№ 227
гр. Варна, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110204095 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба от „ВИКТОР ТРАНС"ЕООД, Булстат *********,
представлявано от И.К.И., депозирана чрез адв. Г. К., против НП № 23-
0000307/22.06.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация" - Варна, с което на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ на юридическото лице е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 /три
хиляди / лева за нарушение на чл. 34 т.6, във вр. с чл. 18 ал.1 т.4 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, приема се, че е
следвало да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН и в заключение се
иска НП да бъде отменено.
В хода на съдебното производство, въз. дружество, редовно
призовано, се представлява от адв. Г. К., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде отменено, като излага аргументи в подкрепа на
становището си, че в хода на АНП са били нарушени разпоредби на чл.42 и
чл.57 ал.1 от ЗАНН, относно описанието на приетото за установено
1
нарушение от фактическа страна, излагат се и подробни аргументи в
подкрепа на становището, че българското национално право не съответства на
правото на Европейския съюз, коментира се промяна и в националното ни
законодателство, касаеща валидността на издадени веднъж удостоверения за
психологическа годност и в заключение освен отмяна на НП се иска и
присъждане на направените по делото разноски за съдебната инстанция.
Въззиваемата страна , при редовност на призоваването, не се
представлява в с.з. и не се излага становище по съществото на делото.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Във връзка с извършвана комплексна проверка от служители на
РД"АА" – Варна, сред които и св.И., на дейността на "Виктор Транс" ЕООД,
притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници с № 9222/19.12.2007г., било прието за установено, че
превозвачът е извършил таксиметрова дейност с водача Н.Е.Н. с ЕГН:
**********, който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност, издадено по реда на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Извършената таксиметрова дейност била видна от пътен лист №
004/16.05.2021 г. към пътна книжка с № 234, заверена на 13.05.2021 г. от
превозвача "Виктор Транс" ЕООД и отчет на водача № 1016/16.05.2021 г.,
разпечатан от монтирания в автомобил марка "Фолксваген" с per. №
В8761СА ЕТАФП № ЕС024068 с фискална памет № 46089068. След
направена справка в Регистър на психологическите изследвания на ИА"АА"
било установено, че водачът Н.Е.Н. е имал УПГ с № 405454, което е било
валидно до 21.04.2021 г., след което е придобил УПГ № 675280 на дата
26.05.2021 г.
Предвид горното св.И. приел, че дружеството е нарушило
разпоредбите на чл. 34 т.6, във вр. с чл. 18 ал.1 т.4 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ, поради което на 21.02.2022г. съставил АУАН, в който
описал описал приетото за установено нарушение.АУАН бил съставен в
присъствието на упълномощено лице, което го подписало без възражения.В
законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу съставения
АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 22.06.22г.
АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства по АНП и тези, изискани от съда и
приобщени в с.з., както и от гласните доказателства, приобщени към делото
чрез разпита на св. И., които преценени в тяхната съвкупност са логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното
2
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване, поради което е приета от съда за
разглеждане.
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, съгласно приобщената по делото заповед , като АУАН също е
съставен от компетентен служител .Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН.Въпреки горното съдът споделя становището, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото
на защита на нарушителя.
В конкретния случай съдът намира, че е налице несъответствие
между словесно описание на нарушението, посочената като нарушена норма
и правното основание за ангажиране на административно-наказателна
отговорност на дружеството-жалбоподател. Видно от обстоятелствената част,
както на АУАН, така и на НП, отговорността на въззивника е ангажирана за
това, че същият е „извършил таксиметрова дейност" със съответния
таксиметров автомобил, което касае реализирано активно поведение -
действие от същия. От друга страна, нормата на чл. 96г ал.1 от ЗАвП в
хипотезата си предвижда ангажиране на административно-наказателна
отговорност за допускане извършването на превоз, но факти за „
допустителство” както в АУАН, така и в НП не са посочени. При така
констатираното противоречие, съдът намира, че е ограничено правото на
защита на наказаното лице, което има право да бъде информирано във всяка
фаза на процеса, ясно и недвусмислено, какво конкретно нарушение се
твърди, че е осъществило и по този начин адекватно да организира защитата
си. Поради изложените процесуални пороци, които не могат да бъдат
отстранени в хода на съдебното производство, съдът намира, че НП следва да
бъде отменено на формално основание.
Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа
жалбата и по същество като установи от правна страна следното:
По съществото на спора следва да се съобрази сега действащата сега
редакция на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Към момента на издаване на НП, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба №
36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от
три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които
се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по
чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една
година.
След изменението обнародвано в ДВ бр. 84 от 2022 г., което е в сила
3
от 21.10.2022 г. текстът на чл. 8, ал. 2 е: "Удостоверението за психологическа
годност е безсрочно. ", т. е. е валидно, до обезсилването му, което е
предвидено в новата редакция на чл. 8, ал. 7 от Наредба № 36/2006 г.,
съгласно която: Лице, за което е възникнало основание по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6
или 7, подлежи на съответното психологическо изследване, а притежаваното
от него удостоверение за психологическа годност се обезсилва чрез
отбелязването на това обстоятелство в специализирания програмен продукт.
В случая следва да се приложи новата редакция на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 23/2006 г., тъй като страните не са спорили по данните в приетата
с преписката писмена справка от регистъра на психологическите изследвания,
която е посочена в обстоятелствената част на НП, че водачът Н.Е.Н. е имал
издадено удостоверение за психологическа годност с 3-годишен срок на
валидност до 21.04.2021 г. и следващото му удостоверение е било издадено на
26.05.2021 г. При тези данни щом той е водач, който е бил изследван и са му
издавани удостоверения за психологическа годност, предвид последната
редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 6/2006 г., издаденото му удостоверение
е безсрочно. Налице е хипотезата предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН тъй като в
хода на производството по оспорването на процесното НП, издадено от
Директора на РД "Автомобилна администрация" – Варна , е последвало това
изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., което е по-благоприятен
закон както за водача, така и за санкционираното дружество-превозвач, което
му е възложило управлението на таксиметровия автомобил. С оглед влязлата
в сила на 21.10.2022 г. изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. с
което издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от
документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в
резултат на приложението на този по-благоприятен закон, процесното НП за
нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП се явява незаконосъобразно, което
е основание за неговата отмяна.
Изцяло в горния смисъл са Решение на Адм. съд-Варна по
КНАХД № 2320 по описа за 2022 г, Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД
№ 2267 по описа за 2022 г. и др.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да бъде
оставено без уважение искането на въззиваемата страна, отразено в
съпроводителното писмо, за присъждане в нейна полза на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въз.дружество искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, следва да бъде осъдена Регионална дирекция „Автомобилна
администрация" - Варна на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН да заплати на
„ВИКТОР ТРАНС"ЕООД, Булстат *********, представлявано от И.К.И.,
разноски за адвокатско възнаграждение.В конкретния случай по делото са
представени доказателства за направени от въз. дружество разноски в размер
4
на 600лв., като съдът намира, че съобразно правния интерес и размера на
санкцията следва на дружеството да се възстанови сума за адвокатско
възнаграждение именно в този размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0000307/22.06.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация" - Варна, с което на
основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на
„ВИКТОР ТРАНС"ЕООД, Булстат *********, представлявано от И.К.И., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на
3000 /три хиляди / лева за нарушение на чл. 34 т.6, във вр. с чл. 18 ал.1 т.4 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация" –
Варна да заплати на „ВИКТОР ТРАНС"ЕООД, Булстат *********,
представлявано от И.К.И. сумата от 600лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5