)
право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на
отнемането са тези имуществени права на ответника (ответниците), които се включват в
незаконно придобитото имущество (чл. 141 от ЗОНПИ). Когато в това незаконно придобито
имущество е включено право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот,
същото е предмет на отнемането, ако искът е основателен, но това е едва санкционната
последица от уважаването на иска - конститутивното (правопреобразуващото) вещно-
прехвърлително действие на постановеното по него съдебно решение. И в случаи - когато
недвижимият имот се намира в чужбина, спорът за отнемането му в полза на българската
държава по реда и при наличието на материалноправните предпоставки на ЗОНПИ е от
изключителната компетентност на българския съд. Искът за отнемане (по реда и при
предпоставките на ЗОНПИ) на незаконно придобито имущество във всички случаи е от
изключителната компетентност на българските съдилища.
Съгласно съдебната практика, намерила израз в Определение № 30 от 7.01.2025г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3264/2024 г., IV г. о., ГК, материалното право на държавата да отнеме
незаконно придобито имущество по реда и условията на ЗОНПИ може да възникне и когато
ответникът/проверяваното лице е чужденец – лице, което не е български гражданин, но към
момента на престъплението, за което е привлечен като обвиняем и поради което е
3
образувана проверката от КОНПИ, е пребивавал макар и за кратък период в Република
България/преминал е транзитно през нейната територия.
По основателността:
Видно от писмените доказателства производството по ЗОНПИ е образувано след
постъпило уведомление УВКПКОНПИ- 488/29.03.2023г. за привличането в качеството на
обвиняем на Т. Д. по бързо производство № 30/2023г. по описа на ТД Митница - Бургас, по
пр.пр. №1271/2023г. по описа на РП Хасково, ТО - гр. Свиленград за извършено
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
С Решение №479/14.06.2023г. на КОНПИ е образувано производството за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на горепосоченото
уведомление.
Престъплението по чл. 251, ал. 1 от НК попада в предметния обхват на чл.108, ал.1,
т.17 ЗОНПИ.
Със споразумение по НОХД №202356220200151 на Районен съд- Свиленград от
22.03.2023г. ответникът се е признал за виновен в извършване на горепосоченото
престъпление по чл. 251, ал.1 от НК, за това че на на 18.03.2023г. на ГКПП „Капитан
Андреево“ - шосе, при излизане от Р.България за Р.Турция, не й изпълнил задължението си
да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация
парични средства - сумата от 129 910 евро с обща левова равностойност съгласно
фиксирания валутен курс на БНБ към 18.03.2023 г., възлизаща на 254 081,88 лв., пренасяни
през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е
нарушил разпоредбите на Валутния закон - чл.11а, ал.1 и ал.5 и чл.14г и обнародван акт на
Министерския съвет - Наредба №Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на
страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
водене на митнически регистри по чл10 от Валутния закон, обн. ДВ, бр.10 от 03.02.2012 г.,
като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери.
За извършеното престъпление на ответника Т. Д. е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от десет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
така наложеното наказание е отложено за срок от три години.
При извършване на проверката КОНПИ се е ограничила до изследване на
имуществото, което проверяваното лице е притежавало при задържането му - намерените
парични суми с левова равностойност от 254 081,88лв. В хода на проверката са направени
справки в регистрите в Р.България (Търговски регистър, Имотен регистър). Търсена е
информация и от други органи, но отново касаеща евентуално налично имущество в
страната (банки, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Централен депозитар,
регистър на КАТ). Комисията не е изследвала дали ответникът има някакво имущество в
страната, в която има постоянен и настоящ адрес и чийто гражданин е. Не е направена
проверка и какви доходи има това лице, въпреки че е установено, че то работи като шофьор
във фирма „YALCINSOY GROUP“. Така КОНПИ не е установила Т. Д. да има някакво
налично друго имущество, нито са установени неговите приходи и източници на
финансиране, обичайни и извънредни разходи, като не е изчисляван неговия нетен доход.
По този начин е достигнат извод, че несъответствието се равнява на недекларираните
парични средства.
От страна на ответника не са наведени твърдения, нито ангажирани доказателства за
произход на средствата, които е пренасял през границата. Единствено в хода на
митническата проверка е дал писмени обяснения, в които е посочил, че е взел парите на заем
от негов приятел от Нидерландия. Това обяснение представлява частен свидетелстващ
документ, изготвен от ответника, който го ползва. Поради това същото не се ползва с
обвързваща съда доказателствената стойност.
4
В съдебното производство са представени доказателства за сключен договор за заем
от 14.03.2023г., сключен в Берлин, Република Германия, с който ответникът е получил
130 000 евро заем с цел покупка на жилище в република Турция. Този договор за заем също
е частен документ, който няма достоверна дата, поради което не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила.
Няма спор по делото, че иззетите в хода на митническата проверка парични средства
са запорирани, иззети и описани от ДСИ към РС – Бургас, т.е. същите са налични към
момента.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Субективното материално право на държавата да отнема незаконно придобито
имущество по ЗОНПИ, се упражнява чрез Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, в качеството й на процесуален субституент в производството по гражданска
конфискация, което съдържа както административна фаза (1/ иницииране на проверка по
сезиране от компетентен орган, която се осъществява в 1-годишен срок, с възможност за
еднократно продължаване с 6 месеца; 2/ установяване на значително несъответствие между
имуществото на проверяваното лице и установен нетен доход и 3/ обосновано
предположение имуществото да е незаконно), така и съдебна - по обезпечаване на иск с
пр.осн. чл. 116 от ЗОНПИ и предявяване на иск за отнемане на имуществото в полза на
държавата.
Срокът на проверката по чл. 27, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗОПДНПИ (сега чл. 112, ал. 1 и 2
ЗОНПИ), не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото
на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество и има инструктивен
характер. В този смисъл ТР № 1/04, 06, 2020 г. по т.д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ (сега чл. 107, ал. 1 от ЗОНПИ) - Комисията
образува производство по отнемане на имущество, когато може да се направи обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а обосновано предположение
е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице.
Значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е налице при
съотношение между имуществото на проверяваното лице и нетния доход, което надвишава
определен размер /150 000 лв. за целия проверяван период/.
С оглед горните мотиви е необходимо да се изясни съдържанието на понятието
имущество и доход. Легално определение за нуждите на гражданската конфискация е дадено
с § 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗОНПИ. "Имущество" е всякакъв вид собственост, материална или
нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически
документи, доказващи правото на собственост или други права върху него, а като "Доходи"
са определени неизчерпателно като източник на финансиране - възнаграждение, получено от
лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд,
доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност,
дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването
на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на
дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни
възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен
законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от
физически лица.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3224/2017г. IV, ГО само доходите от забранена със закон дейност са незаконни, а всички
останали доходи от всякакъв вид дейност са законни. "Не са от забранена със закон дейност,
5
т.е. законни са не само някои от посочените в § 1, ал. 4 ДР ЗОПДНПИ (отм.) (сега § 1, т. 2 от
ДР ЗОНПИ) доходи, но също и: недекларираните доходи (всички декларирани за нуждите на
данъчното облагане доходи се предполага да са законни); посочените и внесени по
митническа декларация доходи също са законни, когато има данни проверяваният да е
работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите (или част от тях) може да са
незаконни, ако напр. проверяваният е осъден за квалифицирана контрабанда; законни са
също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т.нар. "сива
икономика"; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки е
готов да признае, че е извършвал".
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на закона "Нетни доходи" са доходи, приходи или източници
на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му.
Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното
от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице
разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото
на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. На
отнемане по ЗОНПИ подлежи имущество, а не доход (доход може да бъде отнет само на
основание чл. 53, ал. 2, б. "б. " от НК). За да е възможно отнемането на някакво имущество,
то трябва да съществува реално (да е налично) към момента на приключването на
проверката, като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица или да
е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в
друго имущество, в който случай на отнемане подлежи следващата се при отчуждаването
парична равностойност. Затова необходимо е да се определи кое имущество е налично в
началото и в края на проверявания период и каква е неговата парична равностойност. / В
този смисъл Решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС/.
Имущество на проверяваното лице представляват неговите материални или
нематериални активи, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права, налични
към края на проверявания период. При определяне на размера на имуществото следва да се
съобразят и поетите от проверяваните лица задължения за придобиването на отделни негови
елементи. По този начин, от общата стойност на притежаваните от лицето материални
активи, следва да бъде приспаднат размера на поетите задълженията за придобиването им.
Стойността на имуществото, за което е направено искане за отнемане, е от значение
едновременно за преценката дали то е на значителна стойност и за съпоставката на доходите
на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество -
така Решение № 19 от 05.02.2021г. по гр. д. № 1680/2020 г., Г. К., III Г. О. на ВКС.
Фактическият състав на предявените искове обосноваващи основателност на
искането за отнемане на имущество предполага установяване на следните правно
релевантни факти:
1. проверяваното лице Т. Д. да е привлечено като обвиняем за престъпление,
включено в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 на ЗОНПИ, към момента на образуване на
процедурата за отнемане на незаконно придобито имущество;
2. вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;
3. значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ между
имуществото на проверяваното лице и нетния доход, който надвишава 150000лв. за целия
проверяван период /за релевирания период от 05.10.2013 г. до 05.10.2023 г. /;
4. имуществото, което се претендира да бъде отнето следва да е придобито по
време на проверявания период от 05.10.2013 г. до 05.10.2023 г. Проверката обхваща период
от 10 години назад, считано от датата на започването - чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.) -
6
сега чл. 112, ал. 3 от закона.
5. осъществено от проверяваното лице противоправно деяние (административно
нарушение, престъпна дейност), което е основание за придобиване на имуществото,
подлежащо на отнемане. В тази връзка следва да са съобрази тълкуването на ЕСПЧ дадено с
решение по делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември
2023г., съгласно т. 138 от което "за да бъде една конфискация по Закона от 2012 г. в
съответствие с изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол № 1, националните органи
трябва да установят някаква престъпна дейност или административно нарушение, за които се
твърди, че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и
връзка между тази дейност и въпросното имущество."
От приложените по делото доказателства се установи, че КПКОНПИ е образувала
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с
оглед на образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1
от НК, което попада в обхвата на чл. 108, т. 17 от ЗОНПИ.
Съдът установи обаче, че Комисията не е извършила проверка за това какво
имущество е имал ответникът в страната, чийто гражданин е, нито какви доходи е имал. В
тази връзка съдът съобрази, че на отнемане в полза на държавата подлежи имущество, за
което съществува обосновано предположение, че е незаконно придобито - арг. от чл. 107, ал.
1 от ЗОНПИ. Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице - чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ.
За наличието на такова несъответствие комисията извършва проверка, в рамките на която се
изследват обстоятелствата по чл. 114, ал. 1 от ЗОНПИ. В съдебното производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, е в доказателствена
тежест на комисията да установи значителното несъответствие - чл. 156, ал. 4, т. 3 от
ЗОНПИ. В случая проверка в предвидения в закона обхват не е извършвана. Не са
изследвани наличното имущество на проверяваното лице, неговите доходи, приходи и
разходи, или което и да е от останалите релевантни обстоятелства по чл. 114, ал. 1 от
ЗОНПИ, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на
придобиването и на преобразуването му. Тези обстоятелства не са установявани и в
настоящото съдебно производство. Не са правени никакви проверки в Република Турция,
където е местоживеенето на ответника. Комисията е приела, че проверяваното лице няма
доходи, въпреки че е установила, че работи като шофьор. При липса на такива основни
процедурни действия не може да се приеме, че по делото се установява значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Липсата на презумптивната
предпоставка води до невъзможност до прилагане на презумпцията по чл. 107, ал. 2 от
ЗОНПИ, че имуществото, чието отнемане се иска е придобито незаконно.
Дори да се приеме, че е налице несъответствие в размера на намерените в
притежание на ответника недекларирани средства, това не е достатъчно за отнемане на
имуществото с неустановен произход. Съгласно пар. 138 от Решение от 26.09.2023 г. на
ЕСПЧ - дело Й. и други срещу България, жалби № 265/17 и 26473/18, за да бъде отнемането
на имущество по реда на този ЗОНПИ съобразено с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1
към ЕКПЧОС, от съществено значение е националният съд да извърши обоснована преценка
и да установи наличието на престъпна дейност или административно нарушение, за които се
твърди, че са били извършени и са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на
отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество. В този смисъл са и
мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, където е цитирана и по-старата
практика на ЕСПЧ (Д. срещу България, Тодоров и др. срещу България, Rummi срещу
Естония и др.).
В случая от наличните по делото доказателства не се установява имуществото, чието
отнемане е предмет на производството, да е придобито от или в каквато и да е връзка с
7
непозволена от закона дейност, още по-малко с престъплението, за което ответникът се е
признал за виновен. Срещу ответника е повдигнато обвинение по чл. 251 от НК. Това
престъпление е формално. Системното му извършване в съвкупност с други престъпления
(като например пране на пари или др.) би могло да генерира средства в посочения размер, но
за предходни деяния, каквито не се твърдят и във връзка с каквито не е образувано
настоящото производство. Не следва да бъде смесван предметът на престъплението -
намерените недекларирани средства, с извлечените ползи от престъпната дейност. При липса
на посочена и установена престъпна дейност във връзка с имуществото, което се твърди да е
незаконно придобито, искът подлежи на отхвърляне (в посочения смисъл Решение № 50098
от 18.01.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г., Г. К., III Г. О. на ВКС).
Съдът намира за нежно да отбележи, че заключенията на националните съдилища не
могат да са основани единствено на презумпцията за незаконен произход на имуществото
при липса на доказан източник на приходи; трябва да се търси и причинна връзка с
престъпна дейност“. В същия смисъл са и подробните разяснения, дадени още с ТР №
7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, както и Решение №619/23.10.2024г. по гр.д.
№3145/2023г. на ВКС, IV г.о.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът не е доказан по своето основание,
поради което го отхвърля.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4, във вр. с ал. 1 ГПК ответникът има право да
иска заплащане на направените от него разноски и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с прекратената част от делото.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 17.12.2023г., сключен от
ответника с адв. К., /лист146 от делото/, ответникът е бил представляван безплатно от
процесуалния му представител , на основание чл.38, ал.1 от ЗА. С оглед изхода на делото и
на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да осъди
ищеца да заплати на адв.К. сумата от 3000лв., представляваща адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Съгласно Определение № 2833 от 4.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3948/2023 г., III г.
о., ГК, схващането, че комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по
искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е било обосновано от ВКС при
действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност/отм., 19.11.2012 г. / с аргумента, че в този закон не се съдържат
специални разпоредби за държавните такси. Комисията като процесуален субституент на
държавата не дължи държавна такса, защото чрез производството се реализира публично
8
държавно вземане, за което съдилищата не събират държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 от
ГПК/решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017г. на IV ГО, определение № 328 от
26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС/. В следващия закон за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм., 23.01.2018 г. и в сега
действащия закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните
такси в зависимост от изхода на спора/чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ(отм.) и чл. 157, ал. 2 от
ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която
комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или
производството е прекратено/определения № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г.,
№ 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д.
№ 170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV Г0/.
Предвид увеличената цена на иска в настоящето производство от 254 081,88 лв., то
и съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати държавна такса в размер на
10163,28лв. по сметка на СГС.
Предвид гореизложеното и съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Комисията за отнемане на
незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:********* и адрес: гр.София, пл.“Св.
Неделя“ 6, срещу ответника Т. Д. /Т.С./, роден на *********г. в гр. Нусайбин, Р.Турция,
персонален № *********, с постоянен и настоящ адрес: Р.Турция, обл. Нусайбин, гр.
Мардин, кв. „Акча тарла“, к-с. „********* /адрес: Turkiye, Mardin, Nusaybin, Akcatarla, Kume
evleri, kat 1 №131/, с правно основание с чл.153, ал.1, вр.чл. 142, ал.2, т.1, вр. с чл. 141 от
ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на следното имущество: парични средства в
размер на 129 910 евро с левова равностойност в размер на 254 081,88 лв., намерени в
кабината на товарен автомобил с влекач, марка „Волво“ с реф № ********* управляван от Т.
Д. /Т.С./ на 18.03.2023г. на МП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с
БУЛСТАТ:********* и адрес: гр.София, пл.“Св. Неделя“ 6, да заплати на адв.Г. К.,
Адвокатска колегия- Хасково, сумата от 3000,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с
БУЛСТАТ:********* и адрес: гр.София, пл.“Св. Неделя“ 6, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 10163,28лв., представляваща държавна такса за настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9
10